Решение по дело №294/2019 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 137                                      31.10.2019 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На десети октомври                                                                                      2019 година

В публично заседание в следния състав:      

                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 294 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

 

         Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, срещу З.Г.Р.. Ищецът твърди, че с лицето Г.А.А.били в договорни отношения във връзка с доставката на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадни води за имот, находящ се в село Боздуганово, община Раднево, партида № 000045. Твърди, че през периода месец юни 2016 г. до месец януари 2018 г. била начислена вода съобразно издадени 21 броя квитанции, издадени в периода от 02.06.2016 г. до 02.02.2018 г. на обща стойност 456,12 лв. /квитанциите са подробно описани в исковата молба с номер, дата, стойност/. Твърди, че съгласно чл. 44 от общите условия при неизпълнение в срок на задължението за плащане на доставените услуги се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което за забава в плащането на посочените квитанции било начислено мораторно обезщетение в размер на 40,17 лв. за периода на забава от 02.06.2016 г. до 14.03.2018 г. /описани в табличен вид отделно за главницата по всяка отделна квитанция/. Твърди, че лицето Г.А.А.бил починал като оставил законни наследници лицата Д.А.А., З.Г.Р. и А.А.А.. За вземането било образувано заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК, като била издадена заповед за изпълнение спрямо тримата длъжници по ч.г.д. № 911/2018 г. на РС-Раднево, но длъжниците Д.А. и А.А. не подали възражение и спрямо тях заповедта влезнала в сила, а длъжникът З.Р. не била открита на известните адреси и заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което предявява срещу нея иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи вземането по заповедта за изпълнение спрямо ответника З.Р. съобразно наследствената ѝ квота както следва: в размер на 76,02 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от 6,69 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.06.2016 г. до 14.03.2018 г. Претендира разноски.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З.Г.Р., чрез особения представител адв. Ж., в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ищецът не установява наличието на облигационно отношение с наследодателя на ответницата. Твърди, че единственото доказано обстоятелство било, че ответницата е наследник по закон на лицето Г.А.А., но ищецът не провел производство по реда на чл. 51 ЗН във вр. чл. 49 ЗН за приемане или отказ от наследството от страна на ответницата. Твърди, че липсвали доказателства ответниците да били собственици или ползватели на имота, а ответницата била с адрес в гр. Стара Загора. Твърди, че липсвала индивидуализация на имота, в който били доставяни услугите. Твърди, че представените от ищцовото дружество карнети били нечетливи и неподписани и не били годни доказателства за установяване на доставката. Прави възражение по отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение като несъответстващо на правната и фактическа сложност на делото. Поради това иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

 

         Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

         Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок от заявителя срещу длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК.

         Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземане, представляващо задължение на ответницата З.Р. в качеството ѝ на наследник на Г.А.А.за стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за имот с партиден номер 45 по издадени квитанции в периода от 02.06.2016 г. до 02.02.2018 г. Идентично и исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявена за същото задължение на ответницата Р. в качеството ѝ на наследник на Г.А.А..

         По делото са приети като писмени доказателства процесните квитанции, издадени в периода от 02.06.2016 г. до 02.02.2018 г. /л.90-л.110/, от които е видно, че партида № ********* за имот в с. Боздуганово, община Раднево, се води на името на Г.А.А., абонат № 116863. Всички квитанции са издадени по карнет № 141/5, съставен от инкасатор Ж.Г.Т.. По делото са приети лихвен лист /л.9/, карнет по партида № 45 /л.31-л.32/ и досие на абонат /л.111-л.115/, които също се водят на името на Г.А.А..

         По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за наследници изх. № 3/16.01.2019 г. /л.33/, от което е видно, че лицето Г.А.А.е починал на 18.07.2008 г., за което е съставен акт за смърт № 9 от 18.07.2008 г. в с. Боздуганово, община Раднево. От това е видно, че лицето Г.А.А.след дата 18.07.2008 г., когато е починал, не би могъл да е ползвател на услугите на ищцовото дружество.

         Съгласно чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Тази разпоредба обаче има действие от влизането ѝ в сила - 17.08.2012 г., а носителят на партидата Господин Асенов е починал на 18.07.2008 г. Към дата 18.07.2008 г. в наредбата не са съществували разпоредби, касаещи промяната на партидата при смърт на физическо лице.

         В общите условия на ищцовото дружество, действали към 18.07.2008 г. /публикувани на интернет страницата на ищцовото дружество/ е уредено в чл. 61, ал. 1, че при смърт на потребител – физическо лице, наследниците са длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници. Няма данни това да е сторено, поради което партидата до настоящия момент се води на името на починалото отдавна лице Г.А.. Тези общи условия обаче са приложими само между страните по облигационното отношение, а не и спрямо трети лица, каквито се явяват наследниците на притежателя на партидата, те не ги обвързват. Поради това приложение намира само действащата нормативна уредба към датата на ползване на услугите на ищцовото дружество.

         Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. След дата 18.07.2008 г. правоприемници на собствеността върху имота са наследниците съобразно техните квоти в съсобствеността съгласно правилата на чл. 5-чл. 9 ЗН и всеки от тях отговаря за тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В случая е видно от удостоверението за наследници, че ответницата притежава 1/6 ид.части от имота като наследник /нейния дял е 1/3 от половината/, в какъвто размер е задължението ѝ от общо начислената вода в имота за процесния период. Ответницата като съсобственик покрива критериите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и §.1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗРВКУ.

         Съгласно чл. 35, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., действали към процесния период, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.

         От представения карнет по партида № 45 е видно, че в имота многократно не е осигуряван достъп и това е налагало служебно начисляване на услугите съобразно чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. От карнета и квитанциите е видно, че за периода от месец юни 2016 г. до месец януари 2018 г. са начислени по партидата услуги на стойност 456,12 лв., от които 1/6 част за ответницата се припада стойност от 76,02 лв. Наследниците не са закрили партидата от 2008 г. до настоящия момент, не са заявили и промяна в същата, а са продължили да ползват услугите на ищцовото дружество в имота по водената партида на техния наследодател. Поради това ползването на услугите, доставяни от ищцовото дружество, не е преустановено от наследниците на лицето по партидата. Тези услуги следва да се заплатят, независимо от липсата на сключен писмен договор. Индиция за ползването на услугите след 2008 г. е продължилото години след това ползване на услугите и тяхното заплащане, като едва през 2016 г. е преустановено плащането. Доставката ще се заплати не по сроковете, посочени в общите условия, а по общите законови правила. Стойността на ползваните услуги ще следва да се разпредели между съсобствениците по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС и ответницата дължи стойността на съответната ѝ наследствена част в съсобствеността, които се явяват в размер на 76,02 лв.

         На общо основание за задължението си за плащане на услугите ответницата дължи обезщетение за забава съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД.

         Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. услугите В и К се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В случая спрямо наследниците няма данни за сключено облигационно отношение с ищцовото дружество, поради което общите условия не се прилагат. Затова на общо основание се прилага чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото няма данни ответницата да е била поканена да изпълни задължението си преди заявлението по чл. 410 ГПК, поради което същата не е изпаднала в забава преди дата 20.12.2018 г., и само на това основание искът за обезщетение за забава за периода от 02.06.2016 г. до 14.03.2018 г. се явява неоснователен и ще се отхвърли.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от исковете на ищеца ще се присъдят разноски за исковото и заповедното производство в размер на 450,37 лв. /база за изчисление внесени държавни такси по заповедното производство в размер на 4,17 лв., съразмерно с наследствената част, и в исковото производство в размер на 95,83 лв., и платено адвокатско възнаграждение в размер на 30 лв. по заповедното производство, съразмерно с наследствената част, и в размер на 360 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.04.2019 г. /л.38/. Уговорените адвокатски възнаграждения са в размер на минималните такива по Наредба № 1/2004 г., чл. 7, ал. 2, т. 1, поради което възражението в отговора на исковата молба в тая насока е неоснователно.

 

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.Г.Р., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 76,02 лв. (седемдесет и шест лева и 02 ст.), представляваща стойност на неплатена консумирана питейна и отведена канална вода за имот, находящ се в с. Боздуганово, община Раднево, с партиден номер 45, по издадени квитанции в периода от 02.06.2016 г. до 02.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.12.2018 г. до окончателното й погасяване, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 15/18.01.2019 г. по ч.гр.д. № 911/2018 г. на РС-Раднево, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 6,69 лв. за периода от 02.06.2016 г. до 14.03.2018 г.

 

ОСЪЖДА З.Г.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62, основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 450,37 лв. (четиристотин петдесет лева и 37 ст.), представляваща разноски за заповедното и исковото производство.

 

         Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: