Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 201
гр.Габрово, 13.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Генжова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Големанова в.гр.д. №202 по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца М.Д.Н. срещу Решение № 10/14.02.2020г. по гр.д.№374/2019г.
на Габровски районен съд, с което е признато за установено по отношение на
страните по делото - М.Д.Н. ***, че покривната плоча на обект с кадастрален
идентификатор 14218.501.747.4.17 по КК и КР на гр.Г. не представлява част от
обществен паркинг за леки коли, който следва да се поддържа (стопанисва) от
Община Г., на осн. чл.124 ГПК и са оставени без уважение
предявените искове за осъждане на Община Г. да извърши за своя сметка
необходимия ремонт на покривната плоча върху гаражна клетка, представляваща обект
с кадастрален идентификатор 14218.501.747.4.17 по КК и КР на гр.Г., за осъждане
на Община Г. да отстрани за своя сметка вътрешните повреди на гаража, причинени
от неподдържането на покривната плоча на гаражна клетка, представляваща обект с
кадастрален идентификатор 14218.501.747.4.17 по КК и КР на гр.Г. и за осъждане
на Община Г. да заплати на ищеца сумата от 2080лв. представляваща обезщетение
за невъзможността му да използва гаражна клетка, представляваща обект с
кадастрален идентификатор 14218.501.747.4.17 по КК и КР на гр.Г.за периода
13.12.2016г.-13.02.2019г., като неоснователни. Със същото решение ищецът е
осъден да заплати на Община Г. сумата от 225лв.-разноски
по делото , а Община Г. е осъдена да заплати на ищеца сумата от
123,75лв.-разноски по делото.
Решението
е обжалвано в частта, в която предявените искове за осъждане на Община Г. да
извърши за своя сметка необходимия ремонт на покривната плоча върху гаражна
клетка, представляваща обект с кадастрален идентификатор 14218.501.747.4.17 по
КК и КР на гр.Габрово, за осъждане на Община Г. да отстрани за своя сметка
вътрешните повреди на гаража, причинени от неподдържането на покривната плоча
на гаражна клетка, представляваща обект с кадастрален идентификатор
14218.501.747.4.17 по КК и КР на гр.Г. и за осъждане на Община Г. да заплати на
ищеца сумата от 2080лв. представляваща обезщетение за невъзможността му да
използва гаражна клетка, представляваща обект с кадастрален идентификатор
14218.501.747.4.17 по КК и КР на гр.Г. за периода 13.12.2016г.-13.02.2019г. са
оставени без уважение.
В
жалбата се твърди, че за да постанови обжалваното решение първоинстанционния
съд е приел, че тъй като е уважен първият предявен отрицателен установителен иск и покривната плоча над гаражната клетка
не е част от обществен паркинг за леки автомобили няма основание на Община Г. да
бъде вменено задължение да поддържа чужда вещ, за
която тя не носи отговорност, като и че не било доказано никакво действие или
бездействие, с което ответната община да е станала причина за неползване на
гаражната клетка на ищеца. По делото било безспорно установено, че покривната
плоча над изградените гаражни клетки се ползвала като обществен и общодостъпен
паркинг. Установено било, че повредите по покривната плоча били в следствие
дългогодишното ползване на същата като паркинг, което било довело до значително
по-бързото износване и компрометиране на конструкцията. Между страните била
водена кореспонденция, в която Община Г.заявявала, че ще способства за ремонт,
но по същество препятствала такъв, като искала ищецът да организира всички
собственици, което било невъзможно за него. Твърди, че когато собственикът
обективно е лишен от ползване на вещта, независимо дали друго лице реално я
ползва без основание, реализира приходи или спестява разходи от ползването на
чуждата вещ, той има право на обезщетение до размера на обедняването си и
доколкото разходите във връзка с текуща поддръжка се дължат също във връзка с ползване
на имота. В този случай тези разходи следва да са за сметка на лицето ползвало
без правно основание вещта /препятствало ползването на вещта от нейния
собственик/. Тезата на първоинстанционния съд, че собственикът
е длъжен да извърши ремонта би била приложима ако той и Общината са в наемни правоотношения
или тя ползва имота с негово разрешение. Моли съда да отмени постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната му част и да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, като присъди и
направените поделото разноски.
Ответната
Община Г. не е депозирала отговор на въззивната жалба. В с.з. представителят й
заявява, че оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и
допустимо.
С
обжалваното Решение № 21/18.04.2016г. по гр.д.№366 по описа за 2015г. на
Дряновски районен съд е отхвърлил предявеният от А. Г. П. и С. Г. Г. против Д. С.
М. и С. К. М. иск с правно основание чл.109 от ЗС.
За
да постанови решението си съдът е приел следното :
Не
било спорно между страните по делото, че ищецът
е собственик на имот с кадастрален индентификатор 14218.501.747.4.17 по КК и КР на гр.Габрово,
представляващ самостоятелен обект "гараж, придобит с нотариален акт № 89,
т. IV, peг. № 10982,
дело № 523/2016 от 13.12.2016г. на нотариус С. В.. Гаражът бил построен като част
от обект: „Групови гаражи в кв. 111 - **, гр.Г." при условията на
отстъпено право на строеж въз основа на Договор за отстъпено право на строеж
върху държавна земя от 22.02.1979г. Към момента поземленият имот върху който е
учредено правото на строеж е актуван като частна общинска собственост с АОС №
1546/19.07.2004г. с описание УПИ III-жилищно
строителство, гаражи, паркинг от кв. 66, по плана на гр. Габрово, I-ви етап, V-та част и
представлява ПИ с кадастрален индентификатор
14218.501.747 по КК и КР на гр.Г.. Гаражът на ищеца, като
част от обект: „Групови гаражи в кв. 111 - **, гр.Г." е проекиран съгласно издадена на 12.02.1979г. виза от Главния
архитект на Община Г. с условие: „Разрешава се проектирането на 19 гаражни
клетки с влизане от запад. Покривът им да се проектира като паркинг към
блока".
Договорът
за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 22.02.1979г., с който е
учредено правото на строеж не съдържал такива поети задължения от ползващите
това право /наречени в него „строители”/. Тежестите и условията при отстъпване
право на строеж следва да бъдат уговорени между страните при учредяване на правото
на строеж, което е извършено с посочения договор и тъй като с него не е вменена
тежест на ползващите правото на строеж,
че покривът на гаражите /за който няма спор, че е обща част на всички гаражи/
следва да се ползва като публичен паркинг,
по отношение на тях той не е такъв. Формулираното във визата условие плочата да
изпълнява и функция на паркинг създава задължения на проектанта, но не и на
собственика на сградата относно бъдещото й ползване. По тези съображения първоинстанционния съд приел иска за установяване, че покривната плоча над обекта на
ищеца /гараж/ с кадастрален идентификатор 14218.501.747.4.17 не представлява
част от обществен паркинг за леки коли, който следва да се поддържа /да се
стопанисва/ от Община Г. за основателен.
Тъй покривната плоча на
гаража на ищеца не е част от обществен паркинг за леки коли, който следва да се
поддържа от ответника, нямало основание да му бъде вменявано задължение да
поддържа чужда движима вещ, за която той не носи отговорност. Поради това
исковете за задължаване
на ответника да извърши за
своя сметка необходимия ремонт на покривната плоча върху гаражна клетка на
ищеца и за задължаване
на ответника да отстрани /да
отремонтира/ за своя сметка вътрешните повреди на
гаража на ищеца, причинени от неподдържането на покривната плоча на гаражната
клетка са оставени без уважение.
Тъй като не било доказано
никакво действие или бездействие, с което ответникът да е станала причина за
неползването на гаражната клетка от ищеца. Задължението за ремонт на плочата е
на собствениците, в това число на ищеца.
Т.е. твърдяната причина за неползването на гаража – теч от покрива не може да
се вмени във вина на ответника, то първоинстанционния съд оставил без уважение и иска за
заплащане на обезщетение.
Въззивният съд намира
следното :
С Решение
№ 10/14.02.2020г. по гр.д.№374/2019г. на Габровски районен съд, с което е
признато за установено по отношение на страните по делото - М.Д.Н. ***, че
покривната плоча на обект с кадастрален идентификатор 14218.501.747.4.17 по КК
и КР на гр.Г. не представлява част от обществен паркинг за леки коли, който
следва да се поддържа (стопанисва) от Община Г.. Решението в тази му част не е
обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно Тълкувателно
решение №2/2011 от 29.02.2012г. по т.д. №2/2011г. на ОСГТК, когато съдът не се
е произнесъл извън определения от страните предмет на делото и извън обхвата на
търсената от ищеца защита (какъвто е и настоящия случай), дадената от съда
правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран обуславя
правилността, а не недопустимостта на решението. В същия смисъл са и решение
№431/20.12.2011г. по гр.д. №455/2011г. на ВКС, ІІІг.о., Решение №107 /13.08.2018г. на ВКС
по гр.д. №2446/2017г., IVг.о, както и Решение №103/20.06.2013г.
на ВКС по т.д. №850/2012г., Iт.о.,,
в които се приема, че само когато съдът се е произнесъл извън определения от
страните предмет на делото, неправилната правна квалификация на иска е
основание за обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Когато, обаче,
съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, както е в
случая, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, той е
допуснал нарушение на материалния закон, което не е основание за обезсилване на
решението и връщането на делото за ново разглеждане.
Предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата
молба и заявения петитум въззивният
съд намира, че правната квалификация на предявените искове е чл.109 ЗС ЗЗД, а
не 124 ГПК, във вр. с чл.79, във вр.
с чл.82 ЗЗД, каквато е дал първоинстанционния съд. В
настоящият случай първоинстанционният съд в доклада
си е дал неправилна правна квалификация на исковете предмет на въззивната
жалба, но правилно, съобразно наведените основания и заявения петитум по чл.109 ЗС, е разпределил доказателствената
тежест, изследвал е фактическия състав на негаторния
иск и се е произнесъл в съответствие със заявения петитум,
поради което допуснатото от същия нарушение не е основани е за обезсилване на
решението и връщане наделото за ново разглеждане.
Въззивният
съд намира за правилен извода на районния съд, че след като покривната плоча на
гаража на ищеца не е част от обществен паркинг за леки автомобили, който следва
да се поддържа от ответника, то не може на ответната Община да бъде вменено
задължение да поддържа и ремонтира чуждата вещ.
По
делото не се установява, че Община Г., чрез нейни служители, да е паркирала свои
автомобили върху покривната плоча или че е обозначила същата като паркинг.
Следователно не може да се направи извод, че с действията си ответната Община е
нанесла вреди на имота на ищеца, които следва да възстанови( ремонтира, заплати
и пр.). От обстоятелството, че живущите в района на гаража на ищеца паркират
автомобилите си върху покривната плоча на изградените гаражни клетки, в т.ч. и върху
тази на жалбоподателя не може да се приеме, че за Общината възниква задължение
на поправи щетите нанесени от трети лица, в следствие на техни действия. Задължение
за поправяне на вредите нанесени върху чужда вещ има лицето, което ги е
нанесло, а не друг.
Поради
изложеното въззивният съд намира предявените искове
да бъде осъдена ответната Община Г. да извърши за своя сметка необходимия
ремонт на покривната плоча върху гаражна клетка, представляваща обект с
кадастрален идентификатор 14218.501.747.4.17 по КК и КР на гр.Г., да бъде
осъдена да отстрани за своя сметка вътрешните повреди на гаража, причинени от
неподдържането на покривната плоча на гаражна клетка, представляваща обект с
кадастрален идентификатор 14218.501.747.4.17 по КК и КР на гр.Г. и да заплати
на ищеца сумата от 2080лв. представляваща обезщетение за невъзможността му да
използва гаражна клетка, представляваща обект с кадастрален идентификатор
14218.501.747.4.17 по КК и КР на гр.Г. за периода 13.12.2016г.-13.02.2019г. са
неоснователни, като правилно първоинстанционния съд
ги е оставил без уважение.
По
изложените по-горе съображения и предвид съвпаденията в изводите на двете
инстанции постановеното от РС Г. решение следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №10/14.02.2020г. по гр.д.№374/2019г. по описа на РС Габрово, в обжалваната
му част, в която са разгледани предявени искове с правно основание чл.109 ЗС.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: