РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Благоевград, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20221210201106 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на В. А. Т -П , с ЕГН **********, с адрес гр.
Благоевград, ул.“П “№ против Наказателно постановление № 22-1116-001597
от 18.07.2022 година на Началник група в Сектор" Пътна полиция" при
ОДМВР - Благоевград, с което за административно нарушение по чл. 104а от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП и е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева и за административно
нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП и е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева
С жалбата се иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Оспорва се
фактическата обстановка, твърди се че не са извършени посочените
нарушения. Излагат се твърдения за допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в неясно описание на твърдените деяния, както и
несъобразяване с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с редовно
упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли НП да бъде
1
отменено, като незаконосъобразно, по същество и в писмени защита излага
доводи за процесуални нарушения и недоказаност на сочените нарушения.
Иска се отмяна на атакуваното НП, претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не
изпраща представител и не ангажира становище по същество на делото.
Районна прокуратура гр.Благоевград редовно призована не изпраща
представител, не излага становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 06.07.2022 година около 17.34 часа актосъставителят А. К., съвместно със
св.Б. Г. били на работа, като се движили по бул. „Д Б “ в посока кръговото
кръстовище, образувано от ул.“Т “ и ул.“Д-р “. Приближавайки
кръстовището, същите забелязали лек автомобил „Ф “ с рег.№ , който се
движил по ул.“Т “ с посока от ул.“В“ към ул.“Д-р “, чийто водач използвал
мобилния си телефон. Св. Г., който управлявал служебния автомобил тръгнал
след автомобила, като на кръстовището, образувано от ул.“Х “ и „Т “, водачът
предприел маневра на дясно, като полицейските служители забелязали, че
същия водач не пропуснал пешеходец, който минавал на пешеходната пътека
от дясно на ляво. Свидетелите настигнали автомобила и същия спрял след
подаден звуков и светлинен сигнал. Извършили проверка на водача, при
което установили, че това е жалбоподателката, след което св.К. в
присъствието на св.Г. съставил на Парашканска акт за установяване на
административно нарушение № 648175, за това, че на 06.07.2022 около 17.34
час в гр.Благоевград по ул. "Т " в посока от ул.“В “ в посока ул.“Д-р “
управлява лек автомобил „Ф “ с рег.№ , като ползва мобилен телефон по
време на движение, без да използва устройство, позволяващо ползването му
без участието на ръцете и на кръстовището образувано от ул.“Х “ и „Т “ на
пешеходна пътека тип „Зебра“ не пропуска пресичащи от дясно на ляво
пешеходци. Актът е съставен на място на проверката в присъствие на
жалбоподателката , която го подписала и заявила, че има възражения, като в
акта било отбелязано, че има такива, без изложение, като било обяснено, че
може да депозира такива в 7-дневен срок. В определения срок не постъпили
писмени възражения.
2
Въз основа на съставения акт на 18.07.2022 година Началникът на група в
Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Благоевград е издал атакуваното
наказателно постановление № 22-1116-001597, с което на жалбоподателката
за административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
50 /петдесет/ лева и за административно нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП
на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева. Наказателното постановление е
получено лично от жалбоподателката на 02.08.2022 година, като в
законоустановения срок срещу него е депозирана разглежданата в настоящото
производство жалба.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с
разпита на свидетелите – актосъставителят К. и свидетелят по акта Г., като и
двамата са категорични, че са видели, че жалбоподателката е говорила по
телефона, като го е държала с дясната си ръка, както и че не е пропуснала
пешеходец. От показанията на тези свидетели се установяват обстоятелства,
свързани с извършената проверка и установеното в хода на същата, както и
процедурата по съставяне на АУАН.
По делото е приложена справка за нарушител/водач, от която е видно, че
жалбоподателката е санкционирана за нарушения по ЗДвП.
От страна на защитата е представена справка от работодателя на
жалбоподателката за фактурирани разговори за периода 09.06.2022г. –
08.07.2022г. за телефон с номер **********, ведно с доказателства, че този
номер е служебен на същата.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, които са безпротиворечиви,
относно подлежащите на доказване факти, и се подкрепят от останалия
доказателствен материал, поради което съдът кредитира същите. Не се
установяват твърдените противоречия в показанията им, сочени от защитата.
За всички съществени факти по извършената проверка и направените при нея
констатации относно дата, мястото и обстоятелствата, свидетелите дават
еднопосочни показания, отличаващи се с житейска убедителност, същите
пресъздават пряко възприети от тях обстоятелства, като същевременно
соченото от тях се подкрепя от приложените по делото писмените
3
доказателства. Установената фактическа обстановка се потвърждава и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства. При формиране на изводите си съдът
съобрази, че редовно съставеният АУАН, съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП се
ползва с доказателствена сила до доказване на противното.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от
връчване на Наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено,
че административнонаказателното производство е започнало със съставянето
на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
и нарушенията елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН
и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно
които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.К., който
дава пълно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които същите са
извършени. В тази насока са и показанията на свидетеля Г.. Чрез изпълнение
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните
норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока.При съставянето на
4
АУАН нарушенията са описано с всички съставомерни признаци, като са
посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН
и НП правна квалификация за всяко от тях. Предвид изложеното настоящия
състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, а посочените от жалбоподателката
не са такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита.
Изложените аргументи за липса на ясно описание на нарушенията не могат
да бъдат споделени. Това е така, тъй като, както в АУАН, така и в НП е
описано, кога, къде и по какъв начин е установена жалбоподателката и в
какво се изразява неправомерното и поведение. Досежно нарушението по
чл.119 от ЗДвП посочването, че не е пропуснала пресичащи пешеходция не
води до неяснота на вмененото на жалбоподателката "административно
обвинение", доколкото ясно е посочено и в АУАН, и в НП, че е имало
пешеходци, които са пресичали по пешеходната пътека. Не може да бъдат
приети за основателни и доводите, че не било посочено, какво точно следвало
да направи жалбоподателката, доколкото и в АУАН и в НП е посочено, че не
е пропуснала преминаващи пешеходци, каквото е и посоченото от
законодателя съобразно приложената материална норма.
Неоснователно е и твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателката, че в АУАН и НП неясно е посочено къде се е намирала
процесната пешеходна пътека, което водело до неясното, относно мястото на
нарушение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, на кое
кръстовище с посочване наименованията на улиците, от които е образувано.
Същевременно, в АУАН и НП е посочена и посоката на движение на лекия
автомобил. В този смисъл възражението на процесуалния представител на
жалбоподателката се явява неоснователно.
С даденото описание според настоящия съдебен състав става ясно за
нарушителят въз основа на какви факти е прието, че са осъществени сочените
в АУАН и НП административни нарушения, поради което и съдът счита че са
изпълнени законовите изисквания на чл. 42 от ЗАНН по отношение на
съставения АУАН и на чл. 57 от ЗАНН по отношение на издаденото НП и не е
нарушено правото на защита на жалбоподателката. Съставеният акт за
установяване на нарушението е връчен надлежно на П и същата е била
5
наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви
доказателства, обстоятелството, че в акта е вписано само, че има възражения,
не води до извод, че е допуснато съществено процесуално нарушение. На
същата е разяснена възможността да депозира писмени такива в седмодневен
срок, но тя не се е възползвала от това си право. В акта е посочено, че има
възражения, поради което и не се променя извода, че е била наясно за какво е
привлечена към отговорност, това се установява и от депозирането на жалба
срещу процесното НП, което обуславя извода за реализирано и упражнено
право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателката.
Гореизложеното налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени, поради което и не са
налице предпоставки за отмяна на процесното НП на процесуално основание.
От материално правна страна съдът намира следното:
По отношение нарушението по чл.104а от ЗДвП
Неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателката, че в хода на
съдебния процес не е установено извършването на административното
нарушение.
Съгласно разпоредба на чл. 104а от ЗДвП на водача на МПС е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му. Тази забрана е свързана изцяло с безопасността на
движението и цели да елиминира предпоставките за извършване на ПТП,
произтичащо от намалено внимание и невъзможност за адекватна реакция
при необходимост. Законодателят неслучайно е употребил глагола
"използва", а не "говори", като е забранил на водача на МПС да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен ако
това използване не става посредством устройство, позволяващо ползването на
телефона без участие на ръцете му. Под "използва мобилния телефон" се има
предвид всякакво ползване на телефона според функциите които има, в т.ч. и
държане в ръка, за да следи водача на дисплея на телефона например, ако
телефона има функция "навигация". Както се установява от текста на самата
разпоредба, идеята е, както се посочи и по-горе ползването на телефона да не
пречи на управлението на автомобила, да не отклонява вниманието на водача
6
и задължително ръцете на водача да не са заети с друго, освен с управлението
на автомобила.
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката е била спряна именно
поради обстоятелството, че докато управлявал автомобила е използвал
мобилния си телефон и в тази връзка впоследствие и е било наложено адм.
наказание. При това, доколкото възприемането на ползването е свързано с
действие по държане на мобилния телефон в близост до ухото, съдът намира,
че показанията на свидетелите, които са възприели лично факта, че
жалбоподателката е държала мобилен телефон и е разговаряла, установяват в
случая и конкретния начин на осъществяване на нарушението.
Всички обстоятелства, с оглед на които е ангажирана административно-
наказателната отговорност на Парашканска, са безспорно установени в
съдебното производство въз основа на събраните по делото както гласни, така
и писмени доказателства. Следва да се има предвид и, че, както се посочи по-
горе съгласно изричната норма на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният
АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
Доколкото това е официален документ, той се ползва с материална
доказателствена сила, която не е оспорена и оборена от жалбоподателката,
върху която лежи доказателствената тежест да обори тази законова
презумпция.
В процесния случай актосъставителят и свидетелят - посочен в АУАН, са се
подписали под съдържащите се в него констатации относно фактическата
обстановка при извършване на нарушението, като и показанията, дадени от
свидетелите пред съда, безпротиворечиво и категорично подкрепят
административно-наказателното обвинение.
Възраженията на жалбоподателката, че не е разговаряла по мобилен телефон,
не са подкрепени със съответните доказателства. Същата представя справка
от работодателя за фактурирани разговори за периода 09.06.2022г. –
08.07.2022г. за телефон с номер **********, ведно с доказателства, че този
номер е служебен на същата. От същата се установява, че от този номер на
датата на нарушението няма провеждани телефонни разговори, доколкото не
са фактурирани. Не са ангажирани обаче доказателства, че именно това е
телефонният номер, ползван от нея към датата на деянието, още повече,
същата установява, че това е служебен номер, ползван от жалбоподателката,
7
но липсват доказателства дали същата няма и личен телефон, който да е
ползвала, към момента, когато е спряна от полицейските служители. Ето защо
и така представената справка не води на извод, че липсва нарушение. /В този
смисъл Решение № 1667/25.11.2016г., постановено по кнахд №545/2016 по
описа на Административен съд гр.Благоевград.
Предвид изложеното, съдът намира, че нарушението е установено от
обективна страна на база събрания доказателствен материал, от който следва
извода, че на 06.07.2022 около 17.34 час в гр.Б д по ул. "Т " в посока от ул.“В
“ в посока ул.“Д-р “ управлява лек автомобил „Ф “ с рег.№ , като ползва
мобилен телефон по време на движение, без да използва устройство,
позволяващо ползването му без участието на ръцете. В този смисъл Решение
по кнахд №378/2020г. по описа на АС Благоевград.
Нарушението е извършено и от субективна страна. Като правоспособен
водач на лек автомобил тя е съзнавала, че с действията си нарушава
императивно установени и вменени със закон задължения, предвиждала е
обществено опасните последици от тези си действия и е искала тяхното
настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административно
наказващия орган е наложил на жалбоподателката административно
наказание "глоба" в размер на 50 лв.. Размерът на наложеното наказание е
съобразен с нормата на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, която предвижда такъв във
фиксиран размер от 50 лв., което изключва и преценка по чл. 27 от ЗАНН.
По отношение нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП, при приближаване към
пешеходна пътека водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. Санкционната норма на чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП
гласи, че се наказва с „Глоба“ в размер на 100 лева водача, който не осигури
предимство, когато преминава през пешеходна пътека. В случая се установи
по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателката, управлявайки
процесния автомобил не е спазила това си задължение и не е пропуснала
преминаващ пешеходец по пешеходната пътека на посоченото в акта и
наказателното постановление място и време. Именно с това си бездействие
жалбоподателката е осъществила състава на разглежданото административно
8
нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП от обективна страна. Разпитаните в хода на
производството са категорични относно поведението на П непосредствено
преди спирането и от контролните органи, същите чрез показанията си
установяват, че не е пропуснала, респ. е отнела предимството на пресичащия
пътното платно пешеходец. В случая основният факт, обуславящ
осъществяването на процесното нарушение съдът приема за установен по
безспорен и категоричен начин. Установи се и местонахождението на
процесната пешеходна пътека, както е описано и в НП. В случая няма спор и
че същата е обозначена и със съответната маркировка. Ето защо според
настоящия състав в случая събраните по делото доказателства установяват по
безспорен начин, че жалбоподателката е извършила процесното нарушение от
обективна страна, а възраженията в обратна насока са неоснователни.
Съдът приема административното нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП за
виновно осъществено, тъй като Парашканска е правоспособен водач на МПС
и като такъв е съзнавала, че с действията си нарушава императивно
установени и вменени и със закон задължения, предвиждала е
общественоопасните последици от тези си действия и е искала тяхното
настъпване.
След като административно наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението по чл.119 ал.1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на
административните наказания е съобразил приложимите в случая правни
норми, правилно на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, което е и
единствената императивно установена алтернатива на законодателя за това
нарушение. Именно императивния характер на вида и размера на така
наложеното административно наказание, изключват преценка на чл.27 от
ЗАНН.
Така наложените наказания в императивно установен размер, съдът намира за
съобразени със закона, тежестта на констатираните нарушения и адекватни на
извършеното, като именно наказания в този размер ще осъществят целите си
по чл.12 от ЗАНН.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не следва да бъде обсъждано
приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото според разпоредбата на чл. 189з
от ЗДвП, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН
9
Предвид изложеното съдът прие, че извършването на двете нарушения, за
които са наложени наказания с процесното наказателно постановление, както
и участието на жалбоподателката се установиха по безспорен начин.
Доказателства, формиращи различни от направените изводи не се ангажираха
по делото, като това се потвърждава и от самият акта за установяване на
административно нарушение, който предвид разпоредбата на чл. 189, ал.2 от
ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, като същата не
се обори от събраните доказателства.
След като не констатира нарушения в производството по ангажиране на
отговорност и прие вменените нарушения за доказани от обективна и
субективна страна съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на разноски се явява
неоснователно
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 22-1116-
001597 от 18.07.2022 година на Началник група в Сектор" Пътна полиция"
при ОДМВР - Благоевград, с което на В. А. Т -П , с ЕГН **********, с адрес
гр. Б , ул.“П “№ за административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева и за административно нарушение по
чл. 119, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение като неоснователно
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10