РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., **.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.ят районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело №3311 по описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Д.П. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат К.Д. ***, със съдебен адрес:***, офис №* срещу ТПК „С.” /в несъстоятелност/, ЕИК ***, представлявано от ** Д.И.И., със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. ***. Исковете черпят правното си основание от разпоредбата на чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ – ищцата моли, съдът да отменени като незаконосъобразни Заповед №88/16.07.2019г. и Заповед №89/17.07.2019г. на **я на ответната кооперация, с които и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото и правоотношение, както и да бъде същата възстановена на предишната и работа „главен **” в ТПК „С.”.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищцата работила като „главен **” в ответната кооперация по безсрочен трудов договор. Със Заповед №***. на **я на УС на кооперацията, Д.П. е с наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и съответно със Заповед №***. и е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ, без предизвестие. Двете заповеди били връчени на ищцата на 17.07.2019г. като приложения към нотариална покана отправена до служителя чрез нотариус Ю. Д.,*** действие ДРС.
П. твърди, че наложеното и дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяването на трудовото и правоотношение са незаконни, а заповедите незаконосъобразни, поради следните съображения:
- преди да наложи дисциплинарното наказание, работодателят не е изискал от ищцата писмени обяснения, съгл. императивната норма на чл.193, ал.1 от КТ за визираните в заповедта от 16.07.2019г. нарушения на трудовата дисциплина;
- преклузивният срок по чл.194, ал.1 от КТ не бил спазен от работодателя, заповедта е издадена след този срок;
- работодателят не е спазил чл.33, ал.3 от Устава на кооперацията, съгласно който: „за дисциплинарни наказания на членовете на кооперацията, *** издава заповед след вземане на писмено обяснение на нарушителя, при спазване на този устав и Правилника за организация на работната заплата. За наказание „дисциплинарно уволнение” се иска писмено становище на КСД и Решение на Управителния съвет.” В случая, ищцата твърди, че не е дадено становище на КСД, нито е свикван УС и съответно, той не е вземал решение по въпроса;
- Д.И., в качеството и на ** на УС на ответната кооперация не е имала правомощията да издава и подписва заповедите, т.е. те са подписани от лице без представителна власт. Правата на *** били ясно визирани в чл.46, ал.6 от Устава на кооперацията, същият не разполагал с работодателска власт и поради това дисциплинарното уволнение било незаконосъобразно;
- Заповед №***. не съдържала всички изискуеми реквизити и съдържание, съгл. императивната норма на чл.195 от КТ, не била мотивирана, не е написана разбираемо и не ставало ясно какви били конкретните нарушения по изброените точки на чл.187 от КТ, под които се подвеждали вменените на ищцата нарушения;
- в Заповед №***. липсвали данни, относно основния критерий, визиран в разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ – съответствие между тежестта на наказанието и тежестта на извършените нарушения с неговите характеристики /значимост на изпълнение на задълженията, форма на вина, обстоятелства и поведението на работника/.
Ищцата твърди, че не е извършила вменените и в Заповед №***. нарушения и не следва да и се търси дисциплинарна отговорност.
Д.П. твърди, че първоначално със Заповед №33/10.05.2019г. на *** на УС на кооперацията Д.И. е прекратила трудовото и правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата на длъжността „главен **”, но впоследствие, И. сама си отменила заповедта на осн. чл.344, ал.2 от КТ, защото разбрала, че е нарушила устава на кооперацията, издавайки цитираната заповед от 10.05.2019г. Междувременно, при издаване на Заповед №***. е била иззета счетоводната документация от ищцата на 10.05.2019г. с приемо-предавателен протокол, но след отмяната на заповедта не е била върната на Д. П..
По искане на членове на УС е бил предизвикан независим финансов одит, който е приключил със заключение /връчено на Д.И. на 08.05.2019г./ за констатирани несъответствия между отчетените приходи от наеми и фактически използваните помещения, между префактурираната ел. енергия и отчетената по пасантните електромери на наемателите н помещения, като били нанесени щети на кооперацията в размер на ***лв. На **.05.2019г. е било свикано извънредно събрание, на което са взети решения за изключване на Д.И. като член-кооператор, прекратяване на правомощията и като ** на кооперацията, избор на нов ** и попълване състава на УС. Д.И. оспорила по съдебен ред решенията на ОС на осн. чл.58 от ЗК пред ДРС, по повод на което било образувано гр. д. №2292/2019г. Така, с Определение на ДОС по ч. т. д. №137/2019г. било спряно регистърното производство. С оглед изложените обстоятелства, оставал неясен въпроса – имала ли право вече бившата *** на кооперацията да издава заповеди, след като на ***. вече са и били отнети правомощията.
Ищцата твърди, че никога не е издавала фактури, а такива се издавали от сина на Д. И. – Е. Д., който ги представял на майки си и след тя се запознавала с тях и се предавали на ищцата за осчетоводяване. Д.П. въпреки, че била главен ** нямала каса и достъп до нея, същата се намирала при **** И..
Ищцата заявява, че вменените и нарушения за ощетяване на кооперацията са голословни и с прекратяване на трудовото и правоотношение се целяло да бъде отстранена, защото била „неудобна” като новоизбран ** на ТПК „С.”.
С оглед гореизложеното, ищцата моли, съдът да отмени двете заповеди като незаконни, а уволнението, като незаконосъобразно и да бъде възстановена на заеманата преди длъжност „главен **”. Претендират се сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Наведените твърдения за незконосъобразност на процесните две заповеди не са основателни. Срокът по чл.194 от КТ за налагане на наказание бил спазен, предвид обстоятелството, че съобр. чл.194, ал.3 от КТ сроковете не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск, а ищцата е била в отпуск по болест, неплатен отпуск и платен годишен отпуск общо 37 дни за периода от *** до ***. Ответникът излага, че за времето от ***. до ***. на ищцата са връчени 7 покани за даване на обяснения с приложени към тях относими документи. На последната покана до ищцата от ***. същата е написала собственоръчно, че Д.И. не и е работодател, считано от ***. Д.П. отказвала да получи поканите и двете заповеди, поради това се е наложило заповедите да и бъдат изпратени и връчени чрез нотариална покана.
Ответникът твърди, че *** на кооперацията е имал представителна власт да налага дисциплинарно наказание и да прекратява трудови договори, съгласно чл.**, ал.2, т.4 от ЗК. Заповед №***. била мотивирана и ясна, съдържала всички изискуеми реквизити и не страдала от пороците, описани в исковата молба.
Отделно от горното, ответникът твърди, че ТПК „С.” има ** – Д.И., вписана в ТР и тя има право да подписва заповеди, вкл. и за прекратяване на трудови договори. Не се оспорва обстоятелството, че в ДРС има образувано дело по молба на Д. И. с пр. основание чл.58 от ЗК, с което оспорват взетите решения на ОС на кооперацията на 25.06.2019г., което било висящо към момента.
Д.ят районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, и след преценка на събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Предявените кумулативно съединени искове са с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
На 17.07.2019г. трудовият договор на ищцата бил прекратен на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ със Заповед №***. на *** на УС на Кооперация ТПК „С.”, /връчена на 17.07.2019г. на работника/. Д.П. е упражнила в законоустановения двумесечен срок по смисъла на чл.358, ал.1, т.2 от КТ правото си да обжалва горепосочената заповед по съдебен ред /исковата молба е подадена в ДРС на 16.09.2019г./, с оглед на което исковете са процесуално допустими и и подлежат на разглеждане.
Следва да се отбележи, че в последното проведено открито съдебно заседание на 13.01.2022г. на съда бяха представени доказателства от ответника, досежно обявена процедура по несъстоятелност на ТПК „С.”, съгласно влязло в сила Решение №***. по т. д. №***. по описа на ДРС, с което също така е назначен временен синдик – С. Д. С., който по-късно е определен за постоянен с Определение №***. по т. д. №***. – ДОС. Принципът, прокаран в разпоредбата на чл.637 ТЗ е, че след откриване на производство по несъстоятелност, е недопустимо да се образуват нови производства по съдебни и арбитражни дела, с изключение на такива по трудови спорове, по които образуването на производство и съответно неговото провеждане, е допустимо. Безспорно, в случая е налице трудов спор. За него, приложение намира изричната норма на чл.637, ал.6, т.2 ТЗ, която поставя трудовите спорове сред изключенията, при които същите подлежат на разглеждане и след откриване на производство по несъстоятелност. По разпореждане на закона - чл.637, ал.1, изр.1 от ТЗ, започнатите дела по трудови спорове могат да се довършат по общия ред и при открито производство по несъстоятелност, като законодателят изрично е разширил тази възможност с ал.6 на чл.637 от ТЗ, допускайки да се образуват дори нови трудови дела и при съществуващо вече производство по несъстоятелност, какъвто е разглежданият случай.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че в о.с.з. на 13.01.2022г. не е бил призован синдика на кооперацията /тъй-като в настоящия процес е нямало данни за започнало производство по несъстоятелност/ и съдът е дал ход на делото, като ответникът се е представлявал от **я на ТПК „С.” – Д.И. и от упълномощения адвокат. Видно от Решение №***. по т. д. №***. по описа на ДОС, правомощията на ръководството на кооперацията не са прекратени, следователно, същите могат да продължават да я представляват и непризоваването на синдика и неявяването му в съдебно заседание на 13.01.2022г. не представлява процесуално нарушение и не накърнява правата на ответната страна.
От приетите писмени доказателства по делото, безспорно се установява, че на 12.05.2014г. между Д.Д.П. и ответната кооперация е бил сключен трудов договор №* на осн. чл.68, ал.1, т.3, по силата на който от ***., ищцата заемала в ТПК „С.” длъжността „главен **”. До датата на прекратяване на трудовото и правоотношение /17.07.2014г./, Д. П. е изпълнявала само тази длъжност.
В исковата молба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакуваните заповеди, поради следното:
- работодателят не е изискал от ищцата писмени обяснения, съгл. императивната норма на чл.193, ал.1 от КТ /касателно визираните в заповедта от 16.07.2019г. нарушения на трудовата дисциплина/;
- преклузивният срок по чл.194, ал.1 от КТ не е бил спазен от работодателя, заповедта е издадена след този срок;
- работодателят не се е съобразил с чл.33, ал.3 от Устава на кооперацията, съгласно който: „За наказанието „дисциплинарно уволнение” се иска писмено становище и Решение на Управителния съвет”, обстоятелства, които не са изпълнени в случая,
- заповедите от 16.07.2019г. и от 17.07.2019г. били подписани от лице без представителна власт /т.е. не от **я на кооперацията, а от **я на УС на кооперацията, независимо, че се касае за едно и също физическо лице/, а съгл. чл.46, ал.6, т.5 от Устава на кооперацията, само **ят на кооперацията можел да прекратява трудови договори, а **ят на УС имал съвсем други права и задължения;
- към 16.07.2019г. и 17.07.2019г., съгласно прието решение на ОС на кооперацията на 25.06.2019г., Д.И. не е била ** на ответната кооперация, нито член-кооператор и не е имала право да издаде процесните заповеди;
- Заповед №***. не съдържала всички изискуеми реквизити и съдържание, съгл. императивната норма на чл.195 от КТ, в този аспект се сочи, че не била мотивирана, не е написана разбираемо и не ставало ясно - какви били конкретните нарушения по изброените точки на чл.187 от КТ, под които се подвеждали вменените на ищцата нарушения;
- в Заповед №***. липсвали данни, относно основния критерий, визиран в разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ – съответствие между тежестта на наказанието и тежестта на извършените нарушения с неговите характеристики /значимост на изпълнение на задълженията, форма на вина, обстоятелства и поведение на работника/;
- бил нарушен принципа, прокламиран в чл.8, ал.1 от КТ от страна на работодателя, защото налице е злоупотреба с работодателска власт.
Ищцата твърди, че не е извършила вменените и в Заповед №***. нарушения и не следва да носи дисциплинарна отговорност.
Доказателствената тежест в процеса е върху ответника. За да е налице фактическият състав на хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е необходимо да са налице следните елементи: 1/ виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2/ съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание; 3/ спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с: 3.1./ изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице, 3.2./ спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, 3.3./ мотивиране на уволнителната заповед, 3.4./ получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите, при които, такова се изисква. При исковете за незаконно уволнение в тежест на ответната кооперация е да докаже, че е упражнила законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение, а когато предмет на делото е спор, относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е извършил дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, в тежест на работодателя е да ги докаже, като за установяването им са допустими всички доказателствени средства.
В исковата молба ищецът е оспорил законността на уволнението, като осъществено при липса на компетентност на лицето издало и подписало атакуваните заповеди от 16 и 17.07.2019г.,
На първо място, следва да се отбележи основателността на оплакването на ищцата за липса на работодателска власт на Д.И., издала атакуваните заповеди. Съображенията за това са следните:
По делото е представен протокол от проведено на дата 25.06.2019г. извънредно общо събрание на ТПК „С.“ /л.21-24/, на което са взети следните решения: за изключването на Д.И.И. като член-кооператор; за предсрочно прекратяване пълномощията на Д.И.И. като ** на УС; за избор на Л. С. Н. за член на УС; за избор на Д.Д.П. за ** на УС. Така, към датата на издадените процесни заповеди от 16.07.2019г. и 17.07.2019г. е налице решение на общото събрание на кооперацията, според което, УС е в състав: Д.Д.П., С.Н.Г.и Л. С. Н. Това решение на общото събрание е оспорено по реда на чл.58 от ЗК от Д.И. и по предявения от нея иск е образувано гр. д. № 2292/2019г. по описа на Районен съд – Д. /приложено към настоящото дело/, приключило към настоящия момент с влязло в сила решение на 18.05.2021г/, с което са отменени решенията на ОС на член-кооператорите на кооперация ТПК „С.” от 25.06.2019г.
С Определение №1844 от 03.07.2019г. по гр. д. №2292/2019г., съдът е оставил без уважение искането на ищцата Д.И. по чл.61 от ЗК, за допускане на обезпечение на предявения против Кооперация "ТПК „С." иск с правно основание чл.58 от ЗК, за отмяна на взетите на 25.06.2019г. решения на общо събрание чрез налагане на обезпечителна мярка – „спиране изпълнението” на горепосочените решения. Определението е влязло в сила на 13.07.2019г. От тук следва извода, че решенията от 25.06.2019г. на общото събрание на кооперацията са породили действие и то не е спряно.
На настоящия
съдебен състав служебно е известно, че с определение №312 от 02.07.2019г. по т.
д. № 137/2019г. по описа на Окръжен съд – Д. /цитирано в исковата молба на
стр.4, ред последен/ е спряно регистърното производство за вписване на
решенията на общото събрание на член-кооператорите от 25.06.2019г. Законът за
кооперациите не предвижда обуславянето на действието на решенията на ОС от
вписването им в ТР. За фактическия състав, пораждащ заемането на съответната
изборна длъжност в ръководството на кооперацията спрямо нейните членове,
оповестяването на решението за избора е без значение. Самото овластяване на
новия УС се счита възникнало с вземането на решение по чл.18, ал.5 от ЗК и това
решение поражда действието си спрямо кооператорите незабавно (по арг. на
конститутивния характер на иска по чл. 58 от ЗК и уреденото специално
производство по спиране действието на решението по чл. 61 от ЗК, което би било
безпредметно, ако действието на
решението не се пораждаше незабавно). В този смисъл, след вземане на
решението и оповестяването му с протоколиране, представителната власт на
новоизбрания УС възниква и следва да бъде зачетена във вътрешните отношения
между кооперацията и нейните членове, доколкото, изпълнението на това решение
не е спряно по реда на чл.61 от ЗК. След като по предявения иск по чл.58 от ЗК
решенията на общото събрание от 25.06.2019г. са отменени, то съдебното решение
по конститутивния иск има правно действие занапред /така Решение №31 от
10.04.2017г. на ВКС по т. д. № 3646/2015г., II т.о., ТР №1/2002г.на ОСГК на ВКС,
Решение №158/13.08.2018г. по гр. д. №3246/2017г. на ІV г.о. на ВКС/. От изложеното следва, че след решенията на общото събрание
на кооперацията от 25.06.2019г. /до 18.05.2021г., когато влиза в сила решението
по молбата чл.58 от ЗК по гр. д. №2292/2019г., с което са отменени/, Д.И. не е
член-кооператор и не е ** на управителния съвет на ответната кооперация. Това
означава, че към датите на процесните заповеди – 16.07.2019г. и 17.07.2019г.,
лицето, което ги е издало и подписало, а именно: Д.И. не е разполагало с нужните
правомощия и представителна и работодателска власт. Следователно, те не са
могли да породят целените правни действия в трудовоправните отношения между
кооперацията и ищцата. Констатацията за липсата на
компетентност на лицето, постановило уволнението е достатъчно и самостоятелно
основание за незаконосъобразност на уволнението. Поради гореизложеното, съдът намира, че не
следва да разглежда спора по същество.
С оглед на
така установеното, следва да се отменят като незаконни атакуваните Заповед №***.
и Заповед №***. на ** на УС на ТПК „С.” - Д.И. и да се признае процесното
уволнение за незаконно.
По отношение
на втория обективно съединен иск по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, с оглед
положителния изход от първия иск, съответно, ищцата следва да бъде възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност - „***” в ТПК „С.”. В случая не е налице пречка за възстановяване ищеца на
работа, тъй като същият е работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по
срочно такова, срокът на който да е изтекъл.
Поради
гореизложеното, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски по делото за
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно от
13.08.2019г. /л.47/ в размер на *** лв.
При този изход на делото, ответникът следва да
заплати по сметка на Д.я районен съд, държавна такса в размер на *** лева /по ***
лв. за всеки един от двата предявени и уважени иска/.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконни Заповед №***. на ** на УС на ТПК „С.”, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на Д.Д.П. с ЕГН ********** *** и Заповед №***. на ** на УС на ТПК „С.”, издадена на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ, с която е прекратено трудовото правоотношение на Д.Д.П. с ЕГН ********** *** с ТПК „С.”.
ОТМЕНЯ уволнението на Д.Д.П. с ЕГН ********** ***, извършено със Заповед №***. на **я на УС на
ТПК „С.”, издадена на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Д.П. с ЕГН ********** *** на
заеманата от нея преди уволнението длъжност „**
**” в ТПК „С.” /в несъстоятелност/, ЕИК ***, представлявано от ** Д.И.И., със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. ”***, на
осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
ОСЪЖДА
ТПК „С.” /в несъстоятелност/, ЕИК ***, представлявано от **я Д.И.И., със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. ”***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.П. с ЕГН
********** ***, сумата от *** лв. /**
лева/ - съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, направени
от ищеца в настоящото производство.
ОСЪЖДА
ТПК „С.” /в несъстоятелност/, ЕИК ***, представлявано от **я Д.И.И., със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. ”***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ДРС сумата от *** лв. /** лева/, представляваща
държавна такса, съобразно двата уважени иска /по ** лв. на иск/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: