№ 290
гр. Пазарджик, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220200777 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „Ю., против наказателно постановление № 2024-1818-02-149 /
13.05.2024 г. на началника на РУП - Пазарджик, с което на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 81, ал.2 т.2 от ЗБЛД глоба в размер на 50 лева .
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна
на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, настоява да се отмени НП, поради процесуално-правна и
материално-правна незаконосъобразност. .
Въззиваемият АНО , чрез своя процесуален представител, депозира
писмено становище с искане за потвърждаване на НП.
Съдът, след анализ на доказателствата по делото и по свое вътрешно
убеждение, установи:
Обжалваното НП санкционира жалбоподателя за това, че „на 23.03.2024 г.
... в гр. Пазарджик, ....“, при извършена полицейска проверка, горепосоченото
лице представя документ за самоличност- лична карта с № ******, , счупена
1
през средата в холограмите и липсват парчета от пластиката, с което виновно е
нарушил чл. 7. ал. 1 от ЗБЛД“.
описанието на нарушението в АУАН, послужил за издаване на това НП , е
идентично, както, впрочем, и възприетата като виновно нарушена норма.
Както правилно настоява процесуалният представител на жалбоподателя,
налице е несъответствие между описанието на нарушението е възприетата
правна квалификация. според отразените факти на извършване на деянието, то
се изразява в представяне на документ за самоличност - лична карта, която е
счупена по посочения начин. никъде при описанието на нарушението не се
вменява повреждането на картата, което не следва да се допуска със
задължението по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД (Гражданите, притежатели на
български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане,
унищожаване или загубване). Санкционната норма е съответна на
квалификацията, но не и на описаното нарушение - тоест не и на вменените
факти, тъй като санкционният състав на чл. 81, ал.2 т.2 от ЗБЛД предвижда
глоба за повреждане на документ за самоличност, каквото въобще не се
вменява с приписаните факти на извършване на нарушението. А тъкмо по тях
се преценява деянието и се гради защитата - виж ТР 3/2015 на ОСНК ВКС ,
докл. Галина Захарова.
Констатираното нарушение е съществено, тъй като засяга правото на
защита и прави невъзможен съдебния контрол върху законосъобразността на
санкционния акт , тъй като и съдът не може да прецени какво точно деяние се
вменява , предвид противоречието между описанието на нарушението и
неговата квалификация.
Тази констатация е достатъчна за отмяна на НП.
дори и да не се възприеме тази позиция и да бе процесуално изправен
АУАН и издаденото въз основа на него НП, налице е друго основание за
отмяна на НП - по същество.
Ако се приеме ( хипотетично, предвид невъзможността за преценка
поради противоречието, коментирано горе), че нарушението се изразява в
повреждане , то няма данни това да е станало умишлено, нито дори такива, че
е проявена небрежност или жалбоподателят не е предвидил в процесната
ситуация повреждането, но е могъл и е бил длъжен ( с оглед задължението по
чл. 7, ал.1 от ЗБЛД) да предвиди повреждането. Установено от
2
неопроверганите му обяснения е, че при сядането на пейка, портфейлът му, в
който съхранявал личната си карта, по такъв начин се притиснал към пейката,
че пластиката се пречупила и отпаднали парчета. Следва да се има предвид,
че личната карта е била съхранявана в портфейл, показан в съдебно заседание
- с двойна разгъвка , тоест протекцията върху документите е подсилена от
няколко пласта кожа, което допълнително предпазва вещите . Затова, не може
да се обоснове, че в процесната ситуация жалбоподателят е имал обективната
възможност да предвиди при сядането на пейката повреждането на личната
карта, съхранена в портфейла му , макар и поставен в задния джоб.
Изводите са за незаконосъобразност на НП обосновават решението за
отмяната му, поради което неоснователна е и претенцията за разноски в полза
на въззиваемата страна.
Основателна е тази на жалбоподателя, претендиращ стореното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева ( л.21) , против които се
прави неоснователно възражение за прекомерност, доколкото платеното е в
установения с чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2,т.2 НМАВ минимален размер.
Възнаграждението се дължи в полза на жалбоподателя на осн. чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК . Предвид горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2024-1818-02-149 / 13.05.2024
г. на началника на РУ - Пазарджик при ОД МВР Пазарджик , с което на Л. Д.
Д., с ЕГН **********, е наложена на основание чл. 81, ал.2 т.2 от ЗБЛД глоба
в размер на 50 лева .
ОСЪЖДА РУ - Пазарджик при ОД МВР Пазарджик да заплати на Л. Д.
Д., с ЕГН ********** сума в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3