РЕШЕНИЕ
№ 1450
гр.Бургас,
05.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски районен
съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 14 юни
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на секретаря Станка
Добрева, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 5173 по описа на
съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е исково и се провежда по общия
ред на чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Ищец е Т.К. ***. В производството ищецът участва лично и
чрез пълномощник – адвокат М.Т. ***.
Ответник е ОДМВР Бургас. В производството ответникът
участва чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт А.Д..
Исковата молба е уточнена и допълнена с допълнителна
такава, представляваща л.30 от делото. Ищецът е работил при ответника по служебно
правоотношение, изпълнявайки длъжността полицейски инспектор в Охранителна
полиция при ОДМВР Бургас, за периода от 19.09.2006г. до 03.03.2015г., когато изпълнението
на длъжността било прекратено със заповед № 8121 К-450/18.02.2015г. на
министъра на вътрешните работи. Изпълнението на длъжността от ищеца е било
осъществявано при работа на смени, при продължителност на смяната 12 часа, въз
основа на изготвени от работодателя графици и месечно отчитане на
продължителността на положения труд. Ищецът твърди, че в периода на служебното
отношение е полагал извънреден труд, който не е бил отчетен и не му е бил
заплатен. Предявява претенция за заплащане на такъв труд, положен в периода от
пет години преди предявяването на иска, до датата на прекратяването на
служебното правоотношение, а именно от 13.09.2011г. до 03.03.2015г. Иска се
осъждане на ответника да заплати на ищеца 9 797.58лв. възнаграждение за
положен през процесния период извънреден труд общо 948 часа, 1 819.26лв.
изтекли лихви за забава върху главницата до датата на предявяването на иска,
законната лихва за забава върху главницата от предявяването на иска до окончателното
и изплащане и разноските по делото. Представят се доказателства.
Правното основание на главния иск е чл.187 ал.5 т.2 вр. с
чл. 178 ал.1 т.3 ЗВМР и чл.211 ал.5 т.2 ЗМВР(отм.).
Правното основание на претенциите за присъждане на лихви
за забава е чл.86 ЗЗД.
Правното основание на искането за присъждане на разноски
е чл.78 ГПК.
Ответникът признава, че ищецът е изпълнявал при него
сочената в исковата молба длъжност през процесния период и прекратяването и. Признава,
че от ищеца е бил полаган извънреден труд, то сочи, че този труд е бил
компенсиран с отпуски и заплащан в съответствие с нормативните актови,
регулиращи тези отношения. Претенцията е за отхвърляне на исковете. Иска се
присъждане на разноски. Представят се доказателства.
За
да се произнесе по така предявения иск, след като се запозна подробно с
исканията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и като
съобрази относимите законови разпоредби, съдът прие от фактическа страна
следното.
Представен
е заверен препис от заповед № 8121
К-450/18.02.2015г. на министъра на вътрешните работи, с която въз основа на
писмено искане и придобиване на право на пенсия е прекратено служебното
правоотношение на Т.К. - п.и.в Охранителна полиция при ОДМВР Бургас. В заповедта
общо е посочено на К. да се изплатят полагащите се обезщетение по чл.234 ЗМВР.
Заповедта не е обжалвана е и влязла в сила след изтичане на срока за това.
Представен е заверен препис от кадрова справка, издадена
от началник сектор Човешки ресурси при ОДМВР Бургас, от която се установи, че
ищецът е работил в МВР Бургас на различни длъжности от 1992г., като последната
длъжност е изпълнявал от началото на 2014г. По делото няма спор, че
организацията на полагания от ищеца труд е била на 12 часови смени, съобразно
утвърдени за тази цел от работодателя графици.
Представен е заверен препис от удостоверение за класиране
и пенсия, според което ищецът има в ОДМВР Бургас общо трудов стаж 21 години 3
месеца и 10 дни, както и положен извънреден труд за периода от 2011г. до
прекратяването на служебното правоотношение общо 90 дни. Във връзка с
оспорването на последното обстоятелство от ищеца, ответникът е представил по
делото първичната документация, която е била съставяна във връзка с даването на
дежурства и полагането на извънреден труд от ищеца през процесния период –
л.41-310 от делото. Така събраните от съда писмени доказателства са предмет на
проверка и обсъждане по назначените съдебноикономически експертизи, изготвени
от вещото лице Д.С.. По делото е прието заключение и от вещото лице Г.Г., но
същото не се цени от съда, тъй като е основано само на вторичните изготвени от
ответника документи, които не съответстват на първичните такива.
Съгласно първото заключение на вещото лице С. (л.412-418
от делото) от приложените по делото документи, изготвяни при организирането и
осъществяването на дежурствата (заповеди за изпълнение на служебни задължения
извън установения месечен график, за полагане на труд извън установеното
работно време, протоколи за отчитане на положен извънреден труд и др.),
за периода от третото тримесечие на 2011г. до първо тримесечие на 2015г. Т.К. е положил общо 327 часа извънреден труд,
който отчасти е бил компенсиран и заплатен. За незаплатения и некомпенсиран
извънреден труд, съобразно количеството му и съответния размер на трудовото
възнаграждение, се дължи от работодателя общо 2 688.27лв., както и 685.12лв.
изтекли лихви за забава до предявяването на иска.
Вещото
лице С. е представил и допълнително заключение (л.431-436 от делото), в което е
коригирал своя грешка в предходното заключение и наред с това е съобразил изчисленията
и констатациите си с изискванията на методиката за изчисляване на работното
време на служителите на МВР, дадена в Инструкция № Iз-343/05.03.2009г.
и Приложение № 1 към нея. Според констатациите на вещото лице по допълнителното
заключение отчетения извънреден труд е общо 353 часа, от които изплатени 90
часа. Останало като дължимо възнаграждение от работодателя е общо 2 401.52лв.,
както и 637.20лв. изтекли лихви за забава до предявяването на иска.
По
искане на ответника е изготвено и прието второ допълнително заключение на
вещото лице С., според което общото количество на положения от ищеца през
процесния период извънреден труд е 219 часа, като дължимото и незаплатено
трудово възнаграждение от работодателя е в общ размер 1 337.98лв., а
лихвите за забава до предявяването на иска са в общ размер 231.31лв. Това
заключение е изготвено при съобразяване с обстоятелството, че през първата част
от процесния период е била в сила Инструкция № Iз-343/05.03.2009г.
на МВР за реда за разпределение на работното време на държавните служители в
МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време.
Съгласно чл.15 ал.1 от тази инструкция времето за обедна почивка и почивката за
хранене, както и времето на разположение не се включват и не се отчитат за
работно време. При спазване на това правило на инструкцията и съобразно
поставената му от ответника задача, вещото лице е изчислило полагания труд за
една смяна в размер 11 часа, а не 12, каквато е продължителността на смяната,
за периода на действие на инструкцията. Последната е действала до приемането на
Инструкция № Iз-2453/04.12.2012г., когато е
разпоредено да се отчита 12 часа положен труд на смяна, т.е. обедната почивка
да се отчита като положен труд.
При
така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно
чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно
чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на
смени.
В процесния
случай ищецът е работил на 12-часови смени и е следвало да му бъде заплатено
трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Установи се по делото, че
такъв труд е бил полаган, но не е бил заплатен от ответника. Спорно е кои
правила са приложими при отчитането на труда и в частност дали следва при
действието на първата инструкция за отчитане на работното време да се отчита 11
часа положен труд за 12-часова смяна. Съдът счита, че инструкцията в тази и
част противоречи на закона и не следва да се прилага, по следните съображения.
Приложимо
по този въпрос е тълкуването на закона, дадено с Тълкувателно решение №
8/13/14.11.2014г. по т.д. № 8/2013г. на ВКС, ОСГК, както и цитираните в него
решение от 03.10.2000г. по дело С-303/98, решение от09.09.2003г. по дело
С-151/02, решение от 11.01.2007г. по дело С-437/05 и решение от 25.11.2010г. по
дело С-429/09, всички на Съда на Европейския съюз, постановени по преюдициални
запитвания, съгласно което, при работа на смени или дежурства, т.е. при
непрекъсваем работен процес, времето за почивка се счита за работно време ако
служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от
работодателя. Ако служителят има такова задължение, цялото дежурство,
включително и неактивната част (време за спане, храна и физиологични нужди) е
работно време. В процесния случай работата по дежурствата е била организирана
като непрекъсваем работен процес и това произтича от спецификите на
упражняваните властови функции на МВР. Затова обедната почивка на служителите
на смяна следва да се зачита като положен от тях труд. В тази връзка съдът
приема, че решението следва да се основе на първото допълнително заключение на
вещото лице, като предявените претенции се уважат до посочените в него размери,
а в останалата част исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Отчасти основателни са претенциите на страните за
заплащане на разноски, като на основание чл.78 ал.1 и 3 ГПК и следва да се
уважат съответно на отхвърлената и уважената част от предявените искове. Според
представения списък по чл.80 ГПК разноските на ищеца са в размер 620.95лв., от
които 450лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът счита за основателно
направеното от ответника възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат, тъй като същото е съобразено с действителната
фактическа и правна сложност на делото.
В тежест на ответника следва да се възложат и разноските
на държавата по делото, съответно на частта, в която са уважени исковете.
Мотивиран
от изложеното Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас ЕИК:* с адрес гр.Бургас ул.Христо Ботев 46,
представлявано по делото от юрисконсулт А.Д., да заплати на Т.Ж.К. ЕГН:**********
***, адвокат М.Т., сумата 2 401.52лв., представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 13.09.2011г. до 03.03.2015г., както
и 637.20лв. изтекли лихви за забава до предявяването на иска – до 12.09.2016г.,
както и законната лихва за забава върху главницата от 13.09.2016г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА в останалата му част до 9 797.58лв.
за главницата и до 1 819.26лв. за изтеклите лихви за забава до
предявяването на иска.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Т.К. 161.45лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА Т.К. *** 377.40лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на държавата по сметка на БРС
96.20лв. разноски по делото и държавна такса 146.06лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
окръжен съд, чрез Бургаски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : В. Белев
Вярно с оригинала!
С. Добрева