РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300500985 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЛК ЛИДЕР ООД, ЕИК *****, седалище
и адрес на управление: гр. ***** против решение №261354/19.11.2020 г. по гр.д.№6740/2019
г. на ПРС, 2 гр.с., в частта, с което е осъдено да заплати на АТ. СТ. ГР., ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, предл. първо ЗЗД сумата от 8026,06 лева– получена без основание в
периода 2014 г. – 2018 г. по изп. д. № 41/2009 г. по описа на ЧСИ М. С.-Ц. и изп. д. №
50/2009 г. по описа на ЧСИ П. И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда- 25.04.2019г. до окончателното изплащане, с което е
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски по съразмерност с уважената
част от исковете от 338,45 лева, а на пълномощника й мл.адв. С.Л. Б. от АК – гр. ****,
сумата от 697,46лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв.
Моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да
се отхвърлят. Претендира за разноски.
Въззиваемият АТ. СТ. ГР., представлявана от мл.адв. С.Л. Б. - счита жалбата за
неоснователна. Претендира за разноски.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение. Въззивникът счита, че съдът не е преценил
събраните писмени доказателства, не е изършил задълбочен анализ на събраните
1
доказателства, пренебрегнал е правите изводи на съда по гр.д.785/2020 г. на ОС-Пловдив
досежно разпоредбата на чл.433, ал.5 ГПК, че прекратяването и приключването на ИД не
засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителни
действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на СИ,
поради което перемирането на ИД № 41/2009 г. на ЧСИ С. не засяга извършените от третото
задължено лице –ЧСИ С. плащания, както и плащането на третото задължено лице „Център
за психично здраве“ЕООД по ИД 50/2009 г. на ЧСИ П.И.; счита, че липсва настъпила
перемпция на ИД№50/2009 г. на ЧСИ П.И. по чл.433,ал.1,т.8 ГПК, т.е. ищцата не е провела
пълно и главно доказване на твърденията си за настъпила перемпция по двете ИД; счита, че
решението на РС не е отражение на действителното правно отношение между страните, тъй
като съдът неправилно е интерпретирал фактите от значение по делото като неправилно е
приел, че без значение е дали ИД 50/2009 г. на ЧСИ П. И. е прекратено или не.
От въззиваемият е постъпил отговор, в който са изложени доводи за правилност и
законосъобразност на решението на ПРС. Изложени са съображения, че в.ч.гр.д.785/2020 г.
на ПОС не се ползва със СПН относно изпълняемото право /материалното право/, цит.ТР
№7/31.07.2017 г. по т.д.№7/2014 г. на ВКС,ОСГТК, цит. и съд.р.№446/21.11.2019 г. по гр.д.
№364/2019 г., вл.с.на 17.09.19 г.,с което е прието, че решението по чл.437 ГПК не се ползва
със СПН относно изпълняемото право, както и по законосъбразността на процесуалната
дейност на изпълнителния орган, дори когато има за предмет материалноправни въпроси,
които са преюдициални за жалбата. Счита, че ищцата е доказала твърденията за настъпила
перемпция по двете ИД, а получените суми от ЧСИ С. са постъпили по ИД50/2009 г. на
ЧСИ П.И. след перимпциятата на ИД 50/2009, поради което счита, че са получени на
отпаднало основание и следва да бъдат платени обратно на въззиваемата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице,
останало недоволно от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което
се явява допустима.
Предявен е иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 55 ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за следното:
Длъжницата счита, че поради бездействието на взискателя в периода от 13.04.2011 г.
/датата на протокола от проведената публична продан, с която ЛК“Лидер“ е обявено за
купувач/ до 13.04.2013 г., не били изисквани и предприети никакви изпълнителни действия
спрямо ищцата, ИД 50/2009 г. на ЧСИ П.И. било прекратено ex lege на 14.04.2015 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Твърди се, че изп. д. № 41/2009 г. по описа на ЧСИ С., е прекратено по силата на
закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК най-късно на 10.07.2011 г., тъй като от
конституирането на ответника на 10.07.2009 г. до 10.07.2011 г. не били поискани и не били
2
извършени никакви изпълнителни действия, годни да прекъснат преклузивния срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 17.11.2011 г. /след перемирането на ИД/ ЧСИ М. С. издала
разпореждане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищцата, като на
22.11.2011 г. третото задължено лице – „Център за психично здраве“ ЕООД – гр.
*****получило запорното съобщение. Счита, че изпълнителното действие е нищожно, тъй
като е извършено по едно вече прекратено по силата на закона изпълнително дело и не
влече никакви правни последици. Въпреки това на 22.11.2011 г. третото задължено лице
„Център за психично здраве“ ЕООД – гр. **** започнало да изпълнява наложения запор,
като ежемесечно удържало суми от трудовото възнаграждение на ищцата и ги превеждало
на ЧСИ М. С., която извършила няколко разпределения на постъпващите периодично суми
от запора, като разпределила на ответника следните суми: 887,12 лева на 08.11.2013 г.;
944,62 лева на 16.04.2015 г.; 557,28 лева на 08.10.2015 г.; 949,40 лева на 06.06.2016 г.; 953,20
лева на 07.02.2017 г.; 782,44 лева на 17.07.2017 г.; 1509,08 лева на 27.06.2018 г. и 1442,92
лева на 23.11.2018 г. Според въззиваемата, ЧСИ М. С. е разпределяла суми за
присъединения взискател –ЛК“Лидер“, с които е погасявала частично единствено разноските
по изп. д. № 50/2009 г. по описа на ЧСИ П. И.. Гореописаните суми в общ размер на 8026,06
лева били превеждани по сметка на ЧСИ П. И., който ги превел по банков път на ответника.
След постъпване в сметката на ЧСИ П. И. на първия превод в размер на 887,12 лева и на
втория от 1054,29 лева, сборът от тези две суми в общ размер на 1941,41 лева бил преведен
от ЧСИ П. И. по сметка на взискателя на 20.11.2014 г.
Ищцата е изложила доводи, че поради прекратяване по силата на закона на изп. д.
№ 41/2009 г. по описа на ЧСИ М. С. на 10.07.2011 г., както и поради прекратяване по силата
на закона на изп. д. № 50/2009 г. на ЧСИ П. И. на 13.04.2013 г. са настъпили последиците на
чл. 79, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а именно, че вземането на ответника за
разноските по изпълнителното дело били погасени и не могат да бъдат претендирани в
различен граждански или изпълнителен процес, поради което счита, че всички
принудително събрани суми в резултат на наложения запор от ЧСИ С. и преведени в
специалната сметка на ЧСИ И., а оттам и по сметка на взискателя били получени от същия
на отпаднало основание и като такива следвало да й бъдат върнати.
Решението на ПРС в отхвърлителната му част досежно претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 873,08 лв. за перида 20.11.2014 г.-25.04.2019 г. върху
сумата от 1941,41 лв.- не е обжалвано и е влязло в сила.
На 10.07.2009 г. ЛК“Лидер“АД е подал молба по ИД №41/2009 г. на ЧСИ М. С. за
присъединяване като взискател по ИД въз основа на удостоверение за размера на дълга на
А.Г. към дружеството, издадено от ЧСИ П.И. по ИД 50/2009 г. Същият е бил конституиран
като взискател по ИД 41/2009 г. за събиране на сумата от 63 000 лева по ИЛ от 12.04.2005
г., издаден по ч.гр.д. № 1610/2005 г. по описа на РС-Пловдив и сумата 12957,51 лв. по ИЛ,
издаден по ч. гр. д. № 4675/1999 г. по описа на РС-Пловдив, ведно със законната лихва и
разноски.
3
На 13.04.2011 г. въззивникът бил обявен за купувач на имот на въззиваемата в с.*****,
а на 07.06.2011 г. имота му е възложен с постановление за възлагане. На 08.05.2013 г. била
подадена молба до ДСИ при РС – Пазарджик за изпращане на делото обратно на ЧСИ П. И.
за продължаване на изпълнителните действия.
С разпореждане на ЧСИ по ИД41/2009 г. е наложен запор върху ТВ на длъжницата,
получавано от „Център за психично здраве П.“ЕООД, което е извършвало редовни преводи
по сметка на ЧСИ в периода 10.02.2012-15.10.2018 г. С постановление от 09.09.2019 г. ЧСИ
С. е прекратила ИД №41/2009 г. на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК. По делото е приета ССЕ
на ВЛ Т. Р., неоспорена от страните, от която се установява, че ЧСИ М. С. е превела по ИД
50/2009 г. на ЧСИ П.И. общо сумата 9080,35 лв. на следните дати: на 8.11.2013 г., на
01.09.2014 г., на 16.04.2015 г., на 6.6.2016 г., на 7.2.2017 г., на 17.07.2017 г., на 27.6.2018 г.,
на 23.11.2018 г.
Спорът по делото се свежда до това преведените на взискателя суми по ИД 50/2009 г.
на ЧСИ П.И. получени ли са без правно основание.
За да уважи иска, РС е приел, че след прекратяване по право на ИД №41/2009 г. на
ЧСИ М.С. на 10.07.2011 г. на осн.чл.433,ал.1,т.8 ГПК, преведените след тази дата суми на
взискателя по ИД 50/2009 г. са невалидни.
Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно
решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността, както и действията, с които давността не се прекъсва. Съгласно чл.457 ГПК –
присъединилият се кредитор има същите права, както и първоначалният взискател и се
ползва от извършените процесуални действия, а в т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
казано, че давността се прекъсва с насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана /от момента на вписането на възбраната в Агенцията по впивания/, с
присъединяването на кредитор, с насрочването и извършването на публична продан и
изпълнителните действия след нея до постъпване на парични суми от проданта или на
плащания от трети ЗЛ.
ПОС намира, че давностният срок по ИД 41/2009 г. на ЧСИ М.С. и по ИД №50/2009 г.
на ЧСИ П.И. не е текъл до постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на
ВКС след като в т.10 на ТР е обявено, че предходното Постановление №3/18.11.1980 г. е
изгубило действието си, тъй като тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в
хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна материя вече е било постановено
задължително тълкуване, което се изменя с ново тълкувателно решение.
В тази насока е и съдебната практика – р.170/17.9.2018 г. по гр.д.2382/2017 г. на 4 ГО
докладчик съдията Димитър Димитров; р.51/21.2.2019 по д.№2917/2018 на ВКС,ГК 4ГО,
където в производството по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса от кой момент поражда
4
действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980, извършена с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г.- от
датата на постановяване на т.д.№2/2013 г. До 26.6.2015 г. е в сила тълкуването, дадено с
ППВС №3/18.11.1980 г. на ВС и то задължава съда да приеме, че докато трае
изпълнителното производство давността за вземанията, предмет на ИД не тече.
Следователно, даденото с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК
разрешение се прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите
към този момент /26.06.2015 г./ ИД, но не и към тези, които са приключили преди това.
В тази връзка ПОС намира, че по ИД №41/2009 г. на ЧСИ М.С. и по ИД 50/2009 г. на
ЧСИ П.И. давност не е текла в периода 10.7.2011-26.06.2015 г.
Първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността след 26.6.2015 г.,
е превода на суми по запора от третото задължено лице ЧСИ М.С. по ИД 50/2009 г. на ЧСИ
П.И., а следващите преводи /на 6.6.2016 г., на 7.2.2017 г., на 17.07.2017 г., на 27.6.2018 г., на
23.11.2018 г./са изпълнителни действия, които също прекъсват погасителната давност на
вземането, от което е видно, че не е налице 2-годишно бездействие на взискатателя, което
налага извода, че не е настъпила перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК на
ИД№50/2009 г. на ЧСИ П.И..
Това налага извода за неоснователност на довода на длъжника, че постъпилите от ЧСИ
М.С. суми по ИД41/2009 г. са незаконосъобразно удържани от трудовото възнаграждение на
длъжника и предадени на взискателя след като съдът по в.гр.д. №2324/2019 г. на ПОС е
приел, че ИД №41/2009 г. е перемирано. Това е така, т.к. съгласно чл.433, ал.5 ГПК
прекратяването и приключването на ИД не засяга правата, които трети лица са придобили
преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършените от
третото задължено лице плащания на съдия-изпълнителя. От друга страна плащането на
третото задължено лице на взискателя не е недължимо платено по смисъла на чл.55 ЗЗД, а
напротив – дължимо е, защото с прекратяването на ИД не се погасява вземането на
кредитора. В производството по делото не са представени доказателства за погасяване
вземането на кредитора. Представеното по делото пред ПОС незаверено копие от
съд.решение по гр.д.№65/2020 г. на ПОС, 16 гр.с. не може да се коментира като
доказателство, т.к. няма данни да е влязло в сила, т.е. да има сила на присъдено нещо.
С оглед изложените съображения, съдът намира предявеният иск за неоснователен,
поради което и същият следва да се отхвърли. Тъй като първата инстанция не е достигнала
до същите правни изводи, съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно -следва
да се отмени и вместо него да се постанови друго, с отхвърлителен диспозитив.
Въззивникът претендира разноски по делото пред ПРС и ПОС, които с оглед изхода
на спора такива се присъждат в размер на 1971,78 лв., съгласно приложения на списък на
разноските, неоспорен.
С оглед изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261354/19.11.2020 г. по гр.д.№6740/2019 г. на ПРС, 2 гр.с., в
частта, с което е осъдено ЛК ЛИДЕР ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.
***** да заплати на АТ. СТ. ГР., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, предл. първо ЗЗД
сумата от 8026,06 лева /осем хиляди двадесет и шест лева и шест стотинки/ – получена без
основание в периода 2014 г. – 2018 г. по изп. д. № 41/2009 г. по описа на ЧСИ М. С.-Ц. и
изп. д. № 50/2009 г. по описа на ЧСИ П. И., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда- 25.04.2019г. до окончателното изплащане,
както и в частта за разноските и вместо него в тези части ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АТ. СТ. ГР., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** против
ЛК ЛИДЕР ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. ***** иск осн. чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 8026,06 лева /осем
хиляди двадесет и шест лева и шест стотинки/ – получена без основание в периода 2014 г. –
2018 г. по изп. д. № 41/2009 г. по описа на ЧСИ М. С.-Ц. и по изп. д. № 50/2009 г. по описа
на ЧСИ П. И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда- 25.04.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА АТ. СТ. ГР., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на ЛК ЛИДЕР
ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. ***** сумата от 1971,78 лв.-
направени разноски по делото пред ПРС и ПОС.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6