№ 187
гр. Благоевград, 23.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анета Илинска
при участието на секретаря Теофания Лазова
Сложи за разглеждане докладваното от Анета Илинска Търговско дело №
20221200900219 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „ЕДЕЛВАЙС" – редовно
призован, се явява адв. Г. М., с пълномощно по делото.
ЗА ОТВЕТНИКА „СИНАНИЦА ВВ“ АД – редовно призован, не изпраща
свой законен или процесуален представител.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ „СИНАНИЦА-МС“ ООД – редовно призован,
се явява адв. М. А., с пълномощно по делото.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ Л. – редовно призован, се явява адв. М. А., с
пълномощно по делото.
АДВ. М. – Да се даде ход на делото.
АДВ. А. - Формално страните са редовно призовани, поради което няма
пречка да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
в днешно съдебно заседание, и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА:
Постъпило е Становище-отговор на исковата молба от „СИНАНИЦА МС“
ООД /в ликвидация/ и Л. чрез адв. М. А., с което в предоставения с
Определени № 152/26.03.2024 г. срок изразяват становище по редовността,
допустимостта и основателността на исковата молба на ТД „Еделвайс“.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА се постъпилото Становище-отговора на исковата молба
на процесуалния представител на ищеца, ведно с приложенията.
ДОКЛАДВА СЕ и постъпила е днес по ел. поща Молба от „СИНАНИЦА МС“
ООД /в ликвидация/ и от Л. чрез пълномощника им адв. Б. Б. с искане по чл.
1
229, ал. 1, т. 4 ГПК.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВАНЕ постъпилата молба на процесуалния представител
на ищеца.
ПРЕДЯВЯВА я и на другия пълномощник на тези страни.
АДВ. М. - Поддържам исковата молба, моля, да приемете представените с
нея писмени доказателства. Във връзка с указанието да представим
съдебното решение с отбелязване на влизането му в сила, представям
Решение № 90/17.08.2023 г. с отбелязване за влизане в сила, както и
отбелязване за неговото вписване като Акт № 2, том 2, дело 949 от 2023 г.
Във връзка доклада Ви бих искал да отбележа, че безспорно е между
страните, че процесния апорт е прогласен като нищожен на основание
влязлото в сила цитирано от нас решение, освен това, което сте приели за
безспорно, че при ответника не се съхранява писменото съгласие с
нотариална заверка на подписа за извършване на апорта за процесните
имоти.
Други възражения по доклада няма. По същество ще обсъдим събраните
доказателства и нашите изявления.
Във връзка с постъпило становище на третото лице – помагач „Синаница
МС“ ООД, която докладвахте и препис, от което ни връчихте, моля да ни
дадете подходящ срок да се запозная и да изразя становище, тъй като е
обемно и е подкрепено с доста доказателства.
Във връзка с молбата за спиране, подадена от третите лица – помагачи, също
Ви моля да ми даде допълнителен срок за становище по нея, като не
възразявам да се произнесете по искането за спиране в закрито заседание
след становището ни.
АДВ. А. - От името на третите лица- помагачи, които представлявам
заявявам, че поддържам Молбата-становище, както и релевираните в същата
доводи за нередовност на исковата молба, недопустимост на предявените
искове и неоснователност на същите.
Накратко ще изложа за протокола, че исковата молба е нередовна като в нея
са налице вътрешни противоречия в частта на обстоятелствената част. В
случая ищецът претендира установяване на нищожност или недопустимост на
вписването по така наречените от него главни искове, като същевременно не
е индивидуализирал ключов елемент на предявените искове по чл. 29 от
ЗТРРЮЛНЦ, а именно конкретните вписвания, които се атакуват.
Бланкетните му твърдения в обстоятелствената част са неверни, тъй като в
цитирано от него Решение № 1623/26.06.2022 г. на БлОС по фирмено дело №
1064/1998 г. изобщо не е постановявано вписването на какъвто и да било
апорт. Горното е проверимо след справка по партидата на юридическото лице
и по-точно по фирменото дело, което е част от партидата. В случая предмет
на исковете по чл. 29 от цитирания закон може да бъде само конкретно
вписване, което трябва да бъде индивидуализирано от ищеца в исковата
молба, както в нейната обстоятелствена част, така и в отправния към съда
петитум. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело нито в
2
обстоятелствената й част, нито в петитума на същата не е посочено
конкретното вписване, чиято нищожност или недопустимост се релевира.
Горното е необходимо съдържание от обстоятелствената част и петитума на
исковата молба по предявени искове с правно основание в чл. 29 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Поддържам и всички основания за нередовност на исковата молба, които
подробно са изложени в становището на стр. 1 до средата на стр. 4.
Твърдим от името на третите лица-помагачи, че предявените искове,
касаещи Блок А и Блок Б са недопустими по подробно изложените от нас
съображения в становището.
Моля да приемете приложените към становището писмени доказателства,
както и тези, които представям днес с нарочна молба по опис.
По отношение искането да се приобщи като писмено доказателство
заверения препис от влязло в сила решение, заявявам, че не се
противопоставям.
По отношение искането, направено с нарочна молба от третите лица-
помагачи чрез адв. Б. Б., заявявам, че искането е основателно. Такова искане
е направено и от мен в депозираното Молба- становище пред БлОС по
висящо т. дело № 221 по описа на същия съд за 2022 г., изходът от което е
обуславящ по отношение на настоящия гражданскоправен спор, поради което
Ви молим да спрете производството по делото.
В случай, че намерите, че релевираните от нас основания за нередовност на
исковата молба в становището са основателни, ще ви молим да оставите
исковата молба без движение с цел нейното поправяне на основание чл. 129,
ал. 4 във вр. чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК, след което да се произнесете по
искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК, поради обстоятелството, че настоящото дело е обусловено от
решаването на спора по т.дело № 221/2022 г.
Известно ми е, че т. дело № 221 по описа за 2022 г. е на доклад на същия
съдия докладчик, тоест на Вас, но в случай, че намерите, че следва да
представим нарочно удостоверение за това какъв е предмета на т. дело № 221
по описа на БлОС за 2022 г., моля да ни дадете възможност да представим
Съдебно удостоверение, какви са страните по това дело и какъв е неговия
предмет и отправения към съда петитум.
Не се противопоставям да се даде възможност на ищеца да се запознае със
становището, което сме изразили в дадения ни от Вас двуседмичен срок,
както и с представените към него писмени доказателства.
АДВ. М. - Във връзка с възражението за нередовност на исковата молба и за
обстоятелството, че вписаните от нас апорти не били вписани в тези
съдебните решения, моля да направите констатация, че сме представили
Решение № 1623/26.06.2022 г., което се съдържа в 2 стр. като на стр. 2, чл. 16
е описана апортната вноска на недвижимия имот и с последващото решение е
вписана апортната вноска на Блок А. В тази връзка считам възражението за
нередовност на исковата молба за неоснователно, доколкото в петитума на
3
исковата молба изрично сме посочили какво представляват тези решения и за
които вписани обстоятелства се касаят, както имаме надлежен и ясен
петитумq както в началото, така и в края на исковата молба.
Във връзка с представите от колегата в днешно съдебно заседание писмени
доказателства, моля, също да ми дадете срок за запознаване със същите и да
взема становище.
Във връзка с искането за спиране, действително потвърждавам, че е налице
производство по т. дело № 221/2022 г., което е на настоящия състав, там
обаче е спорен какъв е предмета на делото, тъй като според нас имаше
недопустими претенции. Моля в дадената ми възможност за становище по
искането за спиране, да обоснована подробно възражението си за
неоснователност на същото. Искам да обърна внимание, че в това
производство по т.дело № 221/2022 г. и настоящото не е налице индентитет
на страните, доколкото по настоящото дело третите лица не са главни страни,
а по т. дело № 221/2022 г. те са ищци. Освен това не е налице и
преюдециалност според нас, доколкото всяко едно вписано обстоятелство,
включае вписаните с Решение № 90 обстоятелства по нищожност на апорат
са валидни и са възникнали, и са задължителни за всички старини по
сделката, представляваща апорт, включително и като съдебно решение за
правораздаващите органи.
Освен това настоящото производство е за прогласяване нищожност и
недопустимост на вписаните обстоятелства по една вече установена със сила
на присъдено нещо нищожна апортна сделка.
Моля за кратък срок да изразя становище за неоснователност на искането за
спиране.
АДВ. А. - Във връзка с репликата на пълномощника на ищеца, че цитираното
от него решение обективира вписване на апрот, заявявам, че доводите за
нередовност на исковата молба, които подробно сме изложили в
депозираното становище са в насока, че ищецът следва да посочи
конкретните вписвания. В случая конкретното вписване по партидата на
юридическото лице е нещо различно от вписваните обстоятелства в
цитираното от пълномощника от ищеца решение. Вписването на решение и
видно след справка на вписването и това е вписване, което като номер е в
резултат на регистърната дейност на ТР.
Поддържам, че по искове с подобен предмет конкретното вписване като
номер, чиято нищожност или недопустимост се претендира, следва да бъде
посочено както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в
отправения до съда петитум.
Това е едно от многото възражения, които сме направили за нередовност на
исковата молба.
АДВ. М. - Вписванията, които са предмет на настоящия процес са извършени
от БлОС, не от ТР и са извършени със съдебните решения, които сме
представили по делото, поради което иска ни е така формулиран. Ясно и
точно е посочено кое решение за кое обстоятелство се отнася.
4
АДВ. А. - Моля да продължите определения от Вас срок с връченото ми
Определение № 152/26.03.2024 г. за представяне на заверени копия от
съдебните актове ведно с информация за тяхното влизане в сила. Депозирали
сме молби като очакваме произнасяне по тях, респективно получаване на
преписи, но към момента не разполагам с преписи.
АДВ. М. - Третите лица са били наясно с производството по делото и с
Вашето определение. Представят се писмени доказателства, по които аз
тепърва трябва да взема становище и представянето им в незаверен препис
поставя спора за тяхната истинност. Не бива да се допускате да се процедира
оспорване на съдебни решения и за това правилно сте дали указания да се
представят същите в официално заверен препис.
Не се сочат обективни причини за непредставянето, поради което моля да не
уважавате искането, но ако го уважите, моля срока за становище да тече след
представяне на същите.
В случая са представени на актове, които са постановени за период по-дълъг
от 10 години, които дела са водени между главните страни по настоящото
дело и по които доверителите ми са се включили като трети лица - помагачи
на страната на ответника, за да парират поредните симулативни процеси,
които те водят помежду си, респективно опитите да се извадят от
патримониума на ответника ценните активи, спрямо които доверителите ми
са насочили принудителното изпълнение и които активи са построени със
средствата на доверителя ми Х., холандски гражданин, и които е превел в
полза на „Синаница ВВ“ и с които суми този хотелски комплекс е построен. В
случая, заявявам, че аз не съм участвала по всички тези производства и не
съм представлявала Х., тъй като той години наред се бореше, за да осъди
ответника „Синаница ВВ“ АД и да получи изпълнителен лист.
По част от тези дела друго трето лице-помагач се е представлявало от адв.
И.С., която е работила в кантората на адв. Б. Б.. За огромно съжаление
колегата повече от 2 години не работи там, поради което имаме затруднения,
но заявявам, че в определен от Вас срок, който Ви моля да е двуседмичен, ще
преодолеем тези затруднения и ще представим, ако не успеем заверени
преписи за това, че делата са унищожени, то ще представим решенията на
всички съдебни инстанции.
На основание чл. 375 ГПК СЪДЪТ извършва устен доклада по делото, като
препраща към проекта за доклад, обективиран в Определение №
152/26.03.2024 г. и допълва същия, както следва:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
От страна на третите лица-помагачи „Синаница-МС“ ООД / в ликвидация / и Л. чрез адв. М.
А., в качеството й на пълномощник, е депозирано Становище-отговор на исковата молба вх.
№ 6864/20.05.2024 г., с което изразяват следното становище по редовността, допустимостта
и основателността на исковата молба на Туристическо дружество „Еделвайс“:
Посочва се, че Исковата молба е нередовна - поради противоречие между
обстоятелствената част на исковата молба и заявения нетитум, както и поради
липсата на индивидуализация на конкретните атакувани вписвания.
5
1. Сочи се, че Исковата молба е нередовна, тъй като е налице
противоречие между нейната обстоятелствена част и заявения петитум. В
допълнение, липсва яснота кои са конкретните вписвания, чиято правна
порочност се твърди от ищеца.
1. В обстоятелствената част на исковата молба (стр. 1 и 2) се поддържа, че
ищецът иска установяване на „нищожността“ на „вписаните
обстоятелства по партидата на „ Синаиица-ВВ “АД, а именно - на
„апортиа вноска (апорт) на недвижим имот“. Твърди се също така, че
предявените искове са такива с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
2. Така дефинираният от ищеца предмет на исковете не съответства на чл.
29, ал. 1, предл. първо и второ от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който предмет
на исковете е ,,установяване на нищожност или недопустимост на
вписването “.
3. Несъмнено е, че нищожността „на вписването“ (като властнически
регистърен акт) е нещо различно от нищожността на „вписаните
обстоятелства по партидата на „С.инаница-ВВ“АД т. е., на самите
апорти (представляващи частноправни последици).
4. Ищецът не може да атакува с регистърни и неоценяеми искове по чл. 29
от ЗТРРЮЛНЦ „вписаните обстоятелства“ (апорти), а следва да
направи това със съответни оценяеми искове за нищожност по чл. 26
ЗЗД във връзка с чл. 72 от ТЗ.
5. Налице е вътрешно противоречие в тезите на исковата молба, колизия
между нейната обстоятелствена част и петитум, както и неяснота
относно действителния предмет и вид на исковете.
2. На следващо място, поради липса на внимание или недобросъвестност,
ищецът не е индивидуализирал ключов елемент на предявените искове
по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно - конкретните вписвания, които се
атакуват. В допълнение, бланкетните твърдения на ищеца са и неверни
по същество.
1. Всяко вписване се индивидуализира не само със своя източник
(в случая - регистърни съдебни решения), но и с датата на
съответното вписване. Ищецът не е индивидуализирал в
исковата си молба кога са извършени конкретните вписвания,
които атакува. Той е посочил единствено, че се атакуват
апортни вноски, вписани „с Решение № 1623/26.06.2002г. на ОС -
Благоевград по ф. д. № 1064/1998г.“. Липсва обаче конкретно
твърдение относно датата, на която се твърди апортите да са
вписани.
2. Тъй като според режима на вписванията, действал до 2008г.,
самото регистърно решение не е равнозначно на вписване, а
представлява само заповед за извършване на вписване, то
вписването е отделен от решението юридически факт (вписване
в тесен смисъл), който се индивидуализира и с датата на
извършването си.
3. Абсурдно е да се води дело по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ без да е налице
твърдение на ищеца и съответно, яснота за страните и за съда,
кога е извършено атакуваното вписване, защото при подобна
неяснота може да се окаже, че се води дело за атакуване на
вписване, което никога не е било извършено. Предмет на
исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ обаче може да бъде само конкретно
вписване, което трябва да бъде и съответно индивидуализирано от
ищеца в исковата молба.
3. Разпоредбата на чл. 174, ал. 2 ТЗ урежда като подлежащо на вписване
обстоятелство „видът и стойността на непаричната вноска“ в
акционерно дружество. Следователно, апортът е самостоятелно и
изрично уредено от закона подлежащо на вписване обстоятелство.
6
Твърди се, че ищецът не е изложил твърдения, нито е представил
доказателства, от които да е видно, че процесиите апорти изобщо са били
вписани, нито кога са били вписани.При положение, че предявените искове са
такива по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, но исковата молба не индивидуализира
конкретните атакувани ог ищеца вписвания, тя се явява изначално нередовна.
2.
1. Ищецът е този, който следва да индивидуализира конкретните
атакувани от него вписвания. Поради същностната разлика между
понятията „регистърно решение“, от една страна, и „вписване“, от
друга, горната базисна задача на исковата молба не може да бъде
изпълнена посредством индивидуализацията на съответните
регистърни решения - в допълнение ищецът следва да посочи и
конкретните вписвания, които са предмет на иска му.
2. В случая обаче се оказва, че ищецът твърди да атакува вписвания на
два апорта, но вместо да индивидуализира самите вписвания, които
са предмет на исковата му молба, всъщност индивидуализира
самите апорти (в качеството им на сделки) и не сочи данни дали и
кога твърдените от него вписвания са били извършени.
3. На следващо място, със соченото от ищеца Решение № 1623/26.06.2002г.
на ОС - Благоевград по ф. д. № 1064/1998г. изобщо не е постановявано
вписването на какъвто и да било а порт.
1. Видно от приложения към настоящото становище Протокол от
Общо събрание на акционерите на Синаница-МВ АД, проведено на
26.04.2002г. общото събрание е било свикано с дневен ред
включваш само две точки: 1) деноминация на капитала и 2)
промени в устава на дружеството, отразяващи деноминацията на
капитала.
2. В съответствие с горния дневен ред проведеното на 26.04.2002г.
Общо събрание на акционерите на Синаница-МВ АД не е приемало
решения за извършването на какъвто и да било апорт. То е взело
единствено решения за деноминация на капитала и за промени в
устава, отразяващи тази деноминация. Съответно е бил изменен и
чл. 16 от устава, в който е било отразено, че апортната вноска, с
която Синаница-МВ АД е било учредено четири години по-рано, е
на стойност 432 000 деноминирани лева.
3. В пълно съответствие с горните решения на проведеното на
26.04.2002г. Общо събрание на акционерите на Синаница-МВ АД, с
постановеното регистърно Решение № 1623/26.06.2002г. на ОС -
Благоевград по ф. д. № 1064/1998г. (заложено в основата на
исковата молба) е постановено единствено вписването на
следните обстоятелства: 1) деноминация на капитала и 2)
отразяващи тази деноминация промени в устава.
4. С Решение № 1623/26.06.2002г. на ОС - Благоевград по ф. д. №
1064/1998г. обаче не е постановявано вписването на какъвто и да
било апорт. Доколкото в исковата молба се твърди, че ищецът
атакува вписвания на апорт на Блок Б, постановено именно с
посоченото регистърно решение, то исковата молба се явява
съответно нередовна в частта си, касаеща Блок Б, защото липсва
каквато и да било яснота кое е конкретното релевирано от ищеца
и атакувано вписване.
4. Исковата молба се явява нередовна и в частта си, касаеща апорта на Блок
А и индивидуализираща този апорт чрез регистърно Решение №
2430/09.10.2002г. по ф. д.
№ 1064/1998г., защото и с това второ регистърно решение не е постановено
вписването на апорт.
2.
7
3. С горното регистърно решение е вписано само увеличение на
капитала на Синаница-МВ АД и съответни изменения в устава,
включително в чл. 16 от същия, в който е отразен и апортът на Блок
А (в допълнение на вече отразения още през 1998г. апорт на Блок
Б).
4. Както вече посочихме обаче, вписването на промени в капитала и в
устава не е равнозначно на вписването на апорт, като самостоятелно
подлежащо на вписване обстоятелство, уредено в чл. 174, ал. 2 ТЗ,
изискващ да бъде вписан видът и стойността на непаричната вноска.
От исковата молба обаче не става ясно дали и кога двата процесии
апорта са били вписани като самостоятелни подлежащи на вписване
обстоятелства, съгласно чл. 174, ал. 2 ТЗ, въздигащ в подлежащо на вписване
обстоятелство,видът и стойността на непаричната вноска.
2. Видно от изложените по-горе факти исковата молба е дълбоко нередовна
по множество линии. Тя е основана на неразбиране и невнимание или на
съзнателна манипулация на релевантните факти и не индивидуализира
по надлежен или по верен начин ключови елементи от основанието и
петитума на предявените искове, каквито са самите атакувани вписвания
и техният източник (конкретното регистърно решение на фирмения съд).
Горните многобройни пороци на исковата молба налагат оставянето й
без движение.
Настоящото дело не може да се води при положение, че дори самият
ищец не е наясно какво точно атакува и дали, кога и въз основа на кои
конкретни актове са извършени релевираните от него вписвания.
1. Недопустимост на предявените искове, касаещи Блок Б
2. Видно от изложеното в Раздел I, исковата молба е не само нередовна, но
и недопустима. Основанията за тази недопустимост са много и ще бъдат
изложени не само в настоящия, но и в следващи раздели на становището
ни.
3. Исковата молба е изначално недопустима в частта си, касаеща Блок Б на
сградата, тъй като самото Синаница-МВ АД е учредено чрез апорт на
Блок Б. Поради този ключов факт, апортът на Блок Б може да бъде
атакуван единствено на основанието по чл. 70, ал. 1 ТЗ (в релевантната
му редакция към 1998г.) и в преклузивния едногодишен срок по
действащия чл. 70, ал. 2 от ТЗ, който отдавна е изтекъл.
1. Въпреки претенциите си за корпоративен „фокусник“ и
системата от симулативни процеси с дъщерното си дружество
Синаница-ВВ АД (какъвто процес за малко да се окаже и
настоящият), ищецът не е такъв и не би могъл да преодолее
принципната разпоредба на чл. 70 ТЗ под прикритието на
процесиите искове. Тъй като е елемент от учредяването на
ответното дружество, апортът на Блок Б може да бъде
„съборен“ единствено по специалния ред на чл. 70 ТЗ, който - за огромно
съжаление на ищеца - вече е преклудиран.
2.
2. Постановеното в резултат на изцяло симулативен исков процес
Решение № 90/17.08.2022г. по т. д. № 211/2021г. по описа на
Окръжен съд - Благоевград (което ищецът парадира и което е
предмет на висящо исково дело по чл. 135 ЗЗД, инициирано от
доверителите ни) не може да преодолее горния принципен факт,
защото е повече от очевидно, че ищецът няма правен интерес от
настоящия исков процес - дори исковете му да бъдат уважени, няма
как ищецът да „дръпне“ Блок Б от имуществото на ответника. Чл.
70 ТЗ е непреодолима пречка за постигането на тази цел на ищеца.
9. На следващо място, както посочихме в Раздел I, няма данни апортът
8
на Блок Б изобщо да е бил вписан в резултат на релевираното от ищеца
Решение № 1623/26.06.2002г. на ОС - Благоевград по ф. д. № 1064/1998г.
Апортът на Блок Б е бил извършен още при учредяването и вписването
на самото Синаница-МВ АД и е бил вписан въз основа на Регистърно
решение № 2095/29.06.1998г. по фирменото дело на Синаница-МВ АД, с
което дружеството е било вписано в търговския регистър при учредяването
му.
2. Недопустимост на предявените искове, касаещи Блок А
10. Както вече посочихме, апортът на Блок А е предмет на регистърно
Решение № 2430/09.10.2002г. по ф. д. № 1064/1998г. по фирменото дело на
Синаница-МВ АД. С посоченото решение е вписано увеличение на капитала
ог 632 000 лв. на 2 002 000 лв. (включващо и апорта на Блок А), както и
съответни изменения в устава.
1. Със същото регистърно решение е вписано и изменение на чл. 16 от
устава на дружеството, като данните за стария апорт от 1998г. (апортът
на Блок Б) са били допълнени и с данните за апорта на Блок А, участващ
в увеличението на капитала.
2. Към подаденото от Синаница-МВ АД заявление за горните вписвания е
представен съответен изменен устав, подписан от В.У., като органен
представител на апортиращня акционер туристическо дружество
„Еделвайс“, с нотариална заверка на подписа с per. № 3841, Акт 63, том
II от 23.09.2002г.
3. Тъй като така подписаният устав на Синаница-МВ АД включва и
изменената клауза на чл. 16 от същия, а последната - описание и на двата
процесии апорта - е очевидно, че на 23.09.2002г. В.У., като органен
представител на апортиращня акционер туристическо дружество
„Еделвайс“, е дал нотариално заверено съгласие и за двата процесии
апорта. Именно въз основа на това нотариално заверено съгласие е
постановено и регистърното Решение № 2430/09.10.2002г. по ф. д. №
1064/1998г. по фирменото дело на Синаница-МВ АД.
4. Видно от приложеното към исковата молба Заявление с вх. №
2275/26.09.2002г. до БлОС, Сипаница ВВ АД е заявило за вписване
апорта и измененията на устава си на 26.09.2002г. Напълно логично е
няколко дни по-рано, на 23.09.2002г., вносителят на апорта ТД
„Еделвайс“ да осигури и изискваното от чл. 73, ал. 1 от ТЗ свое писмено
съгласие с нотариална заверка на подписа си, чрез нотариалната заверка
на приложения към заявлението за вписване устав на Синаница MB АД.
5. На тази база е повече от очевидно, че, що се касае до апорта на Блок А,
подписването на горния Устав с нотариална заверка на подписа на В.У. е
юридически равнозначно на изискваното от чл. 73, ал. 1 от ТЗ „писмено
съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на
подписа му“. Това съгласие е дадено в рамките на регистърното
производство, по което е постановено Решение № 2430/09.10.2002г. по
ф. д. № 1064/1998г. по фирменото дело на Синаница- МВ АД и е в
предписаната от закона специална форма - с нотариална заверка на
подписа.
5. В допълнение, в nap. 1 Преходните и заключителни разпоредби на
Устава е записано, че същият се подписва в 4 екземпляра, единият от
които - „за регистрация в съда“. Подписвайки именно този Устав с
нотариална заверка на подписа си, В.У. очевидно е изразил и съгласието
на представлявания от него акционер Туристическо дружество
„Еделвайс“ да извърши описаните в чл. 16 от устава две апортни вноски.
6. В исковата си молба ищецът съзнателно прикрива горните факти и
9
съответно, не дава отговор на въпроса как твърдяната от него „липса“ на
нотариално заверено съгласие за апортите се съгласува с изричното
съгласие, обективирано в нотариално заверения устав от 2002г„ както и
какъв е правният му интерес от процесиите искове при наличието на
подобно изрично съгласие.
11. Горните факти опровергават твърдението на ищеца, че за апорта на Блок
А липсвало нотариално завереното му съгласие. Напротив, фактите
показват, че това съгласие е дадено с нотариална заверка на подписа още
на 23.09.2002г. и що се касае до апорта на Блок А, е било факт към
момента на постановяването на Решение № 2430/09.10.2002г. по ф. д. №
1064/1998г. по фирменото дело на Синаница-МВ АД.
12. Що се касае до апорта на Блок Б, по-долу в Раздел VIII излагаме
конкретни доводи, от които е видно, че в процесния период изискваното
от чл. 73, ал. 1 от ТЗ писмено съгласие нотариална заверка на подписа на
вносителя не е било елемент от формата за действителност на самия
апорт, а единствено условие за неговото вписване в Имотния регистър.
3. Недопустимост на предявените искове поради липсата на правен интерес
на ищеца и заобикалянето на специалния иск по чл. 440 ГПК
11. Предявените от ищеца искове са отрицателни установителни.
Следователно, по отношение на тях на общо основание е приложимо
изискването за обосноваване на конкретен правен интерес от исковете.
12. Правният интерес на ищеца е имотите, предмет на двата процесии
апорта, да бъдат извадени от патримониума на ответника и да се
„окажат“ собственост на ищеца. Тази правна цел може да бъде
постигната единствено чрез съответни искове за нищожност на самите
апорти или на искове за собственост (в които твърдяната нищожност да
бъде релевирана като преюдициален факт), по които да бъде осигурена и
сила на нресъдено нещо, противоиоставима на взискателите Синаница-
МС ООД и Л. Х..
14. Ищецът е страна по атакуваните като нищожни апортни сделки и
прехвърлител по тях, от което в общия случай би следвало да се приеме,
че той има правен интерес от прогласяване на нищожността им.
1. Процесният случай обаче е съществено различен от общия, а
конкретната фактическа обстановка и преследваните от ищеца цели
не се изразяват толкова във „връщането“ на процесиите имоти в
патримониума му, колкото в тяхното „изваждане“ от този на
ответника „Синаница-ВВ”АД, с цел да бъде саботирано
принудителното изпълнение върху имотите по изп. дело №
20207960400328/2020г. по описа на ЧСИ Ш.Д., по което „Синаница-
ВЕГАД е длъжник по изпълнението.
2. Казано с други думи, ищецът има правен интерес да предяви иск по
чл. 440 ГПК (в процеса по който да релевира като преюдициална и
тезата си за нищожност на апортите), а не процесиите искове.
15. Процесиите имоти са възбранени по изп. дело № 20097010400019 по
описа на ЧСИ Александър Цанковски, а възбраната е вписана в
Службата по вписванията като акт № 9, том 1, дв. вх. per. №
168/10.02.2009 г. Видно от приложената по делото справка от имотния
регистър е, че е наложена възбрана върху имотите и от ЧСИ Ш.Д. по
изпълнително дело № № 20207960400328/2020г. Взискатели по
посоченото изпълнително дело са „Синаница МС“ ООД и Л. Х., които се
явяват парични кредитори на настоящия ответник Синаница-ВВ АД.
16. Горните факти обосновават не само активната легитимация на
„Синаница МС“ ООД и на Л. Х. в настоящото производство, но и
хипотезата по чл. 440 от ГПК.
Посочва се, че с оглед на тезата си за нищожност на процесиите апорти,
ищецът има правен интерес да установи по реда на чл. 440 ГПК, че
апортираните имоти, спрямо които е насочено принудително изпълнение по
10
изп. дело № 20207960400328/2020 по описа на ЧСИ Ш.Д., не принадлежат на
длъжника по изпълнението „Синаница ВВ“ АД, а са собственост на ищеца ТД
„Еделвайс“. Тази цел обаче не може да бъде постигната чрез процесиите
регистърни искове.
14. Ищецът има правен интерес именно от специалния иск по чл. 440 ГПК, а
не от процесиите искове по цяла система от причини, а именно:
1. Ищецът е мажоритарен акционер в „Синаница ВВ“ АД и изцяло
контролира мениджмънта му. Поради този принципен факт, практически
между ищеца и контролирания от него ответник не е възможен реален
правен спор, тъй като не може да се очаква контролираният от ищеца
мениджмънт на „Синаница ВВ“ АД да поддържа правна позиция,
различна от тази на мажоритарния акционер.
2. Въпреки, че има очевиден правен интерес да се брани „със зъби и нокти“
срещу процесиите искове (отричащи 99 % от патримониума му)
ответникът „Синаница ВВ“ АД не само, че не е оспорил по правно
релевантен начин исковете, но и изрично е признал фактическите
твърдения от основанието на иска.
3. Липсата на правен спор между първоначалните страни по делото поставя
въпроса какъв е правният интерес на ищеца да се съди с контролираното
от него „Синаница ВВ“ АД, което при това не оспорва, а напротив,
признава тезата на ищеца и предявените искове по чл. 29 от
ЗТРРЮЛНЦ.
14. Видно от горните факти, действителната преследвана от ищеца цел не е
да разреши свой реално съществуващ правен спор с ответника, а да
създаде сила на пресъдено нещо, която (със или без реално правно
основание) да интерферира с висящото изп. дело №
20207960400328/2020 по описа на ЧСИ Ш.Д. и да саботира
принудителното удовлетворяване на взискателите от процесиите
възбранени имоти.
Твърди се, че действителната и прикрита цел на ищеца не е да реши
свои проблеми с контролираното от него „Синаница ВВ“ АД, а да реши
проблеми, стоящи на плоскостта на отношенията между него и Синаница-ВВ
АД, от една страна и доверителите ни (в качеството им на взискатели), от
друга. Тази цел на ищеца обаче е адекватна на специалния иск по чл. 440
ГПК, а не на процесиите искове.
14. На следващо място, постановеното в резултат на симулативен процес
между ТД „Еделвайс“ и Синаница-ВВ АД Решение № 90/17.08.2022г. по
т. д. № 211/2021г. по описа на Окръжен съд - Благоевград не се ползва
със сила на пресъдено нещо спрямо взискателите по изп. дело №
20207960400328/2020 по описа на ЧСИ Ш.Д., т .е., по отношение на
третите лица-помамгачи.
3. Именно поради тези ограничени субективни предели на силата
на пресъдено нещо, чл. 440, ал. 2 ГПК изрично изисква като
ответници по иска да бъдат конституирани и взискателите.
Само по този начин може да бъде постигната целта на този иск,
като взискателите бъдат обвързани със сила на пресъдено нещо,
че имотите върху които провеждат принудително изпълнение,
не принадлежат на длъжника.
4. В същия смисъл е и най-авторитетната правна теория \ според
която „Понеже запорът и възбраната ограничават процесуалната
легитимация на длъжника по дела относно запорираното или
възбраненото право, то ако в такова дело не е взел участие като
страна взискателят, той не ще бъде обвързан от СПН (арг. от
чл. 44 ГПК)''.
15. В процесния случай ТД „Еделвайс“ явно желае да „избяга“ от
специалния иск по чл. 440 ГПК, който законът изрично урежда за
11
постигането на преследваните от ищеца цели. ТД „Еделвайс“
предпочита да се „съди“ окултно и симулативно с контролирания от
него ответник, но не и с взискателите по изп. дело №
20207960400328/2020 по описа на ЧСИ Ш.Д., които, за разлика от
ответника по делото, очевидно няма да признават исковете и да
съдействат за постигането на
1
Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, стр. 1365.
целите на ищеца. Казано с други думи, ищецът предпочита симулативен
исков процес вместо истински такъв по чл. 440 ГПК.
14.
1. Именно в резултат на такъв изцяло симулативен и окултен за
взискателите процес бе постановено Решение № 90/17.08.2022г. по
т. д. № 211/2021г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. Това
симулативно решение влезе в сила поради необжалването му от
ответника Синаница-ВВ АД, а подадената в резултат на овластяване
по реда на чл. 134, ал. 2 ЗЗД въззивна жалба на доверителите ни без
оставена без разглеждане, след като овластяването бе обезсилено
под погрешния предлог, че е неприложимо за подаването на
въззивна жалба.
2. Сега, чрез настоящото дело ищецът продължава своята „игра на
симулация“, която бе осуетена (засега) в резултат на
своевременното встъпване на доверителите ни в делото. Това обаче
не променя факта, че предявените искове са недопустими, защото
преследват не типичната за тях регистърна цел, а саботирането на
правата на доверителите ни на взискатели - за което обаче е
приложим искът по чл. 440 ГПК, а не процесиите искове.
15. Видно от изложените по-горе факти, ищецът няма правен интерес от
предявените искове. При процесиите факти, ищецът има действителен
правен интерес единствено от иск по чл. 440 ГПК, чието предявяване
обаче - погрешно разчитайки на бърз и ефективен симулативен процес с
контролирания от него ответник - ищецът не е пожелал да предяви.
16. Липсата на правен интерес на ищеца от процесиите искове ги прави
недопустими.
4. Недопустимост на обжалваното решение поради липса на правен интерес
и на право на собственост в патримониума на ищеца
14. Освен вече изложените по-горе основания, налице е още една група
причини, поради които ищецът няма правен интерес от настоящото дело.
Тази група причини следва от обстоятелството, че ищецът потенциално
би имал правен интерес от прогласяване на нищожността на процесиите
апорти и от съответните вписвания само в случай, че той е бил
собственик на апортираните имоти и съответно, че след прогласяването
на нищожността, те ще се върнат в патримониума му.
15. Ищецът обаче не се легитимира като собственик на апортираните
недвижими имоти, а и не твърди да е такъв. Единственото
„доказателство“ за право на собственост на ищеца е констативен
Нотариален акт за установяване на право на собственост на недвижим
имот № 20, том III, дело № 568/20.04.1998г. на PC - гр. Сандански.
1. Доколкото има само констативен характер обаче, горният
нотариален акт принципно не е годен да създаде или обоснове
реален титул за собственост на ищеца.
2. Нещо повече, материалната доказателствена сила на посочения
констативен нотариален акт се явява оборена по категоричен начин
от факта, че същият не е издаден въз основа на документи, имащи за
последица придобиването на право на собственост от ищеца.
3. Констативният Нотариален акт за установяване на право на
собственост на недвижим имот № 20, том III, дело №
12
568/20.04.1998г. на PC - гр. Сандански е съставен въз основа на
документи от 1983 и 1984г., а ТД „Еделвайс“ е възникнало като
юридическо лице десет години по-късно - чак на 10.02.1994г.,
когато е регистрирано от фирмен състав на БлОС.
Няма как ищецът да е станал собственик на процесиите имоти въз
основа на документи, съставени десет години преди неговото възникване като
юридическо лице и при положение, че нито от фирмената партида на ТД
„Еделвайс“, нито от Нотариален акт за установяване на право на собственост
на недвижим имот № 20, том III, дело № 568/20.04.1998г. на PC - гр.
Сандански се установяват данни за правоприемство с друго, по-старо
юридическо лице или с Български туристически съюз.
14. Още в Учредителния устав на ТД „Еделвайс“, приет с Протокол на
учредителното събрание от 12.03.1993г. (чл. 28) ясно е записано, че
материалната база по баланса към 31.12.1992г. е „предоставена за
стопанисване и управление от ИБ на СС на БТС [„Български
туристически съюз“] с решение по протокол № 7, т. 4 „Д“ от
24.11.1992г.“.
5. Видно от горния цитат от учредителните документи на ТД
„Еделвайс“, материалната база на „Български туристически съюз“ е
предоставена на ищцовото дружество само „за стопанисване и
управление“, като не са налице данни за извършен от „Български
туристически съюз“ апорт или за друго правоприемство между
двете юридически лица.
6. Отделно от горното, не е ясно как през 1992г. „Български
туристически съюз“ предоставя „за стопанисване и управление“
нещо на все още неучредено и бъдещо юридическо лице, чиято
правосубектност е възникнала повече от една година по-късно - на
10.02.1994г. Не е ясно и какъв „баланс към 31.12.1992г. “ би могло
да има сдружение, учредено чак през 1994г.
25. Че между „Български туристически съюз“ и ТД „Еделвайс“ няма и
никога не е имало каквото и да било вещно правоприемство е видно и от
действащия и обявен в ТРРЮЛНЦ Устав на ТД „Еделвайс“. В чл. 21, ал.
2 от този Устав изрично е записано, че „Български туристически съюз“
предоставя свои активи на ТД „Еделвайс“ „чрез договори за
стопанисване и управление". Повече от очевидно е, че тези договори
нямат вещно-транслативен ефект и не консолидират право на
собственост в патримониума на ТД „Еделвайс“.
26. Липсата на вещно правоприемство между „Български туристически
съюз“ и ТД „Еделвайс“ е видна и от Писмо на „Български туристически
съюз“ до PC - Сандански с изх. № ОК 31/14.01.1993г., в което изрично е
записано, че „Български туристически съюз“ дава съгласието си за
учредяването на ТД „Еделвайс“ и предоставя „за стопанисване и
управление на сдружението материалната база по баланса към
31.12.1992г. “.
1. Нещо повече, в чл. 23, ал. 2 от действащия Устав на ТД „Еделвайс“
ясно е записано, че при прекратяване на сдружението то „е длъжно
да върне на БТС движими вещи, ценни книжа и други имуществени
права, които е получило безвъзмездно или възмездно досега или в
бъдеще с решение на ръководните органи на БТС“.
2. Цитираният важен текст от Устава на ТД „Еделвайс“ ясно показва,
че между него и БТС никога не е имало вещно правоприемство и
следователно, че ако законът бе спазен, констативен нотариален акт
за процесиите имоти е следвало да бъде издаден на „Български
туристически съюз“, а не на ТД „Еделвайс“. Последното е само
„мениджър“, а не собственик на предоставените му от БТС имоти.
3. Именно поради горното, съгласие за процесиите апорти е изразил и
13
самият „Български туристически съюз“ - видно както от Протокол
№ 6/13.10.1998г., така и от Протокол № 1/02.06.1998г. на УС на
БТС.
27. Видно от горните факти, материалната доказателствена сила на
констативния Нотариален акт за установяване на право на собственост
на недвижим имот № 20, том III, дело № 568/20.04.1998г. на PC - гр.
Сандански, се явява категорично опровергана, от което следва, че по
делото не е налице нито един документ, установяващ или дори
индикиращ ТД „Еделвайс“ някога да е било собственик на апортираните
от него процесии имоти.
Доколкото ищецът не е релевирал надлежни документи, установяващи,
че той е бил собственик на апортираните имоти, следва да се приеме, че
тацитно твърдяното от него право на собственост не само, че не е доказано,
но напротив, е опровергано, заедно с материалната доказателствена сила на
констативния Нотариален акт за установяване на право на собственост на
недвижим имот № 20, том III, дело № 568/20.04.1998г. на PC - гр. Сандански.
25. Горните факти опровергават правния интерес на ищеца дори от воденето
на настоящото дело (нежели - на дело по чл. 440 ГПК), защото, при
липсата на право на собственост в патримониума на ищеца, дори искът
му да бъде уважен, той няма да постигне никакъв полезен за него правен
резултат - нито материалноправен, нито процесуален.
Дори исковете да бъдат уважени, процесиите имоти няма да се „върнат“
в патримониума на ищеца - защото никога не са били елемент от този
патримониум.
25. Изложените по-горе факти и правни доводи обосновават на
самостоятелно основание, че ищецът няма правен интерес от процесиите
искове. За да има такъв правен интерес, дори при абстрахиране от
специалния иск по чл. 440 ГПК, ищецът следва поне да релевира
предхождащ апортите титул за собственост, различен от очевидно
нескопосания и неверен Нотариален акт за установяване на право на
собственост на недвижим имот № 20, том III, дело № 568/20.04.1998г. на
PC - гр. Сандански - материалната доказателствена сила на който се
явява категорично оборена по делото.
5. Първа група доводи за неоснователност на предявените искове
25. Както вече посочихме, по аргумент от чл. 440 ГПК и от наложените
възбрани върху Блок А и Блок Б (възбранените сгради, предмет на
процесиите апорти), постановеното и влязло в сила Решение №
90/17.08.2022г. по т. д. № 211/2021г. по описа на Окръжен съд —
Благоевград е непротивопоставимо на доверителите ни. Тъй като
доверителите ни имат самостоятелни права в настоящия процес (като
трети лица- помагачи на ответника), това решение не може да им бъде
противопоставено и в настоящото дело.
Следователно, за доверителите ни процесиите апорти са правно
валидни. Съответно, такива са и процесиите вписвания.
6. Втора група доводи за неоснователност на предявените искове
25. По-горе, в Раздел III обосновахме виждането си, че в регистърното
производство, по което е постановено Решение № 2430/09.10.2002г. по
ф. д. № 1064/1998г. е било налице изискваното от чл. 73, ал. 1 ТЗ
нотариално заверено съгласие на вносителя на апортната вноска на Блок
А. Това съгласие е било обективирано не върху отделен документ, а
върху самия устав на Синаница-МВ АД, приет от Общото събрание на
акционерите на 16.08.2002г., който е бил подписан от името на
вносителя на апорта ТД „Еделвайс“ с нотариална заверка на подписа от
23.09.2002г. и е бил представен в регистърното производство по
14
вписване на апорта.
Горният ключов факт по категоричен начин опровергава тезата на
исковата молба по отношение на апорта на Блок А.
7. Трета група доводи за неоснователност на предявените искове
25. Считаме, че в релевантния процесен период (1998 - 2002г.) изискваното
от чл. 73, ал. 1 от ТЗ писмено съгласие с нотариална заверка на подписа
на вносителя не е било елемент от формата за действителност на самия
апорт, а единствено условие за неговото вписване в Имотния регистър.
Този извод се подкрепя от следните аргументи:
1. На първо място, какъв е правопораждащият факт на апорта, се
регламентира от чл. 73, ал. 1, изр. първо от ТЗ. Законът предвижда,
че „Вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на
която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения
договор или устава.“. Чл. 73 от ТЗ не изисква тези документи да са
нотариално заверени, но именно те (в съчетание с вписването в
ТРРЮЛНЦ) са правопораждащите апорта юридически факти.
2. Изводът, че апортът се извършва именно с дружествения договор
или устава намира подкрепа и в Решение № 147 от 12.02.2018 г. по
т. д. № 2530 / 2016 г. на Върховен касационен съд, I т. о., според
което:
„Дружественият договор, съответно уставът, съдържащ
изискуемите реквизити, е формата, под която се извършва прехвърлянето на
непаричната вноска, след изпълнение на процедурата по чл. 72 ал.2 от ТЗ. “.
25. В редакцията си до 201 Зг. чл. 73, ал. 1 от ТЗ не изискваше при
нотариалната заверка нотариусът да проверява правата на вносителя.
Новелата на чл. 73, ал. 1 от ТЗ, че .мри удостоверяване на подписа
нотариусът проверява правата на вносителя. “ бе създадена едва през
201 Зг.
Горната история на чл. 73, ал. 1 от ТЗ ясно показва, че до 2013г.
законът не е гледал на изискването за нотариално заверено съгласие на
вносителя като на елемент от фактическия състав на вещно правоприемство и
съответно, на формата за извършването на апорт. Тази концепция на
законодателя е променена едва през 2013г., чрез съответна промяна в чл. 73,
ал. 1 от ТЗ, изискваща проверка на собствеността от нотариуса.
25. Каква е била единствената функция на нотариално завереното съгласие
на вносителя до 201 Зг. е видно от последователната през годините
редакция на чл. 73, ал. 5 от ТЗ, изискваща след апорта дружеството да
представи в службата по вписванията „ нотариално заверено извлечение
от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно
съгласието на вносителя.“. В допълнение, чл. 73, ал. 5 от ТЗ продължава
да изисква съдията по вписванията да провери правата на вносителя -
въпреки новелата на чл. 73, ал. 1 от ТЗ от 2013г., изискваща идентична
проверка и от нотариуса.
26. Горната история на чл. 73 от ТЗ показва, че до и след 201 Зг.
законодателят е имал различна концепция за фактическия състав на
апорта.
4. До 201 Зг. този фактически състав на апорта не е включвал
изискването за нотариално заверено съгласие на вносителя като
елемент на формата и фактическия състав на апорта. Съответно,
именно поради това, законът не е изисквал и нотариусът да
проверява правата на вносителя, а е регламентирал тази проверка
само като условие за вписването на апорта в Имотния регистър (чл.
73, ал. 5 от ТЗ).
В този контекст, до 201 Зг. изискваното от чл. 73, ал. 1 от ТЗ
нотариално заверено съгласие на вносителя следва да се разглежда не като
15
изискването за действителността на самия апорт, а само като изискваната и от
Правилника за вписванията минимална форма на документ, подлежащ на
вписване.
25.
5. През 201 Зг. горната концепция на законодателя е променена, като в
чл. 73, ал. 1 от ТЗ е въведено характерното за вещно-правните
нотариални удостоверявани изискване нотариусът предварително да
провери правата на отчуждителя.
26. Считаме, че именно горните особености, следващи от историята на чл.
73 от ТЗ, обясняват защо през 1998г. регистърният съд е вписал
Синаница-ВВ АД без към заявлението да е приложено нотариално
заверено съгласие на вносителя на апорта, а през 2002г. е вписал и
втория процесен апорт само въз основа на устав с нотариална заверка на
подписите - отново без отделно от този документ нотариално заверено
съгласие на вносителя.
Тези вписвания са законосъобразно извършени от съда поради факта,
че до 2013г., изискваното от чл. 73, ал. 1 от ТЗ нотариално заверено съгласие
на вносителя не е елемент от фактическия състав на апорта и от неговата
форма за действителност (като сделка), а единствено елемент на форма за
доказване на подлежащ на вписване вещно-правен акт. В допълнение на
всичко изложено по-горе, по делото са налице категорични данни не само за
опит за симулативен процес между свързани лица, но и за изключително
недобросъвестно процесуално поведение на ищеца и за злоупотреба с
процесуални права.
25.
1. Безспорен факт по делото е, че ищецът е мажоритарен акционер в
Синаница- ВВ АД и че в това си качество изцяло контролира
ответното дружество. Какъв е правният интерес на този
мажоритарен акционер да лиши дъщерното си дружество от
основния му актив и практически да го тласне в процедура по
несъстоятелност? Очевидно е, че процесиите имоти представляват
единственото съществено ликвидно имущество на ответника, на
което неговите кредитори могат да разчитат за удовлетворяване на
установените си със сила на пресъдено нещо вземания, предмет на
изп. дело № 20207960400328/2020г. по описа на ЧСИ Ш.Д.. Именно
от това имущество ищецът иска да „лиши“ ответника - с
единствената цел да увреди многобройните кредитори на
дъщерното си дружество. Тази цел противоречи на изискванията на
добросъвестността и на добрите нрави.
2. На следващо място, крайно недобросъвестно е повече от 20 години
след извършването на процесиите апорти, извършилият ги
мажоритарен акционер, който при това все още контролира
ответното дружество, изведнъж да се „сети“, че те са правно
порочни, защото - видите ли - самият той не бил дал не съгласие за
тях (ищецът не отрича съгласието си за апортите), а нотариално
заверено такова.
3. Не на последно място, повече от очевидно е, че за 26 години (от апорта
на Блок Б), съответно, за 22 години (от апорта на Блок А) ответникът
Синаница-ВВ“ АД е придобил процесиите имоти по давност - дори и
апортите да са нищожни, както ищецът твърди. Ако това не бе така и
тези апорти действително са нищожни, ищецът отдавна би трябвало да е
ревандикирал имотите. Той обаче не само, че не е направил това, но и
води настоящото (планирано като поредно симулативно) дело, с цел да
увреди кредиторите на Синаница-ВВ АД и без да предявява
ревандикационно притезание.
4. Крайната недобросъвестност на ищеца е видна особено ярко в контекста
16
на чл. 189 от ТЗ, защото, ако процесиите апорти действително са
нищожни, то ТД Еделвайс се явява неизправен акционер - който не е
изпълнил базисното си задължение за вноски в капитала на Синаница-ВВ
АД.
Съответно, чрез настоящото дело ищецът сам налива вода в
„мелницата“ на собственото си изключване като акционер и за кадуцирането
на мажоритарното му акционерно участие в Синаница-ВВ АД. Този очевиден
факт по красноречив начин показва колко далеч е стигнал ищецът в
„изкуството“ на недобросъвестността, включително, на процесуалната такава.
X. Искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
39. Както вече изтъкнахме, към настоящия момент е налице висящо т.
дело № 221/2022г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. Предмет на
посоченото исково дело е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, чрез който
доверителите ни атакуват като постановено в резултат на симулагивен процес
и относително недействително по отношение на тях влязлото в сила Решение
№ 90 от 17.08.2022 г. по т. д. №211/2021 г. по описа на БлОС.
40. Считаме, че горното исково дело се явява преюдициално за
настоящото, защото от неговия изход зависи дали ищецът по настоящото
дело (ТД „Еделвайс“) има или няма правен интерес от предявените искове.
Ако влязлото в сила Решение № 90 от 17.08.2022 г. по т.д.№211/2021 г. по
описа на БлОС не може да бъде противопоставено на доверителите ни (имащи
и качеството на взискатели в принудителното изпълнение срещу ,,Синаница-
ВВ“АД), то и ищецът ТД „Еделвайс“ не би могъл да постигне полезен за него
практически резултат от предявените искове - доколкото евентуалното
заличаване на апортите не би засегнало правата на доверителите ни като
взискатели по изп. д. № 328/2020г. по описа на ЧСИ Ш.Д. и съответно, не би
дало на ищеца нищо.
На следващо място, доколкото доверителите ни са конституирани като
страни по настоящото дело, това дали влязлото в сила Решение №90 от
17.08.2022 г. по т.д.№211/2021 г. по описа на БлОС им е противопоставимо
или не е от значение за правилното решаване на делото. По изложените
съображения е отправено искане до съда за следното:
1. Да се остави исковата молба без движение, като нередовна - по
съображенията изложени в Раздел I;
2. Да се спре настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - по
съображенията, изложени в Раздел X;
3. Да се прекрати производството по делото, поради недопустимост на
предявените искове - по съображенията изложени в Раздел II - Раздел V;
4. В случай, че се разгледа делото по същество - да се отхвърлят
предявените искове, като изцяло неоснователни, по съображенията,
изложени в Раздел VI – Раздел IX.
Молят за присъждане на разноските, вкл. заплатения адвокатски
хонорар за един адвокат.
На основание чл. 155 ГПК съдът обявява на страните, че е налице
влязло в сила Решение № 90/17.08.2022 г., постановено по т.дело №
211/2021 г. на БлОС, с което са прогласени за нищожни, на основание чл. 26,
ал. 2 вр. с чл. 73, ал. 1 ТЗ, апортните вноски, с които ищецът ТД
17
„ЕДЕЛВАЙС“, ЕИК *********, представлявано от председателя на УС
И.Л.С., със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ул.
„Околовръстен път“ №1, внася в капитала на „Синаница МВ“ АД, с настоящо
наименование на фирмата „Синаница ВВ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Сандански, ул. „Околовръстно шосе“ № 1,
представлявано от Л.Б., следните недвижими имоти, а именно:
- БЛОК Б от четириетажна масивна сграда ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН
ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР, описан в Нотариален акт № 20, т. 3, дело №
568/1998 г. на Районен съдСандански, която апортна вноска е извършена с
Устава на „Синаница МВ“ АД, приет от Общото събрание на акционерите от
08.06.1998 г. и който недвижим имот, представлява Сграда с
идентификационен номер 65334.102.655.8 (блок „Б“) съгласно Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Сандански, общ.
Сандански, обл. Благоевград, с адрес на сградата: гр. Сандански, п.к. 2800, м.
„Банята“, бл. „Б“, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 65334.102.655, застроена площ от 420 кв.м., предназначение:
хотел и
- БЛОК А от четириетажна масивна сграда ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН
ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР, описан в Нотариален акт № 20, т. 3, дело №
568/1998 г. на Районен съдСандански, която апортна вноска е извършена с
Устава на „Синаница МВ“ АД с нотариална заверка на подписа с peг. №
3841/23.09.2002 г. извършена от нотариус Р.Б. (нотариус с peг. №198 на НК и
район на действие районен съд Сандански) и който недвижим имот
представлява Сграда с идентификационен номер 65334.102.655.7 (блок „А“)
съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18- 80/11.11.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр. Сандански, общ. Сандански, обл. Благоевград, п.к. 2800, м.
„Банята“, бл. „А“, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 65334.102.655, застроена площ от 639 кв.м., предназначение:
хотел.
Присъдени са разноски. Удостоверено е по надлежния ред, че решението е
влязло в законна сила на 28.09.2023 г.
C определение № 804/ 09,12.2022г., постановено по въззивно търговско дело
№ 992/ 2022 г. по описа на САС, Търговско отделение, 13 състав, се
прекратява производството по въззивно търговско дело № 992/ 2022 г. по
описа на САС.
С определение № 552/ 12.07.2023г., постановено по частно търговско дело №
440/ 2023 г. по описа на В КС, Търговска колегия, Второ отделение се
потвърждава определение № 804 от 09.12.2022 г. по в. т. д. № 992/2022 г. по
описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 - ти състав.
С определение № 506/09.08.2023 г., постановено по въззивно търговско дело
№ 992/ 2022г. по описа на САС, Търговско отделение, 13 състав, се осъжда
ОСЪЖДА „Синаница - МС“ ООД /в ликвидация/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сандански, ул.“Яне Сандански“, № 4,
18
представлявано от ликвидаторите Л. и М.А. да заплати на Сдружение ТД
„Еделвайс“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Сандански, ул. “Околовръстен път“, 1, представлявано от председателя на УС
И.Л.С. сумата от 7000 лева, на осн. чл.78, ал.4 ГПК.
Съдът намира направеното искане със Становище – отговор на исковата
молба за нередовност на исковата молба за неоснователно.
Съдът е взел становище по редовността с Определение № 152 от 26.03.2024
г., с което страните са запознати.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ становището и искането на третите лица-
помагачи за оставяне на исковата молба без движение, поради нейната
нередовност.
УКАЗВА, че по проследяване на правния интерес, с оглед допустимостта и
принципно допустимостта на тази искова претенция, извън контекста на
редовността на претенцията така, както е отправена, съдът може да се
произнесе и с краен съдебен акт, след приобщаване на писмените
доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. А. да изрази становище по проекта за
доклад.
АДВ. А. - Във връзка с доклада, който е обетивиран във връченото ни
Определение № 152/26.03.2024 г. в частта, в която приемате, че исковата
молба е редовна, поради което следва да бъде обявен устен доклад по делото,
поддържам изразеното становище с нарочна молба, подадена на 20.05.2024
г., че исковата молба е нередовна по изложените в нея подробни
съображения, както и че предявените искове, по които е образувано
настоящото т. дело са недопустими, отново по изложените съображения.
По отношение признанието, което очаквано прави ответника на твърдяните от
ищеца факти, а именно, че липсва нотариално заверено съгласие за
извършване на апорта, поддържам подробно изложените съображения в
представеното становище, като сме посочили конкретно по отношение на
Блок А, че е дадено нотариално заверено съгласие на вносителя, което е
обективирано в нотариална заверка на подписа на законния представител на
ТД „Еделвайс“ върху представения Устав, като съгласието е заверено преди
постановяване на регистърното решение, тоест в случая е налице съгласие,
което е дадено във формата, посочена от нас.
Поддържам и всички доводи, че за релевантния период 1998 г. – 2002 г.
изискването на чл. 73, ал. 1 от ТЗ писмено съгласие с нотариална заверка на
подписа не е било елемент от формата за действителност на самия апорт, а
единствено условие за неговото вписване в Имотния регистър. Подробните
доводи са изложени на стр. 12 и стр. 13 от представеното становище. Като в
тази връзка признанието на фактите, които ищецът твърди, а имено, че
липсва нотариално заверено съгласие, е последица от водения помежду им
симулативен процес, който е настоящия и това е пореден симулативен
19
процес, чиято единствена цел на този процес е, както посочих по-горе, да не
бъдат удовлетворени кредиторите, един от които е холандски гражданин и с
чийто пари е построен целия хотелски комплекс. В случая ТД „Еделвайс“ е
мажоритарен акционер в „Синаница ВВ“ АД и контролира неговия
мениджмънт, в която насока са представените писмени документи към
становището, което представих на 20.05.2024 г.
По отношение на другата част от проекта за доклад, нямам възражения, като
Ви моля признанието на твърдяните от ответника факти, при преценка на това
признание, да се отчита посоченото от мен в становището, че това е поредния
симулативн процес.
АДВ. М. - Във връзка с искането на колегата за допълване на доклада с
изложените от него възражения, че е имало писмено съгласие в Устава и че
ТЗ, към дата на извършване на апорта, не изисквал такова съгласие, моля да
имате предвид, че тези възражения са недопустими с оглед влязлото в сила
съдебно решение прогласяващо нищожността на апорта и това трето лице
няма в патримониума си права да излага подобни съображения. Освен това
Уставът не може да замести изричното нотариално писменото съгласие, както
и решението на Общото събрание са част от компонентите на сложния
фактически състав на апорта. Освен това не е вярно, че ТЗ, когато са
извършени процесните апорти в него е липсвало текст, който да изисква
изричното нотариално писмено съгласие, но според мен тези факти и
обстоятелства, които изложи колегата не бива да влизат в доклада Ви и по
тях не бива да бъде разпределяна доказателствена тежест.
Моля да допълните доклада си, с оглед становището на третите лица –
помагачи, като ние заявяваме, че е налице сила на присъдено нещо
прогласяващо нищожността на процесните апорти с представеното съдебно
решение, както и че Уставът не може да замести изричното нотариално
писменото съгласие, и че законът, действащ по онова време, изрично е
изисквал такова съгласие, както и че третите лица нямат право да правят
такива възражения.
С оглед становището на пълномощниците на страните, изразено в днешно
съдебно заседание за допълване на доклада по делото, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА доклада в т. 1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения с репликата на адв. М., а именно, че е
налице сила на присъдено нещо прогласяващо нищожността на процесните
апорти с представеното съдебно Решение № 90/17.08.2022 г., постановено по
т.дело № 211/2021 г. по описа на БлОС, както и че Уставът не може да
замести изричното нотариално писменото съгласие, и че законът, действащ по
онова време, изрично е изисквал такова съгласие, както и че третите лица
нямат право да правят такива възражения.
ДОПЪЛВА доклада в т. 5 Как се разпределя доказателствената тежест на
подлежащите на доказване факти - Третите лица – помагачи могат да
ангажират доказателства и да доказват възраженията си, направени със
20
становище - отговора на исковата молба.
АДВ. М. - Нямам възражения да се обяви за окончателен.
АДВ. А. – Нямам възражения по доклада на съда.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, обективиран в Определение №
152/26.03.2024 г. и допълнен в днешно съдебно заседание.
На основание чл. 148 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
СЪБИРА и ПРИЕМА представените от ищеца такива по опис с исковата
молба, както и днес представеното Решение № 90/17.08.2022 г., постановено
по т. дело № 211/2022 г. по описа на БлОС.
Съдът предоставя възможност на страните при условията на чл.146, ал. 3
ГПК да изложат становището си във връзка с доклада по делото във връзка с
дадените им указания, както и да предприемат съответните процесуални
действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
своите искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в
случаите на чл. 147 ГПК, тоест когато твърдят нови обстоятелства, посочват и
представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят своевременно или да твърдят нововъзникнали обстоятелства,
които са от значение за делото и да посочат и представят доказателства за
тях.
АДВ. А. - Във връзка с доклада, ако не уважите искането да бъде продължен
срока да представим заверени преписи от решенията, приложените към
молбата за конституирането на третите лица като помагачи по делото на
страната на ответника, Ви моля, предвид възможността до приключване на
първото по делото заседание всяка от страните да прави доказателствени
искания във връзка с доклада, да предоставите възможност на третите лица
да сторят това, в определен от Вас срок, тоест поддържам това искане,
направено днес. До приключване на първото съдебно заседание, ноторно
известно е, че не настъпват преклузии.
АДВ. М. - С дадените от Вас указания не бе посочено, че следва да бъдат
продължавани сроковете, а и доколкото се намираме в производство по
търговски спор, указанията на съда в проекта за доклад, които не са
изпълнени, според нас преклудират възможността за последващото им
изпълнение, освен ако не се сочат уважителни причини. В никакъв случай
предходно пълномощници и множеството дела между страните не са такива
причини. В крайна сметка третите лица са се запознали в процеса, посочили
са правен интерес от своето участие и са конституирани, така че са били
наясно с всички обстоятелства от значение за делото.
АДВ. А. - Предвид несъстоятелността на изложеното от пълномощника на
ищеца, заявявам, че константната съдебна практика във връзка настъпване на
преклузията на ВКС, задължителна и незадължителна такава, е постоянна,
21
като трайно състави на ВКС приемат, че преди приключване на първото по
делото съдебно заседание не настъпват каквито и да било процесуални
преклузии, като в него всяка от страните може да прави доказателствени
искания във връзка с доклада.
Поддържам искането да ми дадете възможност да представим удостоверение
за висящността пред БлОС на т. дело № 221/2022 г. по описа на БлОС, което
е образувано по предявен от доверителите ми иск с правно основание чл. 135
от ЗЗД срещу ТД „Еделвайс“ и „Синаница ВВ“ АД, като становището на
ищеца, че не била налице връзка на преюдециалност, тъй като не бил налице
идентитет на страните, предвид на това, че доверителите ми по другото дело
били главни страни, а в това производство били трети лица- помагачи, не
намира упора в процесуалния закон и по-точно в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В случая от значение е дали е налице връзка на обусловеност, едното дело да
е обусловено от решението на другото, а такава безспорно е налице, тъй като
по конкретното дело, по което престои Вие да се произнесете, се твърди
недопустимост и нищожност на вписване, въз основа влязло в сила решение,
което се представи в заверен препис от ищеца днес.
По делото, което е висящо пред Вас и е образувано като т.дело № 221/2022 г.
претенцията на доверителите ми, които са ищци, е насочена срещу главните
страни по това дело и е отправен към Вас петитум да се приеме, че
решението, което беше представено днес по симулативното дело, водено
между страните, е нищожно и е постановено в симулативен процес.
По доказателствата:
СЪДЪТ ще даде възможност на ищеца в двуседмичен срок от днес да изрази
становище по представеното Становище-отговор от страна на третите лица-
помагачи, както и по Молбата от 23.05.2024 г. за спиране на делото, както и
да изрази становище по представените с нея писмени доказателства,
съответно да направи свои доказателствени искания.
СЪДЪТ намира за основателно искането на адв. М. А. – пълномощник на
третите лица-помагачи за снабдяване със Съдебно удостоверение за
посочените обстоятелства и ще уважи същото.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в двуседмичен срок от днес с писмена
молба до съда в препис за другата страна да изрази становището си по
представеното Становище-отговора на исковата молба от 20.05.2024 г. на
„Синаница МС“ /в ликвидация/ и Л. Х., постъпила чрез адв. М. А. в БлОС в
качеството им на трети лица- помагачи на ответната страна, както и по
постъпилата Молба от 23.05.2024 г. за спиране на делото от „Синаница МС“
/в ликвидация/ и Л. Х. чрез адв. Б. Б..
С тази молба следва да се вземе становище по представените с нея писмени
доказателства и съответно да бъдат направени всички доказателствени
22
искания по отношение на това становище и приложени доказателства.
ДОПУСКА да се издаде поисканото Съдебно удостоверение в полза на
третите лица- помагачи, което да им послужи за снабдяването им с друго
такова от БлОС за висящността на т.дело № 221/2022 г. по описа на БлОС.
Във връзка с постъпилата молба днес от Л. Х. и „Синаница МС“ /в
ликвидация/ чрез адв. М. А. за приемане на писмени документи по опис,
съдът на основание чл. 101 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА третите лица-помагачи в двуседмичен срок от днес с писмена
молба в препис за другата страна да посочат тези доказателства част ли са от
доказателствения материал, който желаят да бъде приобщен и е допуснат за
събиране, описан с Молба от 20.09.2023 г., с която се иска конституирането
на третите лица -помагачи по делото.
Да се направи разграничение между представените такива с първата молба и
с днес представената такава, като в същия срок писмените доказателства
следва да бъдат представени като надлежно заверени копия от издалия ги
орган и носещи информация за влизането им в законна сила.
С молбата следва да бъде изрично посочено кои обстоятелства и кои
твърдения, и кои свои възражения желае да бъдат доказвани от третите лица-
помагачи.
Молбата следва да бъде представена в препис за ищеца и ответника по
делото, както и копието на доказателствата приложение.
В тази връзка съдът удължава срока за представяне на надлежно заверени
копия на поисканите с молбата за конституиране на третите лица-помагачи
писмени доказателства, доколкото окончателния доклад беше обявен в
днешно съдебно заседание. Същите следва да бъдат представени в указания
двуседмичен срок.
АДВ. А. – Моля да имате предвид при насрочване на следващо съдебно
заседание, че съм в платен отпуск от 10-13 юли, моля за дата след това.
АДВ. М. - Не възразявам.
За събиране на доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА Делото и ГО НАСРОЧВА за 18.07.2024 г. от 10,00 часа, за която
дата и час страните уведомени.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12,15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
23