О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2326/30.8.2018г.
30.08.2018 г, гр.
Ямбол
Ямболският
районен съд ХV-ти граждански състав
На 30.08 2018 година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
М. Христова
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско
дело № 22/2018 г. по описа на Ямболския районен съд,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на ищеца с искане за изменение
на постановеното решение в частта за разноските и по – специално присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, на
осн. чл. 38,ал. 2, вр.
ал.1,т.2 от ЗА. В молбата се излага, че по делото е приложен договор за правна
защита и съдействие, видно от който е договорено безплатно адвокатско
обслужване на осн. чл.38/2/,т.1 ЗА.
В законоустановения
едноседмичен срок ответникът е депозирал отговор, с който оспорва молбата като
сочи, че по делото не са представени доказателства за заплатено възнаграждение,
че липсва чл. 38,ал.2, т.1 в ЗА и липсват
доказателства че упълномощителят е материално затруднено
лице.
ЯРС намира
следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, като
подадена от легитимна страна в предвидения от закона срок. Съобразно т. 8 от ТР 6/2013 г. на ОСГТК - В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено,
че съдът по искане на
страната може да допълни или
да измени решението в частта му за разноските.
Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му,
с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на
чл. 246 ГПК.
С постановеното по делото решение, съдът е уважил частично
предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 200 от КТ. При преценката си
действително съдът не е коментирал предпоставките на чл. 38 от ЗА. По отношение предпоставките на
фактическия състав на чл.38, ал.2 ЗА, при които на адвоката, оказал безплатна
правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение и при липса на договор за
правна помощ, съществува задължителната практика на ВКС-определение
№515/02.10.2015г. по ч.гр.д.№2340/2015г., в което е прието, че за уважаване на
искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна
помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението
по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.
Според ЯРС, в процесния
случай тези предпоставки са налице. Отново според практиката на ВКС, обективирана в Определение №136/13.06.2016 год. по ч.гр.д.№
2266/2016 год. – дори липсата на
договор за правна помощ и уговорена в него безплатно предоставяна такава не
препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на
чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а
размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по
императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо,съдът приема за неоснователно
възражението в отговора по отношение неправилното посочване на разпоредбата от
ЗА , на което основание се претендира възнаграждението.
Не на последно място преценката за наличие на материална затрудненост при
произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото,
като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване
на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват
съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно
изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако
такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по
правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски,
разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на
безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на
постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да
установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са
налице. Както е прието в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК
определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на тричленен състав на
Първо ТО - договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като
безплатна не се презюмира и следва да бъде установено
от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно
доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в
основното производство по делото не е необходимо да се провежда.Ако обаче
противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са
договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК
като опровергае наличието на поддържаното основание.
В процесния случай в
отговора на молбата по чл. 248 от ГПК ответникът е направил възражение, че не са представени доказателства относно затрудненото
материално положение на ищеца, но
доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено материално положение на
ищеца/ по делото не са представени. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатa, което следва да бъде определено в съответствие с
уважената част от иска и Наредбата № 1 от
09.07.2004 г. , а именно – сумата от 643, 20 лв.
Предвид горното, ЯРС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248,ал.1 от ГПК Решение №479/13.07.2018
год. постановено по гр. дело №22/2018 год. на ЯРС в частта относно разноските
като ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 от ГПК,
вр. чл. 38,ал.2 от ЗА „ВИДЕНОВ
ГРУП“ООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Надежда Костова от САК , с адрес
гр. София, ул.“Никола Габровски“26 сумата от 643, 20 лв. за процесуално
представителство на ищеца по делото.
Определението да се счита за неразделна част от
решение №479/13.07.2018 год. постановено
по гр. дело №22/2018 год. на ЯРС.
Определението подлежи на обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: