РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Разград, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500317 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 637 от 30.09.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213330102624 по описа за 2021 година на РС – Разград, съдът е постановил
следното:
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.109 от
ЗС по иска, предявен от Г. М. А., ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН **********
и двамата с адрес ***, да предостави на двамата достъп до таванското
помещение на сграда с идентификатор ***. /***/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със Заповед РД-18-
37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
КД-14-17-106/14.03.2009 г. на Началника на СГКК – Разград, построена в
поземлен имот с идентификатор ***, което таванско помещения е обща
част.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. М. А., ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН
********** и двамата с адрес *** против Д. Р. К., ЕГН ********** с адрес
*** иск по чл.109 от ЗС за задължаване на ответника да ползва входа от
северозапад за достъп до поземлен имот с идентификатор *** /***/по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени
със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение КД-14-17-106/14.03.2009 г. на Началника на СГКК –
1
Разград като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. М.
А., ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН ********** и двамата с адрес ***
сумата 570 лв. /петстотин и седемдесет лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН ********** и
двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Р. К., ЕГН ********** с адрес ***
сумата 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/ разноски по делото.
Недоволен от това решение в ОСЪДИТЕЛНАТА му част, с която иска
по чл. 109 ЗС е уважен, останал Д. Р. К., който го обжалва, чрез
пълномощника си адвокат М. Р. М. от АК - Разград. Намира решението, в
обжалваната част, неправилно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на съдопризводствените правила. Моли същото в обжалваната
част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което
исковите претенции бъдат отхвърлени. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна - Г. М.
А. и А. М. А. е депозиран отговор, чрез пълномощника им адвокат Д. Й. от
АК - Разград. Със същия се оспорва въззивната жалба и се моли решението да
бъде потвърдено в обжалваната част. Излагат се подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивникът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат М. Р. М. от АК
– Разград. Поддържа жалбата и излага подробни съображения. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна Г. М. А. се явява лично и с пълномощника си адвокат К.
К. К. от АК - Русе. Поддържат отговора на искоата молба и излагат подробни
съображения. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна А. М. А. не се явява и не изпраща представител.
Разградският окръжен съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата,
при съобразяване с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По
същество в обжалваната част същото е правилно, поради което на основание
чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и
възражения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на
2
спора, въззивният съд намира следното:
Искът по чл. 109 от ЗС е средство за правна защита на собственика на
имота, респективно - на носителя на правото на ползване, срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което ограничава, смущава
или пречи на пълноценното ползване на имота според неговото
предназначение. Целта на този иск е да се установи неправомерността на
действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право
и да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да
премахне последиците от него.
Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на
ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, от самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС
е видно, че двете задължителни условия за уважаването на негаторния иск са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. За уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и
че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Понякога естеството на извършеното
от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика
да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които
в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът
осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в
резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно,
пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като
правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава
всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си
каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото
пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от
лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява
пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са
например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или
санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона
единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на
съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на
живеещите в определено населено място или част от него. С оглед на
твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко
дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния
иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на
собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Така и
Определение № 208 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2021 г., II г. о.,
3
ГК.
Между страните не се спори и се установява от приетите и подробно
обсъдени в първоинстанционното решение доказателства, че в сграда с
идентификатор ***.1 ищците са съсобственици на самостоятелен обект с
идентификатор ***.1 /първи жилищен етаж/, а ответникът е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор ***.2 /втори жилищен етаж/ в същата
сграда.
Действително установено по делото е, че макар и по проект да не е
предвидено, то фактически е изградена стълба от етажа на ответника до
подпокривното пространство – от където е единствения възможен достъп
до таванското помещение. Не се спори също, че етажът на ответника е с
отделен вход, а от своя страна етажът на ищците също е с отделен вход. С
исковата молба е поискано ответникът да осигури достъп до обща част на
сградата – таван. Не се спори, че първоначалните собственици на двата етажа
са били двама братя. Не се спори, че настоящите страни /ищците са
наследници на единия от братята, а ответнък – купувач на жилището,
което е било собственост на другия брат/ са във влошени отношения, след
като ответникът извършил ремонт на покрива, а ответниците от първия етаж
отказали да му дадат пари за ремонта /л. 44 РС/.
По въпроса дали ответникът е препятствал достъпа на ищците до
Подпокривното пространство (таван) .
С представеното още с исковата молба Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 01.03.2021г. по преписка № 33000-
1273/2021г. по описа на ОД - на МВР – Разград, на осн. чл. 213, ал.1 и чл. 199,
ал.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК, потвърдено с Постановление от
24.03.2021г. по Описа на Окръжна рокуратура – Разград по преписка вх. №
378/2021г., на осн. чл. 199 и чл. 46, ал.3 НПК, е видно че: Преписката е била
образувана по жалба на ищцата Г. М. А.. Последната е сезирала органите на
полицията, като е посочила, че ответникът не я допуска до полагащата й се ½
идеална част от общите части на процесната сграда, а именно стълбището и
тавана. Твърдяла, че ответникът е сменил вратата и патрона и отказвал да
й предостави ключ, за да може тя да ползва общото стълбище и да достигне
до нейната част от таванското помещение. В постановлението е посочено,
че настоящия ответник в хода на проверката е заявил, че не е съгласен
ищцата да преминава през неговата собственост, за да стигне до тавана
/л. 14-17 РС/.
Съдът може да цени възпроизведените в горепосоченото
Постановление обяснения на ответника. Така и Решение № 117 от 12.07.2017
г. на ВКС по гр. д. № 5654/2015 г., IV г. о., ГК. Същите съдържат признания
на обстоятелството, че ответникът възпрепятства преминаването на ищците
през стълбището, което води към тавана на сградата.
Действително, постановлението не попада сред актовете на
наказателния съд, имащи задължителна сила за гражданския съд по см. на чл.
4
300 ГПК. В случая обаче, предвид обстоятелствата, отразени в
постановлението, то следва да се приеме, че ответникът следва да опровергае
фактите, отразени в посочения акт. Вж. Решение № 60136 от 24.11.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1897/2020 г., II т. о., ТК. Ответникът не извърши такова
опровергаване.
Обстоятелството, че ответникът не предоставя ключ за врата на
стълбището, което води към тавана, се установява и от събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства. В своите
показания /л. 50-51 РС/ свидетелят М. Р. /съсед/ сочи, че тавана е бил разделен
на две, за собствениците на двата етажа в сградата, като се използвал за
складиране на вещи. Това положение било при предходните собственици.
Тъй като ответникът извършил ремонт на покрива, а ищците отказали
заплащане на разходи по ремонта, отношенията им се влошили. При
предишните собственици на апаратамента, който сега е собственост на
ответника, ищците имали ключ от врата за стълбището водещо към тавана, но
от както ответникът е собственик на втория етаж, ищците нямали ключ.
Ответникът „орязъл“ достъпа на ищците до тавана. Покрива нямал
капандури. Достъпа до покрива се осъществялал като се махат наколко
реда керемиди.
В своите показания /л. 52 РС/ свидетелят П. В., сочи че при
предишния собственик на втория етаж тавана бил разделен на две, между
собствениците на двата етажа и се използвал за складиране на вещи. Пред
него ищцата се оплакала, че нямала достъп до тавана, тъй като е заключено.
В своите показания /л. 52-53 РС/ свидетелят Р. К. /воден от ответника/,
сочи, че няма обособени капандури, като до покрива се стига, чрез
разместване на керемидите или отвън чрез висока стълба. Свидетелят сочи,
че е строителен инженер, както и че на таванското помещение се намират
отвори, които играят роля на вентилация, но не са прозорци, като същите са с
размери 50/30 или 60/40.
Искът по чл. 109 ЗС дава правна защита на собственика срещу всяко
трето лице, извършващо неправомерни действия, с които се смущава,
ограничава или пречи за осъществяване на правото на собственост
необезпокоявано и в пълен обем. Основание за защита се поражда и при
състояние, от което възниква опасност от бъдещо вредно въздействие върху
вещта. Целта на този иск е да се отстранят пречките за пълноценно
упражняване на правомощията на собственика. Изяснено е, че страните по
делото притежават отделни етажи от жилищната сграда от което следва, че е
учредена етажна собственост. В този случай съгласно чл. 38 ЗС стълбищата
и подпокривното пространство представляват общи части на сградата.
Общите части са в режим на задължителна съсобственост, те са
принадлежност към основните обекти в сградата. Тяхното предназначение е
да осигурят пълноценното ползване на отделните обекти в етажната
собственост и поради това всеки от съсобствениците има право на
5
гарантиран непосредствен достъп до тях, независимо дали те пряко
обслужват неговия имот. Останалите етажни собственици са длъжни да
не предприемат действия, които да затрудняват това ползване. Когато те
нарушат това задължение, заинтересованият съсобственик може да защити
своето вещно право с негаторния иск по чл. 109 ЗС. В случая е безспорно
установено, че ответникът е заключил врата на стълбището водещо до тавана
и не предоставя ключ на ответниците. Следователно налице е
възпрепятстване на достъпа до обща част, което нарушава правото на
собственост на ищците. Вж.и Решение № 291 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 629/2009 г., I г. о., ГК.
По делото е установено, че достъпът до стълбището в частта, водеща
към подпокривното пространство (таван), е спрян от ответника и по този
начин ищците не могат да ползват подпокривното пространство (таван), което
е обща част. Действията на ответника правилно са характеризирани като
такива по смисъла на чл. 109 ЗС, които препятстват упражняването на правата
на ищците. Така и Решение № 33 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 27/2009
г., II г. о., ГК.
По въпроса за правния статут на процесното подпокривното
пространство (таванът).
В Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г.,
ОСГК е прието, че:
„1. Подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани
в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета,
стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други
отделни обекти или сервизни помещения към такива, е обща част от
сградата.
2. Подпокривното пространство (таванът) - обща част от
сградата, който има нужната височина, пространство, обем, до който има
нормален достъп от стълба и от което могат при спазване съответните
законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения
към обектите в долните етажи, е обща част по предназначение.
Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни
помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици при
спазване на законните изисквания за извършване преустройството.
3. Когато подпокривното пространство (таван) или част от него
няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от нормална
стълба и е неизползуваемо освен за изолация между последната етажна
плоча и покрива и за излаз към него, то представлява обща част по
естеството си. Предназначението му не може да се променя.
4. Подпокривното пространство (таванът), който е обща част от
сградата, не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба,
нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено
предназначението му. Отделните етажни собственици не могат да
6
извършват разпоредителни действия със своята идеална част от него.“.
Въпросът за правния статут на общите части на сградата не е от
значение за конкретното дело, защото искът по чл. 109 ЗС може да има за
предмет и общи части на сграда, в която съществува режим на етажна
собственост (решение 1818/2002 г. IV г.о.). С такъв иск може да се защити
правото на собственост срещу действия, с които се възпрепятства ползването
на общите части на сградата. Вж. и Определение № 916 от 24.08.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 182/2009 г., I г. о., ГК. В случая е ирелевантно дали
процесното подпокривно пространство е обща част по предназначение или
представлява обща част по естеството си. Това е така, тъй като е налице
неоснователно въздействие върху имота от ответника, което пречи на
ищците, тъй като им ограничава пространствения достъп до общата част
на същата, каквато е покривът на сградата. Вж. и Определение № 120 от
1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2793/2017 г., II г. о., ГК.
Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 2 ЗС може да се уговори, частите
на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи
или части от етажи да бъдат общи само на лицата, чиито помещения
обслужват. По делото не са представени доказателства, от които да се
направи извода, че етажните собственици са постигнали такава уговорка за
процесното стълбище. Така и Решение № 283 от 7.03.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 387/2012 г., II г. о., ГК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
вещото лице при изслушваното му в о.с.з. е посочило /л. 76 РС/, че: „Според
мен има допусната грешка в нотариалните актове. В договора за делба
стълбището е ОБЩО, а в последващ нотариален акт е записано като
индивидуална собственост на единия от собствениците“.
По възражението на жалбоподателя, че решението противоречи на
съдебната практика обективирана в Решение № 1089 от 30.11.2011 г. на ОС
- Перник по в. гр. д. № 714/2011 г., недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 271 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 224/2012 г., I г. о., ГК.
Възражението е неоснователно. Соченото Решение на ОС- Перник е
постановено при различна фактическа обстановка. В същото е прието, че
искът е мотивиран с невъзможността на ищците да почистят комините си и да
сменят улуците. Съдът е приел, че при липсата на изход от подпокривното
пространство до покрива на сградата, следва, че тези дейности не биха могли
да се осъществят чрез преминаване през подпокривното пространство. По
настоящото дело от заключението на СТЕ се установява, че /л.70 РС/:
“Достъпа до покрива, като обща част на сградата, може да се
осъществява отвътре само през стълбището в северозападната част на
сградата“. Видно от показанията на свидетеля М. Р. /л. 51 РС/, е че достъпа
до покрива от тавана се е осъществял, чрез „отваряне на няколко реда от
керемидите“. Видно от показанията дори на водения от ответника свидетел
Р. К. – строителен инженер /л. 53 РС/, е че до покрива може да се стигне от
таванското помещение, чрез „разместване на керемидите“. Т.е. по
7
настоящата дело, безспорно се установява, че от подпокривното пространство
може да се достигне до покрива.
Тъй като мотивите на въззивният съд съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, в обжалваната част решението е законосъобразно
постановено в правилно приложение на материалния и процесуален закон и
събраните по делото доказателства и следва да бъде потвърдено в
обжалваната част. Вж. и Решение № 125 от 30.06.2009 г. на ВнАС по в. т. д.
№ 163/2009 г. недопуснато до касационно обжалване с Определение № 551 от
20.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 1084/2009 г., II т. о., ТК, както и Решение №
471 от 28.05.2010 г. на САС по гр. д. № 129/2010 г., ГК, 4-ти с-в.
По разноските пред въззивния съд:
С оглед изхода от спора – жалбата няма да бъде уважена, право на
разноски имат ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съобразно
представените доказателства за реално заплатени разноски за адвокатска
защита във въззивното производство, в полза на ищцата Г. М. А. следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500
лева, съобразно договора за правна защита и съдействие.
Така мотивиран съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 637 от 30.09.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20213330102624 по описа за 2021 година на РС – Разград,
В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
Решение № 637 от 30.09.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213330102624 по описа за 2021 година на РС – Разград е влязло в сила в
отхвърлителната част, като необжалвано.
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Г. М. А.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 500 (петстотин) лева
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8