№ 1185
гр. Пазарджик, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220100106 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1633.52 лв. - изплатено застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски за вреди, причинени от непозволено увреждане в
резултат на ПТП, предизвикано от бездействието на ответника спрямо
задължението му да поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа,
както и на сумата от 524.57лв. – обезщетение за забава за периода 18.10.2020г.
– 18.10.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2023г. до плащането.
Ищецът „**“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.*,
твърди, че в периода 02.12.2018г. – 01.12.2019г. е бил застраховател по
имуществена застраховка „Каско+“ с предмет л.а. „**“, с рег. № **, съгласно
застрахователна полица №440118213135850 от 27.11.2018г. Поддържа, че в
срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие,
реализирано на 16.11.2019г. на автомагистрала „Тракия“, км. 76, в посока на
движение към гр. Пловдив, при което застрахованият автомобил преминал
през неотстранено препятствие на пътното платно /протектор от гума/ и бил
повреден. Твърди, че на 19.11.2019г. е сезиран с искане за изплащане на
1
обезщетение, по което е образувана щета под №44012131935853. По възлагане
от застрахователя автомобилът е отремонтиран в сервиз „Колор арт“ ООД, за
което ищецът е заплатил 1618.52 лв. на 10.02.2020 г. и 15 лв. – ликвидационни
разноски. Поддържа, че с изплащане на обезщетението е встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на вредата до размера на платеното и на
обичайните разноски за определяне на обезщетението. Твърди, че
отговорността за повреждането на застрахованото имущество е на ответника,
който като стопанин на процесния пътен участък не е изпълнил задължението
да го поддържа в изправност и да отстранява препятствията по него. Твърди
ищецът, че на 05.06.2020 г. писмено е поканил ответника да му заплати сумата
от 1633.52 лв., но не получил изпълнение. Поддържа, че поради
неизпълнението ответникът дължи обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за
периода 18.10.2020г. – 18.10.2023г. в размер на 524.57 лв. Иска ответникът да
бъде осъден да му горните суми, ведно със законната лихва за забава от
подаването на исковата молба в съда на 18.10.2023г. до плащането.
Претендира разноски.
Ответникът Агенция „**а“, ЕИК **, адрес: гр.С** чрез Областно пътно
управление – Пазарджик оспорва иска. Отрича да е допуснал противоправно
бездействие във връзка с вменените му задължения по чл.30, ал.1 ЗП, в
резултат на което да е настъпила описаната вреда. Твърди, че е положил
дължимата грижа за обезопасяването на процесния пътен участък от АМ
„Тракия“, като е възложил неговото поддържане на „Автомагистрали“ ЕАД,
ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. София, бул** Поддържа, че се
касае до случайно събитие, респ. че ПТП е настъпило по независещи от него
причини. Твърди, че вината за ПТП е на водача на увредения лек автомобил,
който в нарушение на чл.20 и чл.21 ЗДвП не се е движил със съобразена с
пътните условия скорост, която му позволява да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.219 ГПК ответникът е привлякъл на своя страна като
трето лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД и при условията на евентуалност,
е предявил срещу него обратни искове по чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82, вр.
чл.258 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите по първоначалните искове, в
случай, че същите бъдат присъдени в полза на ищеца. Твърди, че с договор за
обществена поръчка №РД-38-1 от 30.08.2019г. е възложил на
2
„Автомагистрали“ ЕАД поддръжката и ремонта на процесния пътен участък,
както и че по силата на чл.28 от договора изпълнителят се е задължил да
отговаря за вредите, причинени от ПТП, настъпило в резултат на пълно или
неточно изпълнение на възложената работа.
Третото лице „Автомагистрали“ ЕАД оспорва настъпването на вредите
и тяхната връзка с процесното ПТП. При условията на евентуалност твърди,
че вината за ПТП е на водача на застрахования автомобил, който е нарушил
чл.20, ал.2 ЗДП. Оспорва обратния иск с твърдението, че не е допуснал
неизпълнение на договора за обществена поръчка, тъй като ответникът не му е
възложил с изрично задание отстраняването на препятствието, причинило
повредите по застрахования автомобил, както е предвидено в договора.
Отрича да е поемал задължението да следи за наличието на внезапно
възникнали препятствия по пътя, а единствено да отстранява същите при
устно или писмено възлагане от ответника. Моли за отхвърляне на исковете и
претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото
прие от фактическа и от правна страна следното:
По регресния иск.
За уважаването на регресния иск ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че в причинна връзка с противоправно
поведение на ответника е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покри риск по имуществена застраховка, по която ищецът е
застраховател, размера на настъпилите вреди и че е изплатил застрахователно
обезщетение на пострадалия.
При установяване на горното ответникът следва да докаже, че е
предприел и то с дължимата грижа необходимите по закон действия за
предотвратяване на застрахователното събитие или че то се дължи на
случайно събитие или на изключителната вина на пострадалия.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира главният
иск за частично основателен.
С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК
съдът е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че
към датата на застрахователното събитие увреденото имущество е било
3
застраховано при ищеца, както и че последният е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. Обемът
на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице -
пряк причинител по чл. 45, ал.1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.47 - 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в
този смисъл р.V от ППВС №7/4.10.1978 г.
Доколкото от ищеца се твърди нарушение на предписано правило
/неподдържане на пътя в изправност, неотстраняване и необозначаване на
препятствие/ и вредата не следва от обективното качество на вещта, то
отговорността следва да е по чл.49 ЗЗД. За да възникне тя е необходимо
повреждането на застрахованото имущество да е станало в резултат на
противоправно поведение на ответника, респ. на лице, за чиито действия
отговаря, а не в следствие на случайно събитие или по вина на трето лице, за
което ответникът не носи отговорност. Случайно събитие е такова събитие,
което не е могло да се предвиди или се дължи на непреодолима сила. Същото
изключва отговорността за вреди, освен ако вредоносният резултат не е
предхождан от виновно или противоправно поведение на делинквента
/Решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК/.
Между страните няма спор, че пътят на който е настъпило
пътнотранспортното произшествие е част от републиканската пътна мрежа,
поради което ответникът отговаря за неговото поддържане. Съгласно чл.167,
ал.1 ЗДП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. „Препятствие на пътя“ е нарушаване цялостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението - § 1, т. 19 ППЗДП.
По делото е приет като доказателство протокол за ПТП № 1676837 от
16.11.2019 г., отразяващ настъпило в 6.00 ч. на същата дата произшествие на
автомагистрала „Тракия“, км. 76 в посока към гр. Пловдив, при което
застрахованият лек автомобил преминал през препятствие на пътното платно
(протектор от гума). На схемата в протокола е отразено, че автомобилът се е
4
движел в средната лента.
От показанията на свидетеля Ю. Д. В. се установява, че инцидентът е
настъпил сутринта преди разсъмване, а препятствието, в което се е ударил
лекия автомобил не е било обозначено. Не се установява то да е попаднало на
пътя внезапно пред автомобила на пострадалия. Не е ясно колко време е
престояло на пътното платно преди той да премине през него. Следователно
възражението на ответника за настъпило случайно и непредвидено събитие е
неоснователно. Ответникът няма да отговаря само ако е било обективно
невъзможно да отстрани или да обозначи препятствието поради
недостатъчното време за реакция. Следва да е установено по несъмнен начин,
че служителите на ответника са предприели и то с дължимата грижа всички
необходими действия, но въпреки положените усилия е възникнал
вредоносния резултат. Доказателствената тежест за това е възложена на
ответника, но доказателства в тази посока не са представени.
Освен това липсват доказателства, че водачът на увредения автомобил е
имал техническа възможност да избегне препятствието, а и наличието на част
от автомобилна гума на платното за движение не е предвидимо препятствие
по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДП. Следователно е неоснователно възражението
на ответника, че вредата се дължи на изключителната вина на пострадалия или
поне че той е допринесъл за нейното настъпване. Не се установя извършено от
пострадалия нарушение на правилата за движение.
Същевременно ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно
състояние, да не допуска препятствия по него, а ако има такива незабавно да
ги обозначи и да ги отстрани в най-кратък срок. Съдът приема, че процесното
застрахователно събитие е настъпило в резултат на противоправното
бездействие на ответника при изпълнение на задължението да осигури бързо и
сигурно движение по републиканския път. Ето защо ответникът следва да
отговаря за обезщетяването на вредите в пълен размер.
От представения от ищеца опис-заключение по щета
№44012131935853/19.11.2019 г. е видно, че при извършен огледа от експерт са
установени повреди по следните детайли на автомобила: предната броня, пр.
д. подкалник, кора под пр. броня, пр. л. подкалник, долна декоративна
решетка, радиатор на климатика, воден радиатор, долна лайсна декоративна
решетка, осн. бр. предна дясно, лайсна пр. броня – д., корпус фар за мъгла л.,
5
фар за мъгла – пр.д., въздуховод пред радиатора – л., корпус фар – л., водач
преден фар – ляв, интеркулер, кожух вентилатор, греда под радиатора.
Ремонтът е извършен от доверен сервиз – „Колор Арт“ ООД и е на стойност
1618.52 лв. с вкл. ДДС, съгласно представената калкулация по застрахователна
претенция. На 10.02.2020 г. застрахователят е заплатил посочената сума на
доверения сервиз, което се установява от писмените доказателства: фактура
№8108/23.01.2020 г., ликвидационен акт от 28.01.2020 г. и нареждане за
групово плащане от 10.02.2020 г.
От заключението на изготвената по делото АТЕ се установява, че
описаните повреди са резултат от удара и преминаването на автомобила през
ниско разположено еластично препятствие на пътното платно. Заключението
не е прието в частта от относно скоростта на движение на автомобила преди
сблъсъка и реакцията на водача, тъй като не е обосновано по обективни
причини – липсват достатъчно изходни данни за обоснован отговор на тези
въпроси. Според приетата част от заключението необходимите разходи за
пълното възстановяване на увредения автомобил към датата на ПТП са в
размер на 1498.51 лв., а ликвидационните разноски възлизат на 15 лв. Това е
действителният размер на вредите, но ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в по-голям размер, с което се е отклонил от изискването на
чл.386, ал.2 КЗ. Ето защо регресният иск следва да се уважи до размера на
1513.51 лв., колкото са действително претърпените вреди към момента на
ПТП и разноските за тяхното определяне. За разликата до претендираните от
ищеца 1633.52 лв. искът следва да се отхвърли.
По иска по чл.86 ЗЗД.
За уважаването на този иск ищецът следва да установи наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Съдът формира извод, че ответникът дължи на ищеца възстановяване на
част от заплатеното от последния застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 1513.51 лв. За изпълнението на това
задължение не е уговорен срок, поради което е необходима покана. Такава
ответникът е получил на 05.06.2020 г. и това е началната дата на забавата.
Ищецът претендира обезщетение от по-късен момент – 18.10.2020 г. Исковата
молба е подадена в съда на 18.10.2023г. Законната лихва върху просроченото
вземане за периода 18.10.2020 г. – 17.10.2023 г. е 485.48 лв. Искът следва да се
6
уважи до този размер и да се отхвърли за разликата до 524.57 лв.
По обратния иск.
За основателността на обратния иск ищецът следва да установи
наличието на валидно облигационно отношение с третото лице по договор, с
който му е възложил своевременно да установява, да обозначава и/или да
отстранява внезапно възникналите препятствия по пътното платно, които
създават рискове за настъпване на ПТП в процесния участък от пътя.
Установява се, че между ответника Агенция „**а“ и „Автомагистрали“
ЕАД е сключен договор за обществена поръчка № РД-38-1/30.08.2019 г., с
който агенцията е възложила на дружеството да осъществява поддържането и
ремонта на пътя, на който е настъпило застрахователното събитие. Съгласно
чл.5 от договора, дейностите по поддържане на републиканските пътища се
възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и
извънредни задания. Предвидени са срокове за представянето на заданията и
за тяхното изпълнение. В чл.12, ал.6 от договора е предвидена възможност за
незабавно започване на работа при възникване на необходимост, но отново
след писмено възлагане от възложителя.
Не е спорно, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие страните по обратния иск са били обвързани от валидно
облигационно отношение, произтичащо от сключения между тях договор за
възлагане на обществена поръчка.
Представеното задание от възложителя до изпълнителя за месец
ноември 2019 г., но в него не е отразено възлагането на извънредни работи,
свързани с обозначаване, обезопасяване и премахване на предмети от пътното
платно. Липсва и възлагане до изпълнителя да следи постоянно за опасни
препятствие по платното, тяхното незабавно обозначаване и своевременно
отстраняване. Следователно към момента на настъпване на застрахователното
събитие за изпълнителя по договора не е било възникнало задължението да
сигнализира или да премахне процесното препятствие от пътя, тъй като
възложителят не е отправил съответното задание. Само при нарочно възлагане
дружеството изпълнител има задължение да предприеме съответните
действия за обезопасяването на пътя. Да се приеме противното би означавало
да се вмени на ответника по обратния иск задължението да осъществява
цялостен надзор върху автомагистралата, каквото задължение не е предвидено
7
в договора.
По изложените съображения съдът счита, че предявения обратен иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца съдебни разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът е представил доказателства за направени разноски в размер на
1031.36 лв., в т.ч. 115.34 лв. – държавна такса, 556.02 лв. – адвокатско
възнаграждение, 300 лв. – възнаграждение на вещо лице и 60 лв. –
възнаграждение на свидетел. От тях следва да се присъдят 955.33 лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Същият е представляван от юрисконсулт, за когото следва да се
определи възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, което с оглед сложността на делото съдът
определя в размер на 300 лв. От него следва да се присъдят 22.12 лв.
На ответника по обратния иск следва да се присъдят разноски в пълен
размер, тъй като искът е отхвърлен. Същият е представляван от юрисконсулт,
за когото следва да се определи възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което с оглед сложността
на делото съдът определя в размер на 200 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Агенция „**а“, ЕИК **, адрес: гр.С** да заплати
на „**“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.*, на основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, на сумата от 1513.51 лв. - изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица №440118213135850 от 27.11.2018г. за
застрахователно събитие, настъпило на 16.11.2019г. на автомагистрала
„Тракия“, км. 76, в посока на движение към гр. Пловдив, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба в съда на 18.10.2023 г. до плащането,
както и на сумата от 485.48лв. – обезщетение за забава за периода 18.10.2020 г.
– 17.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 1513.51
лв. до предявения размер от 1633.52 лв. и иска за обезщетението за забава за
8
разликата над 485.48 лв. до предявения размер от 524.57 лв.
ОТХВЪРЛЯ обратния иск по чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82, вр. чл.258 и
чл.86 ЗЗД, предявен от Агенция „**а“, ЕИК **, адрес: гр.С** против
„Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул** за заплащане на сумата от 1633.52 лв. - главница и на сумата от
524.57лв. – обезщетение за забава, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2023г. до
плащането.
ОСЪЖДА Агенция „**а“ да заплати на „**“ ЕАД съдебни разноски в
размер на 955.33 лв.
ОСЪЖДА „**“ ЕАД да заплати на Агенция „**а“ съдебни разноски в
размер на 22.12 лв.
ОСЪЖДА Агенция „**а“ да заплати на „Автомагистрали“ ЕАД
съдебни разноски в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9