О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260049
гр.Пловдив, 08.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав
СЪДИЯ: Росица Кюртова,
разгледа докладваното от съдията т.дело №640 по описа на съда за 2020 г., и
като констатира, че е проведена процедурата по размяна на книжа по реда на
глава XXXII ГПК, предприе действия по подготовка на делото в закрито заседание,
извърши проверката по чл.374, чл.377 и чл.140 ГПК, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на Н.Д.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощник
адв.Д.Р., съдебен адрес ***, подадена против „ТЕЙЛЪРС“ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Карлово, бул.”Владимир Заимов” №28,
представлявано от П.А.К., с която е предявен иск по реда на чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна
решение на общо събрание на съдружниците в ответното дружество, с което е приет
годишен финансов отчет за 2019 г. В исковата молба се излагат твърдения, че е
взето решение за изключване на ищцата от общо събрание на съдружниците, което
обстоятелство е било заявено за вписване в търговския регистър със заявление А4
№20160211095047, по което е постановен отказ на длъжностното лице по вписвания,
потвърден с решение на съда. Изтъква се още, че решението за изключване е
отменено по реда на чл.74 ТЗ.
Във връзка със задължението
на съда да следи за допустимостта на процеса, е направена служебна справка в
партидата на ответното дружество в търговския регистър, както и в деловодната
програма на ПОС, при която се констатира следното:
Със заявление А4 №20160211095047
е заявена промяна в обстоятелствата, вписани за „ТЕЙЛЪРС“ООД, ЕИК *********,
гр.Карлово, изразяваща се в заличаване на Н.Д.Г. като съдружник и управител.
Към заявлението е приложен протокол от заседание на общо събрание на
съдружниците от 11.02.2016 г., 9,00 ч. От същия се установява, че на същата
дата е взето решение за изключване на ищцата като съдружник. По заявлението е
постановен отказ за вписване №20160211095047/12.02.2016г. По повод жалба срещу
отказа по реда на чл.25 ЗТР е образувано т.д.№119/2016 г. по описа на ПОС и
постановено решение от 26.10.2016 г., в сила от 02.11.2016 г., с което
обжалваният отказ е потвърден. Установява се още, че по иск с правно основание
чл.74, ал.1 ТЗ, предявен от Н.Г. против същото дружество за отмяна на решението
от 11.02.2016 г. за изключването й, е образувано т.д.№88/2016 г. по описа на
ПОС, ТО, ХVІ състав. По това дело е постановено решение от 24.03.2017 г., с
което оспореното решение е отменено. Т.д.№88/2016 г. на ПОС не е приключило, по
данни от деловодната програма на съда, същото е изпратено на АС Пловдив по
въззивна жалба, а по данни на ищеца – понястоящем е висящо пред ВКС.
Според трайно
установената съдебна практика по въпроса, легитимирано да предяви иск по реда
на чл.74 ТЗ е само лице, имащо качеството на съдружник към момента на приемане
на оспорените с иска решения на общото събрание. В конкретния случай се оспорва
законосъобразността на решение, заявено в търговския регистър на 29.08.2020 г.
(конкретната дата, на която е взето оспореното решение, не се посочва поради
липса на приложен протокол към заявлението), следователно оспореното решение е
взето най-късно на 29.08.2020 г. и към този момент следва да се преценява дали
ищцата е била съдружник в ответното дружество. Въз основа на събраните
доказателства на този въпрос следва да се отговори отрицателно. Съгласно
постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК
решение №86 от 01.09.2017г. по т.д.№1068/2016г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение
№39 от 15.04.2011г. по т.д.№ 526/2010г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение №690 от
03.12.2008г. по т.д. №349/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение №251/06.03.2018
г. по т.д.№593/2017 г. и др., взетите от ОС на съдружниците решения, подлежащи
на вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните
отношения между дружеството чрез неговите органи и съдружниците, т.е имат
действие от вземане на решението, и това действие не е в зависимост от
вписването им по чл.140 ТЗ, конститутивният ефект на което, включително и в
хипотезата на чл.140, ал.4 ТЗ, е само по отношение на трети лица. С оглед на
това следва да се приеме, че взетото от ОС на 11.02.2016 г. решение за
изключване на ищцата като съдружник в ответното дружество е породило действието
си във вътрешните им отношения незабавно. Това действие не е препятствано от
постановения от длъжностното лице по вписвания и потвърден от съда отказ за
вписване, тъй като вписването поражда действие по отношение на третите лица,
съответно отказът не заличава породеното във вътрешните отношения между
съдружника и дружеството действие на изключването, нито самото изключване.
Последното е възможно само след провеждане на процедурата по чл.74 ТЗ за отмяна
на решението за изключване по съдебен ред, която в конкретната хипотеза е
предприета от ищцата, но не е приключила понастоящем. Според трайната практика
по въпроса решението, с което искът по чл.74 ТЗ е уважен и оспорените решения
са отменени, е конститутивно по своя характер и поражда действие за напред от
момента на влизането си в сила, следователно качеството съдружник, което ищцата
е изгубила с изключването й в отношенията й с ответника, може да бъде
възстановено евентуално при влизане в сила на решението по т.д.№88/2016 г.
Това, обаче, към настоящия момент не е факт – последното е обжалвано, а
производството по обжалване не е приключило. В промеждутъка между изключването
й с решение на ОС и влизане в сила на решението, с което същото решение е отменено,
ищцата не е съдружник в ответното дружество, независимо от вписванията в
търговския регистър, които имат само оповестително действие по отношение на
третите добросъвестни лица. Ето защо съдът намира, че към момента на вземане на
оспореното решение – най-късно на 29.08.2020 г., ищцата няма качеството на
съдружник в „ТЕЙЛЪРС“ООД, ЕИК *********, гр.Карлово, а това означава, че същата
не е активно легитимирана да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ. Активната
процесуална легитимация е абсолютна положителна предпоставка за правото на иск
и допустимостта на процеса, за която съдът служебно следва да следи. Доколкото
в случая тази предпоставка отсъства, съдът намира, че производството по делото
е недопустимо и същото следва да бъде прекратено. Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д.№640/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ТО, ХVI
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: