РЕШЕНИЕ
№ ………..
31.12.2019 г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в публичното съдебно заседание на шести декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИМИТЪР
КИРИЛОВ |
При
секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов
НАХД № 2106 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.Ф.Р., с ЕГН **********
***„А“/10.05.2019г. на *** РУ – Долни Дъбник към О.н.М.– П. с което на
жалбоподателя Р. е наложена парична санкция на основание чл.45, ал.2 от Закона
за закрила на детето (ЗЗД) - глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.45,
ал.2 от същия закон.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, поддържа жалбата си и моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, тъй като същото е незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган О.н.М.- П. редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.04.2019 г. около 00:30 часа, в с. Горни Дъбник, обл.
Плевен, на ул. „***в ***, на което е *** А.Р., допуска присъствието на *** лице
П.Р.Д., ЕГН: **********, във времевия период между 22:00-06:00 часа, с което
нарушава чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗД.
За констатираното нарушение, свидетелят А.В.М. съставил на
жалбоподателя А.Ф.Р. АУАН № 239А/14.04.2019 г. за нарушение на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Актът е съставен в присъствието на свидетеля В.Р.В..
Жалбоподателят Р. подписал акта, като вписал възражения – „***
***“.
Въз основа на АУАН административно-наказващият орган
преценил, че деянието извършено от жалбоподателя, следва да бъде
административно санкциониран, като издал НП № 239“А“/10.05.2019г., предмет на
настоящата проверка, за нарушение на чл.45, ал.2 от ЗСД и му наложил парична
санкция на основание чл.45, ал.2 от ЗСД - глоба в размер на 2000 лв., за това
че на 14.04.2019 г. около 00:30 часа, в с. Горни Дъбник, обл. Плевен, на ул. „***в
***, на което е *** А.Р., допуска присъствието на *** лице П.Р.Д., ЕГН: **********,
във времевия период между 22:00-06:00 часа, с което нарушава чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗД.
В съдебното следствие като свидетели бяха разпитани – *** А.В.М.
и свидетеля В.Р.В..
От показанията на свидетеля А.В.М., се установява, че след
получен сигнал на ***, посетили *** в с. Горни Дъбник. При пристигане на място установили,
че жалбоподателят Р. е допуснал в заведението непълнолетно лице след 22:00 часа.
В своите показания свидетелят В.В. твърди, че същият е бил ***
в дежурната част. Като след получен сигнал на ***, същият изпратил патрул,
който да посети заведението на място. Свидетелят В. станал свидетел по
съставянето на АУАН.
В съдебно заседание в своите обяснения жалбоподателят Р.,
твърди че непълнолетният е пристигнал в заведението към 21:00 часа. След
възникнал скандал между непълнолетния и друг посетител на заведението, Р. обявил
в 21:30 часа да напуснат заведението. След като никой не напуснал заведението,
а и било нанесена материална щета, Р. се обадил на телефон ***, като помолил
посетителите – „***“.
Показанията на разпитаните свидетели А.В.М. и В.Р.В. са
точни и последователни. Свидетелят М. описва начина на извършване на проверката.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел М.,
тъй като същия предава личните си впечатления от проверката.
По делото са приложени писмени доказателства – Докладна
записка рег. №257р-3088/15.04.2019г.; сигнал вх.№ 257000-1316/15.04.2019г.;
сведение от А.Ф.Р., сведение от П.Р.Д., сведение от Л.Ц.Ц.– Д., разписка,
ксерокопие на заповед на *** на ОДМВР-Плевен №316з-947/06.04.2016г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
В хода на административно–наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното
лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Описание на извършеното нарушение и
обстоятелствата, свързани с него, е достатъчно изчерпателно и конкретно, като
административно нарушение – по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Налице е и фактическо и
правно единствено между АУАН и НП, с оглед идентичното описание на фактите,
неизпълненото задължение и приложимата
правна норма и в двата акта.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД - Който
допусне от 22:00 ч. до 6:00 ч. дете в управляван от него търговски обект в
нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва
с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение -
с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.
В нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД е предвидена отговорност за допустителство, доколкото субект на нарушението може да бъде само физическо или юридическо лице, управляващо търговския обект и именно такава отговорност е била ангажирана по отношение на А.Ф.Р., което ясно и недвусмислено е посочено в НП.
Събраните по делото доказателства безспорно доказват, че към
момента на проверката жалбоподателят Р. в качеството си на *** на *** е допуснал
присъствието на непълнолетно лице, във времевия период между 22-06ч.
Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В производството жалбоподателят не е
представил доказателства, които по безспорен начин да опровергават
констатациите в АУАН и в НП. Предвид на
това съдът намира за безспорно установена и доказана фактическата обстановка,
описана в обстоятелствената част на АУАН
и НП. Тази фактическа обстановка се
потвърждава от разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира
като обективни, безпристрастни и логични.
В конкретната хипотеза, за да е съставомерно деянието по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, е необходимо привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да е допуснало извършването на нарушението, а не в лично качество да го е извършило. Като изключение от принципа, че административно-наказателната отговорност е лична, с разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН е регламентирал института на допустителството, а с нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД в тази връзка е предвиден и конкретен състав на нарушение. В тази хипотеза субект на наказуемо деяние е не самото лице, което в конкретния случай е позволило в заведението да присъстват, респективно не е отстранило лица под 18-годишна възраст, а ***ят - представляващият търговеца, който стопанисва търговския обект, в който е допуснал това лице. Това деяние се осъществява чрез бездействие при установено в закона задължение за действие от страна на ръководителя на стопанисвания обект, а именно да осъществява контрол върху лицето, при дейността на което е извършено нарушението, и което обективно е могъл да предотврати чрез създаване на система от мерки за недопускане извършването на определен вид деяния, тоест върху жалбоподателя като *** /качество, което не се оспорва от него страна/. Именно в неосъществения от страна на жалбоподаотеля контрол в стопанисвания от него обект се изразява изпълнителното деяние на вмененото му нарушение.
Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Наложеното на А.Р. административно наказание, подробно описани по-горе, с оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД е в минималния размер предвиден в закона, поради което не може да бъде намаляван от съда с оглед забраната по чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите на административното наказание, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, а именно да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната
правен ред, както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Предвид
изложеното, съдът приема обжалваното НП за законосъобразно, като правилно и
обосновано, на съответното правно основание е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя. Наложеното административно наказание, а именно:
глоба в размер на 2000лв. е правилно определено, свързано с приложимата за
нарушението санкционна норма, като е съобразено и по вида си, както и по размер.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 239„А“/10.05.2019г. на *** РУ
– Долни Дъбник към О.н.М.– П. с което на жалбоподателя А.Ф.Р. е наложена парична
санкция на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето ЗЗД) - глоба в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл.45, ал.2 от ЗЗД, като правилно и
законосъобразно.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: