№ 523
гр. Благоевград, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно
гражданско дело № 20231200500800 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба с
вх. № 2639/28.03.2023 г. от Ю. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: г/адрес/ против
Решение № 64/20.03.2023 г., постановено по гр. д. № 22/2023 г. по описа на
РС – С.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства. Моли се решението да бъде отменено и
предявените искове да бъдат отхвърлени,
Във срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от
въззиваемия.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявена искова
молба, обективираща искове с правно основание чл. 144 и чл. 149 от СК,
1
предявена от Б. Ю. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: /адрес/ против Ю.
Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: /адрес/.
В исковата молба се твърди, че ищцата Б. Ю. Д. е дъщеря на ответника
Ю. Р. Д., родена по време на брака му с нейната майка СМИ. Бракът на
родителите й бил прекратен с решение по гр.д. № 1026/2019г. по описа на
Районен съд - С, влязло в сила на 31.01.2020г. По това време ищцата била
ученичка в Земеделска професионална гимназия „****“ – гр. С. Ищцата
навършила пълнолетие на 25.03.2021г., а завършила средното си образование
през 2022г. с Диплома № 2799-61/21.06.2022г. Към настоящия момент ищцата
е студентка в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград - първи курс, редовно
обучение, специалност – Начална училищна педагогика с чужд език,
образователно-квалификационна степен – бакалавър. Сочи се, че от
навършването на пълнолетие на ищцата до настоящия момент ответникът не
й е заплащал издръжка. Първата семестриална такса за университета ищцата
платила с помощта на близки. Същата имала и разходи за учебници и
помагала. Живее под наем в гр. Благоевград с месечен наем от 300 лв.
Ищцата твърди, че всички разходи по издръжката й, вкл. наем на жилището, в
което живее, семестриални такси, разходи по обучение и лични разходи се
поемат от майка й СМИ, която работи в Г. Сочи, че баща й работи като
автомонтьор, има сервиз в двора на къщата където живее, и получава добри
доходи, поради което може да поеме част от издръжката й като студентка в
редовна форма на обучение без особени затруднения.
Предвид гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплаща на ищцата ежемесечна издръжка в размер на
200, 00 лв., от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, както и да й заплати
издръжка за минал период от време, считано една година назад преди
предявяване на исковата молба в размер на 200, 00 лв. месечно.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че е заплащал издръжка на дъщеря си и след
навършване на пълнолетие до завършване на образованието й в средно
учебно заведение. Въпреки че съгласно Решение № 265/31.01.2020г. по гр.д.
№ 1026/2019г. по описа на РС - С местоживеенето и упражняването на
родителските права по отношение на ищцата били предоставени на нейната
2
майка, то доколкото майката живеела и работила в Г, в периода на
обучението си до завършване на средното си образование ищцата е живяла в
дома на баща си и е разчитала на финансова помощ от него. Последната била
оставена на грижите на баба й по бащина линия, на която ответникът
изпращал пари, докато бил в чужбина. Твърди, че се е прибирал често, за да
обгрижва и двете си деца. Ответникът сочи, че понастоящем не работи по
трудов договор и е с влошено здравословно състояние. На него били
възложени родителските права по отношение на сина му С, който за учебната
2022г./2023г. бил записан като ученик в 4 клас в Трето основно училище
„***“ – гр. С. Ответникът твърди, че има сключен граждански брак с Ф.Ж. Д.
и че съпругата му работи и помага финансово както на него, така и на детето
му С. Сочи, че не притежава недвижими имоти, от които да реализира
допълнителни доходи. Притежава работилница за ковашки услуги в двора на
дома си, останала от неговия баща. Но от същата не реализирал доходи и
разчитал на трудовото възнаграждение на съпругата си Ф Д.. Майката на
ответника С.М. Д. е възрастна жена, на 72 г., и на 20.11.2022г. получила
инфаркт, за което била хоспитализирана в МБАЛ „Югозападна болница“
ООД. Отделно от горното, ответникът сочи, че той е преживял тежка мозъчна
травма с капсулиран хематом-трапанация, има и съпътстващи заболявания и
често постъпва на лечение в болница. На 10.02.2023г. бил приет за лечение на
остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност в МБАЛ „Югозападна
болница“ ООД. Здравословното състояние на ответника изисквало постоянна
поддръжка с лекарствена терапия. Сочи още, че той и съпругата му заплащат
всички разходи за детето С, за неговото образование, израстване и формиране
като личност, както и лекарства, тъй като боледувал често. Ответникът
твърди, че за него би било голямо затруднение да заплаща издръжка за
пълнолетната си дъщеря, която била здраво и младо момиче, което можело да
започне да работи, за да реализира доходи и да се самоиздържа, както и
можела да напусне квартирата си и да кандидатства за настаняване в
студентско общежитие. По изложените съображения, плащането на издръжка
щяло да представлява особено затруднение за ответника, поради което
същият настоява предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Не е спорно по делото и от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че ищцата Б. Ю. Д. е родена на 25.03.2003г. в гр. С от
съвместното съжителство на родителите й СМИ и Ю. Р. Д.. Двамата имат и
3
син С Ю.ов Д., роден на 05.10.2011г. СМИ и Ю. Р. Д. са сключили
граждански брак на 20.07.2012г., който с Решение № 256/31.01.2020г. по гр.д.
№ 1026/2019г. по описа на Районен съд - С, в сила от 31.01.2020г., е
прекратен с развод по взаимно съгласие. С посоченото решение
упражняването на родителските права по отношение на тяхното ненавършило
тогава пълнолетие дете Б. Ю. Д. е предоставено на майката СМИ, при която е
определено и местоживеенето на детето на адрес /адрес/. На бащата е
определен режим на лични отношения с дъщеря си Б. Ю. Д., както и дължима
месечна издръжка в размер на 160, 00 лв., платима чрез майката, считано от
01.02.2020г. до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска. Упражняването на родителските права по отношение на другото
ненавършило пълнолетие дете на двамата съпрузи – С Ю.ов Д., роден на
05.10.2011г., е предоставено на бащата Ю. Р. Д., при когото е определено и
местоживеенето на детето на адрес /адрес/. На майката е определен режим на
лични отношения със сина си С Ю.ов Д., както и дължима месечна издръжка в
размер на 160, 00 лв., платима чрез бащата, считано от 01.02.2020г., до
настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпитите на
свидетелите Ф.Ж. Д. и Малин Антонов А се установява, че след развода, в
началото на 2020г., ответникът Ю. Д. се установил да живее в България в
жилището си на адрес /адрес/, където към онзи момент били и двете му деца С
и Б., а майката на децата С.И. останала в чужбина. С ответника и децата в
този период заживяла и новата съпруга на ответника – св. Ф.Ж. Д., с която
ответникът сключил граждански брак на 18.08.2021г. (видно от
удостоверение за сключен граждански брак – л. 31 от гр. дело № 22/2023г. по
описа на РС – С). В къщата живее и майката на ответника – бабата на децата
по бащина линия - С Д.. По време на това съвместно съжителство
отношенията между ищцата Б. Д. и баща й Ю. Д. се влошили, поради появата
на новата му жена в дома им. Честите конфликти помежду им довели до
напускане на ищцата на жилището на баща й в края на 2020г. Към онзи
момент ищцата била ученичка в 10 клас. Тя се установила да живее сама в
дома на майка си в /адрес/. От тогава не поддържа отношения с баща си. На
25.03.2021г. ищцата Б. Ю. Д. навършила пълнолетие. По това време същата
4
била ученичка в 11 клас в Земеделска професионална гимназия „****“ – гр. С
за учебната 2020г./2021г. Св. А сочи, че ищцата живее на квартира в гр.
Благоевград с дължим месечен наем от 300 лв., в който не са включени
разходите за консумативи, които заплаща отделно. Установява се, че всички
разходи на ищцата във връзка с обучението и ежедневната й издръжка се
осигуряват от майка й С.И., което живее и работи в Г. Размерът на наема,
който заплаща ищцата се установява от приетия като доказателство по делото
договор за наем (л. 8 от гр. дело № 22/2023г. по описа на РС – С).
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ответникът
Ю. Д. полага ежедневните грижи за детето С Ю.ов Д., по отношение на който
са му предоставени родителските права, като в грижите за детето същият е
подпомаган от своята съпруга Ф Д. и от майка си С Д..
Видно от Диплома за средно образование Серия С-22, №025989, рег. №
2799- 61/21.06.2022г. на Министерство на образованието и науката, през
учебната 2021г./2022г. с решение на училищната зрелостна комисия по
Протокол № 6 от 13.06.2022г. ищцата е завършила 12 клас и е придобила
средно образование.
През учебната 2022г./2023г. е записана студентка в първи курс, редовна
форма на обучение за висше образование по образователно-квалификационна
степен – бакалавър по специалност Начална училищна педагогика с чужд
език – видно от уверение от 07.09.2022г., издадено на ищцата от ЮЗУ
„Неофит Рилски“ - Благоевград.
За обучението си за първия и втория семестър ищцата е заплатила
семестриална такса в размер на 375 лв. за всеки семестър, или общо 750 лв. за
двата семестъра – видно от 2 броя платежни нареждания, приети като
доказателства в производството пред РС – С.
От представената по делото справка от Служба по вписванията - гр. С е
видно, че ищцата не притежава недвижими имоти.
От приложените по делото социални доклади - Социален доклад изх. №
ПР/Д-Е-С/97-001/30.09.2022г. на ДСП - С и Социален доклад изх. № ПР/Д-Е-
С/8-001/31.01.2023г. на ДСП - С, се установява, че бащата успява адекватно
да задоволява потребностите на сина си от подслон, лично пространство,
дневен и хранителен режим, дрехи, обувки, учебни пособия, консумативи,
извънкласни занимания и дейности. За учебната 2022г./2023г. детето С Д. е
5
записан като ученик в 4 клас в Трето основно училище „***“ – гр. С. От
социалните доклади се установява, че здравните потребности на детето С са
задоволени адекватно, като по данни на личния лекар на детето д-р Я
малолетното дете не боледува често.
Установява се, че ответникът Ю. Д. работи като автомонтьор, като има
собствен автосервиз, разположен в двора на къщата му, като при
извършеното социално проучване пред социалните работници ответникът Ю.
Д. е споделил, че месечно реализира около 1000 - 1500 лв. и с доходите, които
реализира, успява да покрива нуждите на семейството си, както и се
установява, че съпругата му работи като камериерка в хотел „Перун“ в гр. С.
От представената по делото Епикриза от Кардиологично отделение на
МБАЛ „Югозападна болница“ ООД - гр.С, се установява, че ответникът Ю. Р.
Д. е бил хоспитализиран в лечебното заведение в периода от 10-13.02.2023г. с
диагноза: остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без
механична вентилация. Същият през октомври 2016г. е лекуван в същото
отделение по повод ОКС – STEMI /остър коронарен синдром/ като му е
поставен стент на дясна коронарна артерия в среден/дистален сегмент, а
следващия месец е стентирана същата артерия с проксимален сегмент. През
2018г. е извършена ПКИ /перкутанна коронарна интервенция/ със стентиране
на ЛАД артерия. Същият е с дългогодишна анамнеза АХ /артериална
хипертония/. Преживял е мозъчна травма с капсулиран хематом-трапанация.
В производството пред въззивния съд, в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 22.08.2023г. въззивникът чрез процесуалния си
представител е заявил, че оттегля направените във въззивната жалба
доказателствени искания, като съдът по негово искане е приел доказателство
за нововъзникнало по см. на чл. 266, ал. 2, т. 2 обстоятелство – Заповед №
2/06.06.2023г. на Г. З ( за „З“ ЕООД) за прекратяване на трудовото
правоотношение на св. по делото и съпруга на ответника Д. – Ф Д., което
прекратяване е по искане на работника – на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от
КТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261
6
ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното
производство, с интерес от обжалване, съответно е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните
материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съдът счита, че то е валидно и допустимо.
По правилността на същото и доводите във въззивната жалба:
При така описаната фактическа обстановка, районният съд е уважил
предявените искове, което решение въззивният такъв намира за правилно и
мотивирано съобразно събраните по делото доказателства, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особено затруднение. Задължението за даване на издръжка на
пълнолетни деца не е безусловно за разлика от издръжката на ненавършили
пълнолетие деца. Присъдената издръжка на ненавършилите пълнолетие деца
се погасява автоматично по силата на закона с навършването на пълнолетие.
Решението за издръжка не продължава автоматически, ако детето се запише
или следва редовно в учебно заведение, защото в тези случаи не се дължи
издръжка при същите условия, при които тя е била присъдена. След този
момент родителите дължат издръжка при наличие на специалните
предпоставки на иска по чл. 144 от СК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в доклада по делото по
реда на чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е указал на страните, че в
7
тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване е да установи:
качеството си на правоимащо лице да получи търсената издръжка – че като
пълнолетна продължава обучението си в редовна форма в средно или висше
учебно заведение; нуждата от издръжка – че не може да се издържа от
доходите си или от използването на имуществото си, както и материалната
възможност на ответната страна да заплаща съответния размер на издръжка
без особено затруднение.
Според чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които
не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото,
ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за
родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице -
трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или
висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи
от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се
определя от имуществото и от доходите на задълженото лице - ППВС № 5/70
г. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителите (Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Задълженото лице трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка и след
приспадане на средствата, които безусловно дължи за други ненавършили
пълнолетие свои деца, така че да може без особено затруднение да отделя
средства за навършилото пълнолетие дете. Преценката за това е винаги
конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, от
семейното положение, здравословното състояние, начина на живот на
задълженото лице (Решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1424/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Съотнасянето на горното към установената по делото фактическа
8
обстановка, води до извод, че ответникът може да заплаща претендирания
размер на издръжка без особени затруднения, доколкото същият е трудово
ангажиран – има собствен автосервиз, в който полага труд и от който
получава доходи, въпреки, че няма безспорни доказателства за ежемесечния
размер на същите, в приетите по делото социални доклади същият сам сочи,
че към септември 2022г. и към януари 2023г. реализира доход от 1000-1500
лв. месечно, което се цени от съда като признание на факт по делото, като
съгласно съдебната практика социалният доклад има значението на
доказателствено средство, удостоверяващо отразените в него обстоятелства,
които съдът следва да вземе предвид, анализирайки ги съвкупност с всички
събрани доказателства /Определение по гр.д. № 4770/2015г., Решение по гр.д.
№3697/2013г., Определение по гр.д. № 3310/2018г. на ВКС/. Този факт не се
опровергава в случая от останалите събрани по делото доказателства.
Установеното по делото, че за период от три дни – 10.02.2023г. – 13.02.2023г.
същият е хоспитализиран в кардиологично отделение, но е изписан с
подобрение и назначена медикаментозна терапия и препоръка за диета и
физическа активност, адекватна за състоянието му. Въззивникът не поддържа
направените с въззивната жалба доказателствени искания, не е ангажирал
доказателства, от които да се установи дали лекарствата, които са му
предписани съгласно приетата по делото експертиза се реимбусират от
НЗОК, респ. част от тях, не ангажира доказателства за сумата, която плаща
ежемесечно за лекарствата, не твърди, респ. не ангажира доказателства, от
които да се установява, че не може да полага труд (соченото от процесуалния
му представител в хода по същество пред първоинстанционния съд, че не
инициирал/участвал в последваща процедурата по определяне на степен на
неработоспособност, поради това, че за него било изключително досадно и
дълго не може да се вземе предвид от съда като уважителна причина за
неангажиране на доказателства в тази насока от ответника, още повече, че
соченото от самия него ( от процесуалния му представител в хода по
същество пред първоинстанционния съд), че е имал предходно определяне на
степен на нетрудоспособност до води до извод, че е определена временна
такава именно съобразно здравословното му състояние.
По отношение приетата в проведеното по делото открито съдебно
заседание пред въззивния съд Заповед № 2/06.06.2023г. на Г. З ( за „З“ ЕООД)
за прекратяване на трудовото правоотношение на св. по делото и съпруга на
9
ответника Д. – Ф Д., доколкото е анагажирана като доказателство по делото
във връзка с твърдението на ответника, че съпругата му Ф Д. му помага с
издръжката му и тази на сина му С Д. - на първо място следва да се посочи, че
правоотношението е прекратено по искане на работника – на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ по молба на Ф Д., на второ място – същата е от 06.06.2023г.,
и не доказва трудовата ангажираност/неангажираност на същата към датата на
приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, на трето място – не е
ангажирано доказателство, че за тази заповед е уведомена ТД на НАП
съгласно разпоредбата на нормата на чл. 62, ал. 3 КТ.
Следва да се посочи още, че при изслушването на ответника пред
районния съд, същият е заявил и акцентира, че няма да дава издръжка на
ищцата, заради това, че тя не го зачитала за родител, не защото би било
особено затруднение за него.
С оглед всичко гореизложено, атакуваното в настоящото производство
решение следва да се потвърди като законосъобразно, правилно и
обосновано.
По разноските:
Разноски, направени във въззивната инстанция не са претендирани от
страните.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
На основание гореизложеното и чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64/20.03.2023 г., постановено по гр. д. №
22/2023 г. по описа на РС – С.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11