МОТИВИ: срещу подсъдимата А.Ц. ***
са предявени обвинения по чл. 206 ал.1 от НК и по чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26
ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Казанлък поддържа обвинението.
Разпитана в хода на досъдебното
производство подсъдимата не дава обяснения, не се признава за виновна.
Разпитана в хода на съдебното
следствие, подсъдимата отказва да даде обяснения, не се признава за виновна.
От показанията на свидетелите Г.Т., Л.Д.Л.,
Д.К.Л., К.Д.Х., Н.А.Б., П.Й.К., В.И.Т., Д.К.П., П.П.Р., М.Т.С., на последната
четени на осн. чл. 281 от НПК, И.Н.Х., Д.Т.М., Л.А.Д., декларация от И.Х. – л.
137, Удостоверение от РС Казанлък – л. 138, препис от определение по гр.д.
№2827/2010г. на рС Казанлък – л. 139, препис от
определение по гр.д. № 1146/11г. на РС казанлък – л. 140, копия от
искова молба от 17.05.2011г., пълномощно, определение от 19.05.2011, съобщение
от 20.05.2011г., молба от 26.05.2011г., молба от 15.06.2011г., съобщение от
16.06.2011г и определение № 885/16.06.2011г., приложени по гр.д. № 1146/11г. по
описа на РС Казанлък, справка от РС Казанлък – л. 159, Разписка – л. 171, копие
от молба от 15.06.2011г., копие от вноска бележка – л. 173, удостоверение за
данъчна оценка от 03.08.2011г., молба от 11.12.2009г., молба от 19.03.2010г., молба от 01.06.2010г., удостоверение от РС
Казанлък от 09.07.2010г., съобщение от 09.07.2010г.,вносна бележка от 26.07.2010г., молба от 13.08.2010г.,
съобщение от 08.09.2011г. по гр.д. № 2827/09г. , молба от 10.12.2010г.
пълномощно, заявка от 21.10.2010г. , разписка – л. 197, разписка – л. 198,
разписка за пощенски запис – л. 199, нотариално заверена декларация – л.
213, както и писмените материали
съдържащи се в ДЕСЕТ ТОМА в Сл. д. № 38-С/2013г. по описа на ОСлО при ОП Стара
Загора, приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, както следва: том ПЪРВИ: Адвокатски съвет Стара
Загора – справка за актуално състояние, справка за съдимост, копие от разписка
от 27.12.2012г., вносна бележка от 13.10.2010г., вносна бележка от
17.05.2011г., копие от договор за правна защита и съдействие, съобщение от
17.12.2012г. по гр.д. № 3309/12г., определение по гр. Д. № 3309/12г., съобщение
от 02.01.2013г., съобщение от 2.01.2013г., том ВТОРИ: копия от дисциплинарни преписки,
том ТРЕТИ: копия от дисциплинарни преписки, том ЧЕТВЪРТИ : копия от
дисциплинарни преписки, том ПЕТИ: копия от дисциплинарни преписки, том ШЕСТИ:
удостоверение от РС казанлък с превод на италиански език, решение по гр.д. №
65/96г., договор за правна защина и съдействие № 20279, договор за правна
защита и съдействие № 28465,определение по гр.д. № 3309/12г., съобщение от
02.10.2013г., съобщение от 02.01.2013г., съобщение от 17.12.2012г., вносна
бележка от 13.10.2010г.,вносна бележка от 17.05.2011г., разписка от
27.12.2012г-, копие от искова молба, НА за дарение № 32, препис извлечение от
акт за смърт, удостоверение за наследници, определение на РС Казанлък от
14.01.2011г., списък на лица по гр.д. № 58/11г., съобщение от 14.01.2011г.,
удостоверение от РС Казанлък от 19.01.2011г.,
пълномощно, определение от 19.05.2011г., съобщение от 20.05.2011г.,
молба по гр.д. № 11468/11г., съобщение от 1.2.2011г., съобщение от
26.11.12г., определение от 26.11.11г.,
молба от 10.12.2010г., съобщение от 08.09.2010г., определение от 08.09.2010г., молба от адв. С. от 13.08.2010г.
удостоверение за данъчна оценка, молба от 26.07.2010г., съобщение от
09.07.2010г., удостоверение №1255/10г., разпореждане №1291, молба вх. №
5951/10г., удостоверение от
23.03.2010г., молба вх. № 3237/10г.,
молба вх. № 13234/09г. свидетелство за свето кръщене, том СЕДМИ: справка от
ДСИ, справка от РС Казанлък – л.47, пазарна оценка ,справка от РС Казанлък – л.
72, дакларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за
съдимост, том ОСМИ: молба от А. С., история на банкова сметка *** А. С.,
платежно нареждане, копия от изп.д. № 2623/05г., вносна бележка, справка от
ДСИ, молба по изп.д. № 2623/05г.-, изпълнителен лист, договор за рпавна защита
и съдействие, преводни нарежданиятом ДЕВЕТИ: Определение от 26.11.2012г. по
гр.д. № 3056/12г., определение от 06.12.2012г.,съобщение от 10.12.2012г., том
ДЕСЕТИ:заповед за парично изпълнение по
гр.д. 2118/12г. Нотариален акт за констатиране право на собственост върху
недвижим имот №46, том първи, дело 46 от 2012г., нотариален акт за дарение на
недвижим имот №32, том втори, дело 232 /2012г., Решение от 17.102.2012г. по
гр.д. № 2118/2012г., Решение от
25.06.2012г., по гр.д. № 2118/12г., 2
броя Разписки, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата А. С. работила, като
правоспособен адвокат с първоначално вписване на 04.01.1988г. Заради извършвани от нея множество нарушения
на правилата, установени в Закона за адвокатурата, същата е наказвана от
дисциплинарния орган при Адвокатска колегия Стара Загора, както следва :
Лишаване от право да упражнява адвокатска професия за времето от 30.12.2011г.
до 31.03.2012г., Лишаване от право да упражнява адвокатска професия от
10.04.2012г. до 10.04.2013г.
През 2004г. пострадалата свидетелка Г.Т.
продала собствения си лек автомобил на св. В.Т.. Понеже същият не разполагал с
парични средства в наличност, а св. Т. живеела и работела в чужбина, двамата се
уговорили плащането на продажната цена в размер на 3 000 лева да бъде
извършвано по сметка на пострадалата, която тя оставила на св. Т.. Въпреки така
постигнатата уговорка, по сметката на свидетелката не постъпвали никакви пари.
Поради тази причина, при едно от прибиранията си в България през 2005г., св. Т.
се свързала с подсъдимата С., която работела, като адвокат в гр. Казанлък. След като заплатила поискания й хонорар, получила
обещание от подсъдимата, че ще бъде заведено дело за претендираната от нея сума.
На 30.09.2005г. в полза на св. Т. бил издаден изпълнителен лист срещу св. В.Т.,
по силата на който същият бил осъден да плати сумата от 3000 лева, ведно със
законната лихва. Подсъдимата С., в качеството си на адвокат, подала съответна
молба и въз основа на така издадения изпълнителен лист, в РС-Казанлък било
образувано изпълнително дело №2623/2005г.
Въпреки, че свидетелката Т. си открила банкова сметка
*** „ДСК" АД - сметка 04/0000000020554556; IBAN ***; BIC ***, по която да постъпват суми по изпълнителното дело,
през 2007 и 2008 година по същата не постъпвали никакви пари. Притеснена от
този факт, св. Т. провела разговор с подсъдимата по телефона, като последната я
успокоила, че парите й са в банката и то на най- висока лихва.
Междувременно, използвайки факта, че св. Т. е приоритетно
извън България, подс. С. устно посочила своята банкова сметка ***, СЖ „Експресбанк", по която да постъпват
сумите, превеждани от осъдения длъжник В.Т.. В резултат на това по сметката на
подсъдимата били направени следните плащания от длъжника по изпълнително дело
№2623/2005г.:
На 18.07.2008г. била преведена сумата от 1493,00 лв.;
На 22.08.2008г. била преведена сумата от 500,00 лв.;
На 09.09.2008г. била преведена сумата от 500,00 лв.;
На 10.10.2008г. била преведена сумата от 500,00 лв.;
На 13.11,2008г. била преведена сумата 500,00 лв.
В резултат на тези парични операции по сметката на подсъдимата С. са постъпили
общо 3493,00 лева . Същите пари са били собственост на пострадалата свидетелка Г.Т.,
макар да не са преминавали в нейната фактическа власт.
През 2008 година св. Т. пристигнала в България,
понеже се налагало да бъде извършван ремонт на покрива на дома й. Тъй като
нямала достатъчно пари в себе си, свидетелката посетила офис на Банка
„ДСК" в гр. Казанлък, където пожелала да изтегли пари от сметката си. При
справка, обаче, се оказало, че по сметката й пари не са постъпвали. Изненадана
от това, свидетелката веднага потърсила подсъдимата за обяснение. След като не
получила такова, двете отишли до банката на подсъдимата - „Сосиете Женерал
Експресбанк", където след направена справка се установило, че в сметката на
С. са постъпвали пари събрани по изпълнителното дело. Установявайки този факт, подсъдимата
С. обещала на Т., че най-късно до месец ще преведе парите по нейната сметка.
Въпреки това пострадалата не получила никаква част от сумата и започнала да
настоява за среща с подсъдимата, на която да получи парите си. За да не се
среща лично с Т., подсъдимата С. отишла да дома й и използвайки отсъствието й,
оставила на възрастната й лежащо болна майка сумата от 1500 лева. Без да успее
повече да се види с подсъдимата, свидетелката Т. напуснала България.
Междувременно от приложената по делото справка от
„Сосиете Женерал Експресбанк" за движението по сметката на подсъдимата, е
видно, че по същата са постъпили гореизброените суми и дори подсъдимата е
теглила от така преведените пари и се е разпореждала със същите.
През 2012г. св. Г.Т. отново посетила България.
Незабавно отишла в адвокатската кантора на подсъдимата, за да потърси
останалата част от парите си. При проведения разговор, подсъдимата я уверила,
че парите, дължими й от св. Т. вече трябва да са преведени по сметката й.
Пострадалата отишла до Банка „ДСК", направила справка и се оказало, че
сметката й е закрита, понеже нямало никакво движение по нея. Въпреки многократните й обещания давани от
подсъдимата С., не е превела никаква част дължимата й сума пари, възлизаща на
2000 /две хиляди/ лева.
Свидетелката М.Т.С.
била упълномощена от сестра си - М.С. да представлява последната пред всички
заведени от нейно име и срещу нея съдебни дела с правото да признава и оттегля
искове, да сключва спогодби, да подава нужните в тази връзка молби, декларации
и други, както и да се подписва от нейно име, където е необходимо.
Заради напредналата възраст и влошено здравословно
състояние на сестра си, свидетелка С. била упълномощена по силата на
горепосоченото пълномощно да предприеме действия по развалянето на договор за
дарение на недвижим имот, представляващ апартамент №23, находящ се в жилищна
сграда в гр. Казанлък, на улица „********" №16, ет.З, вх.В. За целта, през
месец февруари 2009г. св. С. потърсила подсъдимата С., която по това време работела като адвокат
с адрес на практиката - гр. Казанлък, хотел „Роза". Подсъдимата била запозната със случая, понеже представлявала
вече сестра й по този въпрос. Поискала свидетелката С. да й представи
пълномощно, с което сестрата на С. упълномощана последната да я представлява.
Впоследствие въз основа постъпила
искова молба с вх. № 12887 от 2.12.2009г. от М.С. за отмяна на дарение, в РС Казанлък е било образувано гр.д. №
2827/2009г., по което нямало представено пълномощно, с което св. С. да е
упълномощила подсъдимата да я представлява, нямало и внесена държавна такса.
Било издадено удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на процесния имот.
Съобщението, с което производството по делото е било оставено без движение с разпореждане от 4.12.2009г. е получено
лично от св. С. – ищец по делото. Впоследствие лично на св. С. е било връчено
съобщението, с препис от Определение №
1617/08.09.2010г. за прекратяване на производството по делото и връщане на
исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите в срок. Постъпилите по делото молби с вх. №
13234/11.12.2009г., с вх. № 3237 от 19.03.2010г., с вх. № 5951 от 01.06.2010г.,
с вх. № 8119 от 26.07.2010г. са подадени лично от името на ищцата С..
В последствие въз основа на нова искова молба от М.С.
с вх. № 380 от 13.01.2011г., за отмяна
на дарение е образувано гр.д. № 58/11г. С Определение от 14.01.2011г. по гр.д.
№ 58/11г. на КРС е оставена без движение исковата молба и е даден срок за отстраняване на
нередовностите. Съобщението за това е връчено лично на св. С. на 19.01.2011г. С
Определение от 01.02.2011г. по гр.д. № 58/11г. на КРС е прекратено
производството поради неотсраняване на нередовностите в срок.
Съобщение за това е изпратено лично на св. С..
Въз основа подадена искова молба с вх. № 4905 от
17.05.2011г. от името на М.С. за отмяна на дарение е образувано гр.д. №
1146/11г. С определение от 19.05.2011г. по гр.д. № 1146/11г. на КРС е оставена
исковата молба без движение за отстраняване на нередовности. Съобщението за
това е получено лично от св. С. 25.05.2011г. С Определение от 16.06.2011г. по
гр.д. № 1146/11г. на КРС е прекратено производството и е върната исковата молба. Съобщението за
това е връчено на 20.06.2011г. на С.С.Г., племенница. С Определение от 26.11.2012г. по гр.д. № 3056/12г. на КРС образувано по
искова молба на М.С. за отмяна на дарение, е оставена исковата молба без
движение и е указано отстраняване на нередовности. Съобщението за това е
връчено на ищцата на 27.11.2012г. поради
нетстраняване в срок на нередовностите с Определение от 06.12.2012г. е
прекратено производството по гр.д. №
3056/12г., като съобщението за това е връчено на ищцата на 10.12.2012г.
Подсъдимата е подавала исковите молби от името на
свидетелката С., но по нито една от тях не се е стигнало до разглеждане на
делото по същество, тъй като поради нестраняване на нередовностите на исковите
молби – невнасяне на държавна такса, неприлагане на актуално удостоверение за
наследници, липса на актуална данъчна оценка, непосочване на основанията за
отмяна на дарението, същите са били прекратявани. Даваните във всеки случай указания от съда за
отстраняне на нередовностите, така и не били изпълнени и до разглеждане на
делата не се стигнало, въпреки заплатените
за това на подсъдимата при всяко нейно поискване общо 825 лева от страна на
свидетелката С. през годините, лично и чрез св. Л.Д..
Свидетелката К.Д.Х. била омъжена за виетнамски
гражданин, с когото фактически се разделили през 2000 година. Поради този факт,
през 2009 година решила официално да се разведе. Понеже работела и живеела в
чужбина, свидетелката помолила баща си - свидетеля Д.Л. да потърси адвокат,
който да се заеме с този въпрос. Л. познавал подс. С. като способен адвокат, затова
решил да се обърне към нея. Първата им среща по този повод била на 15.06.2010г.,
като на нея подсъдимата поела задължението да заведе дело за развод и да
представлява свидетелката Х. пред съда. Хонорарът за тази нейна работа
определила на 500 лева. След 2 дни - на 17.06.2010 г. свидетелят Л. занесъл в кантората на подсъдимата
сумата от 500 лева, за което същата му дала Договор за правна защита и
съдействие. Подсъдимата С. поела
ангажимент до края на месец август 2010 г. да снабди К.Х. с решение за развода
й. Обяснила още, че присъствието на свидетелката Х. не е необходимо.
През месец август 2010г. св. К. Х. се върнала в България и се срещнала подсъдимата.
Уточнили подробности по предстоящия развод, като Х. заявила, че желае след
развода да й бъде върнато предбрачното име – Л., след което отново заминала за чужбина.
Тъй като свидетелката Х. живеела в чужбина,
свидетелят Л. поддържал контакт с подсъдимата и се интересувал за хода на
делото. През месец октомври 2010г., при една от срещите им, подсъдимата дала на
свидетеля Л., Удостоверение за развод, в което дъщеря му била вписана с фамилно
име К., като обяснила, че с такова фамилно име я водили в общината. За смяна
фамилията й на Л. подсъдимата С. обяснила, че следва да се води ново дело,
което щяло да струва 100 лева. След съгласуване с дъщеря си, свидетелят Л. на
08.02.2011 г. дал поисканата сума, за което отново подсъдимата подписала
Договор за правна защита и съдействие, в който вписала поисканата сума от 100
лева, представляваща сумата от 75 лева като хонорар и 25 лева като държавна
такса. Сумата от общо 100 лева била платена в брой на подс. С. от св. Л..
През месец април 2011 г. свидетелят Л. посетил отново
кантората на подсъдимата в град Казанлък като се интересувал от хода на делото
за развода на дъщеря му. При тази им среща подс. С. му предоставила ново
удостоверение за развода на дъщеря му.
Свидетелката Х. се върнала в България през месец юни
2011 г. и св. Л. й дал предоставеното му
от подсъдимата удостоверение за развод. С този документ свидетелката отишла да
подмени паспорта и личната си карта, но от Полицията й съобщили, че в техните
системи не е отразена претендираната от нея промяна в семейния й статус. За да
провери казаното в Полицията, Х. ***, откъдето й съобщили, че няма водено дело
за развод между нея и съпруга й Х.. Ядосана, пострадалата посетила кантората на
подс. С. и й поискала обяснение,
показвайки Удостоверението за развод. Без да й дава обяснения, подсъдимата взела
същото от ръцете й, скъсала го и го изхвърлила.
В края на м. юни 2011 г. свидетелят Л. отново
потърсил подсъдимата, за да разбера какво става с развода и смяната на
фамилията на дъщеря му. Тогава тя му дала Удостоверение за смяна на фамилията
на дъщеря му на Л. и Решение на РС-Казанлък № 333 / 29.06.2011 г. Разглеждайки
документите, свидетелят забелязал, че това било решението за развод с първия съпруг
на дъщеря му и за връщане на фамилията й тогава. Решение за развод с Х. нямало.
Поради тази причина св. Л. отново потърсил подс. С. в началото на м. юли 2011
г. и заедно отишли за справка в РС-Казанлък. В съда подсъдимата му казала, че
съдийката е в отпуска, след което си тръгнала. Свидетелят се усъмнил в казаното
от С.. Върнал се в деловодството на съда и попитал какво става с
бракоразводното дело на дъщеря му. Служителката направила проверка и му
съобщила, че изобщо няма образувано такова дело. Този факт се установява и от
приложената официална справка от РС-Казанлък- л.72, том 7, точка №5.
Незабавно св. Л.
отишъл в кантората на подсъдимата и поискал обратно дадените от него пари до
момента. С. не му дала никакви пари, но му обещала, че на 01.09.2011 г. ще бъде
готово Решението за развода. Въпреки това, до месец януари 2012г. св. Х. не била снабдена с такова решение,
въпреки поредните й срещи с подсъдимата при прибирането си в България.
Свидетелят Л. също често търсил контакт с подсъдимата.
На 19.12.2012
г. Л. ***, че трябва да бъде представено ново Удостоверение за брак на дъщеря
му с Х. иначе делото следвало да бъде прекратено. Отишъл със съобщението при подс. С., която му поискала 49 лева за снабдяване
с искания от съда документ. Св. Л. й дал сумата от 50 лева, за което
подсъдимата му подписала разписка от дата 27.12.2012г. Въпреки това, обаче, на
02.01.2013 г. св. Л. получил ново
съобщение от съда, че това Удостоверение не е депозирано, както и препис от
Определение на КРС за прекратяване на делото поради неотстраняване посочените
недостатъци на исковата молба. Тогава свидетелят подал жалба в РП Казанлък на
14.01.2013г. Тъй като действал от името на дъщеря си, св. К.Х. му възстановила
дадените от него на подсъдимата през годините парични суми, възлизащи на общо
650 лева.
Пострадалата свидетелка И.Н.Х., обитавала апартамент,
находящ се в гр. Казанлък, ж.к. "****", бл. 31, на първи етаж, вх. Д,
с прилежащо избено помещение № 97, който бил в условията на СИО заедно със
съпруга й - Д. К.Х., бивш жител ***, починал на 24.09.2004 г. С оглед факта, че
починалият й съпруг имал дете от първия си брак - К.Д.К., роден през 1960г. и
живущ в Англия, след смъртта му, по правилата на наследяването, гореописаният
апартамент се явявал съсобственост между пострадалата и К.К., при квоти 5/6
идеални части за Х. и 1/6 идеална част за К.К..
Във връзка с този апартамент свидетелката Х. се срещнала с подсъдимата С. през месец март 2010г.
Х. желаела апартаментът да бъде прехвърлен на нейно име, тъй като нямала друго
жилище в града. Подсъдимата С. й казала,
че това е възможно, като поискала сумата от 300 лева, която била необходима за
завеждане гражданско дело за делба. Св. Х. дала на подсъдимата поисканата сума,
но не получила разписка за нея, нито договор за правна помощ и съдействие. В
течение на разговора св. Х. споделила,
че притежава имот в с. Горно Черковище, представляващ дворно място от 625
кв.м., представляващо УПИ VI - 154, със застроена площ 66 кв.м/ по плана на
с.Горно Черковище. Тогава подс. С. й казала, че не е хубаво да има и друг имот
по време на предстоящото дело и би било по-добре имотът в Горно Черковище да
прехвърлен на сестрата на Х. - свидетелката Д.Т.М.. За да поеме и тази работа,
подсъдимата поискала от пострадалата
сумата от още 145 лева, които получила веднага, но отново без да даде разписка.
Така през месец септември 2010г. свидетелката И.Х.
получила от подс. С. Нотариален акт за дарение на недвижим имот - имота,
находящ се в с. Горно Черковище на сестра й. На нотариалния акт с № 32, т.2,
рег.№ 3035, дело №232 от 2010г., вместо печат на нотариуса, обаче имало
адвокатски печат на подсъдимата С.. Първоначално св. Х. не отдала голямо
значение на този факт, понеже имала доверие на подсъдимата. Затова продължила
да контактува със С., с цел иницииране на желаната делба на имота - апартамента
и придобиване същия в еднолична собственост. В тази връзка, подс. С. й
обяснила, че е завела дело за делба между нея и К.К., като дори през 2011 г. подс.
С. направила оглед на апартамента с вещо лице П.Р., с цел изготвяне оценка на
същия и вземане предвид направените през годините от св. Х. подобрения в него.
За изготвената от вещото лице оценка свидетелката Х. заплатила на подсъдимата
сумата от 80 лева, за която отново не получила разписка или друг документ.
През месец октомври 2012 г., при следваща среща с подсъдимата,
същата казала на св. Х., че следва на К.К. да бъде платена сумата от 3997 лева,
на колкото се равнявал неговият дял - 1/6. Подс. С. предложила тя да вземе
парите и да ги депозира при нотариус, понеже К. живеел постоянно в чужбина. Няколко
дни след този разговор, подсъдимата отишла до дома на св. Х. ***, където
получила от Х. сумата от 2 000 лева, които следвало да отидат за покриване дела
на К.. За тези пари подсъдимата дала разписка само за 1 000 лева, като обяснила
на свидетелката Х., че 1 000 лева ще стоят при нотариус, за да пазят ред, а
другите 1 000 лева ще са за изготвяне на нотариален акт.
Понеже не получавала никакъв документ за апартамента,
св. Х. се свързала с подс. С., за да
разбере какво става с делото. В отговор на това, подсъдимата й изпратила по
шофьор на такси нотариален акт с № 46, т.1, рег.№ 513, дело №46 от 2012г, на
нотариус П.К., който не бил оригинал, а препис, заверен с адвокатския печат на
подсъдимата, както и две съдебни решения по гр.дело № 2118/12г. по описа на
районен съд-Казанлък, които също не били в оригинал, а заверени с печата на подсъдимата.
Притеснени от поведението на подсъдимата и от
документите, които тя им представяла, св. И.Х. и сестра й посетили нотариус К., на която
показали предоставените им от подс. С. документи. Нотариусът заявил
категорично, че нотариалните актове не са оригинални, като изразила съмнение и
относно истинността на представените от подс. С. съдебни решения. След това св.
Х. ***, откъдето на запитванията й отговорили, че няма заведено от нейно име
дело за делба на въпросния апартамент, а
цитираното гражданско дело № 2118/12г. по описа на КРС отговаря на съвсем друго
гражданско дело със страни различни от пострадалата и К..
Убеждавайки се в недобросъвестността на подсъдимата С.,
св. Х. подала жалба до органите на МВР, в която претендирала извършена по
отношение на нея измама.
След като разбрала за подадената жалба, подс. С.
започнала да търси св. Х. и да обещава, че ще й възстанови парите. Написала
разписка, че ще върне цялата сума - 2300 лева. В действителност в тази разписка
не била включена сумата от 80 лева, които пострадалата платила за оценката на
апартамента от вещото лице, както и сумата от 145 лева, поискани от подсъдимата
за извършване дарението на имота й в село Горно Черковище.
Въпреки неколкократно заявената от подсъдимата
готовност да възстанови парите, получени от пострадалата Х. в размер на 2525
лева, същото не било сторено, в хода на провежданото досъдебно производство. С
представени разписки в хода на съдебното следствие, сумата е изцяло
възстановена от подсъдимата на св. И.Х..
По пункт
първи от обвинителният акт :
Описаната фактическа
обстановка досежно този пункт, се
установява от показанията на свидетелите Г.Т., Л.Л., В.Т., Д.П., както и
приложените по делото писмени доказателства - документи за банкови преводи в
полза на подсъдимата С., банкови извлечения, преписи от изпълнително делото №
2623/2005г. по описа на СИС при РС Казанлък. Показанията на свидетелите са
логични и непротиворечиви, разкриват в пълнота обстоятелствата свързани с
осъщественото престъпление, като наред с това изцяло кореспондират със
събраните писмени доказателства. Безспорно се установява, че предметът на
престъплението е бил поверен на подсъдимата, като при това поверяване е изрично
уточнено, какви точно действия тя може
да извършва с поверените й пари.
Правното основание, на което подсъдимата е владеела парите на
пострадалата Т. произтича от договора за
правна помощ и съдействие, по силата на който договор подсъдимата следва да се
разпорежда с поверените й пари по определен начин. Въпреки това, след
установяване, че парите събрани по изпълнителното дело образувано по молба на Г.Т.
са преведени по банковата сметка на подсъдимата по нейна молба, същата е
отказвала да ги предаде на пострадалата било
лично или чрез банков превод.
Събраните по делото доказателства са в такава
взаимовръзка, че налагат, като единствено възможен извода, че подсъдимата С. е автор на деянието. Налице са преки доказателствени източници - банкови
извлечение и преводни нареждания, преписи от изпълнителното дело, събраните гласни доказателства относими към
престъплението, от които се черпи сведение за фактите, установяващи чрез тях -
авторството на подсъдимата С.. Системата от всички доказателства води до
постигането на единствения възможен извод, а именно, че подсъдимата е извършител на деянието в което е обвинена.
По пункт втори от
обвинителният акт относно пострадалата К.Х..
Описаната фактическа обстановка, се установява от показанията на
свидетелите Д.Л., дадени в съдебно заседание и тези четени на осн. чл. 281 от НПК, К.Х., както и приложените по делото писмени доказателства – справка от РС
Казанлък, установяваща, че през 2010г. няма заведено брачно дело от К.Д.Х.,***
с превод на италиански език, Решение от 29.06.2011г. по гр.д. № 65/96г. на КРС,
договор за правна помощ и съдействие № 20279, договор за правна помощ и съдействие № 28465, Определение от
02.01.2013г. по гр.д. № 3309/21г. на КРС, съобщение от 02.01.2013г., съобщение
от 02.01.2013г., вносна бележка от 13.10.2010г., вносна бележка от
17.05.2011г., разписка от 27.12.2012г.
Показанията
на свидетелите Д.Л. и К.Х. са последователни и логични, разкриващи обстоятелствата
свързани с осъщественото престъпление. Показанията им изцяло кореспондират със
събраните писмени доказателства.
Безспорно
се установява, че подсъдимата е била упълномощена да заведе дело от името на св. Х. за прекратяване на
брака й през 2010г. Въпреки надлежното упълномощаване и заплащане
на възнаграждението за това, подсъдимата не е изпълнила поетото задължение.
За намерението на подсъдимата се съди по нейното поведение. Цялата верига
от действия на подсъдимата е
последователна и съзнателно насочена към
създаването на невярната представа у
свидетелите Л. и Х., във връзка със завеждане на делото за прекратяване на
брака на св. Х.. С цел удостоверяване на факта, че такова дело е било не само
заведено, но и приключило със съдебен акт, снабдила св. Х. с удостоверение за
прекратен брак, което се оказало неистинско и след установяване на този факт от
св. Х., подсъдимата го унищожила. Това
не довело да прекратяване на измамливите действия, а напротив, същите са
продължили с обещанието, че бракът ще бъде прекратен, както и че ще бъде
променено фамилното име на св. Х., за което било налице ново упълномощаване с
договор за правна защита и заплащане на възнаграждение за това. В уверение на
факта, че на св. Х. бракът е прекратен и сменено фамилното име, подсъдимата дала на св. Л. препис от Решение
от 29.06.2011г. за промяна на фамилното
име на св. Х., което всъщност било не новообразувано дело за прекратяване на
брака и впоследствие за промяна на фамилното й име, а поправка на очевидна
фактическа грешка досежно фамилното име на св. Х. по дело за прекратяване на
предходен брак от 1996г. С последващи свои действия подсъдимата е продължила да
поддържа заблуждението у свидетелите Л. и Х. във връзка с образувано дело за прекратяване
на брака до получаването през месец януари 2013г. на съобщение от РС Казанлък от св. Л. за прекратено
производство, и е сезирал прокуратурата.
От всички събрани по делото
доказателства, от съпоставянето на показанията на свидетелите се налага
еднозначния извод, че е налице измама, тъй като измамливите действия на дееца са повлияли на
волята на пострадалата Х., поставяйкия така, че от своя страна да извърши действия,
които й причиняват имотна вреда и които не би извършила без заблуждението, в
което е въведена.
По обвинението относно пострадалата И.Н.Х..
Сведения за това се черпят от
показанията на свидетелите И.Х., Д.М., П.Р., Н.Б., П.К., както и приложените
писмени доказателства – пазарна оценка,
справка от РС Казанлък – л. 72 т.7, справка от РС Казанлък – л. 47, т.
7, копие от заповед за парично задължение по гр.д. № 2118/12г., на КРС,
Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот №46,
дело 46/2012г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32, д. 232/2010г.,
Решение от 17.10.2012г. по гр.д. № 2118/2012г. на КРС, Решение от 25.06.2012г.
по гр.д. № 2118/2012г. на КРС, два броя разписки.
Показанията
на свидетелите са последователни и логични, разкриващи обстоятелствата свързани
с осъщественото престъпление, като същите изцяло изцяло кореспондират със
събраните писмени доказателства.
Безспорно
се установява, че подсъдимата е въвела в
заблуждение свидетелката Х., че ще води от нейно име дело за делба на
апартамента, както и че за тази цел е нужно притежавания от свидетелката
недвижим имот, находящ се в село Горно Черковище да бъде прехвърлен на сестра
й. Въпреки заплатените за това възнаграждения, подсъдимата не е имала намерение
да изпълни задълженията, които е поела. За да поддържа заблуждението у
свидетелката Х., че делото за делба на апартамента е образувано и следва своя
ход, през 2010г. подсъдимата предала на св. Х. Нотариален акт за дарение на
недвижимия имот находящ се в село Горно Черковище, който нямал подпис на
нотариус. Все с цел продължаване на
заблуждението, в което е въведена св. Х.,
подсъдимата завела вещо лице – св. Р. с цел изготвяне оценка на апартамента, за
което било заплатено възнаграждение от св. Х.. Поддържайки заблуждението за
водено дело за делба, подсъдимата уверила св. Х., че следва да бъде изплатен
дела на другия наследник на апартамента, поради което взела от св.Х. сумата от
2000 лева. В уверение на това, че е изпълнила поетия ангажимент и фактически
продължавайки заблуждението, в което е въвела св. Х., подсъдимата й изпратила
нотариален акт № 46, д. 46/2012г. на нотариус К., заверен с адвокатския печат
на подсъдимата, както и два броя съдебни решения по гр. д. № 2118/12г. на КРС ,
отново заверени с печата на подсъдимата. Безспорно установено, че няма гр.д. №
2118/12г. на КРС с предмет делба с
посочените страни, а има образувано такова ч.гр.д. № 2118/12г. по чл.410 от ГПК и по него е издадена Заповед за изпълнение
срещу едноличен търговец.
От всички събрани по делото
доказателства се налага еднозначния извод, че е налице измама, тъй като измамливите действия на подсъдимата са повлияли
на волята на пострадалата Х., поставяйкия така, че от своя страна да извърши действия,
които й причиняват имотна вреда и които не би извършила без заблуждението, в
което е въведена.
По обвинението относно пострадалата М.С.:
Данни се черпят от показанията на
свидетелите М.С., Д.М., Л.Д., приложените по делото справки от РС Казанлък,
преписи от определения, съобщения, искови молби и молби депозирани от името на
св. М.С., подробно посочени по-горе.
Основните сведения се черпят от показанията на
свидетелката С.. Същата твърди в показанията си, че се срещала многократно с
подсъдимата за да се интересува от делото и е заплащала исканите от С. суми.
Подсъдимата й била обяснила, че води
дело от нейно име, тъй като сестра й била починала, но не й давала номер на
делото, като накрая на 2013г. се срещнали в съда и подсъдимата й дала номер на
делото. Свидетелката отишла в
деловодството и при направена справка й казали, че няма такова дело. Дала
листчето с номера , което й дала подсъдимата
и след проверка служителката й казала,
че под този номер има дело за изнасилване. Тогава разбрала, че С. я
лъже.
От събраните в хода на разследване материали е видно,
че подсъдимата е подавала на няколко пъти искови молби от името на
пострадалата, но по нито една от тях не е даден ход на делото, поради
неотстранени нередовности на исковите молби. За всяко едно от образуваните дела
и техния ход е била уведомявана лично свидетелката С. в качеството й на ищец. Последната
лично и чрез роднина е получавала съобщенията, ведно с определенията на съда,
досежно образуваните от нейно име дела и не се потвърждава заявеното от нея, че
не била наясно нито с движението на образуваните дела, нито, че не знаела
съответния номер на делото. Действително
въпреки даваните при всеки случай указания от съда за отстраняване на
нередовностите, те са били прекратявани, но това не налага извод за извършени
измамливи действия от страна на подсъдимата. Със самият факт на получаване на
всички книжа по делата, свидетелката е била наясно за образуването на делата, оставянето им без
движение и съответно прекратяването им, както и причините поради което се е
стигнало до този резултат, и това изключва наличието на заблуждение, в което да е въведена и да е поддържано от
подсъдимата относно действителния развой на делото за отмяна на дарението. В този
смисъл от събраните по делото доказателства не се установява извършено
престъпления спрямо св. С. от страна на подсъдимата и в тази част обвинението
се явява недоказано.
При така установеното от фактическа
страна от правна страна съдът намира, че
подсъдимата Анеца Миткова - С. е
осъществила, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 206 ал.1 от НК, като в периода 13.11.2008г. –
17.06.2013г. в гр. Казанлък, притовозаконно присвоила чужди движими вещи- пари,
сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, собственост на Г.К.Т. ***, които
владеела – преведени от РС Казанлък в собствената й банкова сметка ***,
СЖ “Експресбанк”
Казанлък, по изпълнително дело № 2623/2005г.
От обективна страна деянието е осъществено, чрез акт
на противозаконно разпореждане с чуждото имущество в интерес на подсъдимата.
Предметът на престъплението е бил поверен на подсъдимата, като при това поверяване
е изрично уточнено, какви точно действия
тя може да извършва с поверените й пари.
Обсебването е резултатно престъпление и то е довършено с осъщественото
засягане на възможността собственикът на
вещта да се разпорежда с нея.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вината пряк умисъл, подсъдимата е съзнавала
общественоопасните последици и пряко е целяла тяхното настъпване, налице е
съзнанието, че поверените й пари, ги владее на правно основание и че й е
позволено да върши определени действия с тях.
Освен това е предвиждала, че в резултат на разпореждане с тях, ще
преминат в нейна полза, като е съзнавала, че излиза извън предоставените й
правомощия за разпореждане с тях. Целяла е противозаконното разпореждане с тях
в свой интерес.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност
на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
изясняване обстоятелствата по делото и определи наказание при приложението на
чл. 55 ал.1 т.1 от НК в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете възстановяване на една част от парите на
пострадалата още преди образуване нанаказателното производство, както и
направеното всичко възможно входа на съдебното следствие от страна на подсъдимата да възстанови на
пострадалата сумата от 2 000 лева, като невъзстановяването й е по причини
извън подсъдимата, възрастта на подсъдимата, оказаното съдействие за разкриване
на обективната истина, изказаното съжаление за стореното.
Отегчаващи вината обстоятелства –
наложено наказание по чл. 78 а от НК.
Степента на обществена опасност на
деянието е завишена предвид начина на извършването му.
При така извършеният анализ на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът отчете наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства при наличието на които и най-лекото
предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. При това
положение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и
наказанието да бъде определено под предвидения от закона минимум. Имайки
предвид всички обстоятелства по делото, съдът намира, че наказание в размер на
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се явява съответно на извършеното, отговарящо
на степента на обществена опасност на деянието и дееца и справедливо.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимата А. Миткова – С. е осъществила,
както от обективна, така и от субективна страна престъплението по чл. 209 ал.1
във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, като че в периода месец март 2010г. –
27.12.2012г. в гр. Казанлък, при
условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила заблуждение, както следва : у Д.К.Л. и К.Д. ***, че ще изготви искова
молба за образуване на бракоразводно дело
и ще представлява процесуално К.Д. *** по това дело, като с това
причинила на К. Димирова Х. имотна вреда в размер на 650 лева и у И.Н.Х. ***,
че в качеството си на адвокат, ще й съдейства
да се извърши дарение на недвижим имот – дворно място от 625кв.м.,
представляващо УПИ VI-154, със застроена площ 66 кв.м. по плана на село Горно
Черковище, както и ще инициира извършването на делба на недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр. Казанлък, ж.к. „****” блок № 31, на първи етаж,
вх. Д, с прилежащо избено помещение № 97,
с което причинила имотна вреда на И.Н.Х. в размер на 2 525 лева,
или общия размер на причинената имотна
вреда е 3 175 лева.
