Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и седми януари, две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря
Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. №
15 584 по описа за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „М.“ ЕАД да заплати на В.К.Б. следните суми:
1. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), връзка с чл. 24, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване на правата
на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала:
а. 43 577,74 лева брутно възнаграждение по договор за управление за периода октомври
2012 г. – февруари 2015 г. плюс законната лихва от 30.11.2015 г. до
окончателното изплащане;
б.
1 800,00 лева обезщетение при прекратяване на договора за управление преди
изтичането на срока му плюс законната лихва от 30.11.2015 г. до окончателното
изплащане;
2. на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - 2 949,56 лева обезщетение за забава върху 43 577,74 лева,
изчислено за периодите, посочени в допълнителното заключение на вещото лице Р.Б.;
3. 5 372,26 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.
[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на В.Б. срещу „М.“
ЕАД:
1.
иска по чл.. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, връзка с чл. 24, ал. 1 от Правилника за реда за
упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие
в капитала за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване на договора за управление;
2. иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за
забава върху сумата по иска по т. 1 от настоящия параграф;
3. иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение по договора за управление за сумата над 2 949,56 лева до пълния предявен размер от 8 668,38 лева.
[3] ОСЪЖДА В.Б. да заплати на „М.“
ЕАД 28,68 лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
[4] Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмиченсрок от
уведомлението за изготвянето му.
[5] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си
жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето държавна
такса по сметка на САС от 2% от обжалваемата сума. При неизпълнение съдът ще
върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.
1.
На ищеца
[6]
В.Б. заявява в искова молба от 30.11.2015 г., че с ответника „М.“ ЕАД (М.) е
имал договор за управление на неговия клон „ЦКЛ“. Преди изтичането на срока на
договора, на 26.02.2015 г., М. е прекратил договора едностранно, без
предизвестие. За периода на действието на договора М. не е заплатил на В.Б. 43 577,74 лева възнаграждение по договора,
както и 8 668,38 лева
обезщетение за забава от момента на изискуемост на всяко месечно
възнаграждение. В.Б. твърди, че М. му е дължал, но не му е заплатил и
договорено обезщетение от 1 800,00 лева за едностранното прекратяването на
договора преди изтичането на срока му и 1 800,00 лева обезщетение за
прекратяването на договора без предизвестие, както и 123,20 лева обезщетение за
забава върху това обезщетение от 30.03.2015 г. до 30.11.2015 г. Затова В.Б.
моли съда да осъди М. да му заплати тези суми (исковата молба, л. 2-8).
2.
На ответника
[7]
Ответникът М. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че дължи на В.Б.
възнаграждение от 30 782,72 лева, както и обезщетение за забава върху
него. Той също твърди, че обезщетението за забава върху неизплатените
възнаграждения след 2013 г. следва да се дължи от момента на прекратяване на
недостига на средства за изплащане на работна заплата до подаването на исковата
молба, а не от датата на дължимостта на съответното месечно възнаграждение. М.
оспорва и дължимостта на обезщетението за прекратяване на договора без спазване
на срока за предизвестие и законната лихва върху него. Той твърди, че такова
обезщетение не е било договорено. М. признава, че дължи на В.Б. 1 800,00
лева за обезщетение за прекратяването на договора преди изтичането на срока му
(писмения отговор, л. 102-105 и л. 125).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,
СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[8] Не се спори, че от 15.03.2010 г. до 26.02.2015 г. В.Б. е
работил като управител на клон „ЦКЛ“ на „М.“ ЕАД по договор за управление (вж.
и протокола, л. 9, протокола, л. 10-11, договорите, л. 12-26, протокола, л.
27-29, уведомлението, л. 30). Не се спори, че М. е дължал на В.Б.
възнаграждение, което се е определяло по реда и начина, установен в чл. 33 от Правилника за реда за упражняване
на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала
(Правилника). М. и В.Б. са уговорили, че в случай на недостиг на парични
средства за работна заплата, възнаграждението на В. Г. се е намалявало
пропорционално на недостига на средствата, а разликата се е дължала в следващ
период, след пълното изплащане на начислената работна заплата на персонала на
клона (т. 6.3. от договора от 10.12.2014 г., л. 24).
[9] М.
и В.Б. са договорили, че, ако М. прекрати договора едностранно с едномесечно
предизвестие без да мотивира решението си за прекратяване на договора, дължи на
В.Б. възнаграждение от пет минимални работни заплати (МРЗ) (договора, т. 7.2,
л. 25). Не се спори, че М. е прекратил договора по този начин и, че не е
изплатил на В.Б. възнаграждение от пет МРЗ.
[10] За
периода, през който В.Б. е работил за М., последният не му е заплатил
43 577,74 лева брутно възнаграждение (т. 1 от основното заключение на
вещото лице Р.Б., л. 186). Същевременно през този период е бил реализиран
недостиг на парични средства за изплащане на работна заплата. Обезщетението за
забава върху 43 577,74 лева от момента на преодоляването на недостига до
30.11.2015 г. е 2 949,56 лева (т. 2 от допълнителното заключение на вещото
лице Р.Б., л. 199). М. не е заплатил тези суми на В.Б..
[11] В.Б.
е заплатил 3 006,78 лева държавна такса (л. 85), 210,00 лева на вещо лице (л.
133, 178), 3 000,00 лева на адвокат (л. 201-203) и 5,00 лева за
обезпечителна заповед (л. 93). М. е заплатил 210,00 лева на вещо лице (л. 131).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ
ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО
ДЕЛОТО
[12] В.Б. е
предявил пет иска. Три от исковете са по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, връзка с
чл. 24, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в
търговските дружества с държавно участие в капитала (Правилника) Другите два
иска са по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1.
По исковете по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, връзка с чл. 24, ал. 1 от Правилника
[13] Съгласно чл. 24, ал.
1 от Правилника, управлението
на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала се възлага с
договори за управление, сключени между всеки член на управителния орган на
дружеството и органа, който упражнява правата на едноличния собственик на
капитала. Ако някоя от страните не изпълни договора, другата страна по него
може да търси изпълнение, заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на
валиден договор за управление между ищеца и ответника, с който ответникът е
възложил на ищеца управлението на процесния клон; 2. ответникът да е поел
задължения по този договор за: а. заплащане на възнаграждение на ищеца; б.
заплащане на обезщетение при прекратяването на договора преди изтичането на
срока му на действие; в. за заплащане на обезщетение при неспазен срок на
предизвестие за прекратяването на договора; 3. ответникът да не е изпълнил тези
свои задължения.
[14] Съдът установи,
че е налице валиден договор за управление между В.Б. и М., с който последният е
възложил на първия управлението на процесния клон. Съдът установи също, че М. е
поел задължения по този договор да заплаща възнаграждение на В.Б. и обезщетение
при прекратяването на договора преди изтичането на срока на действието му.
Съдът установи, че М. не е заплатил на В.Б. 43 577,74 лева брутно възнаграждение от
дължащото му се, както и 1 800,00 лева обезщетение за прекратяване на
договора преди изтичането на срока му.
[15] Налице са предпоставките за уважаването на първия иск
– този за изплащане на възнаграждението – и на втория иск – този за заплащане
на обезщетение за прекратяване на договора преди изтичането на срока му. М. не
е възразявал, че не се дължи възнаграждение в пълен размер, когато част от него
е за период на недостиг на средства за заплати, а недостигът е отпаднал след
прекратяването на договора.
[16] Съдът не установи
М. да е поел задължение да заплати обезщетение на В.Б. при неспазен
срок на предизвестие за прекратяването на договора. Следователно не е налице
една от предпоставките за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за
неспазен срок на предизвестие. Затова съдът отхвърля този иск.
2. По
исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
[17] Съгласно чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към ответника; 2.
ответникът да е изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение
на ищеца.
[18] Съдът установи, че В.Б.
има вземане от М. за 43 577,74 лева. Част от това задължение е било за
периоди, когато в клона е имало недостиг на средства за работни заплати и
съгласно т. 6.3. от договора М. е изпадал в забава след отпадане на недостига.
Размерът на законната лихва за периода от отпадането на недостига до 30.11.2015
г. е 2 949,56 лева. М. не е заплатил такова обезщетение на В.Б..
[19]
Налице са предпоставките
за уважаването на иска, но за 2 949,56 лева. Затова съдът осъжда М. да
заплати на В.Б. 2 949,56 лева, като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 8 668,38 лева.
[20]
Съдът отхвърля иска за
обезщетение за забава върху обезщетението за прекратяване на договора без
предизвестие. Съдът отхвърля този иск, защото установи, че М. не дължи на В.Б.
обезщетение за прекратяване на договора без предизвестие.
3. По разноските
[21] В.Б. търси и разноски. Той е направил такива
за 6 221,78 лева.
[22] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 48 327,30 лева при предявен размер от 55 969,32 лева. Затова съдът осъжда М. да заплати на В.Б. 5 372,26 лева.
[23] М. също търси разноски. Той е направил такива за 210,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[24] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на В.Б. за 7 642,02 лева при предявен размер от 55 969,32 лева. Затова съдът осъжда В.Б. да заплати на М. 28,68 лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия: