РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 20.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 94 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 121, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във вр. с чл. 203 от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила искова молба от Й.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК: *********, гр. Бургас 8000, бул. „Княз Александър Батемберг“ № 1, представлявана от изпълнителен директор.
Делото е образувано в резултат
на определение № 260105 от 17.02.2021 г. по гр.д. № 1912/2020 г. на Районен съд
– Ловеч.
С разпореждане от з.с.з. на 06.04.2021 г. е изискано от РС – Ловеч заверено копие на определение № 260105 от 17.02.2021 г. по гр.д. № 1912/2020 г. на Районен съд – Ловеч, съдържащо отбелязване за дата на влизане в сила на същото.
Видно от представеното заверено копие на определение № 260105 от 17.02.2021 г. по гр.д. № 1912/2020 г. на Районен съд – Ловеч, същото е вляло в сила на 09.03.2021 г., като със същото е разделено производството делото на районния съд, като по исковата молба на Й.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК: *********, гр. Бургас 8000, бул. „Княз Александър Батемберг“ № 1, представлявана от изпълнителен директор, по иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и цена на иска 6000 лв., представляващ обезщетение за времето, през което, поради незаконно уволнение не е бил на държавна служба, а именно 23.02.2018 г.-23.08.2018 г., ведно с мораторна лихва върху размера на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД, за периода 07.02.2020 г. – 13.11.2020 г. в размер на 468 лв., ведно със законната лихва върху главицата от 6000 лв., считано от предявяването на иска пред Ловешки районен съд до окончателното изплащане, е прието, че този иск е подсъден на Административен съд – Ловеч, поради което в тази част копие от исковата молба е изпратена на Административен съд – Ловеч, по който повод е образувано настоящото дело.
В исковата молба се сочи, че няма спор между страните, че с Решение № 1983 от 07.02.2020 г. по адм.д. № 1529/2019 г. на ВАС е отменено решение № 136/07.11.2018 г. по адм.д. № 93/2018 г., постановено по адм.д. № 93/2018 г. на Административен съд – Ловеч, VI състав и вместо него е постановено: ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-13/23.02.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца, считано от 23.02.2018 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ищецът сочи, че през целия исков период от 23.02.2018 г.-23.08.2018 г. е бил без работа, като не е бил нает нито по трудово, нито по служебно правоотношение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С.Л. от ЛАК, която поддържа исковете, като се позовава на съдебно-икономическа експертиза, поради което депозира молба вх. № 780/16.02.2022 г., с която увеличава размера на иска за главница от 6000 лв. на 6600 лв., както и размера на иска за мораторна лихва от 468 лв. на 515,21 лв. Ищецът поддържа и искане за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 82 –гръб от делото.
Ответникът Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК: *********, гр. Бургас 8000, бул. „Княз Александър Батемберг“ № 1, представлявана от изпълнителен директор, в писмен отговор вх. 1564/12.05.2021 г., молба вх. № 3206/11.10.2021 г., становище вх. № 772/16.02.2022 г. и становище вх. № 1011/04.03.2022 г., чрез юрк. К.П признава основателността на иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвид отменената с влязло в сила съдебно решение заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, како сочи единствено, че от стана на ищеца не е била отправяна покана до ответника за заплащане на дължимото обезщетение. Ответникът не се представлява в съдебно заседание, липсват доказателствени искания от ответника, като с молба вх. № 3206/11.10.2021 г. се прави бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника без да се сочи размер.
В съдебно заседание на 20.04.2022 г. съдът е допуснал с протоколно определение на основание чл. 214 от ГПК увеличение на размера на иска за главница от 6000 на 6600 лв. и увеличение на размера на иска за мораторна лихва от 468 лв. на 515,21 лв.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл - Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.
По делото няма спор, а и се установява от приложеното адм.д. № 93/2018 г. на Административен съд – Ловеч, че с Решение № 1983 от 07.02.2020 г., постановено
по адм.д. № 1529/2019 г. на ВАС е отменено решение №
136/07.11.2018 г. по адм.д. № 93/2018 г., постановено
по адм.д. № 93/2018 г. на Административен съд –
Ловеч, VI състав и вместо него е постановено:
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-13/23.02.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Рибарство и аквакултури“, с която е прекратено
служебното правоотношение на ищеца.
Ето защо налице е материалноправната предпоставка за уважаване на иска по чл.
104, ал. 1 от ЗДСл – влязло в сила съдебно решение на 12.05.2017 г., с което е
отменено незаконното уволнение на ищеца.
Ведно от представените от ищеца копия на официални документи – удостоверение за декларирани данни, справка данни за осигуряването на ищеца Й.С.Н. от ТД на НАП Велико Търново, справка за актуално състояние на действащи трудови договори на ищеца Й.С.Н. от ТД на НАП Велико Търново, служебна бележка от Агенцията по заетостта и др. /на л. 25-31 от делото/, а и няма спор, че за целия исков период от 6 месеца, 23.02.2018 г.-23.08.2018 г. ищецът е бил без работа, като не е бил нает нито по трудово, нито по служебно правоотношение.
Сочените писмени доказателства не са оспорени
от ответника, поради което и съдът следва да ги кредитира, още повече като
съобрази, че ответникът не е представил никакви доказателства, които да ги
опровергават.
Ето защо исковата
претенция се явява доказана изцяло по основание и размер.
За целия период от влизане в сила на решението на съда за отмяна на незаконосъобразната заповед за уволнение - 07.02.2020г. - до момента на окончателното плащане, ответникът дължи и лихва за забава върху главницата. Съгласно т.4 от ТР № 3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г., ОСГК началният момент на лихвата върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението на ВАС, т.е. датата - 07.02.2020 г. Съобразно задължителното тълкуване на т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и константната съдебна практика на ВАС, при незаконни административни актове началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата за обезщетение за вреди, е влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случая решението а съда, с което уволнението е признато за незаконно, е влязло в сила на 07.02.2020 г. и именно от тази дата следва се присъди и законната лихва.
По делото беше прието заключение на съдебно-икономическа експертиза за изчисляване размера на иска за обезщетението за оставане без работа, както и на иска за мораторната лихва върху него. Вещото лице С.Ц. е съобразило размера на основната работна заплата за длъжността „главен инспектор рибарство и контрол“ при ответника към датите 07.02.2020г. /датата на признаване уволнението за незаконно/ и към дата 21.02.2020г. /датата на неявяването да заеме службата, на която е възстановен/, като е съобразена разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.
От изследваното от вещото лице поименно разписание на длъжностите към
04.02.2020г. се установява, че от общо 14 лица на длъжност „главен инспектор
рибарство и контрол“, от които 12 с магистърска образователна степен, 9 души са
с индивидуална месечна основна заплата в размер 1100 лева. В случая се търси и
доказва какъв е размерът на индивидуалната месечна основна заплата на същата
или сходна длъжност, като заеманата от лицето преди уволнението му, но към
датата на признаването на уволнението за незаконосъобразно или на неявяването
му да заеме тази работа. На това основание вещото лице е дало заключение, което
е прието и неоспорено по делото, че размерът на обезщетението е в размер 1100
лева месечно или за 6 месеца в размер 6600 лева, а мораторната
лихва върху този размер е в размер 515,21 лева.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице по СИЕ вх. № 502/03.02.2022 г., като компетентно,
безпристрастно и неоспорено от страните, което е изчислило размера на
полагащото се обезщетение на ищеца по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл въз основа на
основната заплата в размер на 1100 лв.
Както беше посочено по-горе, в съдебно заседание на 20.04.2022 г. съдът е допуснал с протоколно определение на основание чл. 214 от ГПК увеличение на размера на иска за главница от 6000 на 6600 лв. и увеличение на размера на иска за мораторна лихва от 468 лв. на 515,21 лв.
Ето защо искът е изцяло основателен до претендирания от ищеца размер за сумата от 6 600 лв. /шест хиляди и шестстотин лева/, представляваща сбора от 6 заплати в размер на основна заплата от 1100 лв. – определен към момента на признаване на уволнението за незаконно – датата 07.02.2020 г. – влизане в сила на Решение № 1983 от 07.02.2020 г., постановено по адм.д. № 1529/2019 г. на ВАС, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от предявяване на исковата молба пред ЛРС - 13.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г., при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая, началният момент на забавата е 07.02.2020г. – когато влиза в сила решението Решение № 1983 от 07.02.2020 г., постановено по адм.д. № 1529/2019 г. на ВАС за отмяна на незаконното уволнение и следва исковата претенция за търсената сума за лихва да се уважи за размера на законната лихва, считано от 07.02.2020 г. до 13.11.2020 г. – датата на подаване на исковата молба пред Ловешки районен съд, или искът за мораторна лихва е основателен за сумата от 515,21 лв. съгласно заключението на ВЛ по съдебно-икономическата експертиза, като искът за мораторна лихва е основателен изцяло.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС - При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване,
а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от
момента на преустановяването им.
Независимо от горното, следва да се
посочи, че възражението на ответника, че не е бил поканен да заплати обезщетението
на ищеца, което ответникът признава, че е дължимо, не е основателно видно от
представените от ищеца писмени доказателства на л. 64-67 от делото, които
удостоверяват, че ответникът е поканен с изрична писмена покана от ищеца да
заплати иска за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като е получил поканата
на 23.09.2020 г., видно от известие за доставяне на л. 64 от делото, но няма
спор, че ищецът не е получил нито отговор, нито плащане.
Горното съдът посочва с цел прецизност, т.к. дължимостта на настоящата претенция не е поставена в зависимост от покана, с оглед посоченото по-горе относно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Ето защо и като съобрази своевременното увеличение на размера на двата иска, съдът намира и двата иска за изцяло основателни и доказани по размер, с оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза.
В същия смисъл е и практиката на ВАС, така: Решение № 7557 от 16.06.2020 по адм.д. № 11602/2019 г. на ВАС, Решение № 1062 от 25.01.2019 г. по адм.д. № 3027/2018 г. на ВАС и др.
При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски съгласно списък на л. 82-гръб от делото. В ИМ и в хода по същество ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, от които 500 лв. заплатен адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 61 от делото и 240 лв. депозит за вещо лице, видно от платежно нареждане на л. 72 от делото, или общо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 740 лв. разноски по делото.
Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, т.к. от една страна, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 61 от делото, ищецът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 600 лв., а видно от списък на разноските на л. 82-гръб от делото, ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от заплатения размер, а именно в размер на 500 лв., а от друга страна, размерът от 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение е по-нисък от определения в чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание гореизложеното Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК: *********, гр. Бургас 8000, бул. „Княз Александър Батемберг“ № 1, представлявана от изпълнителен директор, да заплати на Й.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 6 600 лв. /шест хиляди и шестстотин лева/, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляваща сбора от 6 заплати в размер на основна заплата от 1100 лв. – определен към момента на признаване на уволнението за незаконно – датата 07.02.2020 г. – влизане в сила на Решение № 1983 от 07.02.2020 г., постановено по адм.д. № 1529/2019 г. на ВАС, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от предявяване на исковата молба пред ЛРС - 13.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
ЕИК: *********, гр. Бургас 8000, бул. „Княз Александър Батемберг“
№ 1, представлявана от изпълнителен директор, да заплати на Й.С.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 515,21
лв. – мораторна лихва върху главницата, считано от
07.02.2020 г. до 13.11.2020 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК: *********, гр. Бургас 8000, бул. „Княз Александър Батемберг“ № 1, представлявана от изпълнителен директор, да заплати на Й.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 740 лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: