Определение по дело №469/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал. 1 и ал. 2 пр. последно от ГПК.

Образувано е по жалба от адв. Г. Ч., пълномощник на Г. К. И. - взискател по изпълнително дело № 300/2011г. по описа на ДСИ при РС Б., срещу Постановление от 23.11.2011г. на съдия изпълнителят към СИС при РСБ., с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т. 1 от ГПК. Недоволен от постановения акт на държавния съдебен изпълнител, жалбоподателят чрез своя представител моли съда да отмени обжалваното постановление на ДСИ при РСБ., като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото за продължаване на изпълнителното производство. Оплакването с жалбата по същество е свързано с твърдението, че прекратяването на изпълнителното производство по ИД № 300/2011г. по описа на СИС към РС Б. е преждевременно, тъй като срещу друго постановление от 17.11.2011г. по същото изпълнително дело, ДСИ във връзка с възражение за прекомерност по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК, е намалил договорения адвокатски хонорар между взискателя и неговия пълномощник от 200 на 100лв. Постановлението е било обжалвано пред ОС Б., като едва след приключването на производството по неговото обжалване, ДСИ може да се произнесе по прекратяването на производството по изпълнителното дело.

По настоящото дело е депозирана и друга жалба от адв. Г. Ч., пълномощник на Г. К. И. - взискател по изпълнително дело № 300/2011г. по описа на ДСИ при РС Б., срещу Постановление от 23.11.2011г. на съдия изпълнителят към СИС при РСБ., с което е намалено като прекомерно завишено, определеното адвокатско възнаграждение на адв. Г. Ч., като процесуален представител на взискателя- Г. К. И., по изпълнително дело № 300/2011г. по описа на ДСИ, от 200лв. на 100лв. Изложени са в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление, като жалбоподателят моли съда да го отмени и да върне делото на ДСИ в РС Б., за продължаване на действията по неоснователно прекратеното изпълнително дело. Оплакването се основава на нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като в чл. 10 ал.1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, изрично е предвидено от законодателят минимално възнаграждение в размер на 100.00лв. Излагат се аргументи, че представеното по ИД № 300/2011г. по описа на СИС в РС Б. пълномощно на адв. Ч. е хонорар именно за образуване на изпълнителното дело, като същия е платен от взискателя реално и това е отбелязано в самото пълномощно. Оспорват се като незаконосъобразни правомощията на ДСИ при мотивиране на постановения от него акт, да излага съображения за това че материалния интерес е незначителен с оглед на договорения хонорар, както и че хонорара се явява прекомерно завишен, тъй като делото не съставлява фактическа и правна сложност, тъй като намаленото адвокатско възнаграждение е заплатено само за образуване на изпълнителното дело, а не и за други извършвани по делото от взискателя действия. Възнаграждението се изплаща от взискателят на упълномощения от него адвокат по договореност, която не може да се определя от материалния интерес във връзка с който се образува изпълнителното дело. Основен довод във връзка с твърдението за незаконосъобразност на обжалваното постановление на ДСИ по ИД № 300/2011г. по описа на СИС към РС Б., е че съгласно § 2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, в случаите на чл. 78 ал.5 от ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по- ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в цитираната наредба. Тъй като в настоящия случай уговорения между взискателя и неговия пълномощник хонорар за образуването на изпълнителното дело е 200лв., той не надхвърля трикратния размера на минималното възнаграждение определено с наредбата за извършването на това правно действия, поради което ДСИ незаконосъобразно е счел същото за прекомерно.

След връчване на преписи от жалбите и в срока по чл. 436 ал.2 от ГПК, по делото не е депозирано становище от длъжника по изпълнителното дело.

В мотивите си по реда на чл.436 ал.3 от ГПК, ДСИ при РС Б., изразява становище, че депозираните жалби срещу двете негови постановления по ИД № 300/2011г. по описа на СИС към РС Б., са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради съображенията, които съдия изпълнителят подробно е развил в тях.

БОС в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изпълнително дело №300/2011г. по описа на СИС към РСБ., намира следното:

Жалбатите, на основание на които е образувано настоящето производство са процесуално допустими, а разгледани по същество същите са основателни.

Съображенията за това са следните:

Изпълнителното производство е образувано по молба от адв. Ч., представляващ адвокатско сдружение “Ч. В.”, като пълномощник на взискателя – Г. К. И., ЕГН *, от град Б., въз основа на издаден Изпълнителен лист от 31.10.2011г. на РС Б., издаден в полза на кредитора – Г. К. И., на основание чл. 190 ал. 2 и чл. 412 от ГПК, срещу длъжника – Д. К. М., от град Б., за сумата – 5.00лв., съставляващи разноски по гражданско дело.

Към писмената молба е депозиран Договор за правна помощ и съдействие, с който Г. К. И. от град Б., е упълномощил адвокатско сдружение “Ч. – В.”, да образува от негово име изпълнително дело, като е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., за която сума има отбелязване че е заплатена в брой.

След образуване на ИД № 300/2011г. по описа на ДСИ при РС Б. и изпращане на призовка за доброволно изпълнение на длъжника, е последвало доброволно плащане на дължимата сума от 5.00лв. и сумата 20.00лв. като държавна такса, по сметката на съдия изпълнителя.

С писмена молба до ДСИ към РС Б., е депозирано възражение от длъжника Д. К. М., от град Б., за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния пълномощник на взискателя по делото, с което длъжника моли същият да бъде намален.

С обжалваното Постановление на съдия изпълнителя С. Т., от 17.11.2011г. по ИД № 300/2011г. по описа на СИС към РС Б., ДСИ е уважил възражението на длъжника за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, като е намалил същото от 200 на 100лв. Изложени са съображения, че минималния хонорар предвиден в разпоредбата на чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, е в размер на 100лв. за образуване на изпълнително дело, а в представения договор за правна помощ, сключен между взискателя и неговия пълномощник, не е посочено възнаграждение за извършването на други изпълнителни действия по делото. Основан на това че договореното адвокатско възнаграждение е само за образуването на изпълнителното производство, както и на доводите за малкия материален интерес на взискателя – задължението е за сумата от 5.00лв., на основание чл. § 2 от ДП на Наредба № 1 и в случаите на чл. 64 от ГПК, както и на основание чл. 78 ал.5 от ГПК, ДСИ е извел правните си изводи за прекомерност на договорения адвокатски хонорар за да намали същият наполовина, до размера на минимално предвидения в закона. Постановлението на ДСИ е било обжалвано пред ОС Б., въз основа на което е образувано настоящото частно гражданско дело, като и към настоящия момент, същото не е влязло в законна сила.

С последващото обжалвано Постановление от 23.11.2011г., ДСИ при РС Б., след като е отчел че длъжника е заплатил дължимите суми по делото, включително за дължимата държавна такса по изпълнителното дело, в размер на 20.00лв. и намаления с Постановление от 17.11.2011г. адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя за образуване на изпълнителното дело, в размер на 100лв., е прекратил производството по ИД № 300/2011г. по описа на СИС към РС Б., на основание чл. 433 от ГПК.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Б., излага следните правни съображения:

Депозираните жалби са редовни, доколкото съдържат всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл.260, 261 и 262 от ГПК, като е спазен установения срок по чл.436 ал.1 от ГПК и са подадена чрез ДСИ, пред който е образувано изпълнителното дело, до ОС Б.. Същите са постановени по едно и също изпълнително дело и доколкото са намират в обусловеност една от друга, могат да бъдат разглеждани в рамките на едно въззивно производство. Жалбоподателят е процесуално легитимиран да подаде така изготвените жалби, като е надлежна страна – взискател по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване правен акт и в съответствие с нормите на чл.435 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, като същите се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество жалбите са основателни и следва да бъдат уважени.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразните действия на съдия изпълнителя, а с общия принцип за отговорността за разноски, която е уредена общата част на ГПК и в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понасят разноските в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по искане за намаляване на възнаграждение, определено на адвокат по изпълнителното дело, е съдебният изпълнител пред който делото е висящо и пред който е повдигнат въпроса относно разноските, макар че решението за възлагане на разноските в изпълнителното производство не е изпълнително действие по смисъла на ГПК.

Чл. 36 ал.1 от ЗА установява основния принцип на възмездност и правото на адвоката да получи възнаграждение за своята работа, като в чл. 36 ал.2 от ЗА, принципите за еквивалентност и адекватност на неговия размер са обвързани с принципите за справедливост и обоснованост при неговото определяне, като е поставено единствено ограничението, че договореното възнаграждение като хонорар, не може да бъде по- нисък от предвидения в наредбата на ВАС размер на съответния вид работа. Следователно законосъобразността на обжалваното разпореждане на ДСИ за намаляване на адвокатския хонорар договорен между взискателя и неговия пълномощник, е обусловено от наличието на данни съобразно чл. 78 ал. 5 от ГПК и чл. 36 ал. 2 от ЗА, според които обосновано може да се приеме, че възнаграждението не е справедливо.

Следва в настоящия случай да се съобрази, че чл. 10 т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения предвижда, че за образуване на изпълнителното дело, минималния размер на адвокатския хонорар е 100лв., а в т. 2 на цитирания закон текст е предвидено, че за водене на изпълнителното дело и извършването на действия, насочени за удовлетворяване на кредитора за дължимите парични вземания – размера е 1/ 2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7 ал.2 от Наредбата. Именно съобразно цитираната законова разпоредба, преценката на съдия изпълнителят за намаляване на уговореното адвокатско възнаграждение като прекомерно, е свързано с определения материален интерес в зависимост от размера на дължимата от длъжника сума.

В настоящия случай решаващо за преценката на съда за законосъобразност на обжалваното действие на съдия изпълнителят при намаляването на размера на дължимото адвокатско възнаграждение е, че посочения в договора за правна защита и съдействие сума от 200лв., е само за образуване на изпълнителното производство, като в този случай преценката на съдия изпълнителят е следвало да бъде ограничена до основанията за образуване на изпълнително производство. В тази връзка следва да бъде обсъждано, че длъжника макар и осъден по гражданско дело да заплати като държавна такса незначителна по размер сума от 5.00лв., не е сторил това сам и доброволно, а е изчакал за събирането на тази сума да бъде образувано изпълнително дело от страна на взискателя, като вероятно е разчитал, че поради ниския и размер същата няма да бъде претендирана от взискателя. Така с поведението си длъжникът е станал причина за образуването на изпълнителното дело и за започване на принудителни действия за събиране на незначителната парична сума.

Тъй като упълномощаването е била само за завеждането на изпълнителното дело, извън обсега на преценката на ДСИ е било дали извършваните изпълнителни действия от взискателя чрез неговия пълномощник са с фактическа и правна сложност, като неприложима е била в случая разпоредбата на чл. 10 т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, и недопустимо е съобразяване с обстоятелствата визирани в чл. 7 ал.2 от наредбата, както и обвързването на размера на договореното между взискателя и неговя пълномощник адвокатско възнаграждение, с размер на дължимата от длъжника сума по изпълнителното дело.

При наличие на предпоставките на чл. 78 ал.5 от ГПК и при възражение за прекомерност на възнаграждението, направено от длъжника пред съдия изпълнителят , съдът във връзка с обжалването на постановлението на ДСИ по този въпрос, може да преценява налице ли са основанията за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, като същото не може да бъде определяно под минималния размер предвиден в чл. 36 от ЗА. Следователно при приложението на чл. 78 ал.5 от ГПК, съдия изпълнителят е могъл обосновано и мотивирано да намали размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, като изложи съображения защо счита същото за завишено, но само с оглед на образуването на изпълнителното производство, като намали договореното възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004г. Следвало е обаче да изложи съображения и защо отказва да приложи разпоредбата на § 2 от ДР на Наредбата, която визира че в случаите на приложение на чл. 78 ал.5 от ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по- ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай ДСИ не е изложил обосновани мотиви защо намира договореното между взискателя и неговия пълномощник възнаграждение за прекомерно, без да обвързва изводите си с материалния интерес по делото и извършените изпълнителни действия, а съобразявайки обстоятелствата във връзка с образуването на изпълнителното дело, но според настоящия състав на ОС Б., същия неоправдано е игнорирал приложението на § 2 от ДР на Наредбата, като не е съобразил че съгласно така цитирания текст, в случая трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300лв., а договореният между страните по договора за правна помощ е под този размер. Като не е съобразил това, ДСИ незаконосъобразно е постановил намаляването на договореното адвокатско възнаграждение до размер, под трикратния на минималното възнаграждение, предвидено за образуваното на изпълнително дело, като не е съобразил че право на взискателя е било при спазване на принципа на свободно и пряко договаряне, да определи дължимия за образуването на изпълнителното дело хонорар на упълномощения от него адвокат, по договореност между двете страни. Ето защо обжалваното постановление на ДСИ, с което той постановил намаляване на договореното възнаграждение, на основание чл. 78 ал.5 от ГПК е незаконосъобразно, поради липсата на ясни мотиви защо ДСИ е отказал да приложи нормата на § 2 от ДР на Наредбата и същото следва да бъде отменено.

Незаконосъобразно е и постановлението, с което ДСИ е прекратил производството по изпълнително дело № 300/2011г., преди постановлението му за намаляване на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя поради прекомерност, да е било влязло в законна сила. Това е така тъй като преди влизането на това постановление в законна сила, преценката на ДСИ за това дали са заплатени от длъжника както сумата по изпълнителния лист, така и разноските по изпълнителното дело, е била опорочена и преждевременна. Ето защо следва да бъде отменено от въззивната инстанция и постановлението на ДСИ, с което изпълнителното дело е било прекратено.

По изложените съображения следва да се отменят обжалваните постановления на ДСИ към РС Б., а делото да се върне за продължаване на действията на съдия изпълнителят по него.

Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото правно основание, БОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Постановление от 23.11.2011г. на съдия изпълнителят към СИС при РСБ., по изпълнително дело № 300/2011г. по описа на ДСИ при РС Б., с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т. 1 от ГПК.

ОТМЕНЯ Постановление от 23.11.2011г. на съдия изпълнителят към СИС при РСБ., с което е намалено като прекомерно завишено, определеното адвокатско възнаграждение на адв. Г. Чорбаджийски, като процесуален представител на взискателя- Г. К. И., по изпълнително дело № 300/2011г. по описа на ДСИ, от 200лв. на 100лв.

ВРЪЩА Изпълнително дело № 300/2011г. по описа на СИС при РСБ., за продължаване на действията на съдия изпълнителят по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: