Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативният специализиран наказателен
съд, втори въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Антонина Митева
и с участието на прокурора Илиян Тончев
разгледа
докладвано от съдията Росенова в.н.о.х.д № 12 по описа на
АСНС за 2021г.
и за да
се произнесе взе предвид
следното:
Въззивното производство е образувано по протест на СП и въззивни жалби на подс. Ж.И.М. ,чрез
защитника му , и повереника на А.П.П.. Насочени са против присъда от 21.07.2020
г. , постановена от СНС , 9 състав , по н.о.х.д. № 440/2019 г.
С
присъдата подс. Ж. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 214
ал.2 т.2 вр. ал.1 вр.чл.213а ал.3 т.2 НК и при условията на чл. 55 ал.3 вр.
ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода „ за срок от две
години. На основание чл. 66 ал.1 НК наказанието „лишаване от свобода” е
отложено за срок от четири години.
На
основание чл.304 НПК подсъдимият е
оправдан да е принудил А.П.П. да предостави 30 кг.телешка пастърма на стойност
407.40 лв.и 30 кг. филе „Елена“ на стойност 230.40 лв., относно размера на инкриминираните ”значителни имуществени вреди
„ над сумата от 7 070.00 лв. до
36 047.80 лв., както и за това
деянието да е осъществено в периода от месец декември 2011 г. до м. февруари
2012 г., да е извършено при условията на продължавано престъпление и за цифровата
квалификация на чл.26 ал.1 НК.
Постъпил е протест и допълнение към него , с който се
иска осъждането на подс.М. по предявеното обвинение , за което е внесен
обвинителния акт в съда. Тъй като обвинението е изменено в хода на съдебното
следствие , по реда на чл.287 НПК , и протеста е несъотвен на това
обстоятелство делото е прекратено и върнато, за да се приведе протеста в съответстивие с изискванията на чл.320 НПК. В постъпилото допълнение към основния протест
държавнато обвинение предлага да бъде
отменена присъдата в оправдателната и
част.Прави се искане подс.М. да бъде признат за виновен съобразно
повдигнатото му обвинение в хода на съдебното следствие по реда на чл. 28 НПК и
да му бъде определено наказание при условията на чл. 54 НК.Алтернативно се
предлага въззивният съд да измени присъдата, като приложи закон за по – тежко
наказуемо престъпление , за което има обвинение пред първата инстанция, като се
увеличи наказанието „лишаване от свобода” и се наложи на подсъдимия
наказание „глоба” в размер на 10 000 лв.,както и конфискация до една втора от имуществото на
подсъдимия.
С въззивна жалба подс. Ж.И.М. , чрез
защитника си , атакува присъдата като се позовава на всички въззивни основания.Посочва, че подробни
съображения ще бъдат изложени след запознаване с мотивите към присъдата. В
допълнение към въззивната жалба , защитника на подс.М. посочва,че съдът не е
изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 НПК.Според защитата доказателствата
по делото са едностранно тълкувани и е изопачено тяхното действително
съдържание,което е довело до вътрешни противоречия и празноти в мотивите. Посочва, че приетата фактическа
обстановка е необоснована поради частично кредитиране на показанията на св. П. и противоречия относно следните факти : кога и къде са отправени заплахите, къде е
носено и произведено инкриминираното
месо, като се прави анализ на тези гласни доказателства и на процесуалното
поведение на пострадалия в хода на
досъдебното производство.Според защитата тези
пропуски в мотивите са
съществено нарушение на процесуалните
правила,защото се отнасят до основни
въпроси относими към предмета на доказване.Защитата анализира и
действията на представителя на държавното обвинение по повод изменение на
инкриминирания период от началото на
2011 г. до началото на 2012 г., като
оспорва и инкриминираните заплахи
отправени от подс.М..Защитата намира
обвинението за недоказано, а ограничаване на деянието във времето
за неправилно.Неправилно ,според
защитата , е прието, че заплахите са
отправяни в периода от м.февруари 2011г. до м.ноември 2011 г. Неправилно
,според защитата съдът се е приел ,че се потвърждават от показанията на св.К. и
св. Х.,като не са обсъдени отношенията на
подс.М. с послединте двама свидетели.В
допълнението към жалбата защитата прави
анализ на показанията на св.Е.В.,св.С.Т.и св.И.Р.за да подчертае тяхната
противоречивост относно фактите и обстоятелства, за които са били
разпитвани.Посочва се ,че съда не е
кредитирал в цялост показанията на
свидетелите С.С., и св. Ж.Д., които са последователни.Неправилно , според
защитата , са кредитирани ВДС събрани със СРС, защо не се отнасят до
инкриминирания период.Според защитата слабостити в мотивите към съдебния акт се дължат на
некачествено разследване проведено на досъдебното производство , което е довело
до неправилно изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК и включване на
нови деяния, за които подсъдимия не се е защитавал.По изложените
съображения предлага подс.М. да бъде признат за невиновен като
бъде оправдан, да бъде отменена присъдата и делото върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане , или да бъде намалено наложеното
наказание.
Постъпили са допълнителни писменни
изложения към въззивната жалба от подс.Ж.М.. В тях подсъдимият предлага да бъде
потвърдена присъдата в оправдателната и част и отменена в осъдителна. В
допълнение разположено на 12 листа се
развиват съображения за несъстоятелност
на обвинението поради неверни твърдения на св.П., които се опровергават от
писмени доказателства и показания на св.Е.Г..
Посочва се, че тезата на обвинението се потвърждава от лъжливи показания на св.
С.Т., св., св.Е.В. и св.П., които са в близки отношения по – между си.Тези
показания, според подс.М., са провиречиви не само по между си, но и с другите събрани доказателства по делото.В изложението си
подс.М. прави собствен анализ на
показанията на отделни свидетели, на другите
доказателства събрани в хода на съдебното следствие и ВДС събрани със
СРС.Счита, че с приетото изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение тъй като го е осъдил за деяние
осъществено на място и по време,за което не се защитавал.Подсъдимият оспорва
фактическите изводи на съда като
необосновани,защото не са изводими от доказателствата проверени по реда на
НПК.Според подсъдимия изводите на съда почиват на предположения, а
доказателствата не са оценени съобразно тяхното действително съдържание.В писменото си изложение подс.М. посочва също
така какви негативни последици са настъпили за семейството му вследствие на
воденото срещу него дело,което е в резултат на „неверните свидетелски показания
на А.П. и приближените му С.Т., И.Р. и Е.В..”
Моли да бъде потвърдена присъдата в оправдателната част и по отношение отхвърления граждански
иск , а в осъдителната и част
отменена.
В основна жалба и допълнение към нея
повереника на гражданския ищец и частен обвинител П. атакува присъдата в
оправдателната част по повдигнатите обвинения на подс. М. и по отношение на
гражданския иск.Изразява становище, че
присъдата в тази част е неправилна , необоснована и
незаконосъобразна.Счита,че няма противоречие между основните факти предмет на
изясняване в хода на съдебното следствие, но са останали необсъдени
съществени обстоятелства.Като такива
посочва : времето и лицето , което е подало сигнал до Главния
прокурор,упражнената принуда от заместник директора на ОДМВР гр. Добрич,
Директорът на ВИК гр. Добрич, други лица и техните сигнали до различни
правозащитни институции, и предприетите репресивни мерки срещу тях.Предлага да
бъде отменена присъдата в оправдателните и части.
В съдебно заседание подсъдимият
редовно призован се явява лично и със защитниците си.
Гражданският ищец и частен обвинител
редовно призован не се явява,като се представлява от повереника си.
Прокурорът в съдебно заседание прави обстоен анализ на
доказателствата,въз основа на които е
изградено обвинението по отношение на подс.М. като заключава, че съдът правилно
е установил фактите.Предлага въззивния съд да признае подс.М. за виновен по
отношение на първото деяние включено в продълженото престъпление, изменено по
чл.287 НПК, като му наложи наказание от
8 години „лищаване от свобода”, глоба от 8000 лв., както и конфискация на една пета от
имуществото.Алтернативно предлага, ако се
приеме, че присъдата е правилна да бъде увеличено наказанието, като се
определи при условията на чл.54 НК, защото
са налице множеството отегчаващи вината обстоятелства, без да
конкретизира кои са те.
Повереникът поддържа въззивна си жалба и
допълението към нея като се присъединява към прокурора по отношение на
наказанията.Счита,че неправилно е прието наличието на смекчаващи вината
обстоятелства при определяне на справедливо наказание на подсъдимия. Придържа
се към становището на държавнто обвинение,че от доказателствата се установява ,че подс.М. е извършил
инкриминираното деяние през м ноември 2011 г., но и през месец февруари 2011
г.Обръща внимание преди всичко на обстоятелството, че няма
противоречия по отношение на „главните факти” предмет на делото.Счита,че има
„подценени” факти и обстоятелства,за които са събрани доказателства.Значимо
намира обстоятелството, че наказателното производство не е започнало по
инициатива на пострадалия и при разпитите на лицата в началото на досъдебното производството е присъствал
служителя на ДАНС в гр. Добрич, Д. Д., защото този служител на ДАНС е бил
близък на подс.Ж.М..По тези причини св.К. К. е направил възражение.Именно
поради това, според защитата, са допуснати в хода на производството
разминавания в инкриминираните дати.Допълнението към въззивната на жалбата на
подсъдимия намира за неоснователно, защото в мотивите е отговорено на всички
възражения.Неоснователни счита и възраженията по отношение на инкриминираните
дати на деянията.Противоречията във времето на извършване на деянията се дължи
на изтеклия дълъг срок от момента на деянието и времето, когато пострадалия и свидетелите
са давали показания.От друга страна повереника счита ,че следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че пострадалия е посочил изрично за многократно
даване на подс.Маринов суджуци по негово искане.Поради това не е успял да
разграничи към 2019 г. кога е дал всичките количества колбаси.Обръща внимание
на обстоятелството, че на досъдебното производство св.П. е бил заплашван от
служители на ДАНС за съществуващи записи на всяка негова доставка и ще бъде
обвинен за група със Ж.М.. С тези обстоятелства потвърдени от св.П. пред съда
повереника обяснява установените противоречия в периодите и датите, за които
първоначално е повдигнато обвинението и различията, които в последствие са
установени в хода на съдебното следствие. Моли да бъде уважена подадената въззивна жалба и протеста на държавното
обвинение.
Защитникът на подс. Ж.И.М. , адв В.,
оспорва възраженията на прокурора и повереника за инкриминирания период и гражданската
претенция , които намира за неясни и противоречи,поради което са довели до
нарушаване на правото на защита на подсъдимия.Оспорва показанията на
свидетелите,които са отдалечени във времето,политически предубедени и не
правдоподобни.Показанията на св.П. намира за непоследователни и вътрешно
противоречиви, защото са необективни и съобразени с обективно установени данни
по делото, които очертават периода на развитие на търговската му дейност от
2011г. до 2012 г. Защитата твърди,че
показания на св. П. са
непоследователните.Изключително обстойно
излага разбирането си за начина на производство на инкриминираните меса
и количествата продукти, които са необходими за това.Посочва, че почти е невъзможно снабдяване с огромното
количество еленско месо, което не се предлага
на борсата и няма документи от
здравните служби за неговото качество.Позовава се на показанията на св.Ж.Д.,
която е посочила ,че не е изпълнявала частна поръчка с дивечово месо.Защитата
описва пред съда изключително подробно процеса на преработка на месото за да се
получи крайния продукт във вид на
суджук.Накрая заключава, че продукт от телешки шол не съшествува в хранителната
промишленост, защото има характеристиките на „гьон„.По тези съображения прави искане за назначаване на съдебно
техническа експертиза за установяване технологията на производство на
суджик.Пред съда защитата прави анализ
на годните доказателства, върху които се гради тезата на св.П. и на
обвинението.Това са показанията на св. В. ,св.Т. и св.Р., за които посочва че
са били категорични и нито веднъж не са
демонстрирали липса на спомен независимо от изтеклия дълъг срок от време. Ненадежни са, според защитата, и показанията
на св.Х.и К..Това е така, защото първия
е решил да злепостави подс.М.,а втория е подал сигнал.За инкриминираните
заплахи, които са в основата на обвинението посочва,че описаната обстановка се
развива във фактическа невъзможност поради пълно разминаване между обвинението
и показанията на св.П..Посочва, че обвинението не е изменено правилно през 2020
г., защото е направено само в диспозитива като отсъства фактологичната основа и
не е ясно какво има предвид държавното обвинение като сочи, че деянието се е
случило през февруари 2011 г.Затова
подсъдимия не може да организира защитата си.Прави собствен анализ
на приетите фактическите положения от решаващия съд по въпросите отнасящи се до
псхилогическия натиск упражнен върху св. П.
в приети периоди , а именно през
годините 2010, 2011 и 2012 г., като
намира фактическото обвинение за формалното и лишено от фактология.Тези
обстоятелства,според защитата, разкриват пристрастност на съда към
обвинителната позиция и слабата такава на обвинението,която е била нагласявана
след промяна на показанията на пострадалия свидетел.Мотивите на съдебния акт,
според защитата, са изградени на плоскостта на теоритично възможното да се
случи, но не са подкрепени от показанията на свидетелите и писменните
доказателства.Поради това защитата пледира за недоказаност на обвинението и
предлага оправдаването на подс. М..
По отношение на приетия и отхвърлен
граждански иск счита, че не е съответен на обвинението.След като прокуратурата
се е отказала от първоначалното обвинение и
гражданския иск не е изменен съобразно измененото обвинение, то правилно е отхвърлен.
Адв. Б., като защитник на подс.М., се
присъединява към становището на първия защитник.Счита,че решаващия съд е
извършил разследване като защитниците са поели тежестта на доказване,че подс.М.
е невинен.Защитниците в хода на съдебното следствие са доказали обективната
невъзможност да се е случило описаното в обвинението,но при повторения разпит св.П. е „напаснал” своите показания.
Съдът неправилно е допуснал да бъде изменено обвинението, като за своите
аргументи в тази насока препраща към изложените съображения във въззивна
жалба.Счита,че с това процесуално действие съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение.Това съществено процесуално нарушение,според адв. Б., не
налага делото да се връща за повторно разглеждане.Това е така, защото фактите
по делото не установяват да е извършено престъпление от подс.М. и следва да
бъде оправдан за да бъдат санирани процесуалните нарушения.Според защитата
обвинението почива единствено на неправдоподобните показания на св.П..Тези
показания не кореспондират с обективната действителност и няма установени данни
какво се е случило след това с огромното количество месо.Според защитата не са
доказани и показанията на св.П. за заплахи от ДАНС, че ще го направят ОПГ с
подс.М..
Предлага да бъде отменена присъдата и
постановена нова, с която подс.М. да бъде признат за невиновен и оправдан, като
в оправдателната и част присъдата да бъде потвърдена.
По отношение на гражданско
оправдателната част на присъдата се присъединява към становището на адв.В.,
защото счита, че гражданския иск е предявен след изтичане на погасителната
давност предвидена в ЗЗД.
Адв. М., като защитник на подс.М.,
посочва, че цялото обвинение почива на
неподкрепени гласни
доказателства.Обвинението не е доказано по безспорен начин и не е изяснено къде
са отишли четири или един тон суджук. Солидаризира се със
становището на другите защитници и предлага подс.М. да бъде оправдан. По
отношение на гражданския иск посочва ,че е
извън процеса.
Подс.М. в право на лична защита описва обстоятелствата имащи отношение към инкриминираното деяние.Посочва,че през инкриминирания
период 2011г. - 2013г. не е бил депутат. От
2007 г. е бил общински съветник до края на 2014 г.Посочва,че като депутат не
е имал власт да изнудва.Като общински съветник от партия „,,,,,,,,”, два
мандата, е приемал всяка седмица
граждани с различни проблеми.В контактите си с хората е полагал усилия да им бъда
полезен,защото са граждани на гр.Добрич,които са го избрали за общински
съветник.От наказателното производство са произтекли тежки последици за семейството
му, а за него здравословни проблеми.Посочва,че има над 20
търговски обекта, които отдава под наем. В два
от обектите му е бил наемател св.А.П.,
който му дължи сума над 128 хил. лв., поради което е бил
принуден да го накара да ги
освободи.След като П. напуснал неговите обекти разбрал какви задължения има и към други фирми.При него идвали хора с оплаквания за неизплатени задължения от пострадалия.По това време разбрал,че пострадалия е
извършвал измами през годините и има осъждания.От чувство на почтеност към всички, с които е работил през годините си е подал оставката като депутат.Посочва, че е бил спонсор в кампании за онкоболни, за инвитро, правил е дарения на социални домове и домове за сираци. Според подсъдимия А.П. с
поведението си е искал да го „оклевети”, защото е привърженик на БСП.В
заключение посочва, че се съгласява с казаното от неговите защитници.
В последна дума подс.М. моли да бъде оправдан .
Въззивният съд като съобрази
становищата на страните, доказателствата по делото, провери служебно изцяло съдебния акт и направи собствен анализ на доказателствата
по делото намери за установено следното:
По делото са постъпили протест от
30.07.2020 г и допълнение към него на 6.10.2020г., след изготвяне на мотивите
към съдебния акт.В тези протести са изложени претенции за осъждане на
подсъдимия по обвинение, за което е внесен обвинителен акт.Обвинението е било
изменено в хода на съдебното следствие и протестите като несъответни са били
върнати на СНС за изпълнение на задълженията на първия съд по чл.323 НПК.В
законоустановения седмодневен срок, след уведомяване на държавното обвинение,
на 24.11.2020 г., е постъпило допълнение към основния протест.
По същество разгледан протеста е
необоснован и неоснователен,защото не
съдържа конкретни упреци към атакуваната
присъда.В него са изписани предявените обвинения на подс.М. в хода на съдебното
следствие, декларативно, че престъплението е извършено в условията на
продължавано престъпление като „правната конструкция на продължаваното
престъпление е правилна„,защото се установява от показанията на св.Т.,св.Р., св.В. и
пострадалия св.П..Въззивният съд при извършената проверка констатира, че
твърдение в протеста са неподкрепени от доказателствата по делото и показанията
на посочените свидетели.Тези свидетели са присъствали на среща между св.П. и
подс.М. в началото на месец ноември 2011 г. и участвали в пренасянето на суджук
от цеха К... до сградата, в която се е намирал офиса на подс.М..Твърденията на
св.Т. за многократно участие в пренясяне на местни продукти до офиса на
подс.М. аргументирано са отхвърлени като непровдоподобни, а тези на св.Р.и св.В.
не съдържат такава информация.Въпросът за многократно участие на посочените
свидетели в доставяне на суджуци на подс.М. аргуменитрано и по същество
правилно са отхвърлени като неубедителни от съда при направения анализ в
мотивите. От фактите по делото е установено,че
принудата, заплахи и доставки на
местни продукти не е имало през месеците
януари и февруали 2012 г.,защото не са събрани доказателства св.П. да е
произвеждал инкриминираните местни
продукти по това време.От проверените доказателства в хода на съдебното
следствие също така е установено, че заплахите са отправяни от подс.М. само в
присъствието на пострадалия свидетел.Извършването на отделни деяния в
инкриминираните периоди са не доказани,
поради което правилно е оправдан подс.М. да е извършил инкриминираното
престъпление при условията на продължавано престъпление. Заплахите са
осъществявани продължително в периода от
месец февруари до ноември 2011 г. като
са принудили св. П. да произведе за подс.М. един тон суджук и да му го предостави
безвъзмезно , когато е настъпила имуществената вреда. Правилно е посочено в протеста,
че имуществените вреди са доказани и квалифицирани като „значителни„, което е
елемент от състава на инкриминираното престъпление.Този признак от състава на
престъплението е осъществен с производството и доставката на един тон суджук в
началото на месец ноември 2011г. Затова изразеното недоумение от представителя
на държавното обвинение относно приетата фактичска обстановка е неоснователно.Прецизно е
извършена процесуално
следствената дейност в хода на съдебното следствие като съдът е изпълнил задължението
си чл. 107 ал.2 и ал.5 НПК. Приетата от
решаващия съд фактическа обстановка е въз основа на анализ и оценка на проверените в хода на съдебното
следствие доказателства. Необоснована е и претенцията, че съдът не е отчел
обстоятелствата свързани с настъпилата имуществена вреда и това, че е настъпила
вследствие на отправени заплахи към пострадалия свидетел.Напротив в мотивите са
налице аргументирани изводи на съда по тези въпроси. Не мотивирани са
претенциите и за допуснати съществени процесуални нарушения при оценка на
доказателства, които да са дали своето отражение на приетата от съда фактическа
обстановка и приложения материален закон.Съдът е признал подсъдимия за виновен
в рамките на измененото обвинение в съдебно заседание на 21.07.2020 г. като е
приел фактическа обстановка съответна на събраните и проверени доказателства, и
приложил действащия материален закон.Проверените доказателства в хода на
съдебното следствие са довели до изменение на обстоятелствената част на
обвинението, а именно времето и стойността на имуществената вреда, но по
отношение на същото престъпелние,за
което е бил внесен обвинителния акт.Необосновано е и искането за увеличаване на
наказанието на подс. М.,като се приложи закон за по тежко наказуемо
престъпление.Съгласно правомощията на въззивната инстнация може да стори това в
хипотезата на чл.336 ал.1 т.1 НПК, когато е имало обвинение за такова
престъпление в първата инстанция, която предпоставка на закона очевидно не е
налице.Различна е предвидената възможност за това в чл.337 ал.2 т.1 НПК. при
наличието на простест и при констатирани нарушения на правилтаа за определяне
на наказанието от първия съд. Въззивният съд не намира основание за промяна на
вида и размера на наложеното наказание на подс.М..На подс. М. е наложено наказание по размер и вид предвиден в
санкционната норма на чл.214 ал.2 т.2 НК НК, но при условията на ч.55 НК и при
правилно отчетени обстоятелства от значение за определяне на справедливо
наказание.
От доказателствата по делото за личността
на подсъдимия не са събрани такива, които да бъдат отчени като отегчаващи
неговата вина.Правилно са преценени като смекчаващи вината обстоятелства
изтеклия значителен период от извършване на престъплението, като е съобразено
времето на образуване на досъдебното производство до приключването му пред
съда.Тъй като подсъдимият не е оказал с поведението си влияние на работата на
тези институции правилно тези обстоятелства са отчетени в негова полза при
определяне на размера на наказанието.Така преценката за продължителността на
провеждане на наказателното производство, в едно с отсъствието на предходни
осъждания на подс. М., са довели до
правилния извод на съда ,че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 НК. Това решение на
съда е съобразено както с практиката на Европейския съд по правата на човека ,
така и с тази на върховната инстанция.Съгласно чл.55 ал.3 НК съдът е взел
правилно решение, че не се налага за поправяне на подс.М. да му бъдат налагани
другите по- леки наказания, а именно „глоба“ и „конфискация на част или цялото
имущество“ на подс.М.. Съдът правилно е преценил, че престъплението „ не е с
по-висока обществена опасност с подобни от същия вид „.
Въззивната жалба и допълнението към нея,
на повереника, са неоснователни.В тях се съдържат конкретни искания за събиране
на доказателства, които не са от значение за изясняване на обстоятелствата по
делото.Не са установени обективни данни при извършване на предварителната
проверка да е оказан натиск върху свидетелите.Съдът е допуснал и разпитал св.Я.Д.,
който е посочил причината, поради която е присъствало лицето Д.Д. при снемане на обяснения в предварителната
проверка по подадения сигнал от св.К.. Изложените съображения в допълнението
към жалбата сочат на необоснованост на присъдата, поради нежелание на
първоинстанционния съд да изясни
обстоятелства,които и според въззивния съд, са неотносими към предмета на
доказване, съгласно чл. 102 НПК.Това е искане за допускане и разпит като
свидетели лицата Т.А., В. К.а,Г.П.като препраща в допълнението към жалбата,за
които първия съд в с.з.на 30.06.2020г. е отказал аргументирано поради нямащи
отношение към предмета на делото.В с.з. на 21.02.2020 г. е отказал да допусне
до разпит св., която е била разпитана на д.п.Пред съда повереника е искал да
бъде разпитвана свидетелката за обстоятелства, които са установени от писмени
доказателства по делото.В допълнението към въззивната жалба повереника иска пак
тази свидетелка за установяване на факти и обстоятелства свързани с
телевизионни репортажи, за които решаващия съд е отказал да събира
доказателства като нямащи отношение към предмета на доказаване в производството. Не отговаря също така на
твърдяното в жалбата, че показанията на тази свидетелка от д.п. са били приобщени по реда на НПК.
Без каквато и да е конкретика са доводи в
жалба срещу съдебния акт в оправдателната му част.Въззивният съд намира, че
оплакванията са неоснователни, защото
както беше посочено при обсъждане оплакванияна в протеста , няма доказателства
инкриминираното престъпление да е извършено в условията на продължавано
престъпление и за това отделните деяния в него да са осъществени.По отношение
на гражданскооправдателната част жалбата е неоснователна, защото не са изложени
аргументи, които да оспорват изводите на решаващия съд,че още към момента на приемането му от съда
е била изтекла пет годишната абсолютна
давност съгласно чл.110 ЗЗД.
Въззивната жалба на подс. Ж.М. и допълнението към нея, от защитника му,
адв.Б. са неоснователни. При проверка на присъдата въззивния съд не установи да
са нарушени чл.13 и чл.14 НПК, а именно в хода на съдебното следствие да е
пренебрегната обективната истина и вътрешното убеждение на съда да не се
основава на събрани доказателства по реда на процедуалния закон.Въззивният съд
не установи да са кредитирани всички показания на пострадалия свидетел П.,
едностранно и в полза на обвинението. В
мотивите е направен максимално подробен анализ на тези показания , като изрично са посочени частите, в които са кредитирани и в
които не са, като са обсъдени по отделно, и в логическата им връзка, и
последователност с показанията на всички
разпитани свидетели, и проверените
писмени доказателства. Действително съдът не е изложил своите съображения по
начина предвиден в чл. 305 ал.3 НПК, защото ги е преразказал. Но подходайжи по
този нестандартен начин е анализирал по
отделно и изцяло, показанията на всеки
свидетел, като е посочил констатираните противоречия в тях, в кои части ги
кредитира или не, кои обстоятелства и
факти приема за установени, и покрепящите се от писмените доказателства. След
всеобхватен анализ на цялата доказателствена съвкупност е изложил своите
съображения и изразил вътрешно си
убеждение въз основа на проверените доказателства. Възраженията на защитата по
обсъждането на доказателствата са неоснователни.При обсъждане на показанията на
пострадалия свидетел съдът се е позовал на обясненията на св.П.
дадени при извършване на предварителна проверка по подадения сигнал от св. К.,
като изрично е посочил, че ги е използвал „информативно„ за да очертае
цялостното си впечатление от процесуалното поведение на свидетеля. При
извършената проверка от въззивния съд за
начина на формиране на волята на съда не се установи да са направени фактически
изводи въз основа на тези „обяснения”. Изводите на съда как е стигнал до
обосноваността на заключението си за инкриминирания период и конкретните заплахи
принудили пострадалия да предостави инкриминираните меса почиват на задълбочен
анализ на показанията на св.П. от съдебното производство и тези приобщени по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1ал.1 т.1и т.2 НПК, след комплексната им оценка с
писмените доказателства и показанията на всички разпитани свидетели.
Не могат да бъдат приети като основателни предположения на защитата по отношение
показанията на свидетели св.Р., св.В. и св.Т., и по същество не разколебават изводите на съда, които почиват
на система от разсъждения почиващи на проверените в хода на съдебно следствие
доказателства.От приетите факти по делото пострадалия свидетел, св.Р., св.В. и
св.Т. са извършвали в продължителен период от време различни по вид търговски дейности
в гр.Добрич, включително с подс.М. и св. М.. , поради което е житейско правдоподобно да не си
спомнят определени събития и времето, през което са се случили.Без значение е
обстоятелството сочено от защитата, че св.Т. не е имал регистрация за
транспортни автомобили,което не е било предмет на изясняване в хода на
съдебното следствие и този въпрос е неотносим към предмета на делото.Не
отговаря на събраните доказателства твърдяното от защитата,че в този период не
са били издавани фактури за съвместната дейност между него и св.П..Съдът е
приел справка от НАП – Варна ,клон Добрич , №
16635/20.12.2019 г., за издавани фактури от фирма Т... ООД към търговско
дружество Р...2ООД за периода от1.01.2011 г до 31.12.2013 г. Без значение за
обстоятелствата предмет на доказване е,че св.Т.
не е плащал наем на подс.М., за да не се кредитират показанията му.В
своите показания пред съда св.Т. е посочил,че има задължения за наем към
подсъдимия. Действително, че съдът е направил фактически изводи за св. В., че е
бил управител на дискотека „Д-” в гр. Добрич, на което наемател е бил св.П. ,
чрез фирма Д…..Този извод на съда не е необоснован, защото св.В. е посочил в
с.з. на 11.05.2019 г , че св. П. е бил управител на дискотеката „Д-” и
заведението „Д.Б.„ , а така също и св. Т. в с.з на 21.05.2019 г. Св.М. в с.з.
на 24.09.2019 г. е посочил пред съда същите факти , като е уточнил, че тези
заведения е държал св. П., но през 2008 г.в гр.Добрич, хотел Д…...Св.М.. е
посочил също, че е съществувала дискотека със същото име в гр.Б…, на която е
бил управител св.В., но под управлението на друга фирма.Необосновано защитата
упреква направените фактически
изводи на съда относно това от къде се познават пострадалия и този свидетел,
защото това обстоятелство също не е от
съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото.Некоректно е
позоваването на доказателства, които не са приобщени от съда, за да се създават
внушения за необоснованост на проверявания съдебен акт.При проверка на
процесуалната дейност на първоинстнационния съд се установява, че приетите за
установени по – горе обстоятелства са въз основа на посочените гласни
доказателства.Не е вярно, че е останало извън вниманието на съда представеното
и прието като писмено доказателства, от защитата, решение на Административния
съд в гр.Добрич.Съдът е отказал да приеме това решение като неотносимо към
предмета на делото в с.з. 3.12.2019 г.Не опровергава истинността на показанията на св.Р.и обстоятелство, че не точно
съобразно вписаното в ТР е посочил дяловото си участие във фирма Т... ООД.Не
отговаря на съдържанието на мотивите към проверявания съдебен акт твърдяното от
адв. Б., че не са обсъдени показанията на св. С.С.св.О.П.и св. Д. .Напротив
показанията на тези свидетели са подробно обсъдени, макар нестандартно, съобразно
изискванията на процесуалния закон, и въз основа на тях, в
едно с другите гласни доказателствени средства са направени обосновани изводи
със значение по отношение на направените фактически изводи от съда.Затова
абсолютно неоснователно е твърдението на защитата за ненадежност на показанията
на св.Т., св.В. и св. И. Р.. Основателни са оплакванията на защитата и самия
подсъдим, че съдът се е позовал на ВДС събрани със СРС, но не и при формиране
на крайните фактически изводи.Инцидентно съдът се е позовал на тяхното
съдържание при обсъждане показанията на св.О. П..Конкретно, че е била студенка
и направил предположения относно несъществени обстоятелства по отношение
предмета на делото л.42 мотиви.При обсъждане от правна страна на престъплението л.51 мотиви очертавайки
поведението на подс.М. също се е позовал на ВДС събрани със СРС.Но следва да се
подчертае, че поведението на подс.М. е очертано от показанията на св.Х.и св.К..Така,че
неоснователни са възраженията,че ВДС със СРС
са ползвани при крайните фактическии изводи на съда.
Неоснователни са възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение , което
да е довело до нарушаване на правата на
подсъдимия с приетото по чл. 287 НПК изменение
на обвинението.Подсъдимият
се е защитавал за същото престъпление, за което факти и обстоятелствата са
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изменението на
обвинението е било по отношение на времето на извършване на инкриминираното
деяние и размера на причинената имуществена вреда.Промяната на тези
обстоятелства определящи елементи от състава на престъплението не дават
основание да се твърди, че подс.М. е осъден по неповдигнато обвинение или за
обвинение , което го е изненадало така ,че да не може да организира
защитата си.С процедурата по чл.287 НПК се изменя съществено обстоятелствената
част на обвинението, а не обвинението за престъплението по чл. 214, ал.2, т.2 вр. ал. 1 вр.
чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.В съдебната
практика върховната инстанция е последователна в разбирането си,” че
темпоралната характеристика на деянието е необходим негов реквизит,както и за
важността на точното определяне на времевите рамки на обвинението с оглед гарантиране на правото на защита. Конкретната
информация за времевите параметри на
деянието обаче винаги следва да се преценява
в общия контекст на обвинението и
през призмата на правата на страните в процеса „ Р №70 от 6.04.2021 г. по н.д. №183 /2021 г.
,НК , I НО,
ВКС. В настоящия казус правата на подсъдимия не са нарушени с изменението на
обстоятелствената част на обвинението.Прокурорът е поискал изменение на
обвинението два пъти в хода на съдебното следствие.Съдът правилно е приел, че
са налице предпоставките за това предвидени в чл. 287 ал.1 НПК.Прокурорът в с.з
на 30.06.2020 г.е изменил обстоятелствената част обвинението по отношение на
времето на извършване на инкриминираното деяние , а именно за периода от „февруари 2011 до февруари 2012” и в с.з на 21.07.2020 г относно начина на
формиране размера на имуществената вреда в рамките на предявеното обвинение за
престъпление извършено при условията на продължавано престъпление, което включва
четири деяния.По пунт
1, 2 и 4 най обвинението е намалена стойността на
продуктите, а по пункт
3 увеличена към
инкриминирания период. Общата стойност на причинената
имуществена вреда е намалена.Фактите и обстоятелствата на това обвинение
са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и подс.М. се е
защитавал по тях.Съдът е приел новото
обвинение,което се отнася до времето на извършване на престъплението и размера
на имуществената вреда като правилно е постановил проверявания
съдебен акт по последното обвинение.
Допълнението към въззивната жалба
направено от подс.М. е с идентични
аргументите изложени от неговия защитник.Те са неоснователни по
изложениете по – горе съображения, поради което този съд не намира за
необходимо да бъдат преповтаряни.Следва да се допълни единствено, че не
отговаря на изложеното в мотивите не са взети предвид показанията на св. Г.
При
извършената проверка на присъдата въззивният намери,че е правилна и обоснована.
Решаващият съд е извършил всестранна, пълна и
обективна оценка на събраните и проверени доказателства.Приетата фактическа
обстановка почива на събраните доказателствата, като не са
допуснати процесуални нарушения при интерпретирането им и формиране на
вътрешното убеждение на съда. А именно : Подсъдимият
Ж.М. през 2011-2013г. бил председател на Общинската структура на политическа
партия ,,,,,,,, за гр.Добрич.
Подс.Ж.М. през 2010 г започнал да иска от св.П. малки количества суджуци
около 30-40 кг. за осигуряване на мероприятия на партия ,,,,,,,, в гр.Добрич , които
последния предоставял безвъзмезно на подс.Ж.М..
През
месец декември 2010 г.подс. Ж.М. поискал от св.П. да му произведе един тон
суров суджук в цех на В……. в гр.Добрич,ул.„Б….“ №…. за партийни мероприятияна
партия ,,,,,,,,. Подс.М. заплашил св.П., че ако откаже ще му изпрати данъчни и
ще му „приключи” фирмата.Подс.М. поискал в продукта да се вложи 10 процента
еленско месо, поради което и шофьора му занесъл четири чувала с охладено
еленско месо на св.П..
В
периода от м. февруари 2011г. до м. ноември 2011г. под.М. и св. П. се срещали
инцидентно, при които срещи подсъдимия искал да му бъдат доставени по тон суров
суджук с 10 процента еленско месо. Срещите били пред офиса на св.П. и пред кино
Р…. в гр.Добрич. При тези срещи подс.М. отправял заплахи към св.П., че ако не изпълни исканото от него ще му случат
неблагоприятни неща на него, на бизнеса му и
че „виси на косъм.Показвал му
съобщения в телефона си като:
„Б.Б.: Какво стана?“ ,за да го убеди в близките си отношения с премиера Б..
Подс.М. му казал още: „Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Ще имаш големи
проблеми, защото съм те вкарал в списъка на фирми, които трябва да дават. И ако
не се случи това нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато
реша, ще те вкарам в ареста“; „ Акъли не искам, действай по-бързо, че съм ти
вдигнал мерника и гледай суджука да е пак хубав като предишния суджук. Ако не
ми доставиш суджука, ще те съсипя. Айде давай, мятам те, няма да те чакам
много, че си на ръба.“; „Нали знаеш, че ми струваш един телефон да те вкарам в
ареста. Ще трябва да даваш, докато реша аз.Иначе си пътник.“ При тези срещи св.П. се притеснявал и се чувствал заплашен.
В
началото на м.ноември 2011г. подс. Ж.М. отишъл в търговската част на цеха К... в гр.Добрич, бул.“Д,,,,,“ № ….
при св.П.. Там били св.С.Т., св.И.Р.и св.Е.В..Св.Р.бил съдружник на св.П. във
фирма Т... ООД, св.В. управител на дискотека Д- в гр.Добрич, която била
стопанисвана от св.П.,чрез неговата
фирма „Д,,,,,,,ЕООД„.Св.Т. осигурявал разнасянето на продукцията произведена в цеха „К...“ чрез фирма „Р….2”
ООД.
Подс.М.
се поздравил със св.П. и св.Т..Св.Т. се отправил към св.Р.и св. В. , но чул как
подс. М. казал на св.П., че иска един тон суров суджук , в които да има и
еленско месо, защото суджука е за
премиера Б. Б.. Св.А.П. възразил, но подс.М. го заплашил. Последният му казал,
че е по добре да изпълни това, което иска от него, защото е вкаран в списък от
фирми, които трябва да дават, иначе ще му прати данъчни, ще му разбие фирмата и
бизнеса и ако реши, може да го вкара в ареста.Били използвани следните изрази:
„Нали си знаеш урока. Иначе мачът е свирен за тебе.Гледай да не стане грешка
със суджука,защото ако не му хареса, си свършил.“ Разговорът продължил десетина
минути,след което подс.М. си
тръгнал.Св.П. попитал св.Т. дали е чул разговара с подс.М., но последния
отговорил, че е чул само началото на разговора.Св.П. казал, че ще изпълни
поръчката на подс.М. за партия ,,,,,,,,, защото може да бъде тормозен и да му съсипят бизнеса. Св.Р.отбелязал, че
така ще пострада фирмата.Св.П. отговорил, че ще закупи суровините с лични
средства.Затова набавил необходимите продукти, като вложил еленско месо от това ,което подсигурил
подс.М. през декември 2010 г. в цеха на В….. Произвел в цеха един тон суров
суджук, в който вложил десет процента еленско месо. Суджукът бил поставен
в 40-50 броя касетки всяка, от които
събирала около 20-25 кг.Тези касетки
били превозени с ван мерцедес собственост на св.Р. и с помощта на св.Р.и св.В..Свидетелите
и св.П. закарали касетките с месо в гр.Добрич, ул.“Г. К…..“№…., където се
намирала сградата на подс М..Влезли в сградата през ганг и паркирали.Там бил
подс.М. и св.С..Последният отворил задната врата на помещение, което било
недовършено и на груб строеж като в него бил разтоварен суджука.В помещението
имало пръти като подс.М. казал на св.С., че трябва да се сложат дървени
скелета, на които да се поставят прътите.Св.П. обърнал внимание, че всичко ще
стане на „мазало“, защото суджука като се суши отделя мазнина.
Тези
фактически изводи са обосновани, защото почиват на комплексната оценка на проверените
доказателства от решаващия съд. В основата на тези фактическите изводи
на съда са показанията на пострадалия свидетел. Тези гласни доказателствени
средства са източник на доказателства и средство за защита на накърнениете му
права от престъплението.Те подлежат на внимателна проверка с оглед тяхната
последователност и логичност,както самостоятелно,така в съвкупност, с
останалите доказателства. Св.П. е разпитан от съда два пъти и са приобщени
показанията му от досъдебното производство, на основание чл. 281 ал.4 вр.ал.1
т.1 и т.2 НПК. След анализ на тези
доказателства - л 21 .- л.26 мотиви , съдът ги е кредитирал за да направи следните фактически
изводи :
Подс.Ж.М. през 2010 г започнал да иска
от св.П. да предоставя малки количества суджуци около 30-40 кг, а по –късно цял тон, който той
предоставил.За да изпълни поръчката му подс.М. осигурил охладено еленско месо,което пострадалия
съхранявал в хладилник и отделял от него за да вложи в исканите суджуци. В
инкриминирания период е произвел и доставил един
тон суджук.
За да приеме за достоверни тези показания съдът е подложил на
задълбочен анализ показанията св.С.С.който е бил шофьор и близък на
подсъдимия. Тези показания са анализирани в детайли от съда за да достигне до правилния извод, че св.
С. е участвал
при на доставянето на еленско месо и присъствал при доставките
на сурови
суджуци в офиса на подс.М..Анализът на показанията на свидетеля са оценени коректно съобразно тяхното съдържание като
е посочено в мотивите л.37-40.При анализа им съдът е посочил в кои части не са кредитирани и поради какви причини.Показанията на св. С. са
анализирани и съпоставени с тези на св.Т.,св.В.,св.Р..От показанията на
св.Демирева е приел ,че св.П. е имал
придобита професиалната
компетентност и умения в производството на местни изделия.Тези показанията на св.Д. потвърждават тези на св. П., че е произвел
исканите меса от подсъдимия,независимо,че свидетелката е заявила, че не
изпълнявала частна поръчка с дивечово месо. Въззивният
съд не намери процесуални пропуски или превратно тълкуване на показанията на посочените свидетели, поради което изводите на съда приема като обосновани.
Мястото на доставка на инкриминираното месо в началото на месец ноември
2011г. обосновано е прието за
установено въз
основа на показанията на св.Т., св.В. и св.Р., които подкрепят тези на св.
П..Тези показания се подкрепят и от събраните писмени доказателства
в хода на съдебното следствие за състоянието на сградата на подс.М. към инкриминирания период, етапите на изграждането и външния изглед на същата описани подробно на л.47 мотиви.Тези писмени доказателстват по същество потвърждават истинността на
показанията на св.Т., св.Р.,св.В. и св.П.. Затова въззивният съд счита ,че са обосновани изводите
,че към онзи момент сградата е била недовършена, както и
приземния етаж на кота нула, два плюса, недовършен отвътре, но
остъклен отвън.Това
безспорно установено обстоятелство не опровергава, а потвърждава показанията на свидетелите ,че именно на това
място са били доставени суджуците както
са посочили свидетелите в показанията си пред съда. Като съдът обосновано е
отхвърлил като неправдободобни показанията на св.О.П., че е имало вход само от
улицата .
Инкриминираният период , а именно „ от месец февруари 2011 до месец
ноември 2011 г.“ е приет въз основа на
анализ на показанията на св. П.,които са съпоставени с писмените доказателства.Това са тези писмени доказателства, които установяват кога
и къде е осъществявала търговската си дейностт фирма „Т...
ООД“ , л.45- л.46 мотиви, какви договорните отношения са съществували между търговските
дружества на св.П., св.Т. и подс. М. на л.47 мотиви.Чрез анализа на посочените
доказателства е извършена проверка на
показанията на пострадалия свидетел , свидетелите Р.,Т. и В..Така съдът е
направил обоснован изводи,че показанията на св. П. относно инкриминирания
период са последователни и правдиви.Съдът е изложил правилни аргументи,
защо не кредитира показанията на
св.Р.на л.30-л.32 мотиви , св.В. л.26- л.27 мотиви и св.Т. л. 27 – л.30 мотиви,
за правдоподобни относно времето на
производство и доставка на
инкриминираното меса , а именно през 2012 г.,както и защо не кредитира показанията
на св.Т. ,че е участвал няколко пъти в доставянето на меса на подс.М. в
отделните деяния включени в инкриминираните периоди в продължаваното
престъпление. Поради тези съображения въззивната инстация намери за обоснован извода на съда ,че св.П. е доставил
на подс.М. един тон суджук през месец ноември 2011г.
Въз основа на правилен
анализ и преценка на посочените
по – горе писмените доказателства л.45 – л.47 мотиви и показанията на св.Д., К. К., Т. К., Е.Г., К. Г. са
направени обоснованите
фактически изводи и за
следните факти по делото :
Св.А.П. живеел в гр.Добрич бил собственик
и управител на няколко търговски дружества.Св.П. и подс.М. се познавали от
дълги години. През 2009 г. дружеството„В. ООД” на подс.М. и „А. ЕООД” на св.П. сключили договор за наем
на недвижим имот в гр.Добрич,ул.„Н…”,който
представлявал втора зала на кино
Р…...
Св. С.Т.бил съсобственик във фирма Р...2ООД
със св.А.П. и съдружник с Т. Щ. във фирма Р...2ООД, който бил брат на съпругата
на св.А.П..
На 1.09.2010 г. подс. М. като представител Спорт Груп ООД и Т. Щ., като представител на Р...2ООД
сключили договор за наем на магазин за хранителни стоки и кафене в гр.Добрич, ул. „ В.Л.” № ….
Св.П. свързал през 2011г. св.С.Т.с подс.
Ж.М.. Фирмата „Р...2ООД” сключила договор за наем на избено помещение, кино
Родина, което се намирало в гр.Добрич,ул.„Н.”№...Дружеството В. ООД се представлявало от подс.М..
Св.А.П. и
св.И.Р.били сътруджници във фирма „Т...“ ООД., с управител св.П. , която имала
предмет на дейност производство и търговия с месо и месни продукти.
На
01.07.2010г. между Т... ООД и В. ООД се
сключил договор за наем на недвижим имот в гр.Добрич,ул.“Б.”№…..Имотът
представлявал фабрика за месопреработка, която била известна като цеха „ В..“.
Цехът произвеждал разнообразен
асортимент от месни продукти като малотрайни колбаси, варено пушени, деликатеси
и др. Технолог и организатор на производството в цеха била св.Ж.Д..Св. А.П.
координирал производствения процес и се занимавал с дейноста на фирмата .
Разпространението на произведените месни продукти от цеха в магазинната
мрежа се осъществявало посредством фирма Р...2ООД, която имала микробуси. През
2010г. фирма Т... ООД регистрирала два обекта за търговия на дребно с храни от
животински произход, а през м. май 2011г. още четири обекта.Дейността на
фирмата в този цех продължила до 01.03.2011г.На 8.04 2011 г. , лицето Б. Б. ,
като прокурист на В. ООД изпратил съобщение
на Т... ООД за освобождаване на помещенията, защото бил
сключен договор за наем на фабриката с
фирма Е. х. ЕООД.
На
17.03.2011г. св.А.П. сключил договор за пренаемане на преработвателно
предприятие от св. К. К., което се намирало в гр.Добрич, бул.“Д.„№ ….Целият
производствен процес се преместил на този адрес , като св.Д. продължила да е
технолог.Фирма Р...2ООД се занимавала с доставката на продукцията до
магазинната мрежа. Това предприятие било известно като цеха К....
На
22.11.2011г. св.Е.Г. била информирана от своя близка, че от цеха се изнасят
машини.Свидетелката и нейните синове св. Т. К.,св.К. К. със съпруга си, и св.К.Г.отишли
на мястото.Бил повикан и св.А.П., който не бил заплащал наеми по договора.Св.Т.
К. и св.К. К. останали в цеха като го заключили и уведомили служители от СОТ.
На 23.11.2011г. бил съставен констативен протокол в присъствието на нотариус П.
М., който отразил какво е състоянието на обекта.Не присъставал представител на Т...
ООД, но били описани машините оставени от фирмата.На 25.11.2011г. била
изпратена нотариална покана чрез нотариус П. М. до Т... ООД да изплати
дължимите суми по договора от 17.03.2011г. в размер на 39 471.87 лева.,
както и да счита договора за прекратен и че се упражнява право на задържане
върху машините им. На 26.11.2011г. бил сключен договор за охрана с мобилен
екип, ПБ и сигнално охранителна техника между Т. К. и ФСБ-СОД за обекта. На 30.01.2012 нотариалната покана
било върната на св.Теодор К. без да е
връчена на Т... ООД.
На
04.11.2011г. вече било изтекло удостоверението за временна регистрация на
обекта -
цех К... за производство на храни, № 519/03.08.2011г. на фирма Т... ООД.
След месец ноември 2011г.цеха К... спрял да функционира, но фирма Т... ООД
продължила да осъществява търговия на дребно с храни от животински произход в
регистрираните обекти за търговия на дребно до края на 2011г.
Правилно
съдът е приел, че са достоверни показанията на св.П., че е бил заплашван от
подс.М. и бил принуден да произведе безвъзмезно
суджуци на подс.М..За да приеме като достоверни конкретно отправените и
инкриминирани заплахи съдът е извършил анализ на показанията на св.П. дадени в
хода на съдебното следствие и тези
приобщените ,на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК, от д.п. От
значение за тези изводи са следните обстоятелства : на заплахите не е имало
свидетели, реакцията на св.П. при срещата
в цеха К... с подс. М., незабавното му решение да изпълни поръчката
поради страх от неблагоприятни за него последици.От друга страна няма доказателства, които да опровергават
показания на св.П. и също така в д.п и хода на съдебното следствие тези заплашителни
изрази са възпроизведени по еднакъв начин, както е посочил решаващия съд.Следва
да се допълни , че обстоятелството, че пострадалия е единствен очевидец на заплахите не е основание да не бъдат кредитирани показанията му , защото е страна в процеса,
за която не са събрани доказателства за проявена тенденциозност или
недобросъвестност, поради което не могат да се обосноват и изводи за необективност на неговите показания.Затова при обсъждането на този въпрос от значение
са и доказателствата по делото за поведението на подсъдимия
Относно
тези обстоятелства съдът е направил фактически изводи въз основа на показанията
на св.К. Х.и св.К. К..
Показанията на последния свидетел и тези на св.М. обосновават и изводите за
неуредени финансови взаимоотношения между подс.М. и пострадалия. А
именно :
Между подс.М. и св.П. съществували неуредени финансови отношения.По повод договора за наем сключен между дружествата В,,, ООД и А. ЕООД
за недвижимия имот в гр.Добрич, ул. „Н,,,,който представлявал
втора зала на кино Р..Противоречията се базирали на спор между св. П. и подс.М. за предназначението на наетото помещение.Св.П. считал ,че не дължи
пари,защото искал да използва
помещението като дискотека, а то имало
статут на кинозала. Подс. М. считал ,че св.П. дължи плащане по наемния договор.Подс.М. подържал
претенцията си за плащане от страна на св. П. пред св.К. и св.Х., която
спровен него била за сумата от 20 000 лева за наеми.
Подс.М. имал контакти със св.Х,,,, който
бил Началник на ПКП към ОДМВР гр.
Добрич.Св. Х.посещавал офиса на подс.М. по поръчка на Директора на полицията
или по настояване на подсъдимия. При тези срещи подс.М. посочвал
пред св. Х,,,, че св.П. разпространява наркотици и следва да бъде
задържан. Св.Х.докладвал казаното от подс.М., но тези твърдения не се потвърждали и не били предриемани
действия от полицията.По линия „Икономическа полиция“ имало заведине преписки ,
които не били във връзка с твърденията
на подс.М.
Като полицейски служител, св. Х.имал
лични контакти и със св.А.П. по повод
извършване на проверки на стопанисваните от него и фирмите му заведения. През 2012г. св. П. споделил със
св.Х,,,,че е бил принуждаван от подс.Ж.М. да му произвежда суджук и други месни
продукти, които лично е транспортирал до
офиса на подс.М..Св.Х.го посъветвал да подаде жалба до полицията. Св.П. казвал, че се притесява, защото подсъдимият е човек с влияние, кординатор на ,,,,,,,,
и е назначил директора на полицията,както и окръжния прокурор.Свидетелят казал на пострадалия
,че полицията не може да се самосезира. През 2012 г. св. Х.
посетил офиса на подс.М. ***-14, който
се намирал над приземния етаж и видял подс.М. да пълни две торби със суджуци от
фризер в масажното студио, което се намирало срещу офиса на подсъдимия.
Св.П. споделил и със св.К. К., че е изнудван
да предоставя суджуци, пастърма и филе Елена на подс.Ж.М.. Казал му, че е
произвел суджук и го дал на подсъдимия
без да му го плаща.От св.П. били искани да предостави кожена гарнитура, климатик, да строи гаражи,
но се притеснява да подава жалба, тъй
като депутатите, кадруват и назначават шефове на институции по места. На
13.04.2017г. бил подаден сигнал от К. К. до Главния прокурор на Република
България за изнудване на св.П. от депутата
подс.Ж.М..Проверка по сигнала извършил св. Я.Д..
Установените по делото доказателства за
социалнен статус и обществено положение на подс. М. преди , по време и сред
инкриминирания период, неговите контакти
и партийната му принадлежност, са му
давали повече възможности от тези на редовите граждани.Не без значение
са и данните по делото за упражняваната от него многостранна обществена и
политическа дейност, и разнообразна търговска дейност, видно от писмените
доказателства л.44. Комплексната оценка на посочените обстоятелства, в едно с
показанията на св.П., са в основата обоснован извод, че еленско месо е било
осигурено именно от подс.М., за да бъде използвано като съставка на процесния
продукт.Изводите, че св.П. е закупил със собствени средства
осталите продукти за производство на суджука се подкрепят, макар и
косвено, и от показанията на св.Р., че не са съхранявани голями количество месо
в цеха. Затова е правилен извода на съда,че св.П. е закупил със собствени средства съставките за
производство на продукта, а подс.М. е осигурил за него 10 процента еленско месо.
При отсъствие и на доказателства
опровергаващи показанията на св.П. въззивният съд намира тези изводи на съда за обосновани при правилно установените факти по делото.
Въз основа на допълнителната съдебно – счетоводна
експертиза съдът е приел за установено, че стойността на доставените суджуци,
получена от тази на отделните продукти към инкриминирания период м. ноември
2011 г. е 8870 ,00 лв.Стойността им е елемент от състава на престъплението и
определят квалифицираният признак „ значинелни имуществени вреди“.
След
анализ на показанията на св.П. правилно съдът е приел, че следва да бъде
намален размера на причинената имуществена вреда с 1800 лв., което е стойността
на вложеното 10% еленско месо предоставено от подс.М..Обосновани са изводите,
че причинената имуществена вреда на
пострадалия е в размер на 7070 лв.
Правилно за разликата от тази стойност до пълния
размер на имуществената вреда от 36047.80 лв. съдът е оправдал подсъдимия,
защото не са събрани безспорни доказателства за доставки на меса по другите три
деяния включени в продължаванато престъпление .
Въз основа на писмените доказателства
л.45 т.5 съдът е направил обосновани изводи за това,че през 2014г. подс.Ж.М. бил избран за народен
представител в 43 Народно събрание и с решение на ЦИК № 4686/31.03.2017г. за народен представител и в 44 Народно събрание.
Направено е било
искане от Главния прокурор с вх.№727-00-12/21.07.2017г. за възбуждане на
наказателно производство спрямо Ж.И.М. , като ,на основание чл.138 ал.4 от
ПОДНС, на 21.07.2017 г. подсъдимият дал писмено съгласие за възбуждане на
наказателно преследване спрямо него
Пълномощията му били прекратени като народен представител и било
образувано настоящето наказателно производство.
Въз основа на приложените по
делото ВДС събрани със СРС, които
съдът е приобщил е направил обоснован извод за това ,че :
Председателя на Окръжен съд – Варна по ДП
№363/2012г. на ОД МВР- Варна било отправено искане за използване на СРС. Било
дадено разрешение за използване на СРС рег.№ RB 401065-001-10/5-384 на основание чл.15 от ЗСРС за срок от 60 дни,
считано от 19.11.2012г. до 19 .01.2013г. с
номер на комуникатора 0888 51 88 51 и с
посочени оперативни способи по
чл.5,6,7,8,9 и 10 от ЗСРС. С разрешение
за продължаване на експлоатацията на СРС рег.№ RB 401065-001-10/5-13 от
19.01.2013г. било продължено експлоатирането на СРС за срок от четири
месеца.Установено е в хода на разследването ,че телефон номер 08ХХХХХХсе ползвал от подс.Ж.М.. В събраните
ВД със СРС са установени контакти на подс.М. с физически, юридически лица и
номер на парламентарна партия ,,,,,,,,.Така например: тел.№ 08ХХХХбил на ТД НАП Варна, номер 08ХХХХХХ
на БФКА Община Добрич, Д. К. Н., номер 08ХХХХХ била ПП ,,,,,,,,, номер 08ХХХХХ
бил на К. С. И.,номер 08ХХХХХ на А. В.,номер
08ХХХХХ бил на К. Т. ООД,номер 08ХХХХХХ
бил на К. ООД , номер 08ХХХХХХ бил Ж. Ж
ЕООД, номер 08ХХХХХ на П. ЕООД, номер 08ХХХХХХ1 на В. Ц. М.,номер 08ХХХХХХ
на Г.Б. В., номер 0ХХХХ бил К. и К. ЕООД
, номер 08ххххх на В. Н. К. , номер 08ХХХХ на
БФАК Община Добрич и номер 0ХХХХХХ на Б.А.М. ООД. Било извършено и
проследяване и наблюдение на подс.М. ,от което е документирана среща между него
и лицето М. Н. на 18.03.2013 г.в сграда на бензиностнация Лукойл на път между
с.К. и с О.
Информацията в тях обхваща период извън
инкриминирания, затова единствения фактически извод по отношение на ВДС събрани
със СРС е този, че тези доказателства са събрани по
законоустановения ред.
Правилни са изводите на съда, че инкриминирано
деяние не осъществява състава на продължавано престъпление и е оправдал
подсъдимия престъплението да е извършено в условията на чл.26 ал.1 НК.Това е
така, защото не са събрани безспорни доказателства, че св.П. е доставял на
подс. М. суджуци , по един тон, на инкриминираните дати влючени в
продължаванато престъпление, а именно
месец февруари 2011 г., месец януари 2012 г и месец февруари 2012
г.Решаващият съд правилно е отхвърлил показанията на св.П. за обстоятелства,
при които е посочил ,че е доставил още три тона суджудци на подс.М., като за
някои от доставките правилно е приел, че показанията на пострадалия се отнасят
за период извън инкриминирания.В рамките на инкриминирания период, след ноември
2011г., е установено безспорно и категорично,че производствената база в гр.
Добрич, известна като цеха К..., не е функционирала.При анализа на показанията
на св.Т. правилно съдът ги е отхвърли като неправдоподобни да е участвал
многократно в превозване на сурови суджуци за подс.М. в този период.От доказателства
се установява, че принудата чрез отправени заплахите е била осъществявана в
периода от месец февруари 2011 г. до ноември 2011 г. и приключили, когато св.П.
е доставил един тон суров суджук на подс.М..В този момент за св.П. е настъпила
имуществената вреда и сторил противно на волята си разпореждане. Т.е е
осъществено едно престъпление извършено за времето от м. февруари 2011г. - м.
ноември 2011г., в гр.Добрич, през, което
принудата чрез заплахи е осъществявана през целия период, но имотната
вреда е настъпила, когато пострадалия е
доставил единия тон суджук на подс. М..
Въззивният съд установи ,че изложените
аргументи в мотивите и диспозитива за
изричното оправдаване на подсъдимия за
принудата и доставки на
30 кг. телешка пъстърма 407.40 лв.и филе Елена 230.40 лв. са неправилни.
На подс.М. е повдигнато обвинение, че „в периода февруари 2011г. до м.февруари
2012 г.,включително, в гр.Добрич,при условията на продължавано престъпление, с
четири деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също
престъпление, чрез заплахи..., принудил св. П., да извърши нещо противно на
волята си, с цел да набави за себе си имотна облага , да му предостави ....“ В
продължаванато престъпление са включени следните отделни деяния:
м.февруари 2011 да му предостави 1 тон суров суджук в размер на 8 480лв.
, през номеври 2011 г. един тон суров суджук на стойност 8870 лв., през януари
2012 г. да му предостави един тон суров суджук на стойност 9 020.лв. и 30 кг.
телешка пъстърма 407.40 лв.и филе Елена 230.40 лв. и през февруари 2012 г един тон суров суджук
на сотйност 9 657.80 лв.“Т.е инкриминираното деяние включено в
продължаванато престъпление „от януари 2012 г.” не е отделно престъпление за да
бъде оправдан отделно за него подсъдимия.Практиката на върховната инстанция по
въпроса за това кога има продължавано престъпление и неговата правна природа е
трайна и постоянна.В ТР 3 от 1971 г на ОСНК е посочено,че „в продължаваното
престъпление отделните единични деяния не се оценяват ато самостоятелни
престъпления.” Затова след като подс.М. е оправдан да е извършил продължавано престъпление,
в което са включени четири отделни деяния е неправилно да бъде оправдаван за
всяко едно деяние, от включените в продължаванато престъпление, както и за
размера на имуществената вреда настъпила от тях. Подс.М. правилно е оправдан за разликата от установената
действително причинена му вреда в размер на 7 070 лв. и над тази сума до пълния размер от
36 047.80 лв.,както и за това деянието да осъществено „от месец декември
2011 до февруари 2012 „,поради, което е
неправилно оправдаването му за стойността на 30 кг. телешка пъстърма 407.40
лв.и филе Елена 230.40 лв.,които са включени в сумата от от 36 047.80
лв.Поради изложеното в тази част присъдата следва да бъде отменена.
Въззивинят съд намери, че са
законосъобразни изводите на решаващия съд относно гражданската претенция.Те
почиват на правилно прилагане на закона и са изчерпателни , поради което настоящата инстнация се съгласява с тях
и намира,че се налага преповтарянето им
При извършената цялостна проверка на
процесуална дейност на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка и
оценка на доказателствения материал въззивния съд не намери пропуски.Тази
дейност е осъществена при спазване на основните принци на наказателния процес
визирани в чл.12 НПК и чл.13 НПК.Решаващият съд е оценил според действителното
им съдържание значителния обем от доказателства, при стриктно съблюдаване на
изискванията за разкриване на значимана фактология чрез способите и средствата,
допустими от процесуалния закон. В мотивите си съдът е изложил подробни аргументи
и съображения, макар и не по стандартния начин, но изчерпателни, кои
доказателства кредитира и кои факти приема за установени въз основа на
тях.Решаващият съд е подложил на обстоен анализ всички показания на свидетелите
посочени от държавното обвинение, като е допуснал и разпитал свидетели по
искане на страните св.П. М., С. С.,О. Р.,Т.р К., К. Х,,,, Я.Д. и Ж.Д., събрал
по своя инициатива и по искане на страните писмени доказателства относими към
фактите от значение за установяване на
обективната истина по делото.
При така установената фактическа обстановка
и доказателства по делото правилно е прието, че подс.М. от обекивна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 214 ал.2 т.2
вр.ал.1 вр.чл. 213 а ал.3 т.2 НК като с цел да набави за себе си имотна облога
е принудил св. П., в гр.Добрич, чрез заплахи, съдържащи се в следните изрази :
„Ако не ми доставиш суджука, ще те съсипя. Ще имаш големи проблеми, защото съм
те вкарал в списъка на фирми, които трябва да дават. И ако не се случи това
нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато реша, ще те вкарам
в ареста";„Акъли не искам, действай по-бързо, че съм ти вдигнал мерника и
гледай суджука да е пак хубав като предишния суджук. Ако не ми доставиш
суджука, ще те съсипя. Айде давай, мятам те, няма да те чакам много, че си на
ръба."“Нали знаеш, че ми струваш един телефон да те вкарам в ареста. Ще
трябва да даваш, докато реша аз. Иначе си пътник.";„Нали си знаеш урока.
Иначе мачът е свирен за тебе. Гледай да не стане грешка със суджука,защото ако
не му хареса, си свършил.", да извърши нещо противно на волята си да му
достави едн тон суров суджук на стойност 8 870 лв. и му причинил значителни имуществени вреди в размер на 7070 лв.
От субективна страна деянието е извършено умишлено
като подс.М. е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици.
При
определяне наказанието съдът е
определил справедливо наказание и правилно отчел наличието на многобройни смекчаващи вината и отсъствието на отегчаващи
такива .
При
условията на чл.55 ал.3 вр.ал.1 т.1НК е определено наказание под минимума предвиден в санкционната норма на закона попадащо в чл. 214 ал.2 т.2 НК , в
размер на две години „лишаване от свобода „ .
Обосновани и по същество правилни са
изложените аргумени по отношение приложението на чл.66 ал.1 НК. Подс.М. не е
осъждан и целите на наказанието могат да бъдат постигнати с отлагане на
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, като не е оправдано за
постигането им подсъдимия да бъде изолиран от обществото и семейството си.Като
е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири
години , считано от влизане в сила на присъдата, правилно съдът е създал
оптимални условия за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на подсъдимия.
При извършената служебна проверка изцяло
на присъдата въззивния съд не намери да са допуснати други нарушения, освен
посоченото, които да налагат изменение или отмяна на присъдата.
Водим от изложеното и на оснавание чл.
337 ал.1т.2 НПК Апелативен специализиран наказателен съд , втори състав
Р Е
Ш И :
Изменя присъда от 21.07.202020 г на Специализиран
Наказателен Съд, 9 състав , по н.о.х.д. 440/2019г., като я отменя в оправдателната
и част относно „да е принудил А. П. да
предостави 30 кг. телешка
пъстърма на стойност 407.40 лв. и 30
кг.филе Елена на стойност 230.40 лв.„
Потвърждава присъдата в останалата и
част.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от
уведомяване на страните пред ВКС на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.