Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 11.06.2015год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание
на двадесет и шести май 2015год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Валентин Бойкинов
при секретаря
П.С., като разгледа
докладваното от съдията търг.дело №
1668 по описа
за 2014год, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на Чл.625 и следв.
от Търговския закон.
Молителят „А.Л.” ООД, твърди,
че има срещу
„Б.К.” ООД, изискуеми вземания, произтичащи от търговски сделки, а именно: Вземане отразено във фактура
№ 3747/19.09.2008 г. на ЕТ „А.М. – А.Т.” за сумата от
32 683,80 лв., което вземане е прехвърлено на молителя от
чрез Договор за цесия от 12.10.2010 г., съобщен на длъжника на
14.10.2010 г. За вземането
е образувано т.д. № 3397/2010
г. по описа на СГС, VI-14 състав, което е
приключило с осъдително за ответника Решение №
739/12.07.2011 г., което е потвърдено с Решение №
691/04.05.2012 г. по т.д. №
3506/2011 г. по описа на САС, 6 състав и е влязло в законна сила.
Въз основа на издадения по
дело Изпълнителен лист от 21.05.2012
г. срещу длъжника, „А.л.” ООД се присъединява като взискател по и.д.
№ 505/2009 г. по описа на ЧСИ А. Б.. Вземане отразено
във фактура №
3748/19.09.2008 г. на ЕТ „А.М. – А.Т.” за сумата от
8 665,61 лв., което вземане е прехвърлено на молителя чрез Договор за цесия
от 12.10.2010 г., съобщен на длъжника на
14.10.2010 г. За вземането
е образувано т.д. №
63010/2010 г. по описа на СРС, 66-ти състав. Делото е приключило с осъдително за ответника
Решение № 11-66-118/24.11.2011 г., което е потвърдено с Решение № 4374/19.06.2012 г. по г.д. № 6603/2012 г. по описа на СГС, IV-Г състав, влязло в
законна сила. Въз основа на издадения
по делото изпълнителен лист от 17.07.2012 г. срещу длъжника, „А.л.” ООД се присъединява като взискател по и.д. № 505/2009 г. по описа на
ЧСИ Ал. Б..
Общата стойност на дължимата
главница към 29.05.2012 г.
е 41 349,41 лв. – установена по
основание и размер с влезли в законна сила съдебни решения.
На
29.05.2012 г, чрез трето лице, вероятно свързано с длъжника, „А.л.” ООД получило частично плащане в размер на 20 000 лв., а на 07.06.2012 г. – още 6 000
лв. от
същото лице. След тези плащания,
към момента стойността на незаплатената
главница възлиза на 15 349,41 лв.
Наред с това „Б.к.” ООД дължи и: Законната лихва върху остатъкът
от главницата от 15 349,41 лв.,
считано от 23.12.2010 г до окончателното изплащане на главницата;
Мораторна лихва от 2 347,20лв.; Мораторна лихва от 8 852,89 лв.; Разноски по
г.д. № 63010/10 на СРС, 66
с-в в размер на 854,51 лв.
Поддържа, че висящите изпълнителни
дела срещу длъжника пред частни
съдебни изпълнители са повече от
четиридесет. Имуществото на
длъжника е ипотекирано, а впоследствие възбранено и понастоящем е обект на принудително изпълнение. След отчета за
Навежда твърдения, че ответникът е неплатежоспособен,
тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми
парични задължения по търговска сделка
съгласно чл. 608, ал. 2 от ТЗ. Към 31.12.2010 г. – датата на съставяне на
последния обявен в Търговския регистър годишен финансов отчет, длъжникът е бил в състояние на неплатежоспособност и посочената дата може да бъде
приета и за начална дата на неплатежоспособността. Имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните
му задължения по смисъла на
чл. 742, ал. 1 от
ТЗ, поради което може да се
предположи, че „Б.к.” ООД е и свръхзадължено.
Фактът, че дружеството поддържа ниски коефициенти на ликвидност и автономност, навежда на извода,
че предприятието на длъжника изпитва
сериозни финансови затруднения, които не са временни
съгласно чл. 631 от ТЗ, а предвид
обстоятелството, че може да заплаща
задълженията си само избирателно, на определени кредитори,
разкрива и опасност за интересите на
останалите кредитори.
Поради това
прави искане за постановяване на решение по
реда на чл. 630 от Търговския закон, с което да се
открие производство
по несъстоятелност на длъжника, да
се обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на длъжника, да се
определи за началната дата на неплатежоспособността –
31.12.2010 г. и да се присъдят на молителя
сторените по делото разноски.
Ответникът „Б.к.” ООД, редовно уведомен подава отговор на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност в срока по чл. 131 от
ГПК. Поддържа, че молбата е недопустима и неоснователна.
Поддържа, че между молителя
и длъжника няма сключена сделка и че молителят няма
качеството на кредитор по търговска
сделка, свързана с търговската дейност на длъжника. Оспорва наличието на всички
предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност, с изключение на обстоятелството
че дружеството длъжник притежава качеството търговец по смисъла на
чл. 1 от ТЗ.
Съдът след
като се съобрази
с доводите на молителя и обсъди събраните по делото
писмени доказателства, както и приетото и неоспорено заключение на
вещото лице ССЕ съобразно разпоредбата на Чл.235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да
бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на Чл.608,
Чл.625, ал.1 и Чл.631 от Търговския закон, съответно и от Чл.742 от Търговския
закон, а именно : Да е подадена от компетентния по смисъла на Чл.613 от
Търговския закон молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на Чл.625 от
Търговския закон лице, съответно от лицата по Чл.742,ал.2 от Търговския закон;
длъжникът да е търговец по смисъла на Чл.1 от Търговския закон; да е налице
изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане;да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на Чл.608,ал.1 от Търговския закон/евентуално да се
установи свръхзадължеността му съгласно Чл.742,ал.1
от Търговския закон, ако той е корпоративно търговско дружество/; затрудненията
на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно/арг. от Чл.631 от Търговския
закон/.
От
друга страна неплатежоспособността съгласно Чл.608,ал.1 от Търговския закон е
обективно състояние.Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява
своите изискуеми парични задължения. За да послужи като основание за откриване
на производство по несъстоятелност обаче, съдът следва да бъде сезиран от
определени категории кредитори, чийто вземания произтичат от сделки, свързани с
търговската дейност на длъжника или са публични вземания, свързани с тази
дейност, или представляват частни държавни вземания.
В настоящия случай съдът намира,
че са налице всички елементи от сложния фактически състав на чл.608, ал.1 ТЗ, а
именно: лицето спрямо, което се иска откриване на производство по
несъстоятелност да е търговец; да съществува парично задължение, което
произтича от търговска сделка; то да е изискуемо и длъжникът не е в състояние
да го изпълни.
Страните по сделката са търговци
по см. на Чл.1,ал.2,т.1 от Търговския закон, за което обстоятелство не се спори
в настоящето производство, а и се установява от представените по делото и
приети като доказателства Удостоверения за актуално състояние на страните. С
оглед изложеното съдът в настоящия си състав приема, че е налице първия от
кумулативните елементи на сложния фактически състав от Чл. 608, ал.1 от ТЗ.
Търговецът е задължен по
търговска за самия него сделка-
произтичаща от представените по делото и приети като доказателства - фактура № 3747/19.09.2008год. за сумата от
32 683,80 лева и фактура № 3748/19.09.2008год. за сумата от 8665,61 лева.
От фактурите се установява, че третото
за спора лице ЕТ”А. М.-А.Т.” е доставяло на ответника стоки- осветителни тела за екстериорно
осветление на обект „ C.
H.”- гр.Б. Във фактурите, както и приложените към тях оферти са
подробно индивидуализирани обектите на доставка, гаранционният срок, цената и
начинът за плащане.
Между страните не се спори, че
ЕТ”А.М.-А.Т.” е доставял на ответника стоките, а и
това обстоятелство се установява от представените по делото и приети като
доказателства Приемо-предавателни протоколи от
14.08.2008год. и от 03.09.2008год., в които получаването на стоките е
удостоверено от представител на ответното дружество.
По делото между страните не се
спори, а и се установява, че по силата на Договор за цесия от 12.10.2010год.
вземанията по фактура № 3747/19.09.2008год. и
№3748/19.09.2008год., ведно с изтеклите лихви и
принадлежности са били прехвърлени от
ЕТ”А.М.-А.Т.” на молителя, за което длъжникът е
получил уведомление на 14.10.2010год.
Предвид изложеното следва
да се приеме,че по делото по безспорен начин се установява, както
наличието на сключен договор за търговска продажба, за който следва да намерят
съответно приложение разпоредбите на Чл.318 и следв. от Търговския закон, така и изпълнението на задълженията на ЕТ”А.М.-А.Т.” по договора да достави
стоките по двете фактури.
С оглед на изложеното по
делото се установява,че праводателят на молителя
е изпълнил своите задължения по договора
за продажба и тъй като съгл. Чл.327,ал.1
от Търговския закон купувачът е задължен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават правото да я получи, то в тежест на
ответника съгл. Чл.154,ал.1 от ГПК ще бъде да докаже, че е изплатил на
продавача, изцяло дължимата цена по договорите за търговска продажба и то на
падежа на задължението му,съгласно посоченото по-горе, което той не стори в
настоящия процес. Напротив от приетото по делото и неоспорено
от страните заключение на вещото лице-съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е погасявал само частично задълженията си по
фактурите, като към настоящия момент е налице непогасена
част от задължението му по тях в размер на сумата от 41 349,41 лева.
Видно е също така от
представеното по делото и прието като доказателство влязло в сила Решение №
739/12.07.2011год. на СГС, ТО, 14с-в, че ответникът „Б.К.”ООД е осъден да заплати на молителя „А.Л.”ООД
на осн. Чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр.
с Чл.99 от ЗЗД сумата 32 683, 80 лева, дължима по фактура №
3747/19.09.2008год. и договор за цесия от 12.10.2010год. и на осн. Чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 8852,89 лева, представляваща
лихва за забава върху сумата 32683,80 лева за периода от 20.09.2008год. до
23.12.2010год.
Видно е също така и от
представеното по делото и прието като доказателство влязло в сила Решение от
24.11.2011год. на СРС, ІІ ГО 66с-в, че ответникът „Б.К.”ООД е осъден да заплати на молителя „А.Л.”ООД
на осн. Чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр.
с Чл.99 от ЗЗД сумата 8 665,61 лева, дължима по фактура №
3748/19.09.2008год. и договор за цесия от 12.10.2010год. и на осн. Чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 2 347,20 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2008год. до 21.12.2010год.
Предвид изложеното съдът
намира, че от така представените по делото и приети писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като
обективно и професионално изготвено, се установява както основанието, така и
размера на претендираните от молителя парични вземания. От друга страна,
предвид обстоятелството, че вземанията са съдебно установени, те се ползват и
със силата на пресъдено нещо.
Същевременно задължението
на ответника произтича от търговска за самия него сделка-
договор за търговска продажба, която именно представлява едно от предвидените
от закона основания за откриване на производство по несъстоятелност. По силата
на договора за цесия ищецът само е встъпил в правата на своя частен
правоприемник, вкл. и да иска изпълнението на насрещното задължение на купувача
да заплати уговорената продажна цена, което от своя страна определя и активната
му легитимация да инициира настоящото производство.
От събраните доказателства се
установява също така, че е налице и последният елемент от фактическия състав –
длъжникът да не е в състояние да изпълни изискуемото парично задължение,
произтичащо от търговска сделка. Това е така, тъй като ответникът не ангажира
доказателства, от които да се обори презумпцията на ал.2 от Чл.608 на ТЗ. От
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се
установява, че още към 31.12.2010год. коефицентът на
общата ликвидност, т.е съотношението на активите към задълженията и която е
показател за способността на дружеството да извършва своите текущи разплащания
към кредиторите възлиза на 0.8045 при общ норматив за този показател, за какъвто
се приема коефицентът 1.00, а към 31.12.2011год. този
показател е възлизал на 0.9273. При това положение следва да се направи извода,
че към 31.12.2010год. и 31.12.2011год. общата балансова стойност на наличните
краткотрайни активи не са били достатъчни за покриване на неговите текущи
задължения.
Същевременно обаче от
заключението на вещото лице се установява, че общата балансова стойност на
краткотрайните активи на ответното дружество към 31.12.2012год. и
31.12.2013год. са били достатъчни за покриване на неговите текущи задължения
като съответно коефицентът на общата ликвидност е
възлизал на 1.3564 и 1.3592. В тази връзка съдът не кредитира изводите на
вещото лице, че отразяването в балансите на сумите, дължими към финансови предприятия
като дългосрочни, вместо като краткосрочни задължения, е некоректно поради
това, че не била отчетена предсрочната изискуемост на договор за банков кредит
от 04.04.2013год. По делото не се твърди от някоя от страните, няма ангажирани доказателства за обявяване на
предсрочна изискуемост на договор за банков кредит, в самия баланс липсва
счетоводно отразяване на такъв факт, поради което и не става ясно от къде
вещото лице прави извод, че договора за кредит е обявен за предсрочно изискуем,
което да бъде основание цялото задължение по него да се счита за краткосрочно,
вместо за дългосрочно. По отношение пък на счетоводното отразяване в балансите
за 2012 и 2013год. на краткосрочни вземания вместо като дългосрочни, съдът
намира, че няма пречка да кредитира отразеното в балансите, тъй като принципно
няма пречка едно дългосрочно вземане да се трансформира в краткосрочно, както и
обратно, ако напр. е настъпила датата на
падежа му или други събитие, зависещо от волята на страните по сделката, респ.
ако е извършена промяна в погасителния план, вследствие на която дългосрочното
задължение да стане краткосрочно. При липсата на каквито и да било данни, че
длъжникът не е имал основание да извърши конкретното счетоводно записване, то
съдът намира, че няма и основание да подложи под съмнение доказателствения
характер на редовно водените търговски книги, на осн.
Чл. 55, ал.2 ТЗ във вр. с Чл. 182 от ГПК.
Същевременно обаче и независимо
от гореизложеното, от заключението на вещото лице се установява, че коефицентът за задлъжнялост,
отразяващ съотношението между всички задължения на дружеството-дългосрочни и
краткосрочни отнесени към цялото имущество, за периода от 31.12.2012год.,
представлява отрицателна величина, защото собственият капитал е декапитализиран и показва задлъжнялостта
на „Б.К.”ООД. Коефицентът за финансова автономност,
който е показател за финансовото състояние на фирмата- нейната способност да
посреща дългосрочните си задължения, към посочения период /от 31.12.2012год. до
30.04.2015год/ също е отрицателна величина. Както е известно, двата коефицента- на финансовата автономност и задлъжнялост, са реципрочни по величина и значение. Колкото
коефицентът на задлъжнялост
е по-голям от единица, толкова и задлъжнялостта е
по-голяма.
От всичко изложеното до тук следва да се направи
извода,че дружеството е с декапитализиран собствен
капитал като твърдяното от него предоговоряне на
задълженията към доставчици, изразяващо се в удължаване срока за издължаване
безспорно се отразява върху коефицента за общата
ликвидност, съответно възможността на длъжника с наличните си активи да
погасява своите краткосрочни задължения, което е и констатирано от второто
допълнително заключение на вещото лице, но по никакъв начин няма отношение към общата задлъжнялост
на предприятието, която независимо от разсрочването на плащанията си остава
същата.
На
следващо място, на настоящия етап от производството, съдът не следва да обсъжда
твърденията на ответника за погасяването по давност на част от задълженията му
към трети, неучастващи в производството лица. Това може да стане евентуално на
по-късен етап- след предявяване на вземанията от тези лица в хода на производството по оспорването им по реда на Чл.690
и следв. от ТЗ, като се обсъдят и техните възражения,
вкл. и за предприемане на действия, водещи до прекъсване на давността.
Предвид изложеното съдът приема,
че дори и да се приеме, че вследствие на извършените разсрочвания на стари изискуеми
задължения, за което само се твърди, но не се сочат абсолютно никакви
доказателства, не е настъпило целеното
от длъжника оздравяване на предприятието му. Тези действия на длъжника в крайна
сметка не са довели до каквото и да било подобряване на неговото финансово
състояние и до оздравяване на предприятието му, тъй като обективно към този
период е било налице и състояние на свръхзадълженост,
което представлява второ, самостоятелно основание за откриване на производство
по несъстоятелност. Свръхзадължеността, съгласно
Чл.742 от Търговския закон представлява състояние, прието което имуществото на
длъжника е на стойност, недостатъчна да покрие паричните му задължения, а до
такъв извод безспорно се стига след анализ на изводите на вещото лице. Като начална
дата на свръхзадължеността следва да се приеме датата
31.12.2012год., в каквато насока съдът счита, че са изводите на вещото лице-ССЕ.
Съдът намира, че следва да бъде
постановено решение със съдържанието по Чл.630,ал.1 от Търговския закон като
съответно назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите, като
същевременно следва да бъдат и допуснати и предвидените в разпоредбата на
Чл.630,ал.1,т.4 от Търговския закон обезпечителни мерки- общи запор и възбрана на
цялото имущество на длъжника, както и спиране на всички образувани изпълнителни
дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, които
са образувани по Данъчно –осигурителния процесуален кодекс/каквото искане е
направил изрично молителят още с молбата за откриване на производство по
несъстоятелност с искането за налагане на привременни обезпечителни мерки/. Основанието
за налагане на последната обезпечителна мярка е за да
се обезпечи съразмерното удовлетворяване на вземанията на всички кредитори в
хода на универсалното принудително изпълнение, което е една от основните цели
на производството по несъстоятелност. Това е така защото характерен белег на универсалното принудително изпълнение е именно необходимостта от
справедливото удовлетворяване
на множество кредитори. В тази насока следва да
се има предвид,
че при конкуренция
между индивидуално и универсално принудително изпълнение законодателят дава предимство на универсалното с оглед защитата на правата на
повече от един кредитор и на правната сигурност
като цяло, като единственото
изключение е по Чл. 193 от
Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
За временен синдик на дружеството
следва да бъде назначен А.А.Г., със служебен адрес ***, тел. : *********, който
следва са ангажира доказателства, че отговаря на изискванията на Чл.655 от
Търговския закон и следва да даде писмено съгласие за назначаването си. На
същия следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1000 лева месечно.
Първото общо събрание на кредиторите следва да се насрочи на 7.07.2015год. от
13.30 часа, което ще се проведе в сградата на Съдебната палата, в гр.София.
Молбите на присъедините кредитори
„Г.Т.”ЕООД и „Е.Б.”АД съдът
приема като такава при условията на евентуалност и с оглед изхода на спора по
тази на първоначалния кредитор, съдът счита, че не следва да дължи произнасяне
и по тях.
Водим от гореизложеното Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „Б.К.”ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, на основание Чл.630 ТЗ.
ОБЯВЯВА НАЧАЛНАТА ДАТА на свръхзадължеността
-31.12.2012год.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
на „Б.К.”ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***
НАЗНАЧАВА
за временен синдик А.А.Г., със служебен адрес ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на „Б.К.”ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***
СПИРА
изпълнението по всички образувани изпълнителни дела срещу имуществото
на „Б.К.”ООД, с изключение на изпълнителните дела, които
са образувани по Данъчно –осигурителния процесуален
кодекс.
НАСРОЧВА първо събрание на
кредиторите на „Б.К.”ООД на 7.07.2015год. от 13,30 часа.
Събранието ще се проведе в Съдебната палата в гр.София, на основание чл.630 ТЗ.
Решението подлежи на незабавно вписване в
Търговския регистър при Агенция по вписването, за което да се предприемат
необходимите мерки от назначения временен синдик, на основание Чл.622 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване по общия ред на Гражданско-процесуалния
кодекс, на основание с Чл.613а, ал.1 ТЗ.
СЪДИЯ