Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
… …
град Кърджали, 14.01.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ………......…. в
публично заседание …………...
на двадесет и първи декември ……………………..………………….……....….…………..…..…....…………
през 2021/две
хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при
секретаря …………………………………….………… Мелиха Халил, ..................................................
като разгледа докладваното от ............................
съдията Виктор Атанасов ..............................
административно
дело №291
.... по описа за ......................... 2021 година ..............................
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба В.М.Х., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощник - адв.А.С.
от АК-***, със съдебен адрес ***, против Решение с Рег.№289р-12095 от 08.10.2021
год. на началника на Районно управление - Крумовград към ОДМВР – Кърджали, с
което, на основание чл.83, aл.5, във връзка с чл.58,
ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, е отказано издаването на разрешение за придобиване на
дълго огнестрелно оръжие от В.М.Х., ЕГН ********** и на основание чл.155, ал.1,
във вр. с чл.58, ал.1 ,т.2 от ЗОБВВПИ, е отнето
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за тях №***, издадено от РУ – Крумовград, както и е иззето притежаваното от В.М.Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, огнестрелно оръжие - дългоцевно огнестрелно оръжие - ИЖ 12, кал.12, с №*** и
наличните боеприпаси за него.
Жалбоподателят заявява в
жалбата, че не е съгласен с Решение
№289р-12095 от 08.10.2021 год. на началника на Районно управление – Крумовград,
което, според него, е необосновано, постановено при грубо и драстично нарушение
на материалния и процесуалния закони, поради което го обжалва в законовия срок.
Сочи, че решението е мотивирано с твърдението, че в ЗОБВВПИ и в частност - в чл.58,
ал.1, императивно били посочени обстоятелствата, при които не се издавало
разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически
изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси и че едно от обстоятелствата се намирало в т.2 -
лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него
има обвинение за такова престъпление. Жалбоподателят сочи също, че предвид
изложеното и на основание чл.83, ал.5, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, във вр. с чл.83, ал.5, във
връзка с чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, му е отказано издаването на разрешение за
придобиване на дълго огнестрелно оръжие поради това, че е бил осъждан и на
основание чл.155, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, е отнето притежаваното от него разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие №***, издадено от РУ на МВР – Крумовград, както
и са иззети притежаваните от него огнестрелни оръжия и боеприпаси, а именно: дългоцевно огнестрелно оръжие - ИЖ 12, кал.12, с №*** и
наличните боеприпаси и е допуснато и предварително изпълнение на решението. Заявява,
че не е съгласен с констатациите, направени в обжалваното решение, като излага
съображения за това. Отново сочи, че съгласно чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, разрешение
за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издава
на лице, което е осъждано за умишлено
престъпление от общ характер или
срещу него има обвинение за
такова престъпление и че в действителност, с Присъда №**/*** год. по
НОХД №**/*** год. по
описа на Районен съд - *** бил признат
за виновен в това, че през периода от месец
август 2010 год. до месец
май 2013 год. включително, в ***, след като бил осъден да издържа свой низходящ
- сина си С. В. Х., с ЕГН **********, съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на две
или повече месечни вноски - *** месечни вноски по *** лева месечно
или общо в размер на *** лева,
което било престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание
чл.183, ал.3 от НК, съставът на съда, постановил присъдата, не му наложил наказание,
тъй като преди постановяване на присъдата
от първата инстанция изпълнил задължението си и не били настъпили други вредни последици за пострадалия. Сочи, че така постановената присъда била влязла
в сила на 18.10.2013 год. и че други присъди няма. Сочи също, че от цитираната присъда е видно, че бил признат
за виновен по повдигнатото му обвинението, но не му било наложено
наказание поради обстоятелството, че е заплатил
дължимите суми преди постановяване на присъдата. Твърди, че присъдата не е осъдителна и в този смисъл, не
бил осъден, а само
признат за виновен.
На следващо място сочи, че съгласно чл.85, ал.1 от НК, „Реабилитацията
заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват
със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е
установено противното.” и че от свидетелство за съдимост №**/*** год., издадено
от Районен съд – ***, се установява, че не е осъждан, което потвърждава
настъпилата реабилитация по право и че е реабилитиран. Твърди, че дори
реабилитацията не е пречка да му бъде издадено исканото разрешение, нито е основание
за отнемане на вече издаденото, защото в ЗОБВВПИ липсвала такава изрична
разпоредба. Твърди също, че в настоящия случай, предвид разпоредбите на чл.85 и
чл.86 от НК и липсата на други присъди за извършеното него престъпление през
2013 год., е налице настъпила реабилитация по право, тъй като е изтекъл срок
по-дълъг от осем години от постановяване на присъдата на 02.10.2013 год., а
преди постановяване на присъдата бил заплатил дължимите суми. Твърди също, че в
чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ липсва разпоредба, която да забранява издаването на
разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси при настъпила
реабилитация, така както например законодателят бил предвидил в чл.67, ал.1, т.4
от ЗСВ, съгласно който, „За съдебен заседател може да бъде избран дееспособен
български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от
реабилитацията.”, като такава изрична разпоредба („… независимо от
реабилитацията”), била налице и в други закони.
На следващо
място излага довод, че в мотивировъчната част на
решението била посочена разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, която
точка обаче административния орган в крайна сметка не възприел като основание
за постановения отказ, като сочи, че съгласно тази точка, разрешение за
придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издава на лице, което няма
основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели,
културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение за ловни цели, а несъмнено жалбоподателят
бил такъв. Твърди, че това извод противоречи на застъпеното по-горе в мотиворовъчната част от решението, посочено в самото
заявление за издаване на разрешение и в крайна сметка, възприето и от органа
искане, да му бъде издадено разрешение за придобиване на дълго огнестрелно
оръжие за ловни цели. Жалбоподателят счита, че административният орган
незаконосъобразно е отказал да му бъде издадено разрешение за придобиване на
дълго огнестрелно оръжие за ловни цели с мотива, че е бил осъждан за извършено
умишлено престъпление, без да се съобрази с настъпилата за това деяние
реабилитация, която заличава осъждането му, а в настоящия случай не била налице
осъдителна присъда, като отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват със самото осъждане. По тези съображения в жалбата моли съда, след
като се увери в твърдените от него обстоятелства, да постанови решение, с което
да отмени изцяло, като незаконосъобразно, Решение №289р-12095/08.10.2021 год.
на началника на Районно управление - Крумовград за отказ за издаване на
разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси от физическо
лице, като реши делото по същество и задължи административния орган да се
издаде искания документ или да изпрати преписката със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона - да му бъде върнато притежаваното от него
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие №***, издадено
от РУ МВР – Крумовград, да му бъдат върнати притежаваните от него огнестрелни
оръжия и боеприпаси, а именно: дългоцевно огнестрелно
оръжие ИЖ 12, кал.12, с №*** и наличните боеприпаси, да върне преписката на
административния орган със задължителни указания за произнасяне, дадени в
мотивите на решението. Моли също така, да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Редовно
призован за съдебно заседание, жалбоподателят В.М.Х. от ***, не се явява,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.А.С. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в
нея доводи и съображения. Моли съда да постанови решение, с което да приеме
така депозираната жалба за основателна и доказана, както и да отмени
постановеното Решение №289р-12095/08.10.2021 год. на началника на РУ –
Крумовград към ОДМВР - Кърджали, като приеме за установено, че това решение е
необосновано и постановено в противоречие със ЗОБВВПИ. На първо място счита, че
така постановената присъда, с която жалбоподателят е бил признат за виновен, не
е присъда в класическия смисъл на думата, т.к. със същата не било наложено
наказание на жалбоподателя. Сочи, че в тази присъда няма диспозитив,
в който да е посочено „осъжда” и в този смисъл, с оглед и разпоредбата на НК, в
която е предвидена такава опция по смисъла на чл.18, ал.2 от общата част на НК,
както и по смисъла на чл.183, ал.3 от НК, нямало в класическия смисъл присъда,
с която да му е било наложено наказание. На следващо място сочи, че административният
орган се е позовал на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, т.е. за
разрешение за придобиване на оръжие, като счита, че тази разпоредба в настоящия
случай не е относима, а се касае за случай, в който
жалбоподателят има издадено такова разрешение, но е било направено искане за
регистрация на допълнително закупено оръжие. Също така счита, че от
постановяване на присъдата до настоящия момент са изминали повече от 8 години,
при което съгласно разпоредбата на чл.85 и сл. от НК, била налице реабилитация
на жалбоподателя и административният орган не би следвало да се позовава на
обстоятелството, че е налице осъдено лице. Сочи, че е налице реабилитирано
лице, а ноторно известно било(!?),
че реабилитацията заличава последиците от осъждането, но осъждането било от
съвсем друг характер, т.к. в присъдата нямало диспозитив
„осъжда”. Счита, че не са налице разпоредбите на чл.58 и сл. от ЗОБВВПИ, които
са послужили на административния орган да изземе от жалбоподателя притежаваното
разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, както и да отнеме
притежаваните от него дълго огнестрелно оръжие ИЖ 12, калибър 12, с №*** и
наличните боеприпаси, които е притежавал. Също така счита, че не са налице
материално-правните предпоставки за постановяване на решението, предмет на
обжалване, поради което същото следва да бъде отменено. Моли съдът да постанови
решение, с което да укаже на административния орган да изпълни разпоредбата на
чл.58 от ЗОБВВПИ, като приеме, че не е налице осъждане на жалбоподателя, а е
налице реабилитация, като излага и довод, че законодателят в този закон изрично
не е посочил, както в други закони – ЗСВ, Закона за отбраната, ЗМВР, че
определени лица не могат да заемат определени позиции или да получават някакви,
в случая, права, както било в Закона за оръжието, за да бъдат лишени те от това
право. Моли също така, да бъдат присъдени на жалбоподателя направените
разноски, за които представя списък, ведно с договор и пълномощно. Уточнява, че
възнаграждението е минимално по смисъла на Наредбата от 2004 год., предвидено
за такива актове на МВР и в този смисъл счита, че исканията на ответната страна
за прекомерност и намаляване на същото, са неоснователни.
Ответникът
по жалбата – началникът Районно управление/РУ/ – Крумовград към ОДМВР –
Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.
От упълномощения му процесуален представител - гл.юрк.
М. П., са представени писмени бележки, в които заявява, че счита жалбата за
неоснователна. В писмените бележки е изразено становище, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма, при спазване на материалноправните
и процесуалните правила по издаването му, както и че е съобразен и с целта на
закона, поради което счита, че същият следва да бъде оставен в сила. Моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а при условията на евентуалност
е направено искане, размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален. В
писмените бележки са изложени съображения в подкрепа на оспореното решение.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Оспореното Решение
с Рег.№289р-12095
от 08.10.2021 год., издадено от началника на РУ – Крумовград към ОДМВР –
Кърджали, е връчено лично на жалбоподателя В.М.Х., на 11.10.2021 год., видно от
подписаната и оформена разписка за връчване към решението/л.8/, с положен подпис на
получателя и дата на връчване, а жалбата срещу него е подадена на датата 19.10.2021
год., чрез административния орган, чиито акт се оспорва, регистрирана в
деловодството на РУ – Крумовград с Вх.№289000-3066/19.10.2021 год., видно от
положения на същата и попълнен щемпел/л.3/. От горното следва, че жалбата е
подадена по установения ред, на 8-ия/осмия/ ден след връчването на оспореното
решение или в рамките на законоустановения
14/четиринадесет/ - дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата, освен това, е
подадена от лице - адресат на акта, за когото решението е неблагоприятно, т.е.
поражда неблагоприятни правни последици, в предвидената от закона форма и с
изискуемото се съдържание, поради което същата е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
При
съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Производството
пред административния орган
е започнало по повод заявление с Вх.№289000-2340/23.08.2021
год. от В.М.Х.,
подадено до началника на РУ – Крумовград,
за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на дълго гладкоцевно огнестрелно оръжие, за ловни цели/л.14/. По представената по делото административна преписка е
приложено заверено копие от Разрешение №*** от *** год., издадено от РУ –
Крумовград към ОДМВР – Кърджали, валидно до 24.10.2022 год./л.17/, видно от което, на жалбоподателя М.Х. ***, е разрешено да
съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, съгласно
приложение, неразделна част от разрешението, а от приложението към това
разрешение е видно/л.17/, че същото се отнася за един брой оръжие
за ловни цели – огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, марка „ИЖ/12”, кал.12, с
№***. Приложено е и копие на членска карта на Национално ловно-рибарско
сдружение „***”/НЛРС „***”/, с бл.№***/л.19/, от която е видно, че
от 2018 год. до 2021 год. включително, жалбоподателят Х. е редовен член на
Ловно-рибарско дружество „***” *** към НЛРС „***”. По преписката е представен и
Билет за лов №***, издаден на 20.12.2018 год., на жалбоподателя В.М.Х., от ДГС
– ***, със заверки за 2020 год. и за 2021 год./л.18/. Представено е и
Удостоверение с Рег.№И-24696-2 от 31.08.2021 год., издадено от Национална
следствена служба – Служба „Документно обслужване”, на жалбоподателя В.М.Х./л.13/, в уверение на това, че
към 31.08.2021 год. срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни
производства, като в същото е указано, че удостоверението му се издава, за да
му послужи за разрешение за достъп до оръжие и боеприпаси, пред служба КОС към
РУ - Крумовград .
По административната преписка, изпратена в съда, е
приложено и Свидетелство
за съдимост, издадено на 23.08.2021 год. от Районен съд – Крумовград, за В.М.Х.,
с ЕГН **********, с настоящ адрес ***/л.20/, в което е посочено, че лицето „е
осъждано”, като е вписано НОХД №***, Присъда №** от *** год. на Районен съд –
***, в сила от 18.10.2013 год., както и е възпроизведено съдържанието на тази
присъда. В това свидетелство за съдимост е посочено, че важи за срок от
шест месеца и че се
издава „за оръжие” и важи за МВР. По преписката е представен и пълен препис от
посочената Присъда №** от *** год., постановена по НОХД №**/*** год. по описа
на Районен съд - ***, ведно с мотивите към нея/л.21-л.24/, като на същата е
положена заверка, че е влязла в сила на 18.10.2013 год./л.21/. С тази присъда е
признат подсъдимият В.М.Х., роден на *** ***, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с адрес - ***, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че през периода от месец август 2010 год. до месец май 2013 год.
включително, в ***, след като е осъден да издържа свой низходящ - сина си С. В.
Х., с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две
или повече месечни вноски - *** месечни вноски по *** лева месечно или общо в размер
на *** лева, което е престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.
183, ал.3 от НК, НЕ ГО НАКАЗВА, тъй като преди постановяване на присъдата от
първата инстанция, той е изпълнил задължението си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалия.
По административната преписка е приложена и докладна
записка с Рег.№289р-11944 от 06.10.2021 год. на РУ - Крумовград, изготвена от ***
в РУ – Крумовград, адресирана до началника на РУ – Крумовград/л.11/, относно постъпилото заявление за издаване на разрешение
за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси от В.М.Х., ЕГН **********, от
***. В тази докладна е посочено, че В.М.Х. е приложил изискуемите се документи,
съгласно чл.77, ал.4 от ЗОББВВПИ, че същият има издадено разрешение, срокът на
което не е изтекъл, че същият притежава дълго гладкоцевно
оръжие ИЖ 12, кал.12, с №***, че срещу него няма обвинения по неприключени
наказателни производства и че не е регистриран с психично заболяване в болнично
заведение. В докладната записка е описано, че от изготвената справка за
съдимост на лице е видно, че лицето е осъждано през 2013 год. за издръжка, но
не е наказано, тъй като преди постановяване на присъдата е изпълнило
задълженията си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. В
докладната записка *** е описал, че е потърсил съдействие от М. П. -
юрисконсулт при ОДМВР – Кърджали, с цел изясняване - води ли се осъждано лице,
което не е наказано, като в отговор същата му представила решение по адм.дело на ВАС, в което било описано, че според тричленния
състав на ВАС, „освобождаването от налагане на наказание при условията на
чл.183, ал.З от НК, не заличава престъпния характер на извършеното противоправно деяние. Престъплението е извършено и
обстоятелството, че деецът не е наказан, не заличава вече извършеното деяние,
което е обявено от закона за престъпление.”. С тази докладна записка, предвид изложеното
в нея и на основание чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, във връзка с чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ,
е предложено, на лицето В.М.Х. да му бъде ОТКАЗАНО издаване на разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели, както и издаване
на решение за отнемане на издаденото РНУСООБ, притежаваните огнестрелни оръжия
и боеприпаси.
След изготвянето и депозирането на Докладната записка с Рег.№289р-11944
от 06.10.2021 год. на РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, на 08.10.2021 год. началникът
на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали е постановил оспореното Решение с Рег.№289р-12095 от 08.10.2021
год./л.7-л.8/, с което, на основание чл.83, ал.5, във връзка с чл.58,
ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, е отказал издаването на разрешение за придобиване на
дълго огнестрелно оръжие от лицето В.М.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес – ***,
поради това, че е осъждано. Със същото решение, на основание чл.155, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1 ,т.2 от ЗОБВВПИ, е постановено отнемане
на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие №***,
издадено от РУ – Крумовград и изземване на притежаваните от лицето В.М.Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, огнестрелни оръжия и боеприпаси, както следва: Дългоцевно огнестрелно оръжие ИЖ 12, кал.12, с №*** и
наличните боеприпаси, като е разпоредено, оръжията и
боеприпасите да се изземат с протокол по образец и да се съхраняват по
установения ред, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.З от ЗОБВВПИ. Административният
орган е допуснал предварително изпълнение на решението, на основание чл.60 от АПК, тъй като се касае за общоопасно средство и
защита на важни обществени интереси.
За да постанови акта си, в мотивите към оспореното решение административният
орган е посочил, че преписката е образувана на 23.10.2021 година в РУ – Крумовград,
по повод подадено заявление с Вх.№289000-2340 от 23.08.2021 год. по описа на РУ
– Крумовград, от В.М.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, с което иска
да му се издаде разрешение за придобиване на дълго огнестрелно оръжие за ловни
цели и че г-н Х. е приложил изискуемите документи по чл.76 от ЗОБВВПИ. В
мотивите е посочено, че от приложената по преписката справка за съдимост е
видно, че г-н Х. е осъждан през 2013 год. от Районен съд – *** и че в ЗОБВВПИ и
в частност, в чл.58, ал.1, императивно са посочени обстоятелствата, при които
не се издава разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и че едно от обстоятелствата
е по т.2 – на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер
или срещу него има обвинение за такова престъпление.
В
изпълнение на това решение, с протокол за приемане на ОБВВПИ с Рег.№289р-12207
от 11.10.2021 год./л.10/, полицейски служител при РУ – Крумовград
- П. К. С., в присъствието на свидетеля Ю. Х. К., също служител при РУ –
Крумовград, е приел от жалбоподателя В.М.Х., 1/един/ брой дълго гладкоцевно оръжие ИЖ 12, кал.12, с №*** и Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси №*** от *** год., издадено от РУ – Крумовград към ОДМВР –
Кърджали, валидно до 24.10.2022 година.
Към
депозираната против решението жалба до Административен съд – Кърджали е
приложено и съответно е прието като доказателство и второ свидетелство за
съдимост, с Рег.№604, издадено от Районен съд – *** на 14.10.2021 год., за
жалбоподателя В.М.Х. от ***, с ЕГН **********/л.5/, в което е посочено, че
лицето „НЕ Е ОСЪЖДАНО”.
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, в настоящото производство съдът следва да
провери законосъобразността на издадения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган
и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона. Така, при
така установеното от фактическа страна и при извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК,
настоящият съдебен състав, от правна страна приема следното:
Съдът
намира най-напред, че административният акт, предмет на оспорване в настоящото
производство, обективиращ отказ за издаването на
разрешение за придобиване на дълго гладкоцевно
оръжие, е издаден от материално и териториално компетентен орган, а именно – от
началника на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, съобразно правомощията,
предоставени му с нормата на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, която регламентира, че
директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него
длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по
електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва
издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Същевременно,
съгласно чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по
чл.58, ал.1, т.2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл.58, ал.1,
т.10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В
конкретния случай, отнетото с оспорено решение Разрешение
№*** от 25.10.2017 год. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие
и боеприпаси, е издадено именно от началника на РУ – Крумовград към ОДМВР -
Кърджали, т.е. органът, издал това разрешение, е постановил и отнемането му.
Следва да се добави, че заявленията, по образец, за получаване на
разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, се
подават, съгласно чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ, до директора на ГДНП на МВР, съответно
до началника на РУ на МВР, по постоянния адрес на заявителя и съответно,
съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът
на РУ на МВР по постоянния адрес на заявителя, издава разрешение за съответната
дейност или мотивирано отказва издаването му, в едномесечен срок от подаване на
заявлението. В случая, оспореното решение е издадено от началника на Районно
управление – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, който се явява материално, а и
териториално компетентния административен орган, с оглед обстоятелството, че той
е издал разрешението, а и предвид факта, че постоянният и настоящият адрес на жалбоподателя
В.М.Х., е на територията на община ***, ***.
На следващо
място, оспореното решение е издадено в изискуемата се от закона писмена форма и
при спазване на административнопроизводствените
правила при издаването му, като в случая няма и оплаквания в тази насока от
страна на жалбоподателя.
На следващо
място, във връзка с правилното приложение на материалноправните
норми на закона, каквото нарушение всъщност се твърди и в наличието на което се
състои и основното оплакване в жалбата, съдът намира, че изложените доводи и аргументи
в тази насока са основателни, поради следното:
Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси
само за граждански цели, така както са посочени в чл.6, ал.2 и ал.3 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/,
като една от тези граждански цели, посочени в ал.3 на чл.6, е „лов”, т.е. ловни
цели, като именно с такава цел е поискано от жалбоподателя издаването на
разрешение за придобиване, съхранение и носене на дълго гладкоцевно
оръжие, като и по този въпрос няма спор между страните. В разпоредбата на
чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ изчерпателно са регламентирани хипотезите, при които на
лицето не се издава разрешение
за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях. Съгласно чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ разрешение за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ
характер или срещу него има обвинение за такова престъпление. При наличието на някое от обстоятелствата
по чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, административният орган е длъжен да откаже
издаването на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. Чл.58, ал.1, т.2
от ЗОБВВПИ предвижда две алтернативни предпоставки, при наличието на които
следва да се откаже издаването на разрешение за придобиване и/или носене на огнестрелно
оръжие - лицето да е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или
срещу него да има
обвинение за такова престъпление, т.е. за умишлено престъпление от общ характер.
Както
бе посочено и по-горе, спрямо жалбоподателя В.М.Х. има влязла в сила на
18.10.2013 год. Присъда
№** от *** год., постановена по НОХД №**/*** год. по описа на Районен съд - ***,
поради което и в мотивите на атакувания
административен акт е прието, че е осъждан. Със същата присъда обаче, жалбоподателят
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но
поради изпълнение на задължението му преди постановяване на присъдата от
първата инстанция, на основание чл.183, ал.3 от НК, не му е наложено наказание.
Съобразно
Тълкувателно
решение №19 от 27.03.1974 год. по НД №12/1974г. на ОСНК на ВС на РБ, което не е загубило сила, присъдата по чл.183, ал.3 от НК
не е осъдителна и затова деецът, макар да е признат за виновен, се счита за
неосъждан. Изрично е посочено в същото Тълкувателно решение/ТР/, че ако едно
деяние съставлява престъпление, но по различни причини е обявено от закона за
ненаказуемо, както например деянието по чл.183, ал.3 от НК, за него не може да
бъде издадена осъдителна присъда, независимо, че е виновно извършено.
Категорично е посочено в това ТР, че в този случай присъдата няма осъдителен
характер и щом тази присъда няма осъдителен характер, не следва и да се
регистрира в бюрото за съдимост. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.9, ал.1 от НК, съобразно която, за да е престъпление едно общественоопасно деяние, следва не само да е извършено виновно,
но и да е обявено за наказуемо. Съгласно разпоредбата на чл.183,
ал.3 от НК, деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия, като тази разпоредба не се прилага повторно.
Следователно, на точно определено законово основание отпада наказуемостта като
признак на престъплението и подсъдимият не е наказан, съответно, той се води и
неосъждан по този законов текст. Данните за съденето за същото деяние са
свързани единствено със забраната за повторно прилагане на тази привилегия.
Предвид
горното, спрямо жалбоподателя В.Х. не е налице осъдителна присъда и
жалбоподателят не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер. В същия
смисъл е и Свидетелството за съдимост с Рег.№604 от 14.10.2021 год., издадено на
жалбоподателя В.Х. от Районен съд – ***, в което е посочено, че същият не е осъждан.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в конкретния случай, не е
налице посоченото основание по чл.58,
ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, за отказ за издаване на поисканото разрешение за
придобиване, съхранение и/или носене на дълго гладкоцевно
оръжие за ловни цели, поради което и в тази му част, оспореното решение се
явява материално незаконосъобразно, т.е. по отношение на същото е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
Независимо
от изложеното по-горе и във връзка с изложените доводи в жалбата, за настъпила
реабилитация по отношение на жалбоподателя В.Х., съдът намира за нужно да
отбележи следното:
Както
бе посочено и по-горе, в разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ
изчерпателно са посочени изискванията, които следва да са налице, за да бъде
постановен благоприятен за заявителя акт, т.е. да му бъде издадено съответното
разрешение, между които е изискването лицето да не е осъждано за умишлено
престъпление от общ характер или срещу него да няма обвинение за такова
престъпление от общ характер. Съгласно изричната
разпоредба на чл.85, ал.1 от НК, реабилитацията
заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват
със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е
установено противното, като тази разпоредба не се прилага по отношение на
осъдените за престъпления против мира и човечеството, а в чл.86, ал.1 от НК
ясно е регламентирано, в кои случаи настъпва реабилитацията по право. В специалния закон, т.е. в ЗОБВВПИ, липсва изключваща от
общото правило нормативна уредба/като
напр. тази в чл.18, ал.1, т.8 от ЗСВ; чл.67, ал.1, т.4 от ЗСВ; чл.162, т.4 от ЗСВ/, поради което, настъпилата реабилитация
на едно лице го приравнява на неосъждано лице. От това следва, че при всички
случаи, административният орган, при подадено заявление за издаване на
разрешение за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие, при
преценката относно наличието или не, на изискването по чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, следва да направи преценка и за наличието на настъпила реабилитация по
отношение на заявителя, при данни за негово осъждане за умишлено престъпление
от общ характер. В конкретния случай, началникът на РУ – Крумовград категорично
неправилно е приел, че заявителят В.Х. е осъждан за такова престъпление, но
така или иначе, липсват каквито и да е данни, след като е приел, че заявителят е
осъждан, да е направил каквато и да е преценка за настъпила по отношение на същия
реабилитация по право.
Така
или иначе, неправилно и в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби в оспореното решение е прието, че по отношение на жалбоподателя В.Х.
не е налице изискването по чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ и съответно, отказът на
компетентния административен орган – началника на Районно управление –
Крумовград към ОДМВР – Кърджали, на това основание да издаде исканото
разрешение, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен с решението по
настоящото дело.
В тази
връзка, предвид разпореденото с оспореното решение и
изпълнено изземване на притежаваното от жалбоподателя Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие №*** от
25.10.2017 год., издадено от началника на РУ на МВР – Крумовград и на
притежаваните от него огнестрелни оръжия и боеприпаси, а именно: дългоцевно огнестрелно оръжие - ИЖ 12, кал.12, с №*** и
наличните боеприпаси, следва да се посочи следното:
Както бе
посочено и по-горе, съгласно нормата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, при настъпване
на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2 - 8 или при отпадане на
основателната причина по чл.58, ал.1, т.10, издаденото разрешение се отнема с решение
на органа, издал разрешението, а разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 от
ЗОБВВПИ, въвежда изискването, разрешения за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
да не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ
характер или срещу него има обвинение за такова престъпление. Подробно бе обосновано
по-горе, че по отношение на жалбоподателя В.Х. не е налице обстоятелството по
чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, от което следва, че не е налице материалноправната предпоставка за отнемане на издаденото
му разрешително, а оттам - и за изземване на притежаваното от него гладко дългоцевно оръжие за ловни цели и боеприпасите за него. В
тази връзка следва да се посочи, че присъдата на *** районен съд, на която се е
позовал началникът на РУ – Крумовград в оспореното решение, е постановена на
02.10.2013 год. и е влязла в сила на 18.10.2013 год., т.е. същата е била факт
много преди датата на издаване на отнетото Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие №*** от
25.10.2017 год., но явно към тази дата, същата не е била преценена като
обстоятелство, което доказва наличието на пречка по смисъла на чл.58, ал.1, т.2
от ЗОБВВПИ, за издаването на това разрешение, противно на възприетото към
момента в оспореното решение на същия началник на РУ - Крумовград. Освен това,
тази присъда не е постановена и влязла в сила след издаване на въпросното
разрешение, а много преди това – повече от четири години преди издаване на
разрешението на 25.10.2017 год., от което следва, че в случая не е настъпило
обстоятелство по чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, след като на жалбоподателя В.Х. е
било издадено разрешението за придобиване, носене и употреба на огнестрелно
оръжие за ловни цели. Така или иначе, в
случая по отношение на жалбоподателя Х. не е налице обстоятелството по чл.58,
ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ – нито към момента на издаване на Разрешението за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие №*** от 25.10.2017 год.,
нито към настоящия момент, т.е. към момента на постановяване на оспореното
решение, поради което отнемането на това разрешително, което, между впрочем, е
валидно до 24.10.2022 год. и изземването на притежаваното от него гладкоцевно оръжие и боеприпаси за ловни цели, е
постановено и съответно извършено без основание, т.е. неправомерно. От това следва,
че оспореното решение на началника на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали и в
тази му част е издадено в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, т.е. по отношение на същото и в тази му част е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, предвид
което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде отменено и в тази
му част.
Ето защо и
предвид всички изложени по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че оспореният административен акт е издаден
от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма
и с предвиденото съдържание,
без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но в противоречие
с приложимите материалноправни
норми и с целта на закона, т.е.
по отношение на същия са налице отменителните
основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Предвид това, подадената срещу него жалба
от В.М.Х., с постоянен адрес ***, се явява
основателна и доказана и следва да бъде
уважена, като следва с решението по настоящото дело оспореното решение да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно
издадено, а преписката, на
основание чл.173, ал.2 от АПК, следва да бъде върната на
административния орган, за ново произнасяне
при съобразяване с мотивите на решението
и при спазване на разпоредбите и сроковете по ЗОБВВПИ, т.е.
произнасянето сред получаването на преписката следва да бъде извършено в
едномесечен срок, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ.
При този
изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя В.М.Х.,
направена в жалбата и изразена и в хода по същество чрез процесуалния му
представител, за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи общо в
размер на 410.00/четиристотин и десет/
лева, представляващи внесената държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева,
по с/ка на Административен съд – Кърджали, съгласно
представеното и приложено по делото преводно нареждане за плащане към бюджета,
интернет-банкиране, с референция *** от 07.11.2021
год. на „ОББ” АД ***, за преведена по сметка на съда държавна такса/л.30/,
както и изплатеното в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00/четиристотин/
лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платени от
жалбоподателя, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна
защита и съдействие №***/*** от 14.10.2021 год./л.31/ и подписано пълномощно
към него от същата дата - 14.10.2021 год., който размер на платеното адвокатско
възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл.8, ал.3 (Нова
- ДВ, бр.84 от 25.10.2016 г.) от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която норма
регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2,
възнаграждението е 500 лева. В случая, от страна на ангажирания адвокат от АК –
Кърджали е осъществено процесуално представителство и защита по административно
дело без определен материален интерес, извън случаите по ал.2 на чл.8 от
Наредбата/производството е по ЗОБВВПИ/, от
което следва, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е със
100 лева под определения минимален размер в чл.8, ал.3 от същата Наредба, а от
това пък следва, че направеното в депозираните писмени бележки от пълномощника
на ответника, възражение за прекомерност на същото, е категорично неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
За дължимите
на жалбоподателя В.М.Х. деловодни разноски, сторени в настоящото производство,
следва да бъде осъдено юридическото лице, което в случая е Областна дирекция на
МВР – Кърджали, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР и към структурата на което принадлежи
административния орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран
от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във вр. с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение с Рег.№289р-12095 от 08.10.2021 год.,
издадено от началника на Районно управление - Крумовград към ОДМВР – Кърджали,
с което, на основание чл.83, aл.5, във връзка с
чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, е отказано издаването на разрешение за придобиване
на дълго огнестрелно оръжие от В.М.Х., ЕГН ********** и с което, на основание
чл.155, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1 ,т.2 от ЗОБВВПИ,
е отнето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях №*** от 25.10.2017 год., издадено от началника на РУ – Крумовград,
както и е иззето притежаваното от В.М.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес – ***,
огнестрелно оръжие - дългоцевно огнестрелно оръжие -
ИЖ 12, кал.12, с №*** и наличните боеприпаси за него.
ИЗПРАЩА преписката на началника на Районно управление/РУ/ –
Крумовград към Областна дирекция на МВР – Кърджали, за разглеждане и ново произнасяне,
в едномесечен срок от получаване на преписката, по подаденото от В.М.Х., с
постоянен адрес ***, ЕГН **********, заявление с Вх.№289000-2340/23.08.2021
год. на Районно управление - Крумовград, при съобразяване и спазване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - град Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на
В.М.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата в размер общо на 410.00/четиристотин
и десет/ лева, представляваща направени от него деловодни разноски в
настоящото производство.,
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщението
или връчването му на страните.
С
Ъ Д И Я
: