ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Шумен, 24.11.2022г.
Административен
съд- гр.Шумен, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия: Бистра Бойн
като разгледа адм.дело № 336 по описа за 2022година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава десета, раздел IV oт АПК, чл.197 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и във вр. с чл.83 ал.3 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба с вх.№ ДА-01-2613 от 07.11.2022год. по описа на
ШАдмС, депозирана от Я.И.Я. с ЕГН: ********** против Заповед № УРИ № 1729з-590 от 07.10.2022г. на
Началника на Районно управление- Шумен, за прекратяване на административно
производство по искане за издаване на разрешение за носене, употреба и
съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие. Жалбоподателят сочи, че е подал
заявление за издаване на разрешение за носене и съхранение на дългоцевно
огнестрелно оръжие с гладкостенна и нарезна цев за ловни цели. Твърди, че заповедта
е незаконосъобразна, защото всички изискуеми документи, посочени в нея като
непредставени били налични. Сочи, че ги представя към настоящата жалба.
Ответникът
в писмено становище в придружително писмо към административната преписка оспорва
жалбата като неоснователна. Изложени са съображения, че заповедта е съобразена
с процесуални и материалния закон и с неговата цел. Сочи се, че до
жалбоподателя е изпратено писмо, с което се изискват допълнителни документи по
чл.58 ал.5 от ЗОБВВПИ, чиято липса представлява нередовност на заявлението, но
тъй като изисканите документи не били представени, производството било
прекратено на основание чл.83 ал.3, във връзка с ал.2 от ЗОБВВПИ.
Административен
съд- Шумен, след като взе предвид приетите по делото доказателства, включително
изисканите от Районен съд- Шумен- заверен препис от Протокол №449 по гр.д.№
2121/21г. по описа на съда, намира за установено от фактическа страна,
следното:
Жалбоподателят притежавал разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие №
201602455242, издадено от Началник на РУ Шумен, валидно до 03.10.2021г. Със
Заповед за незабавна защита от 02.08.2021г. по гр.д.№ 2121/21г. по описа на
Районен съд Шумен по отношение на жалбоподателя били наложени три мерки на
защита по ЗЗДН. Същата подлежи на незабавно изпълнение по силата на закона и
била изпратена до органите на ОД на МВР Шумен в деня на издаването ѝ. С
Решение № 1729з-391/03.08.2021г. на Началник на РУ- Шумен, на осн.чл.155 ал.1,
във връзка с чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ било отнето горепосоченото разрешение за
носене, употреба и съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси и били иззети притежаваните от жалбоподателя оръжия
и боеприпаси. Разрешението, оръжието и боеприпасите били предадени с Протокол
за доброволно предаване на 05.08.2021г. на служител в РУ Шумен.
На
20.10.2021г. в открито съдебно заседание била оттеглена молбата за защита от
домашно насилие, депозирана срещу жалбоподателя и делото било прекратено с
определение на съда, влязло в законна сила на 28.10.2021г.
С писмо
изх.№ 172900-13504/10.10.2022г., жалбоподателят бил уведомен, че в РУ- Шумен е
започнало административно производство на осн.чл.213 от ЗОБВВПИ за отнемане в
полза на държавата на огнестрелните оръжия, съхраняващи се в РУ- Шумен, понеже в
едногодишен срок собствеността върху вещите не била прехвърлена на лице с
разрешение за производство, търговия или придобиване на оръжие.
На 03.08.2022г.,
жалбоподателят подал в РУ- Шумен, служба "КОС" заявление за
разрешение за носене на оръжие за ловни цели. Към същото няма данни да са били
приложени документите, изискуеми по закон и посочени в чл.76, 77, 79 и 80 от ЗОБВВПИ-
билет за лов, удостоверение за подборно ловуване, медицинско свидетелство от
лечебно заведение, удостоверяващ липса на психически разстройства и държавна
такса по тарифата по чл.12 от с.з.
С писмо
рег. № 172900-10832/16.08.2022 г. на Началника на РУ- Шумен, на основание чл.8
ал.2 от ЗОБВВПИ било изискано жалбоподателят в 30- дневен срок да представи
горепосочените документи. Същото било получено на 05.09.2022г. от
жалбоподателя, видно от приложеното известие за доставка по делото.
Била
изготвена Докладна записка във връзка с депозираното заявление изх.№ 1729р-
29971/05.10.2022г., в която се посочват обстоятелствата във връзка с отнемането
на предходно притежаваното разрешение и липсата на изправени нередовности по
заявлението в 30-дневен срок.
Със Заповед № УРИ № 1729з-590 от 07.10.2022 г. на
Началника на Районно управление- Шумен, било прекратено административно
производство по искането за издаване на разрешение за носене, употреба и
съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие. В същата били изложени мотиви с
правно основание чл.56 ал.2, във връзка с чл.30 ал.2 от АПК и чл.83 ал.3, във
връзка с ал.2 от ЗОБВВПИ, поради липса на представени документи в указания срок.
Заповедта
е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 20.10.2022г. Жалба срещу
същата е подадена на 02.09.2022г. чрез Началника на РУ- Шумен на 02.11.2022г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен
интерес от оспорването и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните правни съображения.
Съгласно
чл.6 ал.1 от ЗОПВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и
техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели.
Съобразно ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че за граждански цели могат
да бъдат придобивани оръжия за самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни
стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови
и други постановки. В процесния случай жалбоподателят е собственик на ловни
оръжия и иска разрешение за носене, употреба и съхранение на същите.
Съгласно
чл.56 ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, разрешение за
закупуване, носене и съхраняване на ловно оръжие и боеприпаси се издава от
органите на Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно чл.81
ал.1 от ЗОБВВПИ, извън случаите по чл.78 (касаещи изпълнението на служби със
специални по закон правомощия), за получаване на разрешение за носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, български граждани,
граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република
България, и граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на
Република България, получили разрешение за придобиване и съхранение, подават
писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР,
съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, в което отразяват
информация за завършен курс и успешно положен изпит за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие- за служебни цели или самоотбрана, или прилагат билет за
лов- за ловни цели. Съгласно чл.58. ал.1 от с.з., разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което страда от психическо разстройство. Към заявлението се
прилага и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл.12 от ЗОБВВПИ.
Съгласно
чл.72 ал.2 и ал.3 от с.з. физически лица, кандидатстващи за разрешение за
придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни цели, освен
документите по чл.76 ал.3, 4 и 7 представят и заверен билет за лов съгласно
Закона за лова и опазване на дивеча, а при кандидатстване за разрешение за
придобиване на дългоцевно нарезно оръжие за ловни цели и късоцевно нарезно оръжие
за ловни цели физическите лица представят и удостоверение за подборно ловуване.
В
съответствие с чл.56 ал.3 от ЗЛОД и чл.6 ал.3 т.2 вр. с чл.6 ал.1 от ЗОПВВПИ
жалбоподателят е поискал издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие
от Началника на РУ– Шумен, който е компетентния административен орган. Но към
заявлението не били представени никакви документи, изискуеми по закон, като
липсват и твърдения в жалбата в обратния смисъл.
Видно от
представено с жалбата заверено копие от Медицинско удостоверение, подписано от
д-р Н.- психиатър, жалбоподателят Н. към момента няма данни да страда от
психично разстройство. Документът е с дата 21.10.2022г. или след издаването на
оспорения акт и получаването му от жалбоподателя.
Видно от приложената към жалбата разписка
за плащане на държавна такса в размер на 20.00лв. с получател ОД на МВР и
основание- „разрешително за оръжие“, сумата е била внесена на 02.11.2022г.,
която е датата на депозиране на самата жалба срещу акта. От другите приложени
документи- Удостоверение за подборно ловуване от 26.03.2014г., Билет за лов №
339205, валиден до 31.12.2019г. и Удостоверение за ръководител на лова № 037от
09.2020г. от ловна дружинка Средня не се установява същите да са валидни към
датата на подаване на заявлението и поради каква причина не са били приложени
към него.
Съгласно
чл.142 ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Фактическият състав на приложеното правно
основание чл.83 ал.3, във връзка с ал.2 от ЗОБВВПИ за прекратяване на
производството по издаване на разрешението, включва: 1. констатиране на
непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона, за които органът
уведомява писмено или по електронен път заявителя и дава указания и 30-дневен
срок за отстраняването им и 2. не отстраняване в дадения срок на констатираните
непълноти и/или несъответствия. По делото несъмнено се установи, че двете
предпоставки на фактическия състав са осъществени, което поражда при условията
на обвързана компетентност задължение за ответника да издаде оспорената пред
съда заповед. Към момента на издаване на заповедта не са били отстранени
констатираните нередовности, свързани с липса на приложени документи и внесена
такса. Следователно липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146 т.4
от АПК.
Предвид
представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, посочени
по-горе, съдът намира, че следва да обсъди и приложението на чл.142 ал.2 от АПК. Съгласно този текст установяването на нови факти от значение за
делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. По смисъла на чл.142 ал.2 АПК факти от значение за делото
могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с
обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите,
въз основа на които органът е взел решението си. Снабдяването с част от
необходимите приложения след датата на издаване на обжалвания административен
акт обаче не обосновава приложимост на чл.142 ал.2 от АПК, тъй като този
нов факт не променя с обратна сила фактическата обстановка при издаване на
акта. Тълкуването на въпросната разпоредба в съдебната практика е в смисъл, че
под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на
юридически или доказателствени факти. Правно значение по делото имат само нови
факти, които може да променят съществувалото към момента на издаването на
административния акт правно положение и на които по силата на нормативен акт е
предадено обратно действие, или факти, които са съществували към момента на
издаването на акта, но не са били известни на административния орган или на
адресата на акта. Новите факти по смисъла на чл.142 ал.2 от АПК не следва да са
„новосъздадени“, т.е. да са възникнали след издаването на административния акт,
освен хипотезата на такива факти, на които законът предава обратно действие. В
конкретния случай заплащането от жалбоподателя на такса за административна
услуга и снабдяването с медицинско удостоверение не е ново обстоятелство по
смисъла на чл.142 ал.2 от АПК, а
нововъзникнало такова, на което няма предадено обратно действие. Отделно
не може да бъде установена валидността на останалите необходими документи по
закон, също приложени за първи път в съдебното производство.
По
отношение на наложената спрямо жалбоподателя мярка по ЗЗДН, съдът намира, че
същата не е била сред предпоставките за прекратяване на административното
производство, а е въпрос по неговото същество. За пълнота следва да се посочи,
че съгласно чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават
на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по
Закона за защита от домашното насилие. По отношение на жалбоподателя в периода
02.08.2021г.- 28.10.2021г. са били наложени три привременни мерки по ЗЗДН,
което е отрицателна предпоставка за издаване на разрешение за носене на оръжие.
/Решение № 14242 от 17.11.2020г. на ВАД по адм.д.№ 5279/2020г./
Предвид
изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед е законосъобразна–
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила и е съобразена с целта
на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за
настоящата инстанция е неоснователна, понеже страната не е била представлявана
от юрисконсулт. Придружителното преписката писмо, съдържащо отговор на жалбата,
е депозирано от издателя на акта- Началник РУ Шумен.
Водим от
горното, Административен съд – Шумен
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.И.Я. с ЕГН: **********, с адрес ***
против Заповед № УРИ № 1729з-590 от
07.10.2022 г. на Началника на Районно управление- Шумен, за прекратяване на
административно производство по искане за издаване на разрешение за носене,
употреба и съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7 – дневен срок от страните, участващи в
административното производство пред Върховния административен съд.
Съдия: