№ 573
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000473 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
С решение № 34/18.03.2024 г., постановено по т.д.№ 192/2023 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд е отхвърлен иска с правно основание чл. 252, ал. 1, т. 4 вр. т. 5
вр. чл. 247а, ал. 2 от ТЗ, предявен от Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна
прокуратура Благоевград, срещу „Кулиното“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Разлог, ул. „Христо Ботев“ № 79, представлявано от Й. И. К., за прекратяване
и заличаване на дружеството.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Окръжна прокуратура
Благоевград, с която моли въззивният съд да го отмени и да уважи предявения иск като
прекрати ответното дружество. Въззивникът поддържа, че постановеното решение е
неправилно. Счита, че в процесния случай не се касае за временни пречки от икономическо
и организационно естество за привеждане на капитала на дружеството в съответствие с
изискванията на чл.247а, ал.2 от ТЗ. Поддържа, че в.т.3 от изготвения на 27.06.2016 г. доклад
от независим одитор, който е извършил одит на финансовия отчет на „Кулиното“ АД,
включващ отчет за финансовото състояние към 31.12.2015 г. е посочено, че собственият
капитал /чистата стойност на имуществото/ е по-малък от вписания акционерен капитал и че
при неизпълнение на изискванията на чл.252 ал.1 т.5 от ТЗ, дружеството рискува да бъде
прекратено с решение на съда по регистрация, по иск на прокурора. На проведено редовно
общо събрание на акционерите на 30.06.2016 г. бил приет и одобрен заверения годишен
финансов отчет и доклада на одитора за финансовата 2015 г., от които било видно, че към
31.12.2015 г. активите /имущество/ в хил. лева на дружеството са в размер на 5 617 хил.лева,
а задълженията /пасивите/ са в размер на 37 хил.лева, т.е чистата стойност на активите по
1
чл.247а от ТЗ е в размер на 5 580 хил. лева. При вписан капитал от 10 952 хил. лева
разликата между него и чистата стойност била в размер на 5 372 хил.лева, което сочело, че е
налице спадане на чистата стойност на имуществото под размера на вписания капитал.
Съгласно т.5 от изготвения доклад от 30.05.2017 г. от независим одитор, който е извършил
одит на финансовия отчет на „Кулиното“ АД, включващ отчет за финансовото състояние
към 31.12.2016 г., собственият капитал /чистата стойност на имуществото/ е по-малък от
вписания акционерен капитал. Посочено е, че при неизпълнение на изискванията на чл.252
ал.1 т.5 от ТЗ, дружеството рискува да бъде прекратено с решение на съда по регистрация,
по иск на прокурора. На проведено редовно общо събрание на акционерите на 12.06.2017 г.
бил приет и одобрен заверения годишен финансов отчет и доклада на одитора за
финансовата 2016 г. Към 31.12.2016 г. активите /имущество/ в хил. лева на дружеството са в
размер на 5 617 хил.лева, а задълженията /пасивите/ са в размер на 38 хил.лева,
следователно чистата стойност на активите по чл.247а от ТЗ била в размер на 5 579 хил.
лева, или при вписан капитал от 10 952 хил. лева, разликата между него и чистата стойност е
в размер на – 4 373 хил.лева. Налице е спадане на чистата стойност на имуществото под
размера на вписания капитал. Въззивникът поддържа, че разликата между чистата стойност
на активите и вписания капитал е отрицателна величина и към 31.12.2017 г.; 31.12.2018 г.;
31.12.2019 г.; 31.12.2020 г.; 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. С платежни нареждания за
довнесен капитал към 15.11.2023 г. в размер на 5300 хил.лева разликата вече била
положителна величина – 5 768 хил.лева, или чистата стойност на имуществото на
„Кулиното“ АД, съгласно междинния счетоводен баланс е 16 720 хил.лева.
От изложеното следвало, че към 31.12.2015 г. собственият капитал на
дружеството /чистата стойност на имуществото/ е по-малък от вписания акционерен
капитал, което означавало, че е налице е първата обективна предпоставка на чл.252, ал.1 т.5
от ТЗ. На 30.06.2016 г. бил приет и одобрен заверения годишен финансов отчет и доклада на
одитора за финансовата 2015 г. и от тази дата започнал да тече едногодишният срок, за
вземане на решения за намаляване на капитала, преобразуване или прекратяване на
дружеството. Такова решение в периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2017 г. не било взето. По
тази причина била налице и втората предпоставка.
Въззивникът счита, че въвеждането на законовия кратък едногодишен срок
представлявало гаранция за защита както на интересите на акционерите, така и на трети
лица-кредитори на дружеството. От представените писмени доказателства /11 броя
платежни нареждания с вписано основание — довнесен капитал/, които били взети предвид
и от вещото лице, се установявало, че разликата между чистата стойност на активите и
вписания капитал е положителната величина към 15.11.2023 г. в размер от 5768 хил.лева.
Това не санирало допуснатото от дружеството нарушение на закона в продължение на пет
години.
Отделно въззивникът сочи, че основен принцип при регулиране на капитала на
акционерното дружество е принципът за неговото реално внасяне. Решението от 05.06.2006
г. на проведеното извънредното общо събрание на акционерите било довнасянето на
капитала да е в двегодишен срок, считано от датата на провеждане на общото събрание,
който срок не е спазен. Довнасянето на капитала следвало да бъде по набирателна сметка на
дружеството /чл.192, ал.7 от ТЗ и по аргумент на чл.166, ал.1 от ТЗ/, а не по разплащателна
сметка. Това изискване било въведено от законодателя с оглед целевото й предназначение
като гаранция, че средствата ще бъдат разходвани за увеличение на капитала.
Посоченото водело до извод за нереално довнасяне на капитала и за
продължително бездействие от страна на акционерите.
В съдебно заседание на 24.09.2024 г. във въззивната инстанция
представляващият прокурор е заявил, че не поддържа въззивната жалба.
2
Въззиваемият „Кулиното“ АД оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционноторешение да бъде потвърдено като законосъобразно. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е съобразил всички факти и обстоятелства, настъпили
след завеждането на делото съгласно изискването на чл.235, ал.3 от ГПК. Към баланкът от
15.11.2023 г. чистата стойност на имуществото била 16 720 хил.лв., която стойност
надвишавала вписания капитал в размер 10 952 хил.лв. с 5 768 хил.лв. Следователно към
момента първата предпоставка на чл.252, ал.1, т.5 от ТЗ /обективно спадане на чистата
стойност на имуществото под размера на вписания капитал/ не била налице.
Въззиваемият поддържа, че разпоредбата на чл.252, ал.1, т.5 предвиждала
възможност когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл.247а, ал.2 ТЗ
спадне под размера на вписания капитал и ако в срок една година общото събрание не вземе
решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, срещу него да бъде
предявен иск от прокурора за прекратяване. Законът предоставял на преценката на
прокурора срещу кои неизправни дружества да предяви иск, а не постановявал екс леге
прекратяване на всички такива дружества. Съдът правилно се позовал на принципа в
търговското право за съхраняване на правния субект, който бил оправдан с цел нормалното
развитие на търговските отношения, породени с други субекти. Това означавало, че при
отпадане на временните пречки за привеждане на капитала в съответствие със законовите
изисквания, следвало да се съобрази на основание чл.235, ал.2 от ГПК актуалното състояние.
Въззиваемият се позовава на транспонираната с приемане на разпоредбата на
чл. 252, ал. 1, т. 5 от ТЗ, след изменението й с ДВ, бр. 58/2003 г., разпоредба на чл. 19 от
действащата и към настоящия момент Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 25.10.2012 г., за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите-
членки за дружествата по смисъла на чл. 54, ал. 2 от Договора за функциониране на
Европейския съюз, за защита както на интересите на съдружниците, така и на трети лица по
отношение на учредяването на акционерните дружества и поддържане на изменението на
техния капитал, с цел тези гаранции да станат равностойни, при сериозни загуби в
записания капитал се свиквало общо събрание на акционерите в срок, предвиден в законите
на държавите-членки, на което събрание се решавало дали дружеството да бъде прекратено,
или да бъдат предприети други мерки, като било предвидено, че държавите-членки не могат
да определят като сериозна загуба цифра, която не е по-висока от половината от записания
капитал. В случая такива стойности не били налице, тъй като според баланса към 15.11.2023
г. чистата стойност на имуществото била 16 720 000 лева, като тази стойност не само че се
явявала по-висока от половината от записания капитал, но и надвишава вписания
акционерен капитал /10 952 000 лева/ с 5 768 000 лева.
Въззивникът поддържа, че едногодишния срок не е преклузивен, а бил
предвиден от законодателя като ориентир, че състоянието по чл.252, ал.1, т.5, пр.1 ТЗ е
трайно, а акционерите – дезинтересирани от преодоляването му.
Въззивникът акцентира на това, че в исковата молба ищецът не бил въвел като
основание на предявения иск нереално довнасяне на капитала и това не е било предмет на
първоинстанционното производство. Този въпрос е извън предмета на делото и не следвало
да бъде обсъждан.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от Окръжна
прокуратура Благоевград иск с правно основание чл.252, ал.1, т.5 вр. т.4 от ТЗ за
прекратяване на ответното дружество „Кулиното“ АД. Сочи, чекъм момента на образуването
му като акционерно дружество „Кулиното“ АД било с капитал 80 000 лева, разпределен в 80
000 обикновени поименни налични акции с номинална стойност от по 1 лев, разпределени
между акционерите както следва: Община Разлог - 28 000 обикновени поименни налични
3
акции, и „Балканстрой“ АД - 52 000 обикновени поименни налични акции. На 05.06.2006 г. в
гр. Разлог било проведено извънредно общо събрание на акционерите на „Кулиното“ АД, на
което били приети направените промени в устава му, а именно: капиталът на дружеството
бил увеличен от 80 000 лева на 10 952 092 лева, разпределени на 10 952 092 броя поименни
акции с право на глас, с номинална стойност от по 1 лв. всяка, чрез емисия на 10 872 092
броя поименни акции с право на глас, както следва: увеличаване на капитала на
дружеството с непарична вноска в размер на 3 805 232 лева, съгласно оценка на вещи лица,
с предмет поземлени имоти, собственост на акционера Община Разлог. Непаричната вноска
се правела от акционера Община Разлог комуто се предоставяли 3 805 232 броя поименни
акции с право на глас, с номинална стойност от по 1 лев всяка. Увеличен бил капитала на
дружеството със 7 066 860 лева, чрез емисия на 7 066 860 броя поименни акции с право на
глас, с номинална стойност от по 1 лев всяка, които, на основание чл. 195 от ТЗ, се
закупували от акционера „Балканстрой“ АД за сумата от 7 066 860 лева. Акционерът
„Балканстрой“ АД се задължавал да внесе, към датата на представяне на искането за
вписване на увеличението на капитала в ТР, 25 % от стойността на записаните от него
акции, а останалите 75 % да се внесат в двугодишен срок, считано от датата на провеждане
на общото събрание. На 27.06.2016 г. бил изготвен доклад от независим одитор, който
извършил одит на финансовия отчет на „Кулиното“ АД, включващ отчет за финансовото
състояние към 31.12.2015 г. В т. 3 от основанията за изразяване на квалифицирано мнение
било посочено, че собственият капитал /чистата стойност на имуществото/ е по-малък от
вписания акционерен капитал и че при неизпълнение на изискванията на чл. 252, ал. 1, т. 5
от ТЗ, дружеството рискувало да бъде прекратено с решение на съда по регистрация, по иск
на прокурора. На проведено редовно общо събрание на акционерите на 30.06.2016 г. бил
приет и одобрен заверен годишен финансов отчет и доклад на одитора за финансовата 2015
г. От него било видно, че към 31.12.2015 г. активите на дружеството са в размер на 5 617 000
лева, а задълженията, отчетени в пасива, са в размер на 37 000 лева, т. е. чистата стойност на
имуществото е в размер на 5 580 000 лева, или е под размера на вписания капитал /10 952
092 лева/. На 30.05.2017 г. бил изготвен доклад от независим одитор, който извършил одит
на финансовия отчет на „Кулиното“ АД, включващ отчет за финансовото състояние към
31.12.2016 г. В т. 5 от основанията за изразяване на квалифицирано мнение било посочено,
че собственият капитал /чистата стойност на имуществото/ е по-малък от вписания
акционерен капитал и че при неизпълнение на изискванията на чл. 252, ал. 1, т. 5 от ТЗ,
дружеството рискувало да бъде прекратено с решение на съда по регистрация, по иск на
прокурора. На проведено редовно общо събрание на акционерите на 12.06.2017 г. бил приет
и одобрен заверен годишен финансов отчет и доклад на одитора за финансовата 2016 г.
Невнесеният капитал бил в размер на 5 300 145 лева. „Балканстрой“ АД било с ново
наименование - „Балканстрой Инженеринг Груп“ АД, като по отношение на него било
открито производство по несъстоятелност с решение № 2804 от 26.05.2016 г. по т. д. №
1/2015 г. на Окръжен съд Благоевград. Дружеството било обявено в несъстоятелност с
решение № 5105 от 05.10.2016 г. Акциите, притежавани от този акционер, били прехвърлени
на „Балканстрой Груп Холдинг“ АД, ЕИК *********, с ново наименование „БС Група
Компании“ АД. През 2020 г. акциите били придобити от „България Холидейз“ ЕООД, ЕИК
*********, а от януари 2021 г. притежател на 7 118 860 броя акции било „Катарино 2004“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разлог, ул. „Христо Ботев“ №
79.
Изложеното показвало, че собственият капитал на дружеството /чистата
стойност на имуществото/ е по-малък от вписания акционерен капитал и е налице първата
обективна предпоставка на чл. 252, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Към 31.12.2015 г. активите на
дружеството били в размер на 5 617 000 лева, а задълженията, отчетени в пасива, възлизали
на 37 000 лева, т. е. чистата стойност на имуществото, в размер на 5 580 000 лева, била под
размера на вписания капитал /10 952 092 лева/. През 2018 г., съгласно обявения ГФО,
активите на дружеството били в размер на 3 809 000 лева, а пасивите - в размер на 38 000
лева, или чистата стойност на имуществото била в размер на 3 771 000 лева. Следователно
в продължение на повече от 7 години „Кулиното“ АД не предприело действия, свързани с
4
вземане на решения за намаляване на капитала, преобразуване или прекратяване на
дружеството. На проведеното редовно общо събрание на акционерите на 30.06.2016 г. бил
приет и одобрен заверен годишен финансов отчет и доклад на одитора за финансовата 2015
г. и следователно била осъществена и втората предпоставка - в срок от 1 година общото
събрание на акционерите на дружеството не е взело решение за намаляване на капитала, за
преобразуването му или за прекратяването му. Такова решение не било взето и към момента
на предявяване на исковата молба.
На 21.06.2023 г. от „Катарино 2004“ ЕАД били извършени 11 банкови превода,
от които 10 на стойност 499 000 лева и 1 на стойност 310 145 лева, с посочено правно
основание „довнасяне на уставен капитал“, а именно - в размер на 5 300 145 лева. Това
обстоятелство обаче не променяло правния извод за наличие на предпоставките на чл. 252,
ал. 1, т. 5 от ТЗ, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 247а, ал. 2 от ТЗ чистата стойност на
имуществото представлявала разликата между стойността на правата и задълженията на
дружеството съгласно баланса му. Законът правел разграничение относно размера на
капитала на едно дружество и стойността на имуществото му.
С отговора си ответникът „Кулиното“ АД е оспорил предявения иск изцяло по
съображенията, с които оспорва въззивната жалба.
Представен е протокол от 05.06.2006 г. от проведено извънредно общо
събрание на акционерите на „Кулиното“ АД, с решенията по който капиталът на
дружеството е увеличен от 80 000 лева на 10 952 092 лева, разпределени на 10 952 092 броя
поименни акции с право на глас, с номинална стойност от по 1 лв. всяка, чрез емисия на 10
872 092 броя поименни акции с право на глас. Увеличението е осъществено с внесена
непарична вноска в размер на 3 805 232 лева, съгласно оценка на вещи лица, с предмет
поземлени имоти, собственост на акционера Община Разлог, на когото се предоставяли 3
805 232 броя поименни акции с право на глас, с номинална стойност от по 1 лев всяка, както
и със 7 066 860 лева, чрез емисия на 7 066 860 броя поименни акции с право на глас, с
номинална стойност от по 1 лев всяка, които, на основание чл. 195 от ТЗ, които се
поемат/закупуват от акционера „Балканстрой“ АД за сумата от 7 066 860 лева. С решението
акционерът „Балканстрой“ АД е задължен да внесе към датата на представяне на искането за
вписване на увеличението на капитала в търговския регистър 25 % от стойността на
записаните от него акции, а останалите 75 % да се внесат в двугодишен срок, считано от
датата на провеждане на общото събрание.
Представени са годишните доклади на „Кулиното“ АД за 2018 г. и 2019 г.
Представен е доклад за дейността за 2016 г. и доклад от независим одитор от
27.06.2016 г., отразяващ резултатите от извършен одит на финансовия отчет на „Кулиното“
АД, включващ отчет за финансовото състояние към 31.12.2015 г. В т. 3 от частта „основания
за изразяване на квалифицирано мнение“ е посочено, че собственият капитал /чистата
стойност на имуществото/ е по-малък от вписания акционерен капитал и че при
неизпълнение на изискванията на чл. 252, ал. 1, т. 5 от ТЗ, дружеството рискувало да бъде
прекратено с решение на съда по регистрация, по иск на прокурора.
Представен е протокол от проведено редовно общо събрание на акционерите
на 30.06.2016 г., на което е приет и одобрен заверен годишен финансов отчет и доклад на
одитора за финансовата 2015 г. От представения и одобрен финансов отчет се установява, че
към 31.12.2015 г. активите на дружеството са в размер на 5 617 000 лева, а задълженията,
отчетени в пасива, са в размер на 37 000 лева, т. е. чистата стойност на имуществото е в
размер на 5 580 000 лева, което означава, че е по-малка от размера на вписания капитал /10
952 092 лева/.
Представен е доклад от 30.05.2017 г. на независим одитор, който извършил
одит на финансовия отчет на „Кулиното“ АД, включващ отчет за финансовото състояние
5
към 31.12.2017 г. В т. 5 от частта „основанията за изразяване на квалифицирано мнение“ е
посочено, че собственият капитал /чистата стойност на имуществото/ е по-малък от
вписания акционерен капитал и че при неизпълнение на изискванията на чл. 252, ал. 1, т. 5
от ТЗ, дружеството рискувало да бъде прекратено с решение на съда по регистрация, по иск
на прокурора.
Представен е протокол от проведено редовно общо събрание на акционерите
на 12.06.2017 г. бил приет и одобрен заверен годишен финансов отчет и доклад на одитора
за финансовата 2016 г.
Представен е доклад от 17.06.2019 г. на независим одитор, който извършил
одит на финансовия отчет на „Кулиното“ АД, включващ отчет за финансовото състояние
към 31.12.2018 г. В частта „обръщане на внимание“ е посочено, че дружеството има
невнесен капитал в размер 5300 хил.лв. от основния акционер „Балканстрой“ АД като
дружеството следва да п редприеме стъпки за преодоляване на нарушеното съотношение
между внесен и регистриран капитал.
Видно от вписванията в Книгата на акционерите на „Кулиното“ АД
„Балканстрой“ АД /с ново наименование - „Балканстрой Инженеринг Груп“ АД/ е
прехвърлило акциите си от „Кулиното“ АД на „Балканстрой Груп Холдинг“ АД, ЕИК
********* /с ново наименование „БС Група Компании“ АД/, които през 2020 г. са придобити
от „България Холидейз“ ЕООД, ЕИК *********, като от януари 2021 г. притежател на 7 118
860 броя акции е „Катарино 2004“ ЕАД, ЕИК *********.
По делото са представени 11 платежни нареждания от 21.06.2023 г., видно от
които „Катарино 2004“ ЕАД извършило 11 банкови превода, от които 10 на стойност 499 000
лева и 1 на стойност 310 145 лева, с посочено правно основание „довнасяне на уставен
капитал“, а именно - в размер на 5 300 145 лева.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и
съгласно чието заключение към 15.11.2023 г. чистата стойност на имуществото на
„Кулиното“ АД е 16 720 000 лева.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от
страните, съдът приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.252, ал.1, т.5 от ТЗ, съгласно който
акционерното дружество се прекратява, когато чистата стойност на имуществото му по
чл.247а, ал.2 спадне под размера на вписания капитал и ако в срок от една година Общото
събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване.
Законът предвижда, че дружеството се прекратява по реда на т.4 - с решение на съда по
седалището, по иск на прокурора.
Няма спор по делото и от представените доказателства се установява, че в
периода от 2006 г. до 21.06.2023 г. чистата стойност на имуществото на „Кулиното“ АД по
чл.247а, ал.2 е била спаднала под размера на вписания капитал на дружеството. С
извършените единадесет превода от страна на акционера „Катарино 2004“ ЕАД
съотношението между двете стойности е променено като чистата стойност на имуществото
на „Кулиното“ АД вече надвишава размера на вписания капитал.
Съдът не следва да разглежда възражението на въззивника, че внасянето на
сумата не е реално, тъй като следвало да бъде по набирателната сметка на дружеството, а не
по разплащателната, защото този довод е направен едва с въззивната жалба.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че същото е и неоснователно
по следните мотиви:
Съгласно чл.192, ал.7 от ТЗ за увеличаването на капитала се прилага съответно
глава четиринадесета, раздел II. Съгласно чл.166, ал.1 от ТЗ, който е част от глава
6
четиринадесета, раздел II паричните вноски /при учредяване на акционерно дружество/ се
извършват по набирателна банкова сметка, открита от управителния съвет, съответно от
съвета на директорите, на името на дружеството с посочване на вносителя, като
разпореждането с внесените суми се извършва с единодушно решение на този орган.
В процесния случай не става въпрос за хипотезата на учредяване на
акционерно дружество, а за увеличаване на капитала му. Откриването на набирателна сметка
се осъществява единствено с оглед процеса на учредяване на юридическото лице. Такава се
открива на името на юридическо лице, което към този момент не съставлява признат от
закона правен субект. През набирателната сметка не могат да се извършват плащания или да
постъпват суми по търговски сделки и/или друг вид плащания. Титуляр по сметката е все
още неучреденото юридическо дружество. При излизане на решението за регистрация на
дружеството, с удостоверението от Търговския регистър може средствата от набирателната
сметка да се изтеглят на каса или да се прехвърлят в създадената разплащателна сметка на
вече учреденото дружество. След излизането на решението за регистрация набирателната
сметка задължително се закрива, тъй като същата е целева и с постигането на целта се
изчерпва нейната функция. Именно защото се открива във връзка с учредяването на
акционерното дружество, разпоредбата на чл. 166, ал.1 ТЗ предвижда, че разпореждането
със средствата по набирателната сметка се извършва с единодушно решение на съвета на
управителния съвет съответно на съвета на директорите. Точно заради спецификата на
набирателната сметка законът с разпоредбата на чл.166, ал.3 от ТЗ предвижда, че ако в
тримесечен срок управителният съвет, съответно съветът на директорите, не удостовери
пред банката, че дружеството е заявено за вписване, вносителите могат да изтеглят обратно
направените вноски в пълен размер като членовете на съответния съвет отговарят солидарно
за изплащането на вноските. Приложението на чл.166 от ТЗ спрямо случаите на увеличаване
на капитала е съответно, т.е. доколкото те отговарят на целта и смисъла на правната уредба
на увеличаването на капитала.
В процесния случай е осъществено увеличаване капитала на учредено
дружество, поради което не е било необходимо доплащането на новите вноски да се
осъществява по набирателна сметка, а плащанията следва да се извършат в полза на
акционерното дружество. Вноските от процесното увеличаване на капитала са внесени по
разплащателна сметка на „Кулиното“ АД в съответствие с изискването на законодателя е
вноските да са получени от дружеството. От гледна точна на изчисляването на чистата
стойност на имуществото на акционерното дружество по чл.247а, ал.2 ТЗ е без значение
дали то е получило сумите по набирателна сметка или не. От значение е факта на реално
внасяне /чл. 192, ал.1, т.2 ТЗ/ на паричните вноски в имуществото на дружеството, а това
видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е направено.
Становището на прокуратурата е, че независимо, че към подаване на исковата
молба чистата стойност на имуществото по чл.247а, ал.2 надвишава размера на вписания
капитал, тъй като в 1-годишния срок общото събрание на ответника не е взело решение за
намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, са налице условията за
уважаване на предявения конститутивен иск.
Въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния съд, че липсата на
една от законовите предпоставки за прекратяване на дружеството към момента на
постановяване на решението – в случай, че чистата стойност на имуществото на
дружеството по чл.247а, ал.2 надвиши размера на вписания капитал или в случай, че
Общото събрание на дружеството е взело решение за намаляване на капитала, за
преобразуване или прекратяване на дружеството обосновава липса на предпоставките за
уважаване на предявения иск.
Приложението на разпоредбата, изключвайки възможността решението на ОС
по смисъла на чл. 252, ал. 1, т. 5 пр. второ от ТЗ да бъде взето извън едногодишния срок,
или чистата стойност на имуществото на дружеството по чл.247а, ал.2 да надвиши размера
7
на вписания капитал след изтичането на този срок /считано от установяване спадането на
чистата стойност на имуществото под размера на вписания капитал/, в това число и в хода
на производството по предявения на основание чл.252, ал.1, т.5 вр. с т.4 от ТЗ иск, е
незаконосъобразно и неправилно.
Въззивният съд намира неоснователен довода на въззивника, че чистата
стойност на имуществото на дружеството по чл.247а, ал.2 може да надвиши размера на
вписания капитал единствено и само в рамките на едногодишния срок и постигането на това
съотношение между тези стойности по-късно е без каквито и да било правни последици.
Това разбиране придава преклузивен характер на едногодишния срок по чл. 252, ал. 1, т. 5
ТЗ, което не е законосъобразно.
За разлика от давностните срокове, при изтичането на които се погасява
искането за принудително осъществяване на субективни материални права, с изтичането на
преклузивните срокове се заличават самите права, за които се отнасят. Погасителната
давност може да се спира и прекъсва при определени от закона предпоставки, преклузивните
срокове нямат такива възможности. Преклузивните срокове се прилагат служебно от
държавните органи. Преклузивни са обикновено процесуалните срокове за: обжалване на
индивидуални административни актове; на съдебни решения и присъди; молби за отмяна на
влезли в сила съдебни решения и за възобновяване на административнонаказателни
производства; тъжби за образуване на наказателни производства от частен характер и др.
Предвиденият в чл.252, ал.1, т.5 от ТЗ срок не е преклузивен. В закона никъде не е посочено,
че с изтичането му се погасява възможността чистата стойност на имуществото на
дружеството по чл.247а, ал.2 да надвиши размера на вписания капитал или правото на
дружеството да вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или
прекратяване /така Решение № 233 от 3.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 412/2018 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Р. Б./. С изтичането на този срок се поражда правото на прокуратурата да
инициира производство за съдебно прекратяване на дружество, в случай, че са налице
кумулативно изискваните от чл.252, ал.1, т.5 от ТЗ предпоставки. Настоящият съдебен
състав намира, че няма пречка дори при предявен такъв иск от прокурора дружеството да
предприеме действия за отпадане на предпоставките, предвидени от тази правна норма,
което ще доведе до отпадане на основанието за неговото прекратяване.
Въззивният съд напълно споделя виждането, изразено в Решение № 233 от
3.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 412/2018 г., I т. о., ТК , че ограничаването на субективни права
е допустимо само по изключение, в защита на особено значим обществен интерес, какъвто в
случая не е налице. Както за търговското дружество, така и за акционерите и
съконтрахентите на същото от по-голямо значение запазването му в търговския оборот,
вместо провеждане на производство по ликвидация, в което да се удовлетворят вземанията
им. Прекратяване на търговското дружество не би довело до осъществяване или съдействие
нито на обществен, нито частен правен интерес.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/18.03.2024 г., постановено по т.д.№ 192/2023 г. по описа на
8
Благоевградски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9