Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.10.2018 г.
СГС, VI-4
състав, в открито заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.д. № 858/2017 г., взе предвид
следното:
СГС е сезиран с искова молба от „К.Щ.-У.М.“
ГмбХ, с която са предявени срещу „П.В.К.Б.“ ЕООД- в ликвидация искове с правно
основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, с които се иска да се обяви за нищожно вписването на М.Н.Ц.
за ликвидатор на „П.В.К.Б.“ ЕООД или се да се обяви за недопустимо, респ. се
иска да се установи, че е вписано несъществуващо обстоятелство. Твърди се в
исковата молба, че с решение от 23.04.2015 г. по предявен от ищеца иск с правно
основание чл.517 ал.4 ГПК ответното търговско дружество е прекратено. След
получаване от АВ на препис от решението на съда е издаден от длъжностното лице
по регистрация акт за назначаване на ликвидатор N
20150701113053/01.07.2015 г., с който М.Н.Ц. е назначена служебно за ликвидатор на ответното
търговско дружество. Сочи се от ищеца,
че вписването на назначения от длъжностното лице ликвидатор е нищожно, защото
длъжностното лице не е компетентно да го извърши, тъй като при прекратяване дружество
по реда на чл.517 ал.4 ГПК не е
предвидена компетентност на длъжностното лице да назначава ликвидатор. В този
случай според ищеца компетентният орган да назначи ликвидатор е съдът, а не АВ.
При условията на евентуалност са изложени съображения, че вписването е
недопустимо, защото АВ не е била сезирана с искане за вписване на процесното
обстоятелство и е налице „самосезиране“, тъй като в решението на съда не се
съдържат указания относно процесното вписване. Наведени са и твърдения, че е
вписано несъществуващо обстоятелство, защото в решението на съда не е посочен ликвидатор.
Иска се от ищеца да се установи нищожността на вписването на М.Н.Ц. за
ликвидатор; да се установи недопустимост или че е вписано несъществуващо
обстоятелство.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва исковете с възражението, че в исковата молба по чл.517 ал.4 ГПК
ищецът не е посочил лице за ликвидатор, поради което искът за заличаването е
преклудиран. Искът е недопустим поради правен интерес, защото исковата молба е
подадена един месец преди изтичане на срока за провеждане на производство по
ликвидация, в което е осребрено имуществото на ответника. По същество искът се
оспорва като неоснователен, защото ищецът не е увреден.
Ищецът е представил допълнителна искова
молба, с която поддържа предявените искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, както и иск за
назначаване на ликвидатор. Поддържат се доводите относно липса на компетентност
на длъжностното лице да впише ликвидатор на ответника, както и за ненадлежно
сезиране на АВ.
Представено е решение на СГС по т.дело N 7889/14 г.,
с което по предявен от ищеца иск по чл.517 ал.4 ГПК е прекратено ответното
дружество „П.В.К.Б.“ ЕООД. Изрично в решението е постановено да се изпрати
препис до АВ за вписване и за откриване на производство по ликвидация.
След
извършена служебно от съда проверка за вписванията по партидата на ответника в
ТР се установи, че на 01.07.2015 г. е вписано
решение от 23.04.2015 г. на СГС по т.дело N
7889/14 г. за
прекратяване на дружеството на основание чл.517 ал.4 ГПК, както и акт за
назначаване на ликвидатор N 20150701113053/01.07.2015 г. на длъжностното лице по
регистрация към АВ, с който за ликвидатор е назначена М.Н.Ц..
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет
на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
По правния интерес на ищеца да атакува процесното
вписване. Ищецът е имал качеството на ищец по иска с правно основание чл.517
ал.4 ГПК, по който е постановено съдебното решение за прекратяване на ответното
дружество, въз основа на което се провежда производство по ликвидация и е
извършено процесното вписване на М.Н.Ц. за ликвидатор. След като ищецът по
силата на закона е бил надлежно процесуално легитимиран да предяви иска по
чл.517 ал.4 ГПК, съдът приема, че е налице и правен интерес да атакува
процесното вписване, извършено след вписване на решението по предявения от него
иск с правно основание чл.517 ал.4 ГПК.
С уточнителна молба от 15.03.2017 г. ищецът
претендира установяване на нищожност, недопустимост и на несъществуващо
обстоятелство, но съдът приема, че следва да се разгледат исковете при
условия на евентуално съединяване в поредност, която е съответна на тежестта на твърдяните пороци.
Предявените искове по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ са
неоснователни, защото по делото не се установяват факти, които да водят до нищожност или
недопустимост на вписването,
респ. несъществуване на вписаното обстоятелство.
С
решение на СГС по т.дело N 7889/14 г. предявеният от ищеца иск с правно основание чл.517 ал.4 ГПК е уважен и
е постановено прекратяване на „П.В.К.Б.“ ЕООД, а изрично в решението е
постановено да се изпрати препис до АВ за вписване и за откриване на
производство по ликвидация. С вписване на решението за прекратяване на търговското
дружество възниква по силата на закона и основание за извършване на ликвидация,
а това изисква назначаване на ликвидатор. Съдебното решение не съдържа
диспозитив, с който да се назначава определено лице за ликвидатор.
Според съда в компетентността на длъжностното лице по регистрация е с
вписването на решението за прекратяване на дружеството и служебно да назначи ликвидатор,
който да се впише. Съдът не споделя повдигнатите в исковата молба доводи, че постановилият
решението по чл.517 ал.4 ГПК съд разполага
с компетентност да назначи ликвидатор, а длъжностното лице по регистрация не притежава
такава компетентност. Тези доводи не отчитат спецификата на иска по чл.517 ал.4 ГПК, а и спецификите на производството по ликвидация, което е несъдебно охранително
производство, което се развива пред регистърния орган –АВ.
Правомощията
и компетентността на съда по иска с правно основание чл.517 ал.4 ГПК се
изчерпват с проверката на допустимостта и основателността на предявения
конститутивен иск за прекратяване на дружеството. При допустимост и
основателност на иска съдът постановява решение за прекратяване дружеството,
което по силата на закона „се вписва служебно в търговския регистър и се
извършва ликвидация“. Извън компетентността на съда по иска с правно
основание чл.517 ал.4 ГПК е да постановява откриване на производство по
ликвидация, което е несъдебно охранително производство, както и да
определя лице за ликвидатор, който да се вписва в ТР. Несъдебното охранително
производство по ликвидация и назначаването на ликвидатор представляват законни
последици от вписване на решението за прекратяване на дружеството.
Съдът е правораздавателен орган, който разполага с правораздавателна
власт да разреши със сила на присъдено нещо спора по иска с правно основание
чл.517 ал.4 ГПК, но исковият съд не разполага с компетентност досежно
ликвидационното производство, което с приемане на ЗТР е „извадено“ от неговите
правомощия. Производството по ликвидация, в което се назначава ликвидатор, е охранително несъдебно производство, а с приемане на ЗТР съдът не извършва вписване и регистрация на търговски дружества, както и на свързаните с тях
обстоятелства по прекратяване,
ликвидация и т.н. Компетентен да назначи
ликвидатор при постановено решение по чл.517 ал.4 ГПК е длъжностното лице по
регистрация, а не съдът, който е уважил иска.
Нормата
на чл.595 ал.1 ГПК предвижда, че по реда на тази
глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация
и прекратяването на юридически лица и другите, подлежащи на вписване
обстоятелства, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър. Тъй като с приемането на ЗТР търговските
дружества не се вписват в съдебен регистър, съдът не разполага с компетентност
да назначава ликвидатор. Намесата на съда в ликвидационното производство е по
изключение – в хипотезата на чл.266 ал.4 ТЗ. Производството по ликвидация не
протича пред съда и съдът не е ръководен
орган, поради което не разполага с компетентност с решението по иска с правно
основание чл.517 ал.4 ГПК да назначава ликвидатор.
Нормата на чл.517 ал.4, изр.последно от ГПК,
предвижда, че „съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския
регистър, след което се извършва ликвидация“.
Извършването на ликвидация, което включва и назначаване на ликвидатор, е
резултат от решението за прекратяване, което се вписва служебно. Следователно с
вписването на решението за прекратяване на дружеството на основание чл.517 ал.4 ГПК възниква компетентност и задължение длъжностното лице да назначи
ликвидатор, който да извърши ликвидация.
След извършена служебно от съда проверка за вписванията по партидата на ответника в ТР се установи, че с писмо от 26.06.2015 г. на СГС е изпратен до АВ препис от решение от 23.04.2015 г. на СГС по т.дело N 7889/14 г. с отбелязване, че решението е влязло в сила на 01.06.2015 г. След получаване от АВ на изпратеното от СГС писмо с препис от решението по чл.517 ал.4 ГПК по силата акт за назначаване № 20150701113053/01.07.2015 г. на длъжностното лице по регистрация за ликвидатор е назначена М.Н.Ц., което обстоятелство е вписано под N 20150701113053/01.07.2015 г. В този случай длъжностното лице е действало в рамките на своята компетентност. Длъжностното лице в рамките на своята компетентност служебно е назначило М.Н.Ц. за ликвидатор – чл.134 Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, поради което вписването не е нищожно.
Атакуваното вписване не е нищожно, защото
длъжностното лице при служебното назначаване на М.Ц. за ликвидатор е действало
в рамките на своята компетентност. Длъжностното лице в случая е разполагало с
компетентност служебно да назначи ликвидатор, поради което и вписването на
назначеното от него лице за ликвидатор не е нищожно.
В предходни свои решения настоящият съдия-докладчик е приемал, че с решението по чл.517 ал.4 ГПК следва да се назначи от съда ликвидатор, както е прието в постановено по реда на чл.290 ГПК решение N 150/04.11.2011 г. по т.д.N 992/10 г. на ВКС, което е било задължително. Към настоящия момент обаче е в сила нормата на чл.290 ал.3 ГПК /Нова - ДВ, бр. 86 от 2017/, според която решението по ал.2 не представлява задължителна съдебна практика.
Решението за прекратяване по чл.517 ал.4 ГПК се вписва служебно и води като последица до задължение за служебно назначаване и вписване на ликвидатор, поради което е изключено да е налице недопустимост на вписването. Недопустимо може да е вписване, което изисква валидно сезиране на регистърния орган с искане за вписване, направено от надлежно легитимирано лице. Извършването на ликвидация в хипотезата на чл.517 ал.4 ГПК, което включва назначаване на ликвидатор и вписването му, е последица от служебно вписаното в ТР решение за прекратяване на дружеството. В случая длъжностното лице не се е „самосезирало“, защото с факта на прекратяване на дружеството по силата на решението по чл.517 ал.4 ГПК и служебното вписване на това решение в ТР, възниква задължение за извършване на ликвидация и за служебно назначаване на ликвидатор, който следва да се впише.
За допустимостта на процесното вписване не е необходимо да е направено искане за назначаване и вписване на ликвидатор, а още по-малко съдът в този случай е заявител.
Вписано
е съществуващо обстоятелство, произтичащо от валиден акт за назначаване № 20150701113053/01.07.2015 г. на длъжностното лице по
регистрация, с който длъжностното лице служебно е назначило ликвидатор. След
получаване от АВ на писмото на съда с препис от решението за прекратяване
възниква задължение длъжностното лице да назначи ликвидатор, което реално е
сторено с негов валиден акт за назначаване от 01.07.2015 г. Обстоятелството, че
е вписан ликвидатор, който не е посочен в решението по чл.517 ал.4 ГПК, не
опорочава вписването. Процесното обстоятелство е съществуващо, защото е вписан ликвидатор,
който е назначен за ликвидатор от длъжностното лице с акта за назначаване. За
съществуването на вписаното обстоятелство е ирелевантно, че липсва съответствие
/“отклонение“ според ищеца/ между вписването и съдържанието на решението по
чл.517 ал.4 ГПК.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи следното – при уважаване на
исковете срещу процесното вписване би възникнало основание за вписване на нов
ликвидатор. Доколкото обаче прекратяването не е на основание, регламентирано в
ТЗ - чл.154, т.1,2 и 5 или по чл.155 ТЗ, а е по реда на чл.517 ал.4 ГПК, няма
основание за назначаване на управителя за ликвидатор, а и общото събрание,
респ. едноличният собственик на капитала, не разполага с компетентност да
назначи ликвидатор. Така и при уважаване на иска отново длъжностното лице би следвало да назначи ликвидатор.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „К.Щ.-У.М.“ ГмбХ, вписано
под N ********в ТР при районен
съд Олденбург, Федерална република Германия, срещу „П.В.К.Б.“ ЕООД- в
ликвидация, ЕИК********, гр.София,
ул.“********, иск с правно основание
чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване нищожност
на вписването на М.Н.Ц. за ликвидатор на
„П.В.К.Б.“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК********, извършено на 01.07.2015 г. по
партидата на „П.В.К.Б.“ ЕООД- в
ликвидация, ЕИК********; евентуалния иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост
на вписването, както и евентуалния иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване
на вписаното обстоятелство.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: