Р Е Ш
Е Н И
Е № 234
гр.
Пловдив, 06.08.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа
докладваното от съдията Костадинова в.т.
дело № 273/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 34 от 03.02.2020 година, постановено по т. дело № 84/2019 година по описа на Окръжен съд – Стара
Загора, е осъдено „ З.Б.И.“
АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление *** № … да заплати на Е.С.С., ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, чрез
адв. Ж.З., следните суми: сумата 50
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болките и
страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018 год.,
изразяващи се във фрактури на II, V, VI, ребра вляво, плеврален излив, фрактура
на проксималната и дисталната част на лявата клавикула, фрактура на шийката на
лявата скапула, луксация на акромиоклавикуларната става вляво с тотална руптура
на лигамента на тази става, както и преживени душевни болки и страдания -
разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 02.09.2018г. - датата на
крайния срок за произнасяне по предявената писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, сумата 3 217.54 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за направените разходи за лечение, които са в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП на 19.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.09.2018г. - датата
на крайния срок за произнасяне по
предявената писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното
изплащане на сумата; сумата 1970.58лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на предявените искове, като
е постановено присъдените суми следва да
се приведат на служебна банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „ Р.б.
/Б./“ ЕАД, с IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр адв. Ж.С.З..
Със същото решение са отхвърлени
като неоснователни предявените от Е.С.С. З. „Б.И.“ АД
искове за разликата над уважения размер от 50 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното
от ищцата ПТП на 19.02.2018г. до предявения размер от 75 000 лв. и за
разликата над уважения размер от 3 217.54лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди за направените разходи за лечение, които са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП на 19.02.2018г. до
предявения размер от 3 317.54 лв.
Осъдено е З. „Б.И.“ АД да заплати
в полза на Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 2 128.70лв. и разноски по производството за
назначените по делото експертизи, съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 597.52лв.
Осъдена е Е.С.С. да заплати на З. „Б.И.“ АД сумата 1455.88лв. разноски по делото по
съразмерност, съобразно отхвърлената част на исковете.
Срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част досежно обезщетението
за неимуществени вреди за разликата над
30 000 лева до 50 000 лева е подадена въззивна жалба от „З.Б.И.” АД. Оплакванията са за незаконосъобразност на решението в тази му част. Те се
свеждат само до неправилно приложение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, е
размерът на обезщетението е завишен, не
е съобразен с конкретните обстоятелства,
установени по делото, с конкретната
личност на пострадалата и с конкретната интензивност на болките и страданията. Не
били взети предвид свидетелските
показания и съдебно медицинската експертиза за пълно възстановяване на ищцата
от причинените ѝ физически увреждания при ПТП, за отшумяване на
негативните психически изживявания и стрес, както и липсата на доказателства за завишен
интензитет на душевните ѝ и
физически страдания, извън обичайните такива и за невъзможността да ходи на
работа за продължителен период от време именно заради причинените й травми при
ПТП и свързаните с тях болки. Искането е да се отмени решението в обжалваната
част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
30 000 лева до 50 000 лева, както и в частта за разноските и да се
постанови ново по същество, с което да се отхвърли иска в тази му част, ведно с
претенцията по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху
тази сума. Формулирано е и евентуално искане за намаляване размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се присъждане на разноски,
включително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното
производство. Не са направени нови доказателствени искания.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ищцата в първоинстанционното производство Е.С.С.
чрез процесуалния ѝ представтиел
адвокат Ж.З.. Становището е за неоснователност на въззивната жалба.
Срещу първоинстанционното решение
е подадена въззивна жалба и от ищцата Е.С.С. чрез процесуалния ѝ
представител адвокат Ж.З. в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лева до
75 000 лева, ведно със законната лихва от 02.09.2018 година до
окончателното изплащане на сумата. Искането е за отмяна на решението в тази му
част и за постановяване на ново по същество, с което на ищцата да се присъди
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева /
наред с присъденото с първоинстанционното решение обезщетение от 50 000
лева/, ведно със законната лихва от 02.09.2018 година до окончателното
изплащане на сумата, както и да се отмени решението в частта, с която ищцата е
осъдена да заплати разноски и да ѝ
се присъдят разноски, включително адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска за първата и за въззивната инстанция. С тази жалба също не са
направени нови доказателствени искания.
Срещу въззивната жалба на Е.С. е подаден
писмен отговор от З. „Б.И.“ АД, в който се изразява становище за нейната
неоснователност.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
Въззивните жалби са
процесуално допустими, подадени са от лица, имащи правен интерес да обжалват, а
именно от ищцата срещу решението в отхвърлителната му част досежно обезщетението за неимуществени вреди и
от ответника по предявения иск срещу
решението в осъдителната му част частично. При подаването на въззивните жалби е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
С представените по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателства, по-конкретно с представените на стр. 78-83 от първоинстанционното дело доказателства,
сред които и молба, доставена на ответника на 01.06.2018 година, се установява, че ищцата Е.С.С. е сезирала ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените
от нея неимуществени и имуществени вреди
при ПТП, станало на 19.02.2018 година,
заведена е щета № …. Претенцията е основана на съществуващата
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за автомобила, с който е
причинено ПТП – застрахователна полица …. Безспорно е между страните, а и от представеното
писмо / стр. 83/ се установява, че до заплащане на обезщетение от
застрахователя по застрахователната
претенция на ищцата по реда, предвиден в
чл. 380 от КЗ не се е стигнало, поради несъгласие
на ищцата с предложения размер на обезщетението – 5000 лева. При положение, че ищцата не е получила сума от застрахователя по заведената от нея застрахователна претенция, предявеният пред
съда иск е допустим съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3 предложение трето от КЗ.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
въззивните жалби, освен когато става
дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно
за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. /
Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по въведените
с въззивните жалби оплаквания, посочени
по- горе. Те се свеждат до това какъв е справедливият размер на обезщетението
за претендираните и установени неимуществени вреди.
Между страните са безспорни, а и
от събраните по делото доказателства се установяват следните обстоятелства,
имащи значение за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения
срещу него пряк иск:
Първото от тях е наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество за автомобила, с който
е причинено ПТП, станало на 19.02.2018 година, а именно автомобил марка Т. С. с рег. №
…, управляван от А. Х. С.
Изключителната вина на А. Х. С.
за настъпване на ПТП, при което е пострадала ищцата, не се оспорва от ответното
застрахователно дружество във въззивното производство. С въззивната жалба не се
поддържа неправилност на
първоинстанционното решение поради неуважаване на въведеното в процеса възражение за съпричиняване от страна на пострадалата,
поради което същото няма да бъде обсъждано.
Срещу виновния водач А. Х. С. е образувано наказателно
производство от общ характер – НОХ дело № 538/2018 година по описа на Районен
съд – И. Наказателното производство е приключило със споразумение по чл. 381 от НПК, с което на обвиняемия А. С. е наложено наказание за извършеното от него
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение второ, ал. 1, буква „а”, вр. ал. 1,
вр. чл.342, ал. 1, пр. 3 от НК, а именно за нарушаване на правилата за движение
по пътищата – чл. 20, ал. 2,пр. 1 и 3 от ЗДП и причиняване по непредпазливост
на средни телесни повреди на повече
от едно лица, сред които и Е.С.С., за
която е прието, че ѝ е причинено счупване на шесто, седмо и осмо леви
ребра по подмишничната линия, довело до трайно затрудняване движенията на
снагата за повече от 30 дни и навяхване на ставата между лопатката и ключицата
вляво с тотална руптура на лигамента на тази става, довело до трайно
затрудняване движения на левия горен крайник за повече от 30 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 300
от ГПК присъдата, респ. споразумението, одобрено по реда на чл. 382 ал. 7 от НПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
По делото между страните са безспорни обстоятелствата,
свързани с причинените физически увреждания на ищцата при процесното ПТП. Става
дума за следните увреждания, установени с представените по делото писмени
доказателства – медицинска документация, както и с приетата съдебно-медицинска
експертиза: фрактури на 2, 5 и 6-то
ребра в ляво / установена с компютър томографския преглед на 14.03.2018г./,
травматичен плеврален излив до ниво на 7-мо ребро в ляво в приблизителен обем
150-180-200 мл. / установен с рентгенография, ултразвуково изследване на плевра
и медиастинум и абдоминална ехография, направена при болничното лечение в Клиниката по
хирургия на УМБАЛ „С. А.“ АД – С. през периода от 19.02.2018 година до
23.02.2018 година/, фрактура на проксималната и дистална част на лява клавикула, фрактура на шийката на скапулата / установени
с компютър томографския преглед на 14.03.2018 година/, компресионна ателектаза
на 8-ми и 9-ти белодробни сегменти в ляво, предизвикана от увеличилия се
плеврален излив за времето от 18.02.2018 - 14.03.2018 г. /компютър томографски преглед на 14.03.2018
година/, луксация на акромио- клавикуларната става в ляво с
тотална руптура на акромио клавикуларния лигамент / епикриза за проведено лечение през периода от
23.02.2018 година до 02.03.2018 година от КОТ при УМБАЛ „С. А.“/.
В заключението на вещите лица от
съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено при приемането му пред
първата инстанция, е видно, че всички описани увреждания са в причинна връзка с
ПТП, при което е пострадала ищцата. Общият оздравителен период при тези
увреждания при правилно лечение и без усложнения според вещите лица е между 60
и 180 дни. Травмите, нанесени на ищцата
са наложили провеждане на няколко
оперативни процедури: оперативно лечение
за възстановяване на акромио- клавикуларната става на 27.02.2018г. /поставен
фиксиращ алопластичен материал метална планка с 4 винта/, оперативно лечение -
отстраняване на алопластичния, остеосинтезен материал на 11.04.2019г / метална
планка с 4 винта/; оперативно лечение на 15.03.2018г-торакоцентеза на лява
гръдна половина и дрениране/ за отстраняване на плевралния излив, усложнил се в
емпием и ателектазата на 8 и 9-ти белодробни сегменти, оперативно лечение на
19.03.2018г. - плевректомия и декортикацио/ отново поради усложнението на
плевралния излив/. Вещите лица са
обяснили, че оперативното лечение на 19.03.2018 година се е наложило заради емпием на плеврата - гнойно възпаление на двата плеврални листа,
вследствие настъпило вторично инфектиране на течната плеврална колекция,
получена от травмата, представляващо усложнение на хидроторакса /свободна течност в
плевралната кухина/, вследствие на травмата с фрактури на 2,5 и 6-то ребро в
ляво.
От експертизата се установява, че
до други усложнения при лечението и възстановяване на ищцата, освен описаното
по-горе, свързано с плевралния излив, не се е стигнало. Вещите лица са
посочили, че всички увреждания са
възстановени в обичайния срок за възстановяване – от 60 до 180 дни при липса на
трайна инвалидизация, въпреки настъпилото усложнение на плевралния излив. В
съдебно заседание при изслушването си вещите лица са определили уврежданията на
ищцата като такива от средна степен.
Лечението на ищцата според вещите
лица освен оперативните процедури е включвало антибиотична, аналгетична, антитромботична и
противовъзпалителна медикаментозна терапия, както и рехабилитационна терапия.
От съдебно-медицинската
експертиза се установява, че физическите увреждания, получени от ищцата при
ПТП, са ѝ причинили невъзможност да се обслужва сама през първите 30 дни,
през които тя се е нуждаела от чужда
помощ. Постепенно през следващите 30 дни състоянието ѝ се е подобрявало,
като необходимостта от чужда помощ е намалявала, а през периода от 90 до 180
ден е нормално да настъпи пълно възстановяване на физическата активност при
липса на инвалидизация, какъвто е настоящия случай. Към момента областите на травматични увреждания
са напълно възстановени, както и движенията на тялото в пълен обем.
Освен физическите увреждания,
получени при ПТП, с исковата молба ищцата твърди, че ѝ е причинена и
психическа травма, която се е отразила на психическото ѝ здраве, станала
е тревожна и плачлива, нарушил се е сънят ѝ, загубила е апетит и е
получила разстройство в адаптацията, което е наложило провеждане на
медикаментозна терапия.
За установяване на тези твърдения
по делото е допусната и изслушана съдебно-психологическа експертиза.
От изготвеното от вещото лице – психолог заключение е видно, че ПТП е
представлявало за ищцата психотравмено /стресогенно/ събитие, което е нарушило
нормалното й психологическо функциониране, довело е до разстройство в
адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика, която е била по-изразена в
продължение на шест месеца и е отзвучала в рамките на една година, като към
момента негативните изживявания и стрес са отшумели. Вещото лице е установило, че личностовият
профил на ищцата се характеризира с емоционална лабилност, повишена личностова
тревожност и недостатъчна устойчивост при стрес, което я прави по-ранима и това
има важна роля за появата и оформянето на симптомите на
разстройствата в адаптацията, но независимо от това разстройството не би
възникнало без наличието на стресогенен фактор, в случая на ПТП. Посочено е, че
проявите на разстройството в адаптацията са депресивно настроение, тревожност,
безпокойство или смесица от тях, чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията, нарушаване извършването на рутинните ежедневни дейности.
От показанията на разпитаните по
делото пред първата инстанция в качеството на свидетели Д. В. – леля на ищцата и С. Л. – майка на
ищцата се установява, че след ПТП ищцата е изпитвала силни болки, не можела да
лежи, дишала трудно, а освен това се страхувала от всичко. Налагало се близките
ѝ хора да я обслужват непрекъснато, тъй като тя не можела
сама. Първоначално физическото ѝ състояние вместо да се подобрява,
се влошавало заради излива в белия дроб,
което наложило повторната ѝ хоспитализация и операция. Била извършена и повторна операция за премахване на
поставената в тялото ѝ планка. Освен това се влошавало и психическото
ѝ състояние, налагало се ищцата да посещава непрекъснато психиатри, които
ѝ изписвали лекарства, но те не ѝ помагали. Ищцата пила лекарства
заради психическото си състояние една година и половина след ПТП. Свидетелката Д. В. установява, че ищцата е работила в
управлявано от нея търговско дружество преди ПТП. След като приключили
болничите ѝ, тя се върнала на работа, но не можела да се справя със
задълженията си и поради липса на подходяща за състоянието ѝ работа се
наложило да напусне. Свидетелите установяват, че преди ПТП ищцата е била
жизнерадостен млад човек, но след това се е променила коренно, рухнала
психически, дълго време не била добре, като и до момента се страхувала да се
качва в кола и да шофира. Физически също
продължавала да усеща болки в рамото и в
ръката при промяна на времето.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователни доводите във въззивната жалба, че свидетелските показания за
психическото състояние на ищцата са преекспонирани и следва да бъдат
преценявани критично. Вярно е, че двете
свидетелки са в близки родствени отношения с ищцата – майка и леля. Само по
себе си обаче това обстоятелство не е основание да не се кредитират техните
показания. Показанията на свидетелките и
останалите събраните доказателства, по-конкретно обсъдените по-горе експертизи
не си противоречат. По делото липсват каквито и да било други доказателства,
опровергаващи свидетелските показания, които да дават основание на съда да не
ги цени или да ги цени, съобразявайки
евентуалната им заинтересованост.
Двете свидетелки имат преки впечатления от състоянието на ищцата като
нейни близки и при липса на други, противоречащи им доказателства, за съда не
съществува основание да не им даде вяра.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява вида на установените по делото и описани по-горе травми – физически и психически, интензитета и
продължителността на болките и страданията, които са значителни, включително и поради личностовите особености на ищцата –
установеното от психологическата
експертиза, че става дума за по-ранима личност. Тези особености също следва да
бъдат преценени, тъй като са довели до интензивни негативни психически
изживявания, описани по-горе, до които не би се стигнало без процесното ПТП. От
друга страна по делото е установено, че към момента ищцата е възстановена физически, а психическите травми са отшумели,
макар и все още да има известен страх от шофиране и да усеща болки при промяна
на времето. Общият възстановителен
период от физическите травми е продължил между 60 и 180 дни, а от психическите
– около година. Събрани са по делото доказателства и за промяна в начина на
живот, включително в трудовата реализация на ищцата – наложило се е да напусне
работа след ПТП поради невъзможност да се справя, при положение, че става дума
за млада жена . Съобразявайки всичко това, съдът намира, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лева е справедлив по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД.
Този размер е съобразен и с икономическите условия в
страната към момента на настъпване на
ПТП. Размерът от 30 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, каквото е искането във въззивната жалба на
„ЗД Л. И.“ АД би бил несправедлив, несъобразен с обсъдените по-горе неимуществени вреди по вид, продължителност и
интензитет, с настъпилите усложнения, с конкретната личност, с отражението им върху
нейния живот и с икономическите условия в страната към датата на ПТП. От друга
страна присъждането на обезщетение в размер на 75 000 лева, каквото е
искането във въззивната жалба на ищцата, също не би съответствало на установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост, доколкото по делото е установено, че
макар и интензивни и за сравнително дълъг период от време, физическите увреждания не са причинили
инвалидизация на ищцата, областите на травматични увреждания са възстановени, а
негативните ѝ изживявания също отшумяват.
По изложените съображения съдът
намира, че следва да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части.
При разпределяне на отговорността
за разноски, направени от страните пред въззивната инстанция, съдът съобразява
следното: Общият обжалваем интерес пред въззивната инстанция е 45 000
лева. И двете страни участват във въззивното производство и като жалбоподатели
и като отвеници по въззивната жалба, подадена от другата страна. Направените от
тях разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 1300 лева за
жалбоподателката- ищец Е.С. и 2200 лева за жалбоподателя – ответник „З.Б.И.“
АД. Видно от договора за правна помощ, подписан между „З.Б.И.“ АД и адвокат М. Г.,
реално заплатената сума за адвокатско възнаграждение е 2200 лева. Като разноски в производството по делото не
може да се присъди по-голяма от заплатената сума, включително за ДДС, щом няма
данни за неговото реално заплащане. Цитираната в списъка по чл. 80 от ГПК
разпоредба на § 2а от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не променя извода, че за да
се присъдят разноски, включително ДДС, е необходимо сумата да е реално
заплатена, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, според която
се присъждат само реално заплатени разноски. В § 2а от ДР на Наредба № 1
изрично е посочено, че за регистрираните
по ЗДДС адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, т.е.
за да се присъди като разноски, е необходимо да е реално заплатено.
Заплатеното от „З.Б.И.“ АД адвокатско
възнаграждение е в размер на 2200 лева. Направеното от процесуалния
представител на ищцата възражение за неговата прекомерност е неоснователно. При
общ обжалваем интерес от 45000 лева минималното възнаграждение съгласно чл. 7
ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е 1880 лева без ДДС. Заплатеното общо
възнаграждение от 2200 лева не надхвърля тази сума, тъй
като процесуалният представител е
регистриран по ЗДДС, видно от представената по делото справка. Според
цитираната по-горе разпоредба на § 2 а от ДР на Наредба № 1 би следвало
размерът на минималното адвокатско
възнаграждение да се изчислява с ДДС, при което той е 2256
лева./ 1880 лева плюс 376 лева ДДС/.
Съобразно изхода на спора пред въззивната
инстанция ищцата Е.С. следва да заплати
на „З.Б.И.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция
в размер на 1222 лева. От своя страна „З.Б.И.“ АД следва да заплати на Е.С.
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 578
лева.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34 от 03.02.2020 година, постановено по т. дело № 84/2019 година по описа на Окръжен съд –
Стара Загора, , В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:***, р-н Л., бул. „Д. Б.” №…, да заплати на
Е.С.С., ЕГН **********,*** и
съдебен адрес ***, чрез адв. Ж.З., направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 578
лева съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, чрез
адв. Ж.З., да заплати на З. „Б.И.“
АД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Л., бул. „Д. Б.” №…,
сумата от 1222 лева направени по делото
пред въззивната инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно изхода на спора.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.