№ 5615
гр. С., 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Г.А
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.А Административно
наказателно дело № 20231110203156 по описа за 2023 година
Настоящето производство е второ въззивно такова по реда на раздел V,
чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Г. И. Я. от гр. С.
срещу наказателно постановление (НП) № СОА21-РД11-1175/05.05.2021 г. на
зам. кмета на Столична община (СО), направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което му е наложено административно наказание на основание
чл.178Д от Закона за движение по пътищата ЗДвП) глоба в размер на 200
(двеста лева) лв. за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно и неоснователно, оспорва се да е извършено описаното
нарушение.
За жалбоподателя редовно призован се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за
уважаването й, като сочи, че са събрани достатъчно доказателства, от които е
видно, че процесното НП е издадено изцяло незаконосъобразно, доколкото
записаното в акта и НП констатирано нарушение на ул. „*******“ не може да
бъде извършено на тази улица, знаци Д 21 и Т 17 не се намират на тази улица,
в акта е посочено, че нарушението е извършено в 18:12 часа, а в НП около
08:12 ч., посочено било, че процесния автомобил е паркиран на ул. „*******“
към бул. „*********“, като от представения материал се установявало, че
1
същата е успоредна на бул. „*********“ и няма как да е паркирана по посока
на движение към този булевард. Претендират се разноски, за което се
представя списък.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за потвърждаване на издаденото НП като правилно и
законосъобразно, тъй като по делото са налице безспорно доказателства
относно местоположението на персоналното инвалидно място, GPS на
свидетелката Н. й посочил, че е ул. „*******“, което било така, тъй като се
касае за Т - образно кръстовище, но от всички писмени доказателства се
установявало, че се касае за ул. „***********“, като предвид това не следвало
НП да бъде отменено, а и същото, както и акта са издадени от компетентни
органи и в кръга на компетентността им. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер и се моли адвокатското
възнаграждение за жалбоподателя да се присъди на минимума.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
По силата на Заповед №ССД21-РД05-53/19.03.2021 г. е монтиран на
31.03.2021 г. пътен знак №Д21 и Т-17 за автомобил ********** до сградата
на правоимащия З. П. Г., с настоящ адрес: ж. к. „*********“, бл.16, вх. Б, с
право на безплатно и денонощно паркиране в срок до 01.11.2023 г. Като
административния адрес на монтираните табели е в гр. С., ул. „***********“.
Съгласно схема е посочено, че на гърба на знак Д 21 следва да се залепи
номера на заповедта на кмета на СО. Като изработката на схемата е с
поставена дата 21.03.2021 г. и посочен адрес: ж. к. „*********“, бл.16, вх. Б.
Съгласно заявка №332 за поставяне на персонално инвалидно паркомясто от
30.03.2021 г. следва да се монтира по схема – нов знак, монтаж на вертикално
знаково стопанство и залепване на стикер, включително и стикер със Заповед
№ССД21-РД05-53/19.03.2021 г. на кмета на СО и полагане на хоризонтална
маркировка с посочена дата 31.03.2021 г.
Съгласно писмо на директор дирекция „УАТ“ при СО от 28.06.2023 г.
пътен знак Д21 и 2 бр. Т17 за автомобил с рег. №********** е монтиран на
31.03.2021 г. на ул. „**********“ в близост до бл.16, тъй като на ул.
„*******“ е забранен престоят и паркирането.
2
На 02.04.2021 г. служителя на сектор „Общинска полиция“ на СДВР, отдел
„Паркиране“ свидетелката Е. Н. е получила от ЦГМ сигнал за неправилно
паркиране в гр. С., ж. к. „*********“ и в 18:12 часа е разпоредила
принудително преместване на МПС с ДК № **********. В докладната
записка, изготвена от Н. е посочено, че автомобила е бил паркиран на ул.
„*******“ №16 към бул. „*********“ на място за хора с трайни увреждания.
Същата в показанията си сочи, че знакът е поставен на ул. „**********“ по
посока на движението от дясната страна. Служителите на Център за градска
мобилност, които са осъществили репатрирането на установения автомобил
били свидетелите П. Г., който бил шофьор и И. М.. Същите при предявяване
на схемата, приложена от СО потвърждават, че пътен знак №Д21 и Т-17 за
автомобил ********** е поставен в гр. С., ул. „***********“.
От приложените от СО схеми за мястото, където е предвидено да бъде
поставен пътен знак №Д21 и Т-17 за автомобил ********** се установява, че
това е в гр. С., ул. „***********“ до бл.16.
Съставен бил на 02.04.2021 г. в Общинска полиция акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя от свидетеля М. Я., в
присъствието на свидетел, който е присъствал при съставянето му, за това, че
на 02.04.2021 г. около 18:12 часа в гр. С. на ул. „*******”№16 към бул.
„*********“ (срещу движението) на персонално място за паркиране на хора с
увреждания, обозначено с пътен знак Д21 и допълнителна табела Т17 паркира
лек автомобил „*********“, черен на цвят, с рег. № **********. Посочена е
като правна квалификация на деянието чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Същият е
връчен на жалбоподателя на 02.04.2021 г., т.е. на датата на съставянето му,
като с него е иззет к. т. Жалбоподателят е възразил в акта, че колата не е била
на улица *******. Направени са фотоснимки при репатрирането.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от оправомощеното въз основа
на т.I от Заповед №СОА19-РД09-11/04.01.2019 г. на кмета на Столична
община (СО) длъжностно лице М. С. Я. - ст. полицай при сектор „Общинска
полиция“ - С..
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното длъжностно лице, упълномощен въз основа на
Заповед №СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на СО – К. Д. К. – зам.-
кмет на СО, направление „Транспорт и градска мобилност“.
3
Съдът е взел предвид и кредитира писмените доказателства по делото, в
частта, в която същите са непротиворечиви относно мястото, на което е
поставен пътен знак №Д21 и допълнителна табела Т-17 за автомобил
**********, включително заповеди за компетентност, както и показанията на
свидетелите Я., Н., Г. и М.. По отношение на гласните доказателства следва
да се посочи, че същите са изключително лаконични и бегли, като липсват
детайли относно установеното.
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок,
който е важал /видно от разписката за получен препис от наказателното
постановление на 12.05.2021 г. и депозиране на жалба чрез наказващия орган
на 19.05.2021 г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна,
поради следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи
по един несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществила
нарушението, визирано в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
За да е налице нарушение по визирания текст следва да е осъществено
паркиране или престой на МПС на място, определено за хора с трайни
увреждания.
На първо място не е налице установеност на авторството на деянието, а
именно, че е осъществено от жалбоподателя. Като както от писмените
доказателства, приложени по административно-наказателната преписка, така
и от гласните такива не може да се направи извод, че жалбоподателят е
лицето, което е извършило паркирането на автомобила. Актосъставителят не
излага показания в насока, че жалбоподателят е паркирала автомобила, нито
такива данни се съдържат в показанията на изготвилата разпореждането за
репатриране с докладна записка свидетелка Н.. Като при съставянето на
АУАН на жалбоподателя не е предоставена възможност да декларира кое е
лицето, което е управлявало, респективно паркирало на процесната дата и
място МПС-то, което е негова собственост. Не може да се презумира, че
същият е осъществил деянието само въз основа на факта, че е собственик на
МПС-то. Предвид което и въз основа на събраните по делото доказателства,
които се кредитират остана неустановено авторството на деянието да е
4
осъществено от жалбоподателя. Както и не се установи кое лице е паркирало.
Ето защо не се доказа, че конкретно жалбоподателя е осъществил
описаното в АУАН и в наказателното постановление нарушение по чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
На следващо място по делото се установи, че на 02.04.2021 г. около 18:12
часа в гр. С., ж. к. „*********“, ул. „***********” до блок 16, вх. Б,
паркирания в нарушение на поставен пътен знак „Д-21“, без пътна
маркировка на същото, с поставена допълнителна табела Т-17 за автомобил
**********, е бил лек автомобил „*********“, черен на цвят, с рег. №
**********, който е собственост на жалбоподателя. Не се установи, че пътен
знак „Д-21“, с поставена допълнителна табела Т-17 за автомобил **********
е бил поставен на ул. „*******“ №16 и че процесния автомобил е бил
паркиран в нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на ул. „*******“ №16, на
която улица е забранен престоя и паркирането. Също така не се установи, че
пътен знак „Д-21“, с поставена допълнителна табела Т-17 за автомобил
********** е бил поставен на Т – образното кръстовище, което се образува
между ул. „*******“ и ул. „***********“, тъй като това би било в нарушение
на ЗДвП и ППЗДвП, доколкото не може да се паркират МПС-та на самото
кръстовище и това би било в нарушение с правилата, касаещи паркирането на
МПС-та, а именно чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП: „Престоят и паркирането са
забранени:…т.6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях“ и чл.101,
ал.1, т.6 от ППЗДвП: „Спирането за престой и паркирането са забранени:…6.
на кръстовища и на по-малко от 5 м от тях“. Ето защо няма как да се издаде
заповед и съответно постави пътен знак „Д-21“ на Т-образно кръстовище.
При наличие на възражение, вписано от жалбоподателя в АУАН, че не е
паркирал на улица ******* в съответствие с нормите на чл.52, ал.4 от ЗАНН и
в съответствие с правомощията си административнонаказващия орган е могъл
да извърши проверка по фактите и установи къде е бил поставен пътен знак
„Д-21“, още повече че в СО се съхраняват и съответните документи: заповед,
разпореждане и т.н., установяващи мястото му, където е разпоредено да бъде
монтиран и където е бил монтиран. Доколкото е неглижирал тези свои
задължения, както и задълженията си актосъставителя (улицата се намира в
населено място, поради което има наименование и съответно поставен от
общинските власти надпис за това наименование, поради което е несериозно
5
твърдението на свидетелката Н., че се е ръководили от GPS координати при
установяване на съответното място на нарушението), като същият не е
извършил проверка по предоставените му писмени материали, тъй като в
докладната записка на Н. не е изписано на схемата, изготвена върху нея
названието на улицата и посоката, в която е ориентирано МПС-то, което се
твърди, че е паркирано в нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В случая в хода на административнонаказателното производство е
нарушена и разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като видно от
отбелязването АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, който
не е очевидец на административното нарушение. В разпита си
актосъставителя твърди, че е съставил акта въз основа на докладната записка,
но същата не е вписана в акта като доказателство, а и тя няма белезите на
официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, тъй като съставителя на
докладната записка е полицейски орган и няма качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, нито е представител на
обществеността, а е полицейски служител. Предвид което актосъставителя е
следвало да състави АУАН в присъствието или на очевидец или на двама
други свидетели, а не на един, както е сторил.
Не на последно място в хода на административнонаказателната процедура е
допуснато процесуално нарушение от вида на неотстранимите такива от
решаващия съд, касаещи разминаване в посоченото време на твърдяното
административно нарушение. За първи път в атакуваното НП се твърди, че то
е осъществено в 08:12 часа, а не както е посочено в АУАН в 18:12 часа, без да
се сочи въз основа на какви допълнително събрани доказателства е извършена
тази промяна относно основен темпорален реквизит.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
6
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Предвид неустановеност на признаците от обективна и субективна страна
на нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, включително относно място и време
на осъществяването му, както и констатирани процесуални нарушения,
касаещо разминаване във времето на осъществяване на посоченото
нарушение и такива при съставянето на акта, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес при интерес до 1000
лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв.
М. в размер на 350 лв. се явява в границите, определени в Наредбата и нейния
размер не е прекомерен, поради което следва да се възложат заплатените от
жалбоподателя разноски в посочения размер за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото, още повече, че в
случая независимо от възражение на процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност, същите са под минималния размер.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № СОА21-РД11-
1175/05.05.2021 г. на зам. кмета на СО, направление „Транспорт и градска
мобилност“, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, със седалище и адрес: гр. С., ул.
„**********“№33, с ЕИК ********* да заплати на жалбоподателя Г. И. Я., с
ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „*************“, бл.4, вх. „Б“, ет.3,
ап.44, за разноски по делото, а именно адвокатско възнаграждение в размер на
350 (триста и петдесет лева) лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - С. град на основанията предвидени в
7
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8