Определение по дело №816/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 1073
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20191700500816
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П   Р   Е   Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№  1073/ 04.12.2019год.     град Перник 

 

В    И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Пернишкият окръжен съд – в закрито заседание на 04.12.2019год. /четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година/  в следния състав:

 

                                                                                               Председател: Методи Величков      

                                                                                               Членове: Рени Ковачка      

                                                                                                                    Антон Игнатов      

Секретар  

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка ч. възз. дело № 816 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

          Производството по делото е по чл. 274  и следв. от ГПК и е образувано по „възражение  по чл.414 ГПК „ вх.№ 8906/22.03.2019год. /имащо характер на частна жалба/, подадена срещу Заповед № 1953/26.02.2016год. по ч. гр.дело № 01436 по описа на ПРС, в частта за разноските в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се поддържа, че   разноските в заповедното производство са недължими, завишени и че със същите „Топлофикация Перник“ АД се обогатява неоснователно.

          Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимирано да обжалва лице.

         Съгласно чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение може да се обжалва единствено в частта за разноските, както от длъжника, така и от подалия заявлението за нейното издаване. Разпоредбата не предвижда срок за обжалване, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.59 от ГПК, същата подлежи на обжалване в определения от съда срок за това. В случая, районният съд в заповедта за изпълнение на парично задължение изрично е определил двуседмичен срок за обжалването й в частта за разноските и доколкото тази заповед е връчена на жалбоподателя на 11.03.2019год., а мастната жалба е подадена на 22.03.2019год., то същата е подадена в срок и е процесуално допустима.

      Частната жалба е допустима и доколкото производството по установителния иск на „Топлофикация Перник“ АД гр. Перник за вземанията, предмет на Заповед 1953/26.02.2016год. за изпълнение на парично задължение по ч. гр.дело № 01436 по описа на ПРС е прекратено с  влязло в сила на 12.09.2019год.  определение № 3303/23.08.2019год., постановено по гр.дело № 03019/2018год. по описа на ПРС. Предвид на това произнасяне относно дължимостта на разноските в заповедното производство в границите на производството по установителния иск не може да бъде осъществено и единствената възможност за това остава в производството по чл.413, ал.1 от ГПК. В този смисъл частната жалба не е лишена от предмет и следва да бъде разгледана по същество.

   По същество частната жалба е неоснователна.

    Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до Районен съд-Перник от „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник против  И.В.Й. *** за парично вземане в размер но 431.07лева, представляващо стойността на доставена, потребена, но незаплатена топлоенергия за апартамент № *** в ***, сумата от 44.64 лева, представляваща законна лихва за периода от 08.11.2017год. до 18.02.2019год., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Районният съд е уважил искането и е издал Заповед № 1053/26.02.2019год. по ч.гр.дело № 011436/2019год. на ПРС за сумата от 431.07лева, представляващо стойността на доставена, потребена, но незаплатена топлоенергия за апартамент № ** в ***, сумата от 44.64 лева, представляваща законна лихва за периода от 08.11.2017год. до 18.02.2019год., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата, както и за сумата от 25 лева, представляваща държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

 В т. 14 на заявлението е направено изрично искане от заявителя за присъждане на внесената държавна такса за заповедното производство, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Към заявлението е представено доказателство за  упълномощаването на А.С. като юрисконсулт на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник за подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и доказателство за внесена по сметка на ПРС държавна такса в размер на 25 лева.

Правото на страната да репарира сторените от нея разноски в съдебното производство е гарантирано от закона с разпоредбата на чл.78 от ГПК, която е приложима и в заповедното производство. При уважаване на искането на заявителя и издаване на заповед за изпълнение, на длъжника се разпорежда да заплати и сторените от кредитора разноски в заповедното производство- чл.412, т.8 от ГПК. Тези разноски включват заплатената държавна такса и адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение.

За издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съгласно чл.12 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се дължи държавна такса от 2 на сто от интереса, но не по-малко от 25 лева.

Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, на представляващия в заповедното производство заявител- юридическо лице, се дължи юрисконсултско възнаграждение, което по размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.26 от НЗПП при защита в заповедното производство дължимото възнаграждение може да варира от 50 до 150лева.

При тези законови постановки е видно, че  заявителят в заповедното производство е заплатил действително дължащата се държавна такса, която е в размер на 25 лева, който е и минимален такъв съгласно Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Предвид на това и изхода от спора- уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК и съгласно чл.78, ал.1 от  ГПК длъжникът дължи тяхното възстановяване на заявителя. Последният дължи и заплащане на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство, който е определен от районния съд в минимално предвидения размер и този размер е съобразен  характера и сложността на производството размера на претендираното вземане и конкретните действия извършени от юрисконсулта, изразяващи се единствено в подаване на заявлението.  С оглед на изложеното подадената от И.Й. частна жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваната заповед за изпълнение, в обжалваната й част, следва да се потвърди.

 Водим от горното и на основание чл.413, ал.1 от ГПК във вр. с чл.278 от ПК, Пернишкият окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение № 1053/26.02.2019год. по ч. гр.дело № 01436/2019год. по описа на Пернишкия районен съд, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.

ОПРЕДЕЛЕНИТО не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                                          Членове: