Решение по дело №10/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261521
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20211100500010
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

 

            

 

                 Гр. София, 04.05.2022 г.

 

     В  И М Е Т О Н А  Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-ГО „Д” въззивно отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА        

             ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                        ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА

 

при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 10 по описа за 2021 г.

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

 

С решение № 20228566 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 904/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 34 състав съдът е отхвърлил предявения от Г.Г.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, aп. 1 срещу ЧСИ Б.И.Б., с ЕГН **********, с peг. № 856, със съдебен адрес:*** осъдителен иск с правна квалификация чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 8 832.31 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение от ответника, а именно - незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на ищеца по изп. дело № 20169210401391/2016 г. на ЧСИ С.П., с peг. № 921 като извършеният запор е наложен от ответника със запорно съобщение от 31.07.2018 г. по изп. дело № 20128560401875/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б.. Със същото решение Г.Г.В. е осъден да заплати на ЧСИ Б.И.Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 780.00 лева - разноски за производството пред СРС.

Решението е постановено при участието на ТЛП - „Д.З.“ АД.

Недоволен от постановеното решение, с което искът при квалификацията на чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен, е останал ищецът Г.Г.В., който чрез пълномощника си адвокат В.К. го обжалва при твърденията, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в разрез с тълкувателната практика на ВКС и константната съдебна практика, по подробно изложени в жалбата съображения. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

По реда на чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 23.12.2020 г. от ЧСИБ.Б., с който се оспорва жалбата по подробно изложени съображения.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

При тези правомощия и като съобрази доводите изложени в жалбата Софийски градски съд приема от фактическа и правна страна следното:

Предявеният пред СРС иск е с правно основание чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 74 от ЗЧСИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които е причинил неправомерно при изпълнение на своята дейност. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат (в този смисъл решение № 281 от 10.12.2014 г. по гр.д. № 3219/2014 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). Съдът по деликтния иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, респ. чл. 441 ГПК, преценява процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани, респ. какъв е бил изходът от обжалването.

Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца (решение № 131 от 1.XI.1967 г. по гр. д. № 99/67 г. на ОСГК). Фактическият състав на отговорността на съдия-изпълнителя по чл. 74 от ЗЧСИ вр. чл.45 от ЗЗД обхваща: неправомерни действия на ЧСИ; вреда, настъпила при упражняване дейността на ЧСИ; причинна връзка между вреда и действията. Съдът по деликтния иск преценява дали причинените вреди са вследствие на процесуалната незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител.

            В случая ищецът претендира обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на сумата от 8 832.31 лева, причинени от противоправно поведение на ответника като частен съдебен изпълнител, изразяващо се в причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение от ответника, а именно - незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на ищеца по изп. дело № 20169210401391/2016 г. на ЧСИ С.П., с peг. № 921 от КЧСИ, като извършеният запор е наложен от ответника със запорно съобщение от 31.07.2018 г. по изп. дело № 20128560401875/2012 г. по описа на ЧСИБ.Б..

         При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 20.07.2012 г. по ч. гр. д. № 2809/2009 г. по описа на СРС, 80 с-в срещу ищеца е издаден изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 3205.1 1 лева – главница; сумата от 699.65 лева - мораторна лихва, считано от падежа на всяко месечно вземане до 17.02.2009 г.; сумата от 428.58 лева - възнаграждение по изравнителни сметки за периода от 2005 г. до 2008 г.; както и законната мораторна лихва върху главницата от 10.04.2009 г. до изплащане на вземането; сумата от 87.97 лева - разноски по делото и сумата от 271.94 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20128560401875/2012г. по описа на ЧСИ Б.Б., по което е наложен запор върху вземанията на ищеца по изп. дело № 20169210401391/2016г. на ЧСИ С.П., с per. № 921 от КЧСИ, като извършеният запор е наложен от ответника със запорно съобщение от 31.07.2018 г. по изп. дело № 20128560401875/2012 г. по описа на ЧСИБ.Б.. На 12.09.2018г. от страна на ЧСИ С.П., с peг. № 921 от КЧСИ е преведена по сметка на ЧСИБ.Б. сумата от 8832.31 лева. Тези обстоятества, освен че се установяват от приетите по делото доказателства, са отделени и като безспорни между страните.

         В исковата молба и във въззивната жалба се поддържа, че по образуваното срешу ищеца изпълнително дело № 20128560401875/2012 г. по описа на ЧСИБ.Б. от момента на образуването до 2018 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което същото е било прекратено по силата на закона, но въпреки това ЧСИ, вместо да констатира настъпилото прекрратяване на изпълнителното дело, е извършил изпълнително действие по принудително изпълнение като със запорно съобщение от 31.07.2018 г. е наложил запор върху вземанията на ищеца по изп. дело № 20169210401391/2016г. на ЧСИ С.П., с рег. № 921. Ищецът релевира, че наложеният от ответника запор е незаконосъобразен, доколкото е извършен след като образуваното пред ответника изпълнително дело е прекратено по силата на закона, доколкото взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от две години. В резултат на незаконосъобразно наложения от страна на ответника запор, на 12.09.2018 г., по сметка на ЧСИ С.Я.била преведена сумата от 8 832.31 лева, от което в патримониума на ищеца са настъпили имуществени вреди в размер на принудително събраната сума вследствие на наложения запор.

         От горното следва, че правният спор е сведен до това извършвани ли са изпълнителни действия по изпълнително дело № 20128560401875/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б. и настъпила ли е т. нар. „перемция“, съответно, ако е настъпила, законосъобразни ли са изпълнителните действия след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона.

            От представените преписи от материалите по изпълнително дело № 20128560401875/2012г. по описа на ЧСИ Б.Б. е видно, че същото е образувано срещу ищеца на 19.10.2012 г., въз основа на изпълнителен лист от 20.07.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 2809/2009 г. по описа на СРС, 80 с-в. На 29.10.2012 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника, като на същата дата са изпратени и запорни съобщения до различни търговски банки за налагане на запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки. След това, на 13.12.2012 г., е изпратено запорно съобщение  до длъжника /л. 41 от изп. д./, с което е наложен запор върху регистрирания на негово име автомобил. Следващото изпълнително действие е обективирано в запорно съобщение от 30.09.2014 г. /л.72 от изп.д./, с което е наложен запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки в „У.Б.“ АД. С искане изх. № 8752/03.02.2015 г. на ЧСИ Б. до Служба по вписванията – София /л.122 от изп. д./ е направено искане за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. София, ж.к. „********. След това, с молба вх. № 72353/30.12.2016 г. на взискателя по изп. дело – „Т.С.“ ЕАД е поискано извършването на изпълнителни действия, изразяващи се в насрочване на опис на движими вещи собственост на длъжника и налагане на запор върху банковите му сметки. Опис на движими вещи е насрочен, но такъв не е извършен. Със запорно съобщение от 31.07.2018 г. по изп. дело № 20128560401875/2012 г. по описа на ЧСИБ.Б. е наложен запор върху вземанията на ищеца по изп. дело № 20169210401391/2016г. на ЧСИ С.П., с рег. № 921. На 12.09.2018г. от страна на ЧСИ С.П., с per. № 921 от КЧСИ е преведена по сметка на ЧСИ Б.Б. сумата от 8832.31 лева и с Разпореждане на ЧСИ Б.Б. за приключване от 27.09.2018 г. е приключено изпълнителното дело № 20128560401875/2012 г., поради пълното погасяване на дълга.

         Съгласно чл.  433,  ал.  1,  т.  8  ГПК, изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването  на  изпълнителното  производство  поради  т.  нар. „перемпция” настъпва по силата на закона и не е задължително издаването на нарочен акт на ЧСИ. В случай че изпълнителното производство се прекрати по силата на закона, на основание чл.  433,  ал.  1,  т.  8  ГПК, не могат да бъдат извършвани изпълнителни действия по същото, а съдебният изпълнител служебно следва да вдигне наложените запори и възбрани,  като  всички  други  предприети  изпълнителни  действия  се обезсилват  по  право. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК. Всички изпълнителни действия, извършени след прекратяването на изпълнителното дело, настъпило по силата на закона, на основание чл.  433,  ал.  1,  т.  8  ГПК, са незаконосъобразни. В тази връзка, настоящият съдебен състав не споделя извода на първостепенния съд, че бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право по отношение на длъжника и настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не водело до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство. За да бъдат валидно и законосъобразно извършени изпълнителни действия след прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е необходимо да се образува ново изпълнително дело и изпълнителните действия да се извършат по новообразуваното дело, а не по прекратеното вече по силата на закона. В конкретния случай обаче, изпълнителното производство не е било прекратено на  основание  чл.  433,  ал.  1,  т.  8  ГПК, съответно в изпълнение на законоустановените си правомощия ответникът е реализирал изпълнителни действия за събиране на сумите, за които ищецът е осъден да заплати на взискателя „Т.С.“ ЕАД въз основа на процесния изпълнителен лист. От материалите по делото е видно, че периодично, в периоди по-малки от две години са извършвани или е поискано извършването на изпълнителни действия по изп. дело. В тази връзка, настоящият съдебен състав не споделя довода на въззивника, че молбата на взискателя с вх. № 72353/30.12.2016 г., с която е поискано извършването на изпълнителни действия, изразяващи се в насрочване на опис на движими вещи собственост на длъжника и налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки, не прекъсва този двугодишен срок, тъй като не били заплатени съответните такси за извършване на действията и описът на движимите вещи не е бил извършен реално. В случая от разпоредбата на чл.  433,  ал.  1,  т.  8  ГПК следва, че за да се прекъсне двугодишният срок е достатъчно взискателят да е поискал извършването на изпълнителни действия преди същият да изтече, а не се изисква и кумулативното им извършване. Извършването на поисканите изпълнителни действия преди изтичане на двугодишния срок, от своя страна, също прекъсват течението му и започва да тече нов такъв, но и самото им поискване има същото действие по см. на чл.  433,  ал.  1,  т.  8  ГПК. Предвид изложеното в конкретния случай не се установява противоправно поведение на съдебния изпълнител, от което да са причинени описаните в исковата молба имуществени вреди, съответно не е налице фактическият състав на отговорността на съдия-изпълнителя по чл. 74 от ЗЧСИ.

         В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,  на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски пред въззивната съдебна инстанция в размер на 780 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 22.12.2020 г.

Водим от горното, Софийски градски съд

 

             Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 20228566 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 904/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 34 състав., вкл.в частта за разноските.

ОСЪЖДА Г.Г.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, aп. 1 да заплати на ЧСИ Б.И.Б., с ЕГН **********, с peг. № 856, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 780 лева, представляващи направените във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                 2.