Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.10.2019 г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ІV
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
шестнадесети октомври Година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев
гражданско дело № 4105 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от К.Ж. Д. в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Ж.Е.Т. срещу Е.Т.Т.. Ищцата твърди, че с Решение № 1239 от
30.10.2013 г. по гр.д. № 3759 по описа за 2013 г. на PC – Стара Загора, бракът
й с ответника бил прекратен, като на нея били предоставени родителските права
над малолетното дете Ж.Т., като била присъдена издръжка в размер на 130 лв., считано
от 29.10.2013 г. От тогава до момента се променили чувствително
обстоятелствата, при които била постановена издръжката, както и икономическите
условия. Към настоящия момент тази сума била крайно недостатъчна за
отглеждането на детето, което вече навършило седем години и му предстояло
започване на училище. Налагали се изцяло нови разходи, свързани с развитието му
и с тази нова фаза от живота му, както и такива за учебни пособия, униформа и
други. Отделно от това детето се нуждаело от стоматологично лечение за
коригиране на зъбно-челюстни деформации. Средствата на ищцата били недостатъчни
за осигуряване нуждите на детето, докато ответникът получавал по-високо от
средното възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да промени
постановения по гр.д. 3759/2013 г. на PC гр. Стара Загора размер на издръжката,
като увеличи присъдената такава от 130 лв. в размер на 250 /двеста/ лева,
считано от датата на завеждане на настоящата искова молба занапред до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на същата.
Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника
по делото Е. Т. Т.. Признава фактите, че с ищцата са били женени, че са
разведени и че е баща на детето. Твърди, че разходите за детето не били в
размера, претендиран от ищцата. Ответникът разполагал с брутно трудово
възнаграждение от 742 лева месечно и му било невъзможно да отделя повече от 170
лева за издръжка. Освен това имал и друго дете, за което също дължал издръжка.
Моли съда да отхвърли иска над тази сума до претендирания размер от 250 лева.
Претендира разноски.
В
съдебно заседание ищцата поддържа исковата си молба. Моли съда да уважи молбата,
като присъди претендираната издръжка в пълен размер.
Ответникът
поддържа отговора на исковата си молба и моли съда да отхвърли иска за размера
над 170 лв.
Съдът
намира за установено следното: между страните не се спори, а и от представените
доказателства се установява, че К. Д. и Е.Т. са бивши съпрузи, като Ж.Т. е тяхна
дъщеря. С Решение № 1239 от 30.10.2013 г., постановено по гражданско дело № 3759
по описа за 2013 г., ответникът е осъден да заплаща на дъщеря си ежемесечна
издръжка в размер на 130 лева, до настъпване на основание за прекратяването или
изменянето й. Не се спори между страните също така, че Е.Т. има дете, чиято
майка е трето по делото лице – Т. М. М..
По
делото са представени удостоверения от трети по делото лица – Нийон 09 ООД и
Сибиес ЕООД, от които се видно, че ищцата е полагала труд по трудови
правоотношения с тези лица и ѝ е било изплащано трудово възнаграждение –
средномесечно в размер на 470,40 лв. от Нийон 09 и 539,45 лв. от Сибиес.
Видно
от представеното удостоверение, детето Ж. е записано в първи клас за учебната
2019/2020 г. в Пето ОУ „Митьо Станев“. Представени са и пет броя фактури на
обща стойност от 58 лева, за закупени детски дрехи и обувки, фактура, издадена
от лекар за ортодонтско лечение на Ж.Т. за сумата от 300 лева и приходна
квитанция от Детска градина Мир, за месец март за сумата от 40 лева.
От
ответника е представено удостоверение № 1091 от 15.08.2019 г., издадено от
Аутостар ООД, от което се установява, че за периода от февруари до юли месец
2019 г. ответникът е получавал средномесечно трудово възнаграждение в размер на
750,886 лв. Представена е и епикриза, от която се установява, че второто дете
на ответника – Г. Е.Т. е диагностицирана със скъсяване на ахилесовото
сухожилие. От страна на ответника беше представена и декларация за имотно
състояние, от която е видно, че Таня Митева не получава трудово възнаграждение,
а обезщетение за майчинство.
Представеният
социален доклад установява, че основни грижи за Ж. полага майка й, която
задоволява по адекватен начин нуждите ѝ.
По
делото като свидетел беше разпитана М.П.М.. Заявява, че е леля на ищцата и живеят
в един апартамент. Към момента не била женена, но живеела с едно момче. Поемала
основните грижи за детето Ж.. Не заплаща наем. Апартаментът се състоял от три стаи
с кухня, като за Ж. имало отделна стая. Ж. била в първи клас. За първия учебен
ден за училище, всички помагала, дрехи, униформи, раници, тетрадки, били
закупени от майката. Бащата не давал пари. Ж. ходела на танци два пъти в
седмицата. Таксата била 30 лева на месец. За рождения ѝ ден получила от
баща си 50 лева. Наложило се майка ѝ да купи клинчета, училищната
униформа била само блуза. Тези разходи били постоянни. Ж. имала обратна захапка
и зъбите ѝ били раздалечени. Имала апаратче, за да може да ѝ се
оправи захапката и да ѝ се съберат зъбите. Всеки месец ищцата давала по
40 лева за обяд и трябвало да ѝ приготви храна за следобед, която да си
носи. Този разход се формирал от първия учебен ден. Ж. ходела на занималня от
8:45 сутринта до 16:30 часа, като закуската била безплатна. Издръжката от 130
лева Е. заплащал всеки месец. От отношение на апаратчето за зъбите на Ж., между
родителите възникнал спор. Ищцата уведомявала ответника за необходимостите на
детето.
От
разпита на свидетелката Д. Ж. Г. се установява, че последната познава К. и Е.
от година и половина, като била близка с Е.. Той имал две дъщери, едната от
които била Ж.. Свидетелката я е виждала, когато идвала при Е.. Според
свидетелката при баща си Ж. се чувствала много добре, не била лишена от нищо. Свидетелката
не е виждала ответника да прави подаръци на дъщеря си и не знае дали ищцата го
информира за нуждите ѝ. Свидетелката чувала от детето, че ищцата живее с
друг човек. Другата дъщеря на ответника била бебе на година и пет месеца, като
той полагал грижи и за нея. Тя нямала специфични потребности, различни от
обикновените за едно бебе. Свидетелката не била чувала, че Ж. ходи на танци.
Забелязва, че много се притеснявала и заеквала от време на време. Виждала Ж. да
носи апарат в специална кутия. Свидетелката живее в села Кирилово, както и
ответникът и настоящото му семейство.
Въз
основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:
На
основание чл. 150 СК размерът на вече присъдена издръжка може да бъде изменян
при променени обстоятелства. В случая по делото се установи, че от датата на
постановяване на решението, с което е определен последно размерът на дължимата
издръжка – 30.10.2013 г. – са изминали близо шест години – време в което детето
е растяло, развивало се е както физически, така и социално и ежедневните му
нужди са нараснали. Променил се е и жизненият стандарт в страната, повишила се
е минималната работна заплата, която определя и минималният размер на дължима
издръжка, като сумата от 130 лева, определена с решението от 2013 г., вече е
под законоустановения минимум. Поради тези съображения съдът намира, че
действително е налице изменение на обстоятелствата и следва размерът на
издръжката да бъде изменен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта,
образованието и т. н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите
доходи, имотното му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК
обаче визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл. 142, ал. 1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото
на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на предпоставката "ненавършило пълнолетие дете".
Закрепеният в чл. 142, ал. 2 СК законодателен подход е насочен към определяне
на една минимална сума за издръжката на всяко дете, чието осигуряване е
безусловно задължение на родителя, независимо дали това ще е за сметка на
неговата собствена издръжка. Липсва законово правило обаче, че при получаването
на минимален доход задълженият да издържа детето си родител следва да заплаща
тъкмо минималния размер на издръжката или сума около този минимум. По отношение
нуждите на лицата, имащи право на издръжка, по делото се установи, че Ж.Т. е на
седем навършени години – време, през което, както е всеобщо известно, е налице
повишаваща се нужда от средства, свързани с израстването на организма,
разширяването на социалния кръг на личността, различни образователни
потребности. По делото се доказа, че по отношение на него са налице извънредни
разходи, свързани с извънкласни дейности – трениране на танци, за което се
заплаща месечна такса от тридесет лева. Необходимостта от зъбна интервенция,
съдът счита за доказана, тъй като представената фактура е издадена от лекар –
специалист. Свидетелката Гочева също сподели впечатлението си, че Ж. се
притеснява и заеква, което дава основание да се счете, че е налице проблем с
устата и зъбите ѝ. Фактът, че Ж. не носела закупеният ѝ апарат не е
основание да се смята, че няма нужда от него, доколкото не може да се очаква от
едно седемгодишно дете да полага съвестни грижи за здравето си и редовното
носене на апарата спада към родителските отговорности. Въпреки това, по делото
не бяха представени документи за извършени прегледи, поради което съдът приема,
че този разход има по-скоро еднократен характер и че възможността за бъдещи
разходи, свързани с този проблем е по-скоро хипотетична. Представената
квитанция от Детска градина Мир не се обсъжда, тъй като е ирелевантна по
делото. Безспорно Ж. не посещава детска градина към момента на приключване на
съдебното дирене по делото, нито има такава вероятност за вбъдеще, тъй че този
разход отпада занапред. Като взе предвид гореизложеното и след преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че за пълното задоволяване
нуждите на детето, с оглед правилното му отглеждане, възпитание и хармонично
развитие, следва да се определи обща месечна издръжка в размер на 400 лева. В съответствие с
предписанията на ППВС № 5 от 16.11.1970 г. по-голямата част от издръжката
трябва да бъде изплащана от ответника, тъй като той не упражнява родителските
права. С оглед на тази преценка съдът намира, че посочената сума от 400 лева
месечно следва да се разпредели приблизително поравно между двамата родители,
доколкото по делото е доказано, че ответникът полага грижи и дължи издръжка и
на друго малолетно дете. Поради това Е.Т. следва да
заплаща на Ж.Т., чрез нейната майка ежемесечна издръжка от 210 лв., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на същата.
Искането на ищцата за заплащане на издръжка над този размер е неоснователно и не
следва да се уважава. С оглед предмета на делото – присъждане на издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението. Така Определение № 378 от 18.05.2012 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 329 от
17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
Съгласно
чл. 78, ал. 6 ГПК, в тежест на ответника следва да се присъди и държавната
такса, определена спрямо увеличения размер на издръжката. Определен според чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК, размерът на цената на иска е 2880 лева, което определя
размер на държавна такса от 115,20 лева. От страните бяха направени искания за
присъждане на разноски. От страна на ищцата са доказани сторени разноски за 350
лева – адвокатско възнаграждение, а от ответника – 480 лева на същото
основание. Цената иска за претендираната издръжка е 4320 лева. С оглед
уважената му част, Е.Т. следва да заплати на К. Д. сумата от 233,33 лева, а с
оглед отхвърлената част, К. Д. следва да заплати на Е.Т. сумата от 160 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
размера на присъдената с Решение № 1239 от 30 октомври 2013 г., постановено по
гражданско дело № 3759 от 2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора
издръжка, както следва:
ОСЪЖДА
Е.Т.Т., ЕГН ********** ***, да заплаща на малолетното си дете Ж.Е.Т., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител К.Ж. Д., ЕГН ********** и двете с
постоянен адрес *** сумата от 210 (двеста и десет) лева – ежемесечна издръжка, считано
от датата на завеждане на иска – 07.08.2019 г., до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска над
тази му част до претендирания размер от 250 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
Е.Т.Т. с п. с. да заплати на К.Ж. Д. с п. с., сумата от 233,33 лв. (двеста
тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) – разноски в производството,
съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
К.Ж. Д. с п. с. да заплати на Е.Т.Т. с п. с., сумата от 160 (сто и шейсет) лева
– разноски в производството, съобразно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
Е.Т.Т., с п. с. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
сумата от 115,20 лв. (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки) – държавна
такса в производството.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението.
На
основание чл. 315, ал. 2 ГПК, Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от 24.10.2019 г. по реда на глава ХХ ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: