Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 18 юни, година 2019
гр. Плевен
В И М Е Т О НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на четиринадесети май ДВЕ
ХИЛЯДИ И НАДЕСЕТА година
в открито съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар: И. Ц.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Върбина
Мълчиниколова
ВНЧХД № 307 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по реда на глава „двадесет
и първа „ НПК .
Образувано
е по жалбата Вх. рег. № 30517/ 28.11.2018 г.- опис на РС- Плевен. Подадена е от
адвокат Л.Г., като защитник на подсъдимия А.Г.Г., срещу ПРИСЪДА № 183 от
13.11.2018г. на Районния съд- Плевен, VІІ н.с., постановена по НЧХД № 3015/
2017г.
Със
съдебния акт, предмет на въззивната жалба, първоинстанционният съд е признал
подсъдимия А.Г.Г. , ЕГН ********** , за виновен ,в това че:
На
23.07.2017 година, в град Плевен, причинил на М.Й.А. *** лека телесна повреда –
прободно-порезна рана на лявото рамо, довела до разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130 ал. І от НК
във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да
се търпи при СТРОГ РЕЖИМ.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА А.Г.Г.,
ЕГН ********** да заплати на М.Й.А., ЕГН ********** сумата от 3 500 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане, като за разликата до 5 000
лева ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК ОСЪЖДА
подсъдимия А.Г.Г. да заплати сумата от 370 лева, представляваща направените
разноски по делото за възнаграждение на вещо лице, както и сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в полза
на Районен съд – Плевен.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК ОСЪЖДА
подсъдимия А.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на М.Й.А., ЕГН ********** сумата
от 12 лева, представляваща направените от негова страна разноски за образуване
на дело, както и сумата от 950 лева, представляваща възнаграждение на
повереника му адвокат Х.Р..
В жалбата се съдържа оплакване ,че присъдата е неправилна, тъй като е
необоснована на доказателствата по делото и постановена при допуснати от съда
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като изложените към нея
мотиви не отговорят на законовите изисквания. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова ,с която подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото срещу него обвинение .
Постъпил е отговор на въззивната жалба, от адв. Х.Р.- повереник на
тъжителя М.А.. В отговора е застъпено становището ,че жалбата е неоснователна,
а присъдата – правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Посочва се, че присъдата е обоснована с
изчерпателен и обстоен разбор на доказателствата ,съгласно изискванията на НПК,
както и че съдът е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Посочва се
,че наложеното наказание е съответно на високата обществена опасност на
деянието и дееца.
Жалбата се поддържа в открито съдебно заседание от защитата. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на посочените в нея. В пренията по същество , защитата
излага алтернативно искане, за изменяне на присъдата и определяне на друго, по-
леко по вид наказание.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид посочените в жалбата отменителни
основания , данните по делото и доводите на страните , установи следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
Съдържанието и отговоря на изискванията по чл. 320 от НПК, внесена е и
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По оплакването за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила :
Неоснователно е оплакването,че изложените към присъдата мотиви са
лаконични и не съдържат анализ на всички доказателства по делото.
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е изпълнил в
пълнота задълженията си по чл. 13 от НПК, като е положил усилия да събере и
провери всички доказателства, които
осигуряват разкриването на обективната истина.
Мотивите изготвени към присъдата са обстойни и в съответсвие с
изискванията на чл.305,ал.3 от НПК. Първоинстанционният съд е изложил
фактическата обстановка, която е приел за установена по несъмнен начин, като се
е обосновал на събраните по делото доказателства, установени по реда и със
способите предвидени в НПК. Съдът е изложил убедително съображенията си, кои
доказателствени материали приема и кои отхвърля, както и правните си
съображения за взетото решение..
По оплакването за необоснованост на
присъдата:
При проверката на присъдата окръжният съд не се натъкна на превратно
тълкуване на доказателствения материал, нито на повърхностни, пристрасти или
голословни изводи по фактите.
По делото е безсторно установено от показанията на св. Г. Г.(л. 64) и от
одобреното от РС- Плевен по НОХД № 147/2019г споразумение, че на 23.07.2017 година тъжителят пристигнал в гр.
Плевен, като чрез св. Е. А. уговорил да получи сексуални услуги от св. Г.,
която се занимава с проституция. Св. Г. и тъжителят отишли в апартамент на ******
78 в гр. Плевен .Докато А. бил в банята
,св. Г. пребъркала джобовете и
частичката му , от където откраднала 800 лева. След това отпратила тъжителя под
претекст ,че е в цикъл. На излизане от
сградата, тъжителят А. проверил вещите си и открил кражбата. Върнал се обратно и пресрещнал Г. ,като
настоявал да му върне парите. Тя отричала усърдно, и се обадила по телефона на
подсъдимия А.Г., да й помогне да се отърве от клиента. Двамата излезли от жилищния блок ,като
спорели на висок тон, а тъжителят настоявал да му върнат парите. Г. продължила да отрича, като през това време
се появил при тях и подсъдимият който се намесил в разправията на страната на
св. Г., настоявал да я оставят на мира, а
тъжителят на свой ред настоявал тя да му върне откраднатите пари, иначе
ще се оплаче в полицията. През това време Г. се измъкнала настрани. .
Подсъдимият вървял напред, тъжителят го следвал , като си искал парите.
Внезапно подсъдимият се обърнал с лице
към тъжителя, извадил от дрехите си нож и с него нанесъл удар в областта на
лявото рамо на тъжителя А.. Като видял ,че той не пада, подсъдимият понечил да
го намушка повторно, замахвал многократно към различни части на тялото му, но на свой ред А. се отбранявал, като
отблъсквал ударите както може. В това време св. Г. наблюдавала от страни,
псувала и хвърляла камъни по А.. Окървавен М.А. се отбранявал, от близките
заведения наизлезли хора, скандализирани от поведението на подсъдимия и св. Г..
Ужасени от случващото се, някои от наблюдателите на кървавата сцена
позвънили на 112. Пристигнала полиция и кола на „спешна помощ“която откарала пострадалия
А. в ЦСМП Плевен да превържат
раната и да му поставят болкоуспокояващи. Междувременно Подсъдимият и св. Г. избягали в различни посоки.
Горните фактически обстоятелства се установяват по несъмнен начин от
показанията на св. Х. С.в – л. 65, , съдебно – медицинското удостоверение №
443/ 2017г. (л. 5) издадено на 25.7.2017г. от съдебния лекар д-р С. К..
По делото е приложено като доказателство НОХД № 2033/ 2017г. по описа
на РС- Плевен. С постигнатото между
страните по делото – РП – Плевен и подсъдимата Г. Р. Г. от гр. Плевен ,
одобрено от съда споразумение,Г. се е признала за виновна, че на 23.07.2017г в
гр. Плевен е отнела от владението на тъжителя М.Й.А. сумата 800 лева и 5 евро,
равностойни на 9.80 лева, които му е възстановила.
От заключението на съдебно- медицинскака експертиза, допусната от съда(л.
85-87) се установява ,че на тъжителя М.А.
е причинена прободно – порезна рана в областта на лявото рамо, която е
причинена по механизма съобщен от пострадалия при оказаната му спешна
медицинска помощ. Поставена му била превръзка, назначено лечение с антибиотици
и обезболяващи медикаменти. От
заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява ,че в резултат
на причинената прободно – прорезна рана, движението на лявата ръка на тъжителя
е било затруднено за период от 3- 4
седмици.
Окръжният съд дава вяра на показанията на св. Х. С., който е непознат на страните по делото
и по случайност е наблюдавал от близо събитията ,при които тъжителят А. е бил
намушкан с нож от подсъдимия. Достоверността на показанията му се установява
от заключението на съдебно- медицинската експертиза, относно травмата причинена
на тъжителя ,оръдието на престъплението и механизма на причиняване и мястото
,на което е нанесена прободно – прорезната рана. Видно от заключението на
съдебно медицинската експертиза „Морфологичните
особености на тази увреда съответстват да е получена при удар с нож „ отгоре –
надолу при взаимно разположение между пострадал и нападател – лице в лице“ ,
както дава показания свидетелят С..
Този свидетел няма никакъв интерес да укрива част от възприетите от него
обстоятелства или да ги разкрасява, за разлика от останалите свидетели, които
са в близки – приятелски и роднински отношения с подсъдимия и св. Г..
Съдът приема за достоверни показанията на св. К., които имат отношение
към периода, в който тъжителят е изпитвал болки и страдания и не е могъл да
движи лявата си ръка. Същият установява ,че възстановителният период е
продължил около месец, като през това време пострадалият е търпял болки, които
му пречели да спи.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите, които поради близкото си
познанство с подсъдимия са заинтересовани от изхода на делото. Св. Е. А. в качеството си на сводница и св. Г. Г., която проституира заявяват, че не са
възприели подсъдимият на изважда нож и да намушква се него тъжителя, което е в
интерес на подсъдимия, когото Г. е извикала на помощ по телефона. Свидетелите М.
Р. и св. З. М. нямат никакви преки възприятия от събитията, предмет на установяване
и поради това съдът не следва да ги обсъжда.
Съдът намира за недостоверни обясненията на подсъдимия(л. 63), който
твърди, че просто попитал А. защо дърпа Г., а последният го ударил с юмрук в
лицето , от което подсъдимият паднал. Твърди още ,че никакъв нож не е носил в
себе си, което твърдение е изцяло опровергано от доказателствата по делото.
Подсъдимият завява ,че не е бил повикан
, а случайно е срещнал св. Г. в гр. Плевен, докато се разправяла с М.А., за
разлика от нейните показания ,в които тя не отрича ,че го е повикала на
помощ.(л.64).
Така установената обосновано на данните по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд правилно е подвел по нормата на чл. 130,ал.1 от НК, тъй
като подсъдимият умишлено е причинил на тъжителя прободно-порезна рана на лявото рамо, довела до разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда.
Не са налице убедителни доказателства, деянието на подсъдимия да
извършено при условията на чл. 132,ал.1 от НК.
По делото е представено копие от съдебно- медицинско удостоверение №
441/24.07.2017г,(л.74) заверено неофициално от д-р С. К.. В същото е отбелязано ,че при преглед на
подсъдимия А.Г. се установява ,че лявата му скул и левият клепач са оточни и кръвонаседнали с мораво – син цвят,
като няма други увреждания. По делото е изслушано заключението на съдебно –
медицинска експертиза, относно травмите, които подсъдимият твърди, че са му
причинени безпричинно от тъжителя. Вещото лице дава заключение ,че на
подсъдимия е причинена тъпа травма, вероятно от един удар с юмрук, което
увреждане е довело до болка и страдание.
От показанията на св. С. се установява ,че преди да бъде намушкан с нож, тъжителят е
вървял след подсъдимият, като е настоявал да му се върнат парите. Ето защо не е
имал възможност пръв да му нанесе удар в лицето, както се твърди от подсъдимия,
който е бил с гръб към него. Три рязкото
си обръщане назад към А., подсъдимият бързо е извадил нож с острие около 20 см.
и е нанесъл него удар в лявото рамо на А., след което продължил да замахва към
него, опитвайки да го прободе отново, променяйки бързо посоката. При това
положение тъжителят е бил поставен в положение да се предпазва от удари с нож,
докато пристигането на полиция и линейка не прекратили това. Обсъждането на
доказателствата в тяхната съвкупност не дава основание за извод, че тъжителят е
нападнал пръв подсъдимия, а още по- малко ,че му бил нанесъл удар в лицето, от
което последният паднал, както твърди в обясненията си(л. 63). В показанията си
св. Х. С., твърди ,че след първия удар с
нож, който успял да нанесе на тъжителя, подсъдимият продължил да се опитва да
го намушка отново и отново, като размахвал ножа хоризонтално и вертикално,
което продължило около 2-3 минути, а през това време, А. по- скоро се
предпазвал. След като някакви хора позвънили на номер „112“, подсъдимият А.Г. казал нещо на цигански, след което буквално
се изпарил на някъде.
При определяне вида и размера на наказанието, което е наложил на
подсъдимия А.Г., първоинстанционният съд е съобразил всички обстоятелства,
които са от значение за определяне степента на обществена опасност на деянието
и дееца. Конкретното деяние е с обществена опасност,която значително надвишава
обичайната за този вид престъпления. В случая, подсъдимият е нападнал тъжителя
с нож с режеща част около 20 см, годен
да нанесе сериозни рани и дори да причини смърт. След като го е
пробол веднъж в рамото, не се е отказал,
а продължил да опитва да го прободе в други части на тялото. Тези действия
подсъдимия извършил пред очите на множество хора и ги е прекратил едва след пристигането на
спешна помощ и на полиция.
Наложеното на подсъдимия наказание една година лишаване от свобода е в
рамките на средния размер предвиден в
закона, което да изтърпи при строг режим е съобразено са целите на наказанието
по чл. 36 от НК,както и с предпоставките по чл. 54 от НК.
По гражданския иск:
От заключението на съдебно- медицинската експертиза и показанията на
св.Ковачев, се установява ,че прободно прорезната рана, в областта на лявото
рамо, причинена на тъжителя е довела до затрудняване движението на лявата ръка
за период от около 3-4 седмици. През това време тъжителят е приемал антибиотици
и обезболяващи, тъй като през периода на оздравяване е търпял интензивни болки,
които са нарушавали и съня ми. При тези
данни, обезщетението за претърпените болки, страдания и неудобства в размер на
3 500 лева е справедливо и съответно на трайната съдебна практика.
По изложените съображения, окръжният съд приема, че жалбата е
неоснователна, а присъдата ,като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА, ПРИСЪДА
№ 183 от 13.11.2018г. на Районния съд- Плевен, VІІ н.с., постановена по НЧХД №
3015/ 2017г., като правилна и законосъобразна.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: Членове: