Решение по дело №1246/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).

Жалбоподателят Р. Г. Д., с постоянен адрес: [населено място], [жк] [адрес], е оспорила заповед № ЗД/Д-А-097/19.06.2024г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с която е наредено временното настаняване на непълнолетното й дете В. В. Я. в семейството на близки/роднини – С. М. И., за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, формално е мотивирана и не е съобразена с целта на закона, а именно закрила и защита на детето, гарантиране на негови основни права. Твърди се, че в обжалвания акт не е посочено по каква причина административният орган счита, че детето В. В. Я. е поставен в риск, тоест че съществува опасност за живота и здравето му след като детето е живяло при нея в Германия, а след като е пристигнало в България - при брат си Г. Г.. Твърди се, че последствията след издаване на обжалваната заповед не са в интерес на детето, защото органът не е спазил и не се е ръководил от законовата цел, визирана в чл.3, т.1, 2, 3, 4 и сл. от Закона за закрила на детето. Твърди се, че изложените в социалния доклад обстоятелства не отговарят на действителното положение. Жалбоподателката счита, че административният орган в противоречие с разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗЗДет не е проучил годността на лицето, при което настанява детето В., материалните условия и личните качества на това лице. Според жалбоподателката С. И., доколкото полага грижа за три малолетни деца, не е в състояние да се грижи за още едно дете. Освен това настройва детето срещу майка му и сестра му чрез психическо въздействие. Твърди се, че липсват основания за настаняване на детето извън семейството. Според жалбоподателката детето е пристигнало в България в средата на м.май с брат си, за да му гостува за летния сезон. През това време назначеният за временен попечител С. И. е подал сигнал в социалните служби, но според жалбоподателката от пристигането на детето до подаването на сигнала е изминал период от време, който е крайно недостатъчен, за да формира и обоснове извод, че детето е в риск. Н. следващо място жалбоподателят сочи, че административният орган не е взел предвид наличието на решение на съда, постановено по реда на Закона за защита от домашно насилие, с което С. И. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо сестрата на В. – Д. Г., и му е забранено да я доближава на по-малко от 100 метра, както и жилището й, местоработата й и местата за социалните й контакти и отдих. Затова жалбоподателката счита, че временното настаняване на детето й В. Я. при С. И. ще изложи детето на риск за психическото му и физическо здраве. Счита и че административният орган, не отчитайки наличието на това решение на съда, не е обсъдил във всички аспекти годността на кандидата за попечител на детето. Твърди, че детето В. Я. желае за негов попечител да бъде назначен неговият по-голям едноутробен брат Г. Т. Г.. Счита, че социалният работник е изготвил доклада само по твърденията на временния попечител, което е довело до отразяване на неверни данни, както и до неотразяване на верни такива. Жалбоподателката твърди, че С. И. във видео разговор с дъщеря й, проведен по приложението Вайбър, е размахал процесната заповед и заявил, че ще й отнеме родителските права и че трябва да му плаща издръжка за детето В., както и дължаща се издръжка за минали периоди. Заплашил жалбоподателката, че ще я вкара в затвора, като я обвинявал за раздялата му с дъщеря й. Така според жалбоподателката И. разгласил информация, която не е следвало да разгласява, с което нарушил гарантираните от закона права на детето В.. Счита, че действията на С. И. са насочени към придобиване на материална облага, изразяваща се в издръжката, която жалбоподателката следва да плаща. Жалбоподателката твърди още, че детето В. й споделил, че не се чувства добре и не е доволен от грижите на временния попечител С. И.. Иска обжалваната заповед да бъде отменена и на основание чл.27а, ал.1 от ЗЗДет. съдът да разпореди да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта, тъй като това би причинило непоправима вреда на детето, като иска за постоянен попечител да бъде определен Г. Т. Г., който е едноутробен брат на детето В. В. Я.. Твърди, че двамата имат създадена и изградена връзка. Г. няма деца, живее със съжителка в жилище, състоящо се от три стаи и заявил желание и готовност да поеме грижата над брат си.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез адвокат К., поддържа жалбата и пледира за уважаването й. Твърди, че оспорената заповед не е съобразена със закона и иска да бъде отменена. Поддържа и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като за първи път в производството заявява, че жалбоподателката желае за попечител на детето В. да бъде назначен бащата на жалбоподателката и дядо на В., който има готовност да поеме попечителството. Представя писмена защита, в която твърди, че според съдебната практика семейството по правило осигурява най-добрата среда за отглеждане и възпитание на детето. Затова интервенцията на органите за закрила следва да е насочена към оказване на подкрепа на семействата, а не за извеждане на детето от семейната среда. Твърди се, че по делото не е установено дали майката, която е единствен родител, разполага с необходимите възможности, качества и родителски капацитет и дали полага адекватни грижи за физическото и нравствено развитие на детето. Не е установено и дали за детето могат да се грижат близки и роднини, като брат, баба, дядо и други. Твърди се, че по този начин е нарушен Законът за закрила на детето. Претендират се разноски, за които е представен списък.

Ответникът – директор на Д. „Социално подпомагане“ Бургас, не изпраща представител.

Адвокат Т. Д., назначен за процесуален представител на детето В. Я., пледира за отхвърляне на жалбата, като твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна, съобразена със социалния доклад и с желанието на момчето да живее при С. И.. Пледира и за отхвърляне на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Заинтересованата страна С. М. И., лично и чрез представител по пълномощие адвокат Късева, пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваната заповед е съобразена със закона и с най-добрия интерес на детето, издадена е при пълно изясняване на фактическата обстановка. Правилно е било установено, че детето е в риск, което е наложило спешното му настаняване в дома на близък, а именно С. И. с цел гарантиране сигурността на детето В.. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

ФАКТИ:

Производството пред административния орган е започнало въз основа на жалба, подадена от С. М. И. и попълнена от него декларация по чл.24, ар.3 от ЗЗДет. В жалбата се твърди, че И. е живял на семейни начала със сестрата на В. – Д. Т. Г., от 2006г. От нея има три деца, които отглежда сам след раздялата му с майката и желае временно при него да бъде настанен и В. Я., тъй като майка му Р. не полага никакви грижи за него. Детето е живяло при баща си, но от м.януари тази година, поради смъртта на бащата, детето е заминало в Германия при майката и три месеца по-късно се е върнало в България. И. твърди, че е полагал грижи и за останалите деца на Р. и иска В. да бъде настанен при него докато навърши 18 години. С подадената декларация е заявил, че доброволно се съгласява детето В. В. Я. да бъде настанено в неговото семейство. Декларира, че е дал съгласието си, разбира, че поема грижата за отглеждане и възпитание на това дете, както и декларира, че даденото от него съгласие не е обвързано с материална облага. Въз основа на така заявеното от И. е съставен доклад за оценка на постъпил сигнал на 14.06.2024г., след което на 19.06.2024г. са съставени социален доклад, индивидуална оценка на потребностите на детето, план за грижи на детето, настанено в семейство, план за действие и доклад за оценка на случай и приемане на мярка за закрила спрямо дете, въз основа на които е издадена обжалваната заповед.

Според така цитираните документи непълнолетният В. Я. е роден на [дата]. Родители на детето са В. П. Я. и Р. Г. Д., които се запознали през 2005г. и живели заедно до 2011 г., когато се разделили. Н. В. е първо и единствено дете на баща си, докато майката има още деца от други съжителства. Според социалния доклад още двама братя и една сестра. След раздялата на родителите детето В. Я. е отглеждан от баща си, който на 21.01.2024г. е починал. След раздялата на родителите майката Р. Д. заминала да работи в Германия, като се прибирала веднъж годишно в България. След заведено дело от бащата родителските права по отношение на детето В. били предоставени на него, а на майката е определен режим за лични отношения и размер на издръжка, която следва да плаща. По сведение на детето след смъртта на баща му то е заминало да живее в Германия при майка си. Престоят му там бил около три месеца и някъде в средата на май 2024г. се прибрал обратно в България, пътувайки със своя брат Г. Г.. От тогава до сега В. се установил да живее при С. И., който е бил съжител на неговата сестра Д. Г.. И. и Г. имат три малолетни деца, за които грижа полага само бащата. М. Д. Г., по сведение на И., заминала при майка си в Германия на 29.09.2022г. и от тогава не се е завръщала в България. При проведената среща със служители на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас се установило, че непълнолетното дете В. е спокойно, контактно и общително. По време на срещата било с чисти и подходящи дрехи за възрастта и сезона, видимо в добро общо физическо състояние и нормално физическо и психо-емоционално развитие. Споделило, че желае да продължи да живее в дома на И. и той да полага основни грижи за него, не желае да се връща в Германия при майка си и пълнолетната си сестра. Установено е, че за детето е направен избор на личен лекар. Не са споделени здравословни проблеми. Прието е, че детето е клинично здраво. През учебната 2023/2024 година В. е бил ученик в 10 клас, самостоятелна форма на обучение, в средно училище „Константин Преславски“ [населено място]. Детето е споделило, че предстои да се явява на изпити, както и че желае да продължи образованието се до завършване на 12 клас. При проучване е установено, че основните потребности на детето се задоволяват от С. И..Според доклада за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила С. И. осигурява сигурността на непълнолетното дете в семейна среда. Посочено е, че В. е емоционално привързан към И., а последният се старае да задоволява по правилен начин потребностите на детето.

Въз основа на така установените факти административният орган е издал обжалваната заповед, като в нея е изложил същите тези факти и е наредил временното настаняване на детето В. при близък на семейството, а именно С. М. И..

В хода на съдебното производство е изслушано [възраст] дете В. Я. в открито заседание при закрити врата и при отсъствието в залата на всички участници в процеса, с изключение на социалният служител, който съдът призова да участва при изслушването и специално назначения процесуален представител адвокат Т. Д.. Детето заяви, че докато е бил жив баща му са живели в к-с „С.“ в апартамент – общинска собственост. Баща му се отнасял с него добре, грижел се всичко да му е наред. Двамата се разбирали, но бащата починал през м.януари 2024г. В продължение на 10 години, откакто майка му не живеела с тях, според детето, тя го е посещавала един-два пъти. Затова той прави извод, че практически майка му не го посещава. Твърди, че майка му е в Германия от пет-шест години. Преди това е живеела в България, но на друг адрес, и в този период от време навреме е идвала и го е взимала, но това се е случило няколко пъти през първата година след раздялата на родителите му. Твърди, че с нея няма лоши отношения, но рядко се виждат и чуват. Тя му се обажда само когато й трябва, а той не й се обажда. Не търси съвети от нея. Ако му трябва съвет от възрастен и помощ, си решава сам проблемите, но понякога се обръща и към С.. Твърди, че когато е бил жив баща му двамата със С. са били добри приятели и често са се виждали. Идвали са у тях и те са ходели при С. в кв.Банево на гости. Миналото лято е прекарал при С.. С брат си Г. не е живял заедно. Виждат се от време навреме, защото той пътува в чужбина и се виждат когато е в България. Като починал баща му, В. заминал при майка си в Германия. Първоначално не искал да прави това, но майка му казала, че трябва, защото иначе ще отиде в дом и затова заминал. В Германия не правел абсолютно нищо по цял ден седял и два-три часа излизал на разходка. Н. език много малко говорел, главно покрай работата си като барман и сервитьор, колкото да приеме поръчка. Сега работи като барман в Созопол. Докато почине баща му ходел редовно на училище и на майка си казал, че трябва да ходи на училище, но тя казала, че ще продължи задочно. Лятото взел някои изпити, но имало останали и за поправителна сесия през септември. Целта му е да ходи на училище. Когато бил в Германия постоянно искал да се прибере обратно, защото там не му харесвало. Докато бил там с майка си почти не се виждали, тъй като ходела на работа. Единствено си говорели по половин-един час преди лягане. Реално не са обсъждали проблема, че той след като няма 18 години, като се върне в България няма кой да го гледа. В. твърди, че сам решил да се върне и просто съобщил на майка си, като й казал, че идва при С. за известно време след това ще отиде в Созопол да работи. Според детето майка му била съгласна. От Германия се върнал с брат си Г., който пътувал от Холандия и минал да го вземе на връщане към България. Когато се прибрали В. веднага отишъл при С., защото така се били разбрали. С. знаел отдавна за това и бил съгласен. Прибрал се на 13.05.2024г. и живял две седмици при С., а началото на юни започнал работа в Созопол и живеел там на [жк], че сам решил да отиде да работи и че работи трето лято. Харесва му да работи през лятото и да си изкарва пари за зимата. Тези пари сам харчи, като сам преценя за какво да ги използва. Избрал да живее при С., защото нямало къде другаде към този момент. Твърди, че при С. му е сигурно. Когато и да отиде, И. няма да го върне. Според В. с И. винаги са се разбирали, имали добра комуникация, подкрепяли се. Детето му споделя и търси съвети. Имат си доверие. Когато няма пари, С. винаги му давал. Дори сега като работи И. му се обаждал веднъж седмично да го пита дали има нужда от нещо, дали всичко е наред. Казва, че майка му се обажда рядко, предимно ако й трябва. Сега по повод тези дела тя му звъняла няколко пъти. Знаела, че В. иска да живее при С. и че това е проблем за нея и затова му звъняла и го наговаря да не ходи при С., защото са скарани. Брат му Г. не го е канил да живее при него, но и детето не желае, тъй като там живее приятелката на Г. и детето счита, че няма да му е комфортно. Твърди, че С. живее с трите си деца, които са по-малки, но се разбира с тях. Познава ги от как са се родили. Като е там ги е гледал и им готвел понякога. След като стане на 18 години иска да завърши средно образование. За след това все още не е доизмислил плановете си. Има идеи да ходи в София и да учи в университет, като счита, че ще учи и ще работи, за да се издържа, но все още не го е решил напълно. Относно финансите посочва, че получава 400 лв. пенсия поради смъртта на баща си. Освен това се старае да организира финансите, получени от лятната работа, така че да ги използва и през зимата. Сам си купува дрехи и сам си осигурява цигарите, които пуши. Майка му трябва да му плаща 250 лв. издръжка, но не ги плаща редовно. Като си тръгнал от Германия, не му дала пари. Твърди, че и двете страни го натискат относно това къде да живее, но иска да остане при С., защото там се чувства добре. С. му осигурява подслон и храна и не иска пари от него. Твърди, че жилището на С. е голямо. Състои се от две къщи, в едната от които живее братът на С. и в някаква стая живее майка им, а в другата къща, която има три спални, хол и кухня, С. живее с трите си деца. Казва, че няма самостоятелна стая, а дели една стая със свой племенник, но това не е проблем за него. Има легло и голямо бюро, което също дели с племенника си.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Т. Г. – едноутробен брат на заинтересованата страна В. Я.. В показанията си свидетелят заяви, че В. се е свързал с него и е изявил желание да го върне в България, защото в Германия живеел затворен, според свидетеля в малка стаичка като кибритена кутийка, в която имало място само за легло и гардероб. В. го помолил да го вземе, защото не се чувствал добре, нямал къде да излиза и с когото да общува. Затова свидетелят на 10.05.2024г. взел В. от Германия и го оставил при С., защото детето там се чувствало добре и желаело там да остане. Според свидетеля брат му има стая при С., обгрижван е и получава всичко, от което се нуждае. Свидетелят заяви на съда, че той не може да отглежда В., защото пътува постоянно в чужбина, където работи в областта на строителството. Така в една календарна година общо в България пребивава по-малко от шест месеца. Посочи, че майка им е говорела с него да отглежда В., но той отказал и тя била наясно с това обстоятелство. Свидетелят познава С., с когото са в добри отношения. Често общуват, включително и по телефона. Свидетелят го има за най-близък и ако той самият има нужда от нещо, също се обажда на С.. Заяви, че може да разчита винаги на него. Н. въпрос на съда свидетелят отговори, че неговият баща в момента е в затвора и с него поддържа дистанцирана връзка, рядко се виждат. П. С. от много малък, защото той е живеел в блока на баба И. и от там се познават. Свидетелят заяви, че стаята, в която описа, че е пребивавал брат му В., е [жк], която майка им е наела за 500 евро на месец. Според свидетеля майка им знае, че В. ще остане при С. и не е показала, че е против това решение. Свидетелят знае, че брат му през летния сезон ще се върне на старата си работа в Созопол, а като приключи сезонът, ще отиде отново при С.. Според свидетеля отношенията му с тяхната майка са „разпаднати, никакви“. Той не споделя с нея, не я търси за съвети, чувства я като непознат човек. Според него тя така се държи с всичките си деца. Затова определя отношенията с нея като никакви, не точно като влошени, а като отношения, в които няма родителска връзка. Според свидетеля плановете на майка му да прехвърли попечителството над В. върху него имат за цел да я освободят от задължението й да плаща издръжка за детето В.. Той заяви, че майка му не е отгледала нито едно от децата си и я нарече безотговорен човек. Н. въпрос на съда посочи, че той сам се е отгледал, С. му е помагал, баща му от време на време и братовчед. Твърди, че е израснал почти на улицата в буквалния смисъл, като години наред се е укривал от органите на „Закрила на детето“, докато навърши пълнолетие. Посочи, че майка му има общо шест деца, които изброи, два от които са осиновени, като заяви, че тя не е отглеждала и не се е грижела за нито едно от тези деца. Посочи, че дори сестра му Д., която в момента също живее в Германия, не е при майка им, защото двете са скарани, работят на едно и също място, но в различни смени, за да не се срещат. Твърди, че С. е помагал на всички негови братя и сестри, с изключение на осиновените.

Обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателката чрез нейния процесуален представител адвокат Л. К. на 16.07.2024г. (л.61-гръб), а жалбата, сезирала съда е подадена чрез административния орган на 26.07.2024г.

П. И.:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.27, ал.1 от ЗЗДет., доколкото се касае за временно настаняване по административен ред. Спазена е изискуемата форма. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени са изискванията на относимите норми по глава ІV от ЗЗДет. В предвидените от закона срокове са изготвени документи, удостоверяващи извършената проверка на фактите по случая, оценката на индивидуалните потребности на детето и оценката на необходимостта от предприемане на мерки за закрила.

Заповедта е издадена на основание чл.25, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДет., според който може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, както и чиито родители, настойници и попечители, без основателна причина трайно не полагат грижи за детето.

Според §5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето при преценка на „най-добър интерес на детето“ се вземат предвид следните обстоятелства:

а) желанията и чувствата на детето;

б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;

в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;

г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;

д) способността на родителите да се грижат за детето;

е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;

ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

От събраните по делото доказателства се установи, че процесното административно производство е започнало по инициатива на С. М. И., при когото към този момент се намирало детето В.. Установените от административния орган факти се потвърдиха от събраните по делото гласни доказателства, както и от изслушването на заинтересованата страна В. Я.. Изхождайки от преценката за най-добър интерес за детето, органът правилно като първостепенно е взел предвид желанието и чувствата на това дете да живее в България при С. И., при когото се чувства добре, обгрижван и в обстановка, която предполага доверие. От показанията на свидетеля Г. Г. се изясни, че той не е изявявал желание да отглежда своя едноутробен брат В. Я. до навършване на неговото пълнолетие, защото често отсъства от дома поради това, че работи в чужбина и обективно не би могъл да полага такива грижи. Установи се също, че жалбоподателката е известена за това обстоятелство, тоест тя е знаела, че синът й Г. не може да поеме грижата за най-малкия й син В.. Въпреки това в жалбата всички възражения изхождат от разбирането, че детето е следвало да бъде предоставено за отглеждане при брат си Г.. След като по делото се установи от събраните доказателства, че това не може да се осъществи, в хода на устните състезания процесуалният представител на жалбоподателя заяви за първи път в процеса, че детето следва да се предостави на неговия дядо – баща на жалбоподателката. При извършеното събеседване с детето В. Я. нито веднъж не бе споменато съществуването на този дядо, което означава, че детето по никакъв начин не допуска възможността да пребивава независимо от времетраенето при въпросния дядо. Нещо повече, никъде по делото не е установено съществуването на дядото, неговата възраст и реалните му физически възможности да отглежда порасналото дете. Същевременно от събраните доказателства стана ясно, че между детето и лицето, при което е настанено – С. И., има изградена емоционална връзка на доверие и привързаност, няма конфликти и детето се чувства при С. като у дома си така, както се е чувствало по времето, когато е отглеждано от своя баща до неговата смърт. От показанията на свидетеля Г. Г. се установи, че такова чувство на привързаност и доверие има и между него и С. И., което показва, че двамата братя В. и Г. са получили от С. добро отношение и бащински грижи. Установи се още, че непълнолетното дете В. е доста самостоятелен за възрастта си. Умее да взема решения, свързани с ежедневното му физическо съществуване, които са полезни и своевременни. Въпреки възрастта си има изградени трудови навици и се старае да разчита предимно на себе си и да поема отговорности за живота си. Това са умения, които са му възпитани от бащата, от който е отглеждан. Тези умения се стимулират от С. И., при който В. е настанен с процесната заповед и при който той пребивава съвсем доброволно.

По делото се установи още, че децата на жалбоподателката нямат изградена емоционална връзка с нея, не й се доверяват и не разчитат на нейната помощ. За разлика от това са склонни да споделят със С. И., да търсят помощ и съвет от него, когато имат нужда от такива.

Не се установи желанието на С. И. да се грижи за В. да е продиктувано от материални съображения. По делото беше доказано, че майката не само сега, но и по времето, когато бащата е бил жив не е плащала дължимата издръжка. Потвърждават се само инциденти много редки предоставяния на малки парични суми. Тези обстоятелства са известни на И. и по тази причина не може да се предположи по никакъв начин, че той е приютил детето В., за да се възползва от издръжката, която майка му предоставя. И. не получава и части от пенсията, която В. получава вследствие смъртта на баща си – факт, който се установи от изслушването на детето, извършено в присъствието на служител на дирекция „Социално подпомагане“, където В. поясни, че получава всеки месец 400 лв. пенсия, които сам решава за какво да похарчи. Използва ги предимно за дрехи и обувки и не плаща никаква сума на С. И. за това, че живее при него.

Мотивите на жалбоподателката да оспорва обжалваната заповед произтичат най-вече от влошените отношения между нея и С. И., вследствие раздялата му с нейната дъщеря Д., тоест това са мотиви, които не са продиктувани от грижа за детето В..

Няма отношение към законосъобразността на обжалваната заповед наложената с решение №1394/22.06.2023 г. постановено по гр.д.№1124 от 2023г. по описа на РС-Бургас мярка по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. От мотивите на съдебното решение се установява, че мярката по ЗЗДН произтича от факти свързани тясно с отношенията между С. И. и майката на децата му. В решението не се съдържат факти, които да обосноват насилническа природа у И. по принцип, а за вербални изблици, касаещи единствено майката на децата му.

Административният орган правилно е взел предвид физическите, психически и емоционални потребности на детето и го е настанил там, където то се чувства най-добре и тези потребности ще бъдат задоволявани.

Н. следващо място в легалната дефиниция за най-добрия интерес на детето е поставена способността на родителите да се грижат за него. В конкретния случай единият родител е починал, а другият родител трайно не живее в Република България и не е полагал съществени грижи за детето В. от 2011г., когато са се разделили с бащата. Тук е мястото да се посочи, че основанията за издаване на заповедта, а именно чл.25, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДет., представляват вярна квалификация на конкретните обстоятелства, доколкото действително случаят с бащата попада в т.1, а случаят с майката – в т.2. Бащата е починал, а майката трайно не полага грижи за детето, поради което самото дете не желае да бъде отглеждано от нея и това обстоятелство ясно е изразено с предприетите от детето действия да се завърне в България.

Съдът намира за нужно да подчертае временния характер на процесната мярка, който действа до произнасянето на районния съд по чл.28 от ЗЗДет. Освен това при постановяването на съдебния акт съдът е воден и от чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето, според който висшите интереси на детето са с приоритет при всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, от административните и законодателните органи. Според чл.10, ал.1 от ЗЗДет. всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. При отсъствие на друга установена възможност, с оглед обстоятелството, че единият родител е починал, а другият трайно не полага грижи за детето, както и предвид желанието на самото дете, административният орган е взел правилно решение, като с процесната заповед временно е настанил непълнолетното дете В. Я. в семейството на близък – С. М. И., до произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Заповедта подлежи на предварително изпълнение съгласно чл.27а, ал.1 от ЗЗДет. В конкретния случай, с оглед изложените мотиви по съществото на спора, съдът счита, че не са налице предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Освен това по делото не са доказани твърдените непоправими вреди, които биха били нанесени на детето, ако заповедта се изпълнява предварително. По тези съображения искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. Д., с постоянен адрес: [населено място], [жк] [адрес], против заповед № ЗД/Д-А-097/19.06.2024г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с която е наредено временното настаняване на непълнолетното й дете В. В. Я. в семейството на близки/роднини – С. М. И., за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Г. Д., с постоянен адрес: [населено място], [жк] [адрес], за спиране на предварителното изпълнение на заповед № ЗД/Д-А-097/19.06.2024г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.

Решението в тази част има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд.