№ 3520
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507932 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20082992 от 31.03.2021г., постановено по гр.дело №56879/2019г. по
описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, е признато за установено по предявения иск от А. Б.
Г., ЕГН **********, срещу В. М. Х., ЕГН **********, по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.59 ЗЗД, че В. М. Х., ЕГН **********, дължи на А. Б. Г., ЕГН **********,
сумата от 4415.29 лв., представляваща платена от ищеца вместо от ответника вноска по
сметка на „Сдружение на родителите от немско-българското училище за среща на
културите София“ за обучение на детето Йордан Цветин, за което е съставена фактура
№2183 от 12.12.2012г., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 01.02.2016г., до окончателното изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение от 14.02.2017г. по гр.д. №5547/2016г.
по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, като е отхвърлен предявения иск по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че В. М.
Х., ЕГН **********, дължи на А. Б. Г., ЕГН **********, сумата от 1339.70 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2013г. до 25.01.2016г.. С
решението е осъдена В. М. Х., ЕГН **********, да заплати на А. Б. Г., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1097.25 лв., представляваща
направени разноски в исковото и заповедното производство. С решението е осъден А.
Б. Г., ЕГН **********, да заплати на В. М. Х., ЕГН **********, на основание чл.78,
1
ал.3 от ГПК сумата в размер на 116.39 лв., представляваща направени разноски в
исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата - В. М. Х., ЕГН **********, чрез
пълномощник адв.Ж. Ж., с която се обжалва решение №20082992 от 31.03.2021г.,
постановено по гр.дело №56879/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, в частта,
в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във
вр. с чл.59 от ЗЗД като е признато за установено, че В. М. Х., ЕГН **********, дължи
на А. Б. Г., ЕГН **********, сумата от 4415.29 лв., представляваща платена от ищеца
вместо от ответницата вноска по сметка на „Сдружение на родителите от немско-
българското училище за среща на културите София“ за обучение на детето Йордан
Цветин, за което е съставена фактура №2183 от 12.12.2012г., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК -
01.02.2016г., до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение от 14.02.2017г. по гр.д. №5547/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав;
както и в частта, в която са присъдени в тежест на ответницата разноски. Релевирани са
твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в противоречие
на събраните по делото доказателства и при неправилно прилагане на материалния
закон. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че показанията на разпитания по
делото свидетел Й.Ц. са непоследователни и противоречиви и като такива не следва да
се кредитират, предвид на което е обоснован погрешен извод, че при доказателствена
тежест за ответницата по делото не са събрани доказателства, че е предала на ищеца
процесната сума, представляваща вноска за обучение на сина й, която е следвало да
бъде преведена от ищеца по банковата сметка на училището, в което е учил. Твърди се,
че свидетелят Й.Ц. ясно и последователно описва пред съда как е станало предаването
на процесната сума от ответницата на ищеца и какъв е бил повода за това, поради
което показанията му като дадени в резултат на негови преки и непосредствени
впечатления следва да бъдат кредитирани. В този смисъл се поддържа, че по делото е
доказано твърдението, че процесната сума е била предадена от ответницата на ищеца,
за да бъде осъществен банков превод от сметката на ищеца към банковата сметка на
училището, в което е учил сина на ответницата, предвид на което липсва основание да
се приеме, че извършеното от ищеца плащане представлява разход, направен от него, с
който ответницата се е обогатила. Алтернативно се навежда възражение, че
ответницата не дължи на ищеца процесната сума доколкото е налице хипотезата на
чл.55, ал.2 от ГПК. Твърди се, че страните по делото са живеели във фактическо
съпружеско съжителство и ищецът е полагал грижи за отглеждането и детето Й.Ц.,
през периода, когато е извършено от ищеца вместо от ответницата плащане на сумата
от 4415.29 лв., представляваща вноска по сметка на „Сдружение на родителите от
немско-българското училище за среща на културите София“ за обучение на детето
2
Йордан Цветин, за което е съставена фактура №2183 от 12.12.2012г., поради което
извършеното плащане следва да се приеме като изпълнение на нравствен дълг и не
подлежи на връщане. Поддържа се още, че от съвкупната преценка на събраните
доказателства не се установяват елементите на фактическия състав на нормата на чл.59
от ЗЗД и предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения установителен иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете
съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК относно сторени разноски във
въззивното производство. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно
прекомерност на претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско
възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - А. Б. Г., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.П. Б.,
депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства,
правилно е приложил материалния закон, като е приел за установено, че предявеният
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е основателен и е постановил съдебен акт, с който
го е уважил. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от А. Б. Г., ЕГН **********, срещу В. М. Х., ЕГН **********,
при условията на обективно съединяване установителни искове с правно
основание 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед петитума на подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен
контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е
уважен предявения установителен иск с правно основание 422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.59 от ЗЗД. В останалата част постановеният съдебен акт е влязъл в сила като
необжалваем.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
3
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението по същество е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС в частта, в
която е обоснован окончателен извод за основателност на предявения от ищеца - А. Б.
Г., ЕГН **********, срещу В. М. Х., ЕГН **********, установителен иск с правно
основание 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция
споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи
изводи за основателност на предявения установителен иск с правно основание 422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД съдът приема следното:
Настоящият състав приема, че наведените в исковата молба твърдения и
петитум могат да се субсумират под нормата на чл.59 ЗЗД, доколкото от тях може се
извлече съждение на ищеца за неоснователно разместване на блага, което следва да се
отстрани чрез осъждането на ответницата да му заплати процесната сума, с която
последната се е обогатила за сметка на обедняването му.
Основателността на иска, при квалификацията на чл.59, ал.1 ЗЗД, се обуславя от
наличието на 3 кумулативни елемента: 1. обедняване на ищеца, 2. обогатяване на
ответницата и 3. наличие на връзка между обедняването и обогатяването /причинно-
следствена или наличие на общ правопораждащ ги факт/. С оглед разпоредбата на
4
чл.154, ал.1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да проведе пълно и главно
доказване на елементите от правопораждащия съдебно предявеното му вземание
фактически състав, като липсата на кумулативен елемент, обуславя извод за
неоснователност на иска.
В конкретната хипотеза въззивният съд приема, че не се спори между страните и
от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че ищецът -
А. Б. Г., на 31.01.2013г. е превел по банковата сметка на „Сдружение на родителите от
немско-българското училище за среща на културите София“ сумата от 4415.29 лв.,
представляваща втора вноска за обучение на Й.Ц., син на ответницата. Спорният по
делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, е досежно дали преведената
от ищеца процесна сума представлява негови лични парични средства, или са му били
предоставени от ответницата за изпълнение на задължението й като родител да заплати
необходимата вноска за обучение на детето й за училището, в което последното учи. В
разглеждания случай от анализа на събраните доказателства настоящият състав
намира, че противно на поддържаното от ответницата по делото не се установява
твърдения от нея факт, че процесната сума е била нейна лична собственост и е била
предадена на ищеца, за да я преведе по банковата сметка на училището, в което е учил
сина й. За доказване на поддържаното от ответницата по делото са ангажирани
единствено гласни доказателства – показания на свидетеля Й.Ц., син на ответницата,
които преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК правилно не са кредитирани
от първостепенния съд. По делото е безспорно обстоятелството, че към периода, когато
се твърди, че процесната сума е била предадена от ответницата на ищеца – началото на
м.12.2012г., разпитаният свидетел е бил на десет години, малолетен, поради което не
следва да бъдат кредитирани дадените от него показания в съдебно заседание на
01.03.2021г. - свидетелят възпроизвежда пред съда своите възприятия за факти и
обстоятелства, които са станали преди повече от осем години назад във времето и с
оглед ниската възраст, на която е бил към този момент, липсва каквото и да е било
основание да се приеме, че описаното от свидетеля отговаря на обективната истина и е
достоверно. Изложените от първостепенния съд правни аргументи, на основание на
които не кредитира показанията на разпитания свидетел Й.Ц., напълно се споделят от
настоящия състав, който препраща към тях, без да излага собствени мотиви, на
основание на които приема, че не би могло да се даде вяра на изложената от свидетеля
информация като обективна и достоверна. При доказателствена тежест за ответницата
по делото няма ангажирани други доказателства в подкрепа на твърдението й, че е
предала процесната сума на ищеца, за да я преведе по банковата сметка на училището,
в което е учил сина й.
На следващо място неоснователно се явява възражението на
въззивника-ответник за недължимост на процесната сума, доколкото била приложима
хипотезата на чл.55, ал.2 от ЗЗД, тъй като ищецът бил изпълнил свой нравствен дълг.
5
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза при иск по реда на чл.59 от ЗЗД е
неприложима нормата на чл.55, ал.2 от ЗЗД, регламентираща липса на неоснователно
обогатяване при изпълнение на нравствен дълг. Въпросът за съзнателното изпълнение
на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на
основание /чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД/, какъвто не е конкретният случай. В нито една
друга хипотеза на неоснователно обогатяване не може да се приложи институтът на
изпълнение на нравствен дълг. Това разрешение е дадено в ППВС №1/28.05.1979г..
Независимо от това становище на въззивния съд, дори и да се разгледа по същество
неоснователно е релевираното от ответницата възражение за изпълнение на нравствен
дълг от страна на ищеца при плащане на процесната сума, представляваща втора
вноска за обучение на сина на ответницата в училището, в което учи. Безспорно е
между страните, че ищецът не е баща на сина на ответницата, поради което съдът
приема, че същият няма вменено по закон задължение да издържа детето на
ответницата, макар и да живее в едно домакинство с последната. Ответницата, която е
майка на Й.Ц., чиято такса за обучение е заплатена от ищеца с извършения от него
банков превод на процесната сума по сметка на училището, в което учи, има
задължение да осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето, както
и да го издържа и заплаща разходите за обучението му с оглед възможностите й, т.е.
носител на паричното задължение да заплати таксата за обучение на сина си има
ответницата като негова майка и родител, който упражнява родителските права спрямо
него.
С оглед на изложеното и противно на поддържаното във въззивната жалба, съдът
приема, че в разглеждания случай е доказано, че ищецът - А. Б. Г., на 31.01.2013г. е
превел по банковата сметка на „Сдружение на родителите от немско-българското
училище за среща на културите София“ сумата от 4415.29 лв., представляваща втора
вноска за обучение на Й.Ц., син на ответницата. В случая в тежест на ответницата, в
качеството й на родител на Й.Ц. следва да бъде възложена заплатената от ищеца сума в
размер на 4415.29 лв., представляваща такса за обучение. С извършеното плащане от
страна на ищеца на таксата за обучение на сина на ответницата, последната се е
обогатила като е спестила разходи за заплащане на процесната такса за обучение,
която се явява дължима от нея в качеството й на майка и родител на Й.Ц., чийто
обучение е заплатено, съответно ищецът с извършеното от него плащане, без да е
носител на паричното задължение, е обеднял с размер на платената от него сума. По
делото са доказани елементите от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД - обедняването
на ищеца, съответно обогатяването на ответницата и общ правопораждащ ги факт.
С оглед на горните аргументи решаващият състав счита, че правилно и в
съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е
приел, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на правото по
чл.59 от ЗЗД и са налице основанията за ангажирането на отговорност на ответницата.
6
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд първоинстанционното решение в обжалваната част, в т.ч. и в
частта за възложените в тежест на ответницата разноски, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид
изричната претенция на въззиваемата страна – ищец за присъждане на разноски, на
основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК следва да му се присъдят
сторените от него разноски пред настоящата инстанция. Доколкото в хода на
настоящото производството своевременно е направено от въззивника-ответник, чрез
процесуален представител в съдебно заседание възражение по реда на чл.78, ал.5 от
ГПК, съдът дължи произнасяне. Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК регламентира, че в
случаите, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им
част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.
№6/2013г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до
преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна
сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая претендираното и
изплатено от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
1000.00 лв. е завишено и несъответства на нормативно определените размери,
предвидени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакция действаща към датата на съдебното заседание, когато е
направено възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, а именно преди
изм.ДВ, бр.88/04.11.2022г./. Съдът отчитайки ниската фактическа и правна сложност
на спора, материалният интерес и при съобразяване с вида на извършените
процесуални действия от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна,
изразяващи се в подаден отговор на въззивната жалба, както и процесуално
представителство на ищеца в едно открито съдебно заседание, намира, че размерът на
претендираните разноски от въззиваемата страна - ищец следва да се редуцират до
сумата от 539.07 лв., която сума следва да му бъде присъдена за сторени разноски за
направено адвокатско възнаграждение.
7
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20082992 от 31.03.2021г., постановено по гр.дело
№56879/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: град София,
кв.“*******, ул.“**********; да заплати на А. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: град
София, ул.“*******“ №*******; на основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от
ГПК сумата от 539.07 лв. /петстотин тридесет и девет лева и 07 ст./, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8