От обективна страна, подсъдимата е установила контакт с пострадалите, като ги е
мотивирала към имуществено разпореждане, с предходни
действия по създаване у тях на неверни
представи за действителността по повод това разпореждане. Тези представи са
формират както с поведение, насочено към пряко изграждане у пострадалите на
невярно възприемане на действителността, така и с действия по поддържането на
тези вече създадени у тях неверни представи. Подсъдимата умишлено е въвела в
заблуждение пострадалите Х. и Х., от
които се стреми да получи облага, с обещанието че ще им извърши услуга – завеждане
на делото за прекратяване на брак и дело за делба, без да има намерение да изпълни поетия
ангажимент и поемането му е единствено с цел да набави за себе си и другиго
имотна облага, като в резултат именно на тези нейни действия, пострадалите са
мотивирани да извършат определено имуществено разпореждане в полза на подсъдимата.
Подсъдимата
последователно и умело сугестира пострадалите от престъплението създавайки
невярната представа за извършени от нея действия по движението на делата и
съответно приключването им със окончателен съдебен акт, като в подкрепа на това
дори представя издадени уж в полза на пострадалите документи. Инкриминираното
поведение е довело до формирани неистинни представи за действителността у К.Х.
и И.Х. и ги е мотивирало да извършат акт
на имуществено разпореждане.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вина пряк умисъл. Подсъдимата е
съзнавала общественоопасните последици и пряко е целяла тяхното настъпване. Налице
е и користната цел.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност
на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
изясняване обстоятелствата по делото и определи наказание при приложението на
чл. 55 ал.1 т.1 от НК в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете изцяло възстановената имуществена вреда на св. И.Х.,
невисоката по размер невъзстановена вреда на св. Х., възрастта на подсъдимата, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, изказаното съжаление за
стореното.
Отегчаващи вината обстоятелства –
наложено наказание по чл. 78 а от НК.
Степента на обществена опасност на
деянието е завишена предвид начина на извършването му.
При така извършеният анализ на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът отчете наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства при наличието на които и най-лекото
предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. При това
положение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и
наказанието да бъде определено под предвидения от закона минимум. Имайки
предвид всички обстоятелства по делото, съдът намира, че наказание в размер на
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се явява съответно на извършеното, отговарящо
на степента на обществена опасност на деянието и дееца и справедливо.
Наказателната отговорност за съвкупността от
престъпления следва да се реализира при условията на чл. 23 от НК.
На осн. чл. 23 ал.1 от НК съдът
определя на подсъдимата А. Миткова – С. едно общо наказание, в размер на най-тежкото
от тях, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
С оглед постигане целите на наказанието и
предвид наличието на предпоставките за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, съдът
счита, че не е наложително ефективното изтърпяване на определеното общо
наказание лишаване от свобода.
По изложените съображения съдът на
осн. чл. 66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на определеното общо наказание
лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Така определеното по вид, размер и начин на
изтърпяване наказание съдът счита за справедливо, съответно на извършеното,
както и че с него ще се постигнат целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК.
Предвид изложените по-горе съображения за
недоказаност на част от обвинението, съдът призна подсъдимата А.Ц. М.-С. за
НЕВИННА в това, в периода месец февруари
2009г. – 27.12.2012г. при описаните по-горе място и условия да е възбудила
заблуждение с цел набавяне за себе си на имотна облага у М.Т.С. ***, че в
качеството й на адвокат ще води образувано гражданско дело за разваляне на
дарение, с което да й е причинила имотна вреда в размер на 825 лева, поради
което я ОПРАВДАВА в тази част от предявеното й обвинение по чл. 209 ал.1 във
вр. с чл. 26 ал.1 от НК
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Приет за съвместно разглеждане е предявеният
граждански иск от Г.К.Т. против
подсъдимата А. М. – С. за сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат противоправното им
деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й
изплащане.
Непозволеното увреждане, проявна форма на което е
престъплението обосновава гражданскоправна претенция за репариране на причинени
имуществени и неимуществени вреди, и процесуална възможност за реализация по
предвидения от закона ред и в регламентираните срокове.
Съдът като прецени
доказателствата по делото и факта, че до приключване на съдебното следствие
имуществените вреди не бяха възстановени, прие че са налице предпоставки
обуславящи гражданската отговорност на
подсъдимата за причинени от деянието й
имуществени вреди на пострадалата
Г.Т. и счете, че предявеният
граждански иск е доказан по
основание и размер.
По изложените съображения
съдът ОСЪЖДА подсъдимата А.Ц. М.-С. да заплати на Г.К.Т. ***, ЕГН **********,
сумата в размер на 2 000 /две хиляди / лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат противоправното й деяние, ведно със
законната лихва от 17.06.2013г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимата А.Ц. М.-С. да заплати ДТ върху уважения
граждански иск в размер на 80 лева, както и направените по делото разноски в размер на 46,60 лева в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189
ал.3 от НПК.
В този смисъл съдът постанови
съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: