Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 04.05.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-ГО „Д” въззивно отделение
в публичното заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 10
по описа за 2021 г.
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20228566 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 904/2020 г. по описа на
СРС, І ГО, 34 състав съдът е отхвърлил
предявения от Г.Г.В., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, aп. 1 срещу ЧСИ Б.И.Б., с
ЕГН **********, с peг. № 856, със съдебен адрес:*** осъдителен иск с правна
квалификация чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на
ответника за сумата от 8 832.31 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение от ответника, а
именно - незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на ищеца по изп.
дело № 20169210401391/2016 г. на ЧСИ С.П., с peг. № 921 като извършеният запор
е наложен от ответника със запорно съобщение от 31.07.2018 г. по изп. дело № 20128560401875/2012
г. по описа на ЧСИ Б.Б.. Със същото решение Г.Г.В. е осъден да заплати на
ЧСИ Б.И.Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 780.00 лева - разноски за производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на ТЛП - „Д.З.“ АД.
Недоволен от постановеното решение, с което искът при квалификацията на чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД е
отхвърлен, е останал ищецът Г.Г.В., който чрез пълномощника си адвокат В.К. го обжалва при твърденията, че
решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в разрез с
тълкувателната практика на ВКС и константната съдебна практика, по подробно
изложени в жалбата съображения. Искането към въззивната инстанция е да отмени
решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
По реда на чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
23.12.2020 г. от ЧСИБ.Б., с който се оспорва жалбата по подробно изложени
съображения.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от
19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното
решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
При тези правомощия и като съобрази доводите изложени в жалбата Софийски
градски съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният пред СРС иск е с правно основание чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 74 от ЗЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за всички преки и непосредствени
вреди, които е причинил неправомерно при
изпълнение на своята дейност. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения
и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител -
тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат (в този смисъл решение № 281 от
10.12.2014 г. по гр.д. № 3219/2014 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). Съдът по
деликтния иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, респ. чл. 441 ГПК, преценява
процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, без да е
обвързан с това дали същите са обжалвани, респ. какъв е бил изходът от
обжалването.
Отговорността при непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в
резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или
няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и
противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в
тежест на ищеца (решение № 131 от 1.XI.1967 г. по гр. д. № 99/67 г. на ОСГК). Фактическият състав на отговорността на съдия-изпълнителя
по чл. 74 от ЗЧСИ вр. чл.45 от ЗЗД обхваща: неправомерни действия на ЧСИ; вреда, настъпила
при упражняване дейността на ЧСИ; причинна връзка между вреда и действията. Съдът по деликтния иск
преценява дали причинените вреди са вследствие на процесуалната
незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител.
В случая ищецът претендира обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди в размер на сумата от 8 832.31 лева, причинени от противоправно
поведение на ответника като частен
съдебен изпълнител, изразяващо се в причинени от незаконосъобразно принудително
изпълнение от ответника, а именно - незаконосъобразно наложен запор върху
вземанията на ищеца по изп. дело № 20169210401391/2016 г. на ЧСИ С.П., с peг. №
921 от КЧСИ, като извършеният запор е наложен от ответника със запорно
съобщение от 31.07.2018 г. по изп. дело № 20128560401875/2012 г. по описа на
ЧСИБ.Б..
При съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че на 20.07.2012 г. по ч. гр. д. № 2809/2009 г. по описа на СРС, 80 с-в
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на
„Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 3205.1 1 лева – главница; сумата от 699.65
лева - мораторна лихва, считано от падежа на всяко месечно вземане до
17.02.2009 г.; сумата от 428.58 лева - възнаграждение по изравнителни сметки за
периода от 2005 г. до 2008 г.; както и законната мораторна лихва върху
главницата от 10.04.2009 г. до изплащане на вземането; сумата от 87.97 лева -
разноски по делото и сумата от 271.94 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20128560401875/2012г. по описа на ЧСИ Б.Б., по което е наложен запор върху
вземанията на ищеца по изп. дело № 20169210401391/2016г. на ЧСИ С.П., с per. №
921 от КЧСИ, като извършеният запор е наложен от ответника със запорно
съобщение от 31.07.2018 г. по изп. дело № 20128560401875/2012 г. по описа на
ЧСИБ.Б.. На 12.09.2018г. от страна на ЧСИ С.П., с peг. № 921 от КЧСИ е
преведена по сметка на ЧСИБ.Б. сумата от 8832.31 лева. Тези обстоятества, освен
че се установяват от приетите по делото доказателства, са отделени и като
безспорни между страните.
В исковата молба и във
въззивната жалба се поддържа, че по образуваното срешу ищеца изпълнително дело
№ 20128560401875/2012 г. по описа на ЧСИБ.Б. от момента на образуването до 2018
г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което същото е било
прекратено по силата на закона, но въпреки това ЧСИ, вместо да констатира
настъпилото прекрратяване на изпълнителното дело, е извършил изпълнително действие
по принудително изпълнение като със запорно съобщение от 31.07.2018 г. е наложил
запор върху вземанията на ищеца по изп. дело № 20169210401391/2016г. на ЧСИ С.П.,
с рег. № 921. Ищецът релевира, че наложеният от ответника запор е
незаконосъобразен, доколкото е извършен след като образуваното пред ответника
изпълнително дело е прекратено по силата на закона, доколкото взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия повече от две години. В резултат
на незаконосъобразно наложения от страна на ответника запор, на 12.09.2018 г.,
по сметка на ЧСИ С.Я.била преведена сумата от 8 832.31 лева, от което в
патримониума на ищеца са настъпили имуществени вреди в размер на принудително
събраната сума вследствие на наложения запор.
От горното следва, че правният
спор е сведен до това извършвани ли са изпълнителни действия по изпълнително
дело № 20128560401875/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б. и настъпила ли е т.
нар. „перемция“, съответно, ако е настъпила, законосъобразни ли са
изпълнителните действия след прекратяване на изпълнителното дело по силата на
закона.
От представените преписи от материалите по
изпълнително дело № 20128560401875/2012г. по описа на ЧСИ Б.Б. е видно, че
същото е образувано срещу ищеца на 19.10.2012 г., въз основа на изпълнителен
лист от 20.07.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 2809/2009 г.
по описа на СРС, 80 с-в. На 29.10.2012 г. е изготвена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, като на същата дата са изпратени и запорни съобщения до различни търговски
банки за налагане на запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки.
След това, на 13.12.2012 г., е
изпратено запорно съобщение до длъжника /л. 41 от изп. д./, с което е
наложен запор върху регистрирания на негово име автомобил. Следващото
изпълнително действие е обективирано в запорно съобщение от 30.09.2014 г. /л.72 от изп.д./, с което
е наложен запор върху вземанията на
длъжника по банковите му сметки в „У.Б.“ АД. С искане изх. № 8752/03.02.2015 г. на ЧСИ Б. до Служба по
вписванията – София /л.122 от изп. д./ е направено искане за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника, находящ се в гр. София, ж.к. „********. След това, с молба вх. №
72353/30.12.2016 г. на взискателя по
изп. дело – „Т.С.“ ЕАД е поискано
извършването на изпълнителни действия, изразяващи се в насрочване на опис
на движими вещи собственост на длъжника и налагане на запор върху банковите му
сметки. Опис на движими вещи е насрочен, но такъв не е извършен. Със запорно
съобщение от 31.07.2018 г. по изп.
дело № 20128560401875/2012 г. по описа на ЧСИБ.Б. е наложен запор върху вземанията на ищеца по изп. дело №
20169210401391/2016г. на ЧСИ С.П., с рег. № 921. На 12.09.2018г. от страна на ЧСИ С.П.,
с per. № 921 от КЧСИ е преведена по сметка на ЧСИ Б.Б. сумата от 8832.31 лева и
с Разпореждане на ЧСИ Б.Б. за приключване от 27.09.2018 г. е приключено
изпълнителното дело № 20128560401875/2012 г., поради пълното погасяване на
дълга.
Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Прекратяването на
изпълнителното производство поради
т. нар. „перемпция” настъпва по
силата на закона и не е задължително издаването на нарочен акт на ЧСИ. В случай че изпълнителното производство се
прекрати по силата на закона, на основание чл.
433, ал. 1,
т. 8 ГПК, не могат да бъдат извършвани
изпълнителни действия по същото, а съдебният изпълнител служебно следва да
вдигне наложените запори и възбрани,
като всички други
предприети изпълнителни действия
се обезсилват по право. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК. Всички
изпълнителни действия, извършени след прекратяването на изпълнителното дело,
настъпило по силата на закона, на основание чл.
433, ал. 1,
т. 8 ГПК, са незаконосъобразни. В тази връзка,
настоящият съдебен състав не споделя извода на първостепенния съд, че бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право по
отношение на длъжника и настъпилото по право прекратяване на изпълнителното
производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не водело до извод за
отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство. За да
бъдат валидно и законосъобразно извършени изпълнителни действия след
прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е
необходимо да се образува ново изпълнително дело и изпълнителните действия да
се извършат по новообразуваното дело, а не по прекратеното вече по силата на
закона. В конкретния случай обаче, изпълнителното производство не е било прекратено
на основание чл.
433, ал. 1,
т. 8 ГПК, съответно в изпълнение на
законоустановените си правомощия ответникът е реализирал изпълнителни действия
за събиране на сумите, за които ищецът е осъден да заплати на взискателя „Т.С.“
ЕАД въз основа на процесния изпълнителен лист. От материалите по делото е
видно, че периодично, в периоди по-малки от две години са извършвани или е
поискано извършването на изпълнителни действия по изп. дело. В тази връзка,
настоящият съдебен състав не споделя довода на въззивника, че молбата на
взискателя с вх. № 72353/30.12.2016 г., с която е поискано извършването на изпълнителни
действия, изразяващи се в насрочване на опис на движими вещи собственост на
длъжника и налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковите му
сметки, не прекъсва този двугодишен срок, тъй като не били заплатени
съответните такси за извършване на действията и описът на движимите вещи не е
бил извършен реално. В случая от разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т.
8 ГПК следва, че за да се
прекъсне двугодишният срок е достатъчно взискателят да е поискал извършването
на изпълнителни действия преди същият да изтече, а не се изисква и
кумулативното им извършване. Извършването на поисканите изпълнителни действия
преди изтичане на двугодишния срок, от своя страна, също прекъсват течението му
и започва да тече нов такъв, но и самото им поискване има същото действие по
см. на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
Предвид изложеното в конкретния случай не се установява противоправно поведение на съдебния изпълнител, от което да
са причинени описаните в исковата молба имуществени вреди, съответно не е налице фактическият състав на отговорността на съдия-изпълнителя по чл. 74 от ЗЧСИ.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски пред въззивната съдебна инстанция в размер на 780 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за
правна защита и съдействие от 22.12.2020 г.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20228566 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 904/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 34
състав., вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА Г.Г.В., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, aп. 1 да заплати на ЧСИ Б.И.Б., с
ЕГН **********, с peг. № 856, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 780 лева, представляващи направените във въззивното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.