Решение по дело №580/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 АПК и е образувано по жалба на А. А. М. от [населено място] , [улица], ет.  , ап.   , подадена чрез адв. А. Д., срещу заповед № 25-819-271/07.03.2025г. на началник група при сектор "Пътна полиция „ при ОД на МВР-Варна.

Релевира се оплакване за материална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Незаконосъобразно е решението на адм. орган да наложи ПАМ, тъй като водачът, управлявал автомобила на М. на 06.03.2025г. - И. Б. И., живее и работи в Германия и има издадено валидно немско свидетелство за управление на моторно превозно средство / СУМПС/ №C010L0R5191. Допълнително се твърди неспазена форма на акта , тъй като е недопустимо като мотиви на оспорената заповед да се ползват мотивите на административнонаказващия орган . Отправеното искане към съда е за отмяна на постановения изричен отказ с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява , не се представлява , но се депозира писмено становище и списък на разноските.

Ответникът- началник група при сектор "Пътна полиция „ към ОД МВР-Варна не се явява, но чрез проц. представител изразява позиция за неоснователност на подадената жалба до съда , иска същата да бъде оставена без уважение с присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Безспорен факт е, че на 06.03.20025г. около 11.30 ч. собственият лек автомобил на жалбоподателката [Марка] с рег. № [рег. номер] е бил управляван по [улица]до кръстовището с [улица]в [населено място] от И. Б. И.. Полицейските органи са извършили проверка на водача , който е представил немско СУМПС №C010L0R5191 за категория В. Органите по пътен контрол са извършили справка с АИС „АНД“ и „БДС“ – МВР и са установили неправоспособност на водача, тъй като същият е изгубил всички контролни точки по издаденото му българско СУМПС , което е било отнето. Бил е съставен АУАН № 325347/06.03.2025г. спрямо И. И..

На следващия ден ответникът е издал процесната заповед, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „А“ от ЗДвП е наложил на жалбоподателката , в качеството й на собственик на посоченото по-горе МПС, ПАМ „прекратяване на регистрацията на превозното средство „ за срок от 6 месеца. Вписаното фактическо основание за издаване на заповедта е управление на лек автомобил от неправоспособен водач по смисъла на чл. 157, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл. 17, ал.17 от Наредба № І-157/2002г.

Към адм. преписка е приложена справка -картон на водача И. Б. И. по информационни масиви на МВР, от която е видно, че последното издадено СУМПС на същия е с номер ********* , валидно до 08.10.2012г. , което е било „отнето/иззето“. Има приложен и протокол за доброволно предаване от същия водач на органите на МВР на същото СУМПС на 30.03.2011г. /л.13 от преписката/.

Адм. орган представя заповед на министъра на МВР № 8121з-1632/02.12.20201г., с която областните дирекции на МВР са определени като служби по контрол по ЗДвП / л.12/, а съгласно заповед № 865з-8226/30.12.2021г. на директора на ОД на МР-Варна полицейските инспектори в сектор „ Пътна полиция“ са овластени да издават ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП. /л.10/.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл / л. 20 от делото/ , а при нейната проверка за основателност съдът съобрази, че според правилото на чл. 172, ал.21 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Налице са данни за законово учредена делегация и валидно издадена заповед по овластяване от ръководителя на местната териториално компетентна структура на МВР. Следователно издателят на обжалваната заповед разполага с нужната компетентност по налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Оспорената заповед се обективирана в изискуемата писмена форма , като същата е с реквизити , съответстващи на регламентацията на чл. 59, ал.2 от АПК. Подобно съдържание способства не само адресатът на заповедта да узнае защо му е наложена мярката на държавна принуда, но също така и позволява ефективна съдебна проверка за материална законосъобразност.

След като с обжалваната заповед се налага вид принудителна адм. мярка , а принудителните адм. мерки според чл. 22 от ЗАНН се налагат с цел предотвратяване или преустановяване на адм. нарушения , е логично едни и същи юридически факти да са основание за съставяне на АУАН и за издаване на заповед по налагане на ПАМ . Тезата на жалбоподателя, че е „недопустимо“ едни и същи факти да служат за образуване на административнонаказателно производство и да са фактическо основание за налагане на ПАМ няма нормативна опора , което обяснява липсата на правна аргументация на това становище на М..

Жалбоподателят не релевира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила , а и съдът не констатира подобен порок при извършената служебна проверка .

При проверката за материална законосъобразност на оспорената заповед съдът съобрази, че според приложената от ответника разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство „ за срок от 6 месеца до 1 година на собственик, , чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което неправоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Видно от мотивите на процесната заповед адм. орган счита ,че И. И. е неправоспособен водач на МПС , въпреки че е представил на контролните органи валидно немско СУМПС №C010L0R5191 за категория В., понеже не е възстановил своята правоспособност във връзка с издадено му българско СУМПС , отнето след изгубване на всички контролни точки..

Според чл. 151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151.

Минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство от категория В1 е седемнадесет години, а за управление на моторно превозно средство от категории В и ВЕ- осемнадесет години /чл.151/.

И. към момента на проверката е имал навършени 49 години и е имал издадено валидно СУМПС от Федерална република Германия / държава-членка на ЕС/ .

Разпоредбата на чл. 151а от ЗДвП е израз на проведена процедура по транспониране от българския законодател на Директива №2006/126/ЕО от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства /арг. § 35, т.3 от ЗДвП/. Според правилото о на чл. 2, т.1 от посочения общностен акт свидетелствата за управление , издадени от държавите-членки, се признават взаимно.

При тази правна рамка издадено свидетелство от държава-членка от ЕС надлежно удостоверява придобито право на управление на МПС , когато се представя пред органи на държавна власт на друга държава -членка на същия съюз.

Погрешното тълкуване от адм. орган на разпоредба от подзаконов нормативен акт / чл. 17, ал.17 от Наредба № І-157/2002 / е довело до погрешно неприлагане на правна норма от по-висок по степен нормативен акт, а именно на чл. 151а от ЗДвП.

Новелата на чл.17, ал.17 от Наредбата гласи следното: „ Не се признава за валидно и не се подменя с българско чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС на лице, което е притежавало българско свидетелство за управление на МПС, но е изгубило правоспособност в съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане. Лицето може да възстанови правоспособност на основание чл. 157, ал. 5 ЗДвП, за което му се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1, като при връчване на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното свидетелство за управление за изпращането му на държавата, която го е издала.

При систематично тълкуване на посоченото нормативно правило във вр. с чл.17, ал.1 се налага извод, че същото има касателство към производство по подадено заявление за издаване на българско СУМПС , но И. И. не е подавал такова заявление. Аргумент в тази насока е и предписанието на чл. 17, ал.16 от Наредбата . Правилото на чл.17, ал.17 е разновидност на хипотезата на ал. 16 на същата разпоредба , защото също се отнася за подмяна с българско на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС на лице, което е притежавало българско свидетелство за управление на МПС.

Погрешно адм. орган е тълкувал отделно , а не във взаимовръзка използвана от законодателя словесна конструкция в началото на чл.17, ал.17 от Наредбата „ „ Не се признава за валидно и не се подменя с българско чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС „. Непризнаването на чуждестранно СУМПС е за целите по неговата подмяна с българско СУМПС, а не непризнаване изобщо на правоспособност . Довод в тази насока е използваната от законодателя еднаква словесна конструкция и в основното правило на чл.17, ал.1 от Наредбата , а не само в изключението по чл. 17, ал. 17 – „ Признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска, ако…“.

Пореден аргумент за правилността на изложената правна теза се извежда и от предмета на правна регулация на цитираната наредба- условията и редът за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства (МПС), за водене на централен регистър на водачите на МПС, за отчет на водачите, за отчет на наложените им наказания и служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи / чл.1 от Наредба № І-157/2002г./. Посоченият подзаконов нормативен акт дава регламентация на процедурата по издаване на СУМПС, а не за тяхното признаване.

В обобщение погрешното тълкуване на нормативната уредба от ответника по правния спор има за последица издаден материално незаконосъобразен индивидуален адм. акт, който подлежи на отмяна по съдебен ред.

При този изход на делото съдът следва на основание чл. 143, ал.1 АПК да уважи искането на жалбоподателката по присъждане на съдебно-деловодни разноски . Същите включват платена държ. такса от 10 лв. и заплатен в брой адв. хонорар от 600 лв. / л. 21/.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 173 АПК съдът

 

 

ОТМЕНЯ заповед № 25-819-271/07.03.20205г. на началник група при сектор "Пътна полиция „ при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „А“ от ЗДвП на А. А. М. от [населено място] , [улица], ет  , ап.   , е наложена ПАМ „ прекратяване на регистрация на МПС“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР [населено място] да заплати на А. А. М. от [населено място] , [улица], ет.  , ап.   съдебно-деловодни разноски в размер на 610 / шестотин и десет /лева.

Съдебното решение не подлежи на обжалване на основание чл. 172 ,ал.5 от ЗДвП.