Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 06.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 1608 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение от 27.11.2020 г., постановено по гр. д. №
31071/2015 г. Софийски районен съд, ГО, 31 състав, е признал за установено на
основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по отношение на Столична Община, че
наследодателите на ищците А.С.Д., С.С.Д., К.Г.С. и Ж.К.Б., а именно – К.Г.Б.,
починал на 30.10.1949 г. и Е.К.Б., починала на 09.05.1980 г., са били
собственици към датата на обобществяване в ТКЗС на нива в м. „Лочките“ в
землището на с. Иваняне, от около 4 дка, при съседи: река, държавно шосе, М.С.и
наследници на П.Р., по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 16.10.1946 г., обективиран в нотариален акт № 134, том ХVI, нот. дело № 2914/1946 г.
Със
същото решение съдът е признал за установено между същите страни, но на основание
чл.124, ал. 1 от ГПК, че Столична Община не е собственик на имот с
идентификатор 21216.2326.96 по КККР на с. Иваняне, район „Банкя“, м. „При
воденицата“, трайно предназначение на територията -земеделска, нива.
Недоволна от така постановеното решение
е останала Столична Община, която го обжалва с оплаквания за неправилност
поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и
необоснованост. Поддържа, че в разрез със събраните доказателства съдът е
приел, че между имота, описан в нотариалния акт, легитимиращ наследодателите на
ищците като купувачи на неустановена по местонахождение земеделска земя, и
процесният имот, собственост на СО, е налице идентичност, и така е постановил
порочен съдебен акт, който моли да бъде отменен.
Въззиваемите А.С.Д., С.С.Д., К.Г.С. и Ж.К.Б.
оспорват жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания в срока по чл.
263, ал.1 от ГПК писмен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и
възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявен е положителен установителен иск
с правно основание чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за установяване към един минал момент принадлежността
на правото на собственост на земеделски имот, обективно съединен с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване, че
ответникът не е собственик на същия имот понастоящем.
По
иска с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ
От
фактическа страна по делото е безспорно, а и от съвкупната преценка на
събраните доказателства се установява, че ищците са законни наследници на К.Б.,Е.Б.
иС..Д., които приживе (бащата К.Б. заедно с едната си дъщеряЕ.и зет сиС..Д.,
съпруг на другата му дъщеря Е.) са закупили с Нотариален акт № № 134, том ХVI, нот. дело № 2914/1946 г. една нива в местността
„Лочките“ в землището на с. Иваняне, с площ от 3287 кв.м., при съседи: река,
държавно шосе, М.С.и наследници на П.Р.. Имотът е заявен за възстановяване,
като производството по образуваната преписка вх. № 04573/06.01.1992 г. е спряно
с решение по протокол от 30.03.2010 г. на ОСЗГ – Овча купел, до решаване на
спора за материално право със Столична община, на която с Решение № 4164Р от
13.03.2000 г. е била възстановена нива с площ от 4.145 дка в същото
землище, „При воденицата“, при съседи: Г.М.,
К.И., имот, стопанисван от общината и имот на Г.Б.. Това обстоятелство, че спорната
земя е била своевременно заявена за възстановяване пред поземлената комисия от
ищците, е решаващо за наличието на правния им интерес от водене на иска по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който се явява допустим (така изрично Решение № 381 от
04.05.2010 г. по гр. д. № 419/2009 г. на ВКС, І
г.о., Решение № 275 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 155/2009 г. на ВКС, II г.о.
и др.). Целта
на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е да се установи принадлежността на правото на
собственост върху даден недвижим имот към един минал момент, а именно - към
момента на внасянето на този имот в ТКЗС. Поради това, при успешното му
провеждане, след влизане в сила на съдебното решение, с което този спор се
разрешава, следва да бъде издадено ново решение на ОСЗГ по чл. 14, ал. 7а
ЗСПЗЗ, с което окончателно да се определи в полза на кого се възстановява
собствеността върху имота. С оглед
на това още с Тълкувателно Решение № 1/1997 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че правен интерес
от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице при
висящо административно производство по възстановяване на собствеността или при възможност
да бъде образувано такова. Поради това, предявеният иск в случая се явява
процесуално допустим.
От
събраните доказателства по делото, обаче, не може да бъде формиран извод за
неговата основателност. Това е така, защото по делото не е установена
идентичността между имота, който са придобили наследодателите на ищците през
1946 г. и този, който ищците претендират да им бъде възстановен. От приетото пред
първоинстанционния съд заключение на Съдебно-техническата
експертиза се установява, че имотът по нотариален акт № 134/1946 г. е с
различна площ, намира се в различна местност и граничи с река и път, каквито
няма около процесната нива, а не съвпадат и останалите съседи. Следователно,
праводателите на ищците не са били собственици на имота в м. „При воденицата“ с
площ от 4.145 дка при съседи: Г.М., К.И., имот, стопанисван от общината, Г.Б., към момента на включването му в ТКЗС.
Ответникът не е опровергавал нотариалния акт на ищците, нито доказателствената
сила, която този официален документ носи, а е твърдял, че имотът на ищците и
този на общината са различни. Предвид изложеното, необосновано първостепенният
съд, като се е позовал на нотариалния акт, е достигнал до неправилния извод за
основателност на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Твърденията на ищците, че имотът,
закупен от техните наследодатели, описан по-горе, е възстановен на ответната
Столична Община, че е заснет в кадастралната карта и кадастралните регистри
като имот с идентификатор 21216.2326.96 и че за него е издаден Акт за частна
общинска собственост № 458/22.03.2000 г., не се установяват. Напротив, заключението на вещото лице е категорично,
че имотът, възстановен на Общината и този, придобит от наследодателите на
ищците, са различни, тъй като не съвпадат нито по местоположение, нито
по граници, нито по площ.
Ето
защо и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
решение в тази част следва да бъде отменено и вместо него искът по чл. 14, ал.
4 ЗСПЗЗ да бъде отхвърлен.
По отрицателния
установителен иск за собственост
Както се посочи
по-горе, предмет на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е установяване на правото на
собственост върху конкретен земеделски имот към определен минал момент – този на
внасянето му в ТКЗС. Това установяване е необходимо, за да бъде възстановена
собствеността на имота към настоящия момент на лицето, от което този имот е би
отнет чрез неговото обобществяване, или на неговите наследници. Предмет на иска
за собственост, независимо от това, дали е предявен като положителен (за
установяване, че ищецът е негов собственик) или отрицателен (за установяване,
че ответникът не е негов собственик), има за предмет установяване със сила
на пресъдено нещо на правото на собственост към настоящия момент. Поради
разликата в предмета на двата иска и съответно – в търсената и предоставяната по
тях защита, в съдебната практика е трайно застъпено становището, че съединяването
на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ с иск за собственост е процесуално
недопустимо – така изрично Решение 286 от 13.07.2011 г. по гр. д. №
962/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение
411 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 1448/2008 г. на ВКС, I г. о. и др. Недопустимостта на съединяването на
двата иска според посочената практика, която напълно се споделя от настоящия
въззивен състав, произлиза от установяването на правото на собственост към
различен момент по всеки от двата иска. Едва след
постановяване на съдебното решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и въз основа на него административният орган в лицето на
Общинската служба „земеделие“ ще издаде свое решение по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, с което ще уточни имота, за който е признато правото на
възстановяване към момента на колективизацията, лицето, в полза на което това право е признато, и собствеността ще бъде възстановена. Едва въз
основа на това решение /ако иска бъде уважен/,
ищецът може да предяви иск за собственост към
настоящия момент – положителен или отрицателен, установителен (по чл. 124, ал.
1 ГПК) или осъдителен (по чл. 108 от ЗС), според конкретния случай. Конкретно в хипотезата на предявен отрицателен
установителен иск за собственост, съединен с иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, недопустимостта
на производството по първия от тях произтича от обстоятелството, че щом
собствеността върху имота все още не е възстановена на ищците и земеделската
реституция все още не е настъпила, за тях е без правно значение чия е
собствеността върху имота към настоящия момент: при успешно провеждане на иска
по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ и по силата на последващото решение по чл. 14, ал. 7а от
ЗСПЗЗ собствеността върху имота ще бъде променена, предвид конститутивния
характер на решението на ОСЗГ; при отхвърляне на иска по чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за
ищците отново липсва правен интерес, тъй като те нито са собственици на имота,
нито имат правно очакване, че някога ще станат такива. Неправилно в тази връзка
първоинстанционният съд е приел, че съединяването на тези два иска е допустимо,
тъй като ищците имали възможност да придобият права, ако отрекат тези на ответника,
позовавайки се некоректно на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ВКС, ОСГК, в което
се подлагат на тълкуване други, различни хипотези. В обобщение, като се е
произнесъл по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът е постановил
недопустим съдебен акт, който в тази част следва да бъде обезсилен, а
производството по този иск - прекратено.
При този изход
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПТК на ответника Столична Община
следва да бъдат заплатени направените разноски по делото, които общо за двете инстанции възлизат на сумата
400 лв., включващи юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. заплатен хонорар за
вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Воим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 27.11.2020
г. по гр. д. № 31071/2015 г. на Софийски Районен съд, 31 състав, В ЧАСТТА, в
която се признава за установено на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по
предявените от А.С.Д., С.С.Д., К.Г.С. и Ж.К.Б.
***, че наследодателите на ищците К.Г.Б., починал на 30.10.1949 г. иЕ.К.Б.,
починала на 09.05.1980 г., са били собственици на нива в м. „Лочките“ в
землището на с. Иваняне, от около 4 дка, при съседи: река, държавно шосе, М.С.и
наследници на П.Р., към датата на обобществяване в ТКЗС, по силата на договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 16.10.1946 г., обективиран в нотариален
акт № 134, том ХVI, нот. дело №
2914/1946 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.С.Д. с ЕГН-**********, С.С.Д. с ЕГН-**********, К.Г.С. с ЕГН-**********
и Ж.К.Б. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес: ***, чрез адв. М.,***, иск
с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за установяване, че наследодателите
на ищците К.Г.Б., починал на 30.10.1949 г.,С.С.Д., починал на 17.03.1998 г. иЕ.К.Б.,
починала на 09.05.1980 г., са били собственици по силата на Нотариален акт №
134, том ХVI, нот. дело № 2914/1946 г., към момента на внасянето
в ТКЗС на следния земеделски имот: нива с площ от около 4.0 дка, находяща се в
м. „Лочките“ в землището на с. Иваняне, при съседи: река, държавно шосе, М.С.и
наследници на П.Р., която е била възстановена на Столична община с Решение №
4164Р/13.03.2000 г. на ОСЗГ-Овча купел като нива с площ от 4.145 дка, имот №
007096, находящ се в землището на с. Иваняне, в местността „Воденицата“, при
съседи: Г.М., К.И., имот, стопанисван от общината, Г.Б., за който имот е издаден Акт за частна
Общинска собственост № 458/2000 г. и който е заснет като имот с идентификатор
21216.2326.96 по КККР на с. Иваняне, район „Банкя“.
ОБЕЗСИЛВА
решение от 27.11.2020
г. по гр. д. № 31071/2015 г. на Софийски Районен съд, 31 състав, В ЧАСТТА, в
която е признато за установено по предявените от А.С.Д. с ЕГН-**********, С.С.Д.
с ЕГН-**********, К.Г.С. с ЕГН-********** и Ж.К.Б. с ЕГН-**********, всички със
съдебен адрес: ***, чрез адв. М.,*** Община, с адрес: гр. София, ул. „********,
не е собственик на имот с идентификатор 21216.2326.96 по КККР на с. Иваняне,
район „Банкя“, м. „При воденицата“, трайно предназначение на територията -
земеделска, нива, при съседи: имоти с идентификатори № 21216.2326.7,
21216.2326.153, 21216.2326.120, 21216.2326.118, 21216.2326.127, 21216.2326.3 и
21216.2326.2 по КККР на с Иваняне, одобрени със Заповед № РД-18-12/17.01.2012
г. на изпълнителния директор на АГКК.
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявения от А.С.Д. с ЕГН-**********, С.С.Д. с ЕГН-**********, К.Г.С. с
ЕГН-********** и Ж.К.Б. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес: ***, чрез
адв. М.,***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1от ГПК, за установяване, че
Столична Община не е собственик на имот с идентификатор 21216.2326.96 по КККР
на с. Иваняне, район „Банкя“, м. „При воденицата“, трайно предназначение на
територията - земеделска, нива, при съседи: имоти с идентификатори №
21216.2326.7, 21216.2326.153, 21216.2326.120, 21216.2326.118, 21216.2326.127,
21216.2326.3 и 21216.2326.2.
ОСЪДЖА А.С.Д. с ЕГН-**********,
С.С.Д. с ЕГН-**********, К.Г.С. с ЕГН-********** и Ж.К.Б. с ЕГН-**********,
всички със съдебен адрес: ***, чрез адв. М.,*** Община с адрес: гр. София, ул.
„********, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 400 лв. направени
разноски по делото общо за двете инстанции.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните чрез
връчване на препис от същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.