Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч,
...............2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч граждански
състав, в публично заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗАРНИЦА АНГЕЛОВА
При секретаря Даниела Кирова,
като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№110 по описа за
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение № 5 от 03.01.2020 г. постановено по гр.д.№948 по описа за
Въззивна жалба против
постановеното решение е подадена от М.И.Л., ЕГН **********, с
която счита постановеното решение за неправилно и необосновано при събраните по
делото доказателства, в частта, с която е отхвърлен предявения иск или за сумата
11 344.13 лева, представляващи разлика до пълния предявен размер на
претенцията от 13 430.28 лева. Сочи, че първоинстанционният
съд е приел като дата на прекъсване на петгодишната давност 14.10.2014 г.,
която е датата на изпращане на писмо от „П.И.Б.” АД до ЧСИ, като потвърждение
за наложен запор, но не върху сметка на ищцата, а върху сметка на друг
съдлъжник Петко Занев, който не е страна по делото и съответно изпълнителните
действия спрямо него нямат отношение към спора. Твърди, че в хода на процеса са
поддържали тезата, че по отношение на нея в продължение на 5 години не са
предприемани каквито и да било правнорелевантни действия от страна на банката и
този факт като отрицателен не е оборен от ответника, който нито е представил
отговор на исковата молба, нито е взел становище в хода на делото.
Възразява,
че 14.10.2014г. не може да се приеме като дата на прекъсване на давността, тъй
като това е датата, на която третото лице – „ПИБ”АД е отговорило на ЧСИ, че е
наложило запор върху сметката на другия съдлъжник, но от никъде не става ясно
от коя дата е искането на взискателя за предприемане на принудителното действие
„запор”. Налице е несъответствие между мотивите и крайните изводи на
първоинстанционния съд. По отношение на останалите сочени от ЧСИ принудителни
действия предприемани от „М.”АД през
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК от „У.Б.”АД не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът
се представлява от адв.С.Т., която поддържа въззивната жалба, като сочи, че от
страна на първоинстанционният съд не са обсъдени в цялост събраните по делото
доказателства, при което е постановено неправилно решение, моли същото да се
отмени, както и да се присъдят разноските за въззивна инстанция.
Въззиваемият „У.Б.”АД не се
представлява, няма постъпили и писмени бележки.
Окръжен съд - Ловеч като
прецени направените в жалбата
оплаквания, събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.И.Л.,
ЕГН ********** срещу „У.Б.”АД, ЕИК ********, като е предявен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с искане да бъде признато за установено,
че вземането за сумата от 13 430.28 лева, от които главница и лихви към
главницата в размер на 10 210.61 лева, мораторна лихва в размер на
2 086.15 лева, такси по Тарифа ЗЧСИ в размер на 1 133.52 лева по
изп.д.№************** на ЧСИ Ц.Н., рег.№756, Район на действие ОС – Плевен, не
се дължи.
Ищецът сочи, че срещу нея като
солидарен длъжник е налице висящо изп.д.№ ************** по описа на ЧСИ Ц.Н.,
рег.№ 756, Район на действие ОС – Плевен. Взискател по делото е „М.”АД, встъпил в правата на първоначалния
взискател „У.Б.”АД. Твърди, че с влязло в сила Решение № 2 от 02.01.2018 г. по
гр.д.№ 1516 по описа за
Ищцата твърди, че към датата
19.02.2019 г., спрямо 30.01.2014 г. е изтекъл двегодишния срок по чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК и петгодишния срок по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК, което е новонастъпил факт
по смисъла на чл.439, ал.2 от ГПК. Поради това са поискали от ЧСИ прекратяване
на изпълнителното дело с молба вх.№
865/19.02.2019 година. Със съобщение изх.№ 2870/21.02.2019 г. ЧСИ е уведомил, че
отказва да прекрати изпълнителното дело, поради това, че действията на „М.”АД по
делото представлявали водене на чужда работа в полза на първоначалния взискател.
За да се определи материалния
интерес по дело, представя Удостоверение за размер на дълга изх.№ 5839 от 17.04.2019
г. по изп.д. №**************, съгласно което ищцата дължи следните суми:
главници и лихви към главници в размер на 10 210.61 лева, мораторна лихва в
размер на 2 086.15 лева, такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 1133.52 лева или
общата сума от 13 430.28 лева.
Ищцата възразява, че с изтичането
на петгодишен давностен срок за времето от 30.01.2014 г. до 30.01.2019 г., на
основание чл.110 от ЗЗД са погасени по давност горепосочените суми, поради
което тя не дължи на ответника същите, а също и че сумите са недължими, поради
прекратяване по право на изп.д.№ ************** на ЧСИ Ц.Н., рег.№ 756, район
ОС Плевен, с изтичане на двегодишния период по чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК и
непоискване неизвършването на изпълнителни действия от взискателя от дата
30.01.2016 година.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът не е депозиран отговор, не е взел становище и по
съществото на спора.
От
изисканото и прието като доказателство гр.д.№1516 по описа за
Съгласно
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №25 от 21.02.2011 г. „У.Б.”АД е предоставил на С.М.С.
в качеството на кредитополучател потребителски кредит, като по договора са се
задължили в качеството на солидарен
длъжник М.И.Л. и поръчител П.Д.З.. На 10.05.2012 г. към договора за
банков кредит е подписан Анекс №1;
На 05.03.2013 г. в полза на „У.Б.”АД
е издаден изпълнителен лист срещу
солидарно задължените лица;
По молба от 07.06.2013 г. на „У.Б.”АД
срещу длъжника М.И.Л. е образувано изп.д. №************** по описа на ЧСИ Ц.Н.,
рег.№ 756, район ОС – Плевен;
С изх.№7386/27.06.2013 г. ЧСИ Ц.Н.
е направил искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията – Ловеч
върху недвижим имот върху Апартамент 28
в гр.Ловеч;
На 22.06.2015 г. е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания между „У.Б.”АД и „М.”АД, който с
вх.№3957 от 11.09.2015 г. е поискал на основание чл.429, ал.1 от ГПК изпълнение по негова банкова сметка;
*** № 2 от 02.01.2018 г. постановено
по гр.д.№ 1516 по описа за
От приложените в
първоинстанционното производство доказателства се установява:
От писмо изх.№16500/12.11.2019 г.
и Съобщение изх.№ 2870/21.02.2019 г. на ЧСИ Ц.Н. се установява, че по изп.д.№ №**************
от „У.Б.”АД и „М.”АД, са извършени следните изпълнителни действия с:
- изх. №3-71337/1/14.10.2014 г. П.И.Б.
уведомява ЧСИ, че е наложен запор на банкова сметка;
- ***. №588/10.02.2016г. - Молба
от взискател за налагане възбрана на недвижими имоти, собственост на длъжникът М.И.Л.;
- изх. №2448/16.02.2016 г.-
Запорно съобщение за запор на вземане на длъжникът М.И.Л. от „М+В А.”;
- изх. №3401/09.03.2016 г. -
Запорно съобщение за запор на трудово възнаграждение на длъжникът М.И.Л.,
дължимо от трето задължено лице Васка Бонева Л.;
- изх. №6452/16.05.2016 г. -
Искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията -Плевен, вписана с вх.
Peг. №8518/09.06.2016 г., акт №193, том 2;
- вх. №4509/07.11.2016 г. - Молба
от взискател за налагане запор на трудово възнаграждение;
- вх. №3243/22.06.2017 г.- Молба
от взискател за справки и налагане запор на банкови сметки.
Видно от изх.№3-71337#1 от 14.10.2017 г. на П.И.Б.
наложения запор по банковата сметка е по сметката на П.Д.З., ЕГН ********** /поръчител по Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице №25 от 21.02.2011 г./, но
не и по сметката на ищцата.
От вх. №588/10.02.2016г., изх.
№2448/16.02.2016 г., изх. №3401/09.03.2016 г., изх. №6452/16.05.2016 г., вх.
№4509/07.11.2016 г. и вх. №3243/22.06.2017 г. се установява, че са предприети
изпълнителни действия по молба на взискателя „М.”АД.
С изх.№5839/17.04.2019 г. е
издадено удостоверение за размера на дълга по изп.д.№ №**************, като
задължението към 17.04.2019 г. е: главница и лихви към главницата - 10 210.61 лева, ведно със законната лихва,
считано от 18.04.2019 г., мораторна лихва – 2 086.15 лева за периода от
28.02.2013 г. до 17.04.2019 г., дължима по т.26 по Тарифата към ЗЧСИ - 1 133.52
лева – сумите, за които се иска да се
признае за установено, че не се дължат.
С молба
с вх.№2916 от 17.06.2019 г. „У.Б.”АД на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК е поискал производството по
изп.д.№492/2013 г. на ЧСИ Ц.Н. да бъде прекратено. Върху молбата е постановено:
„Прекратявам на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК производството по
изп.д.№492/2013 г.”
С изх.№8365/18.06.2019 г. ЧСИ Ц.Н.
е уведомил М.И.Л., че на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК е прекратил
изп.д.№************** и че следва да заплати 30.00 лева /по три отделни
платежни по 10.00 лева/ за заличаване на три възбрани по банкова сметка ***.
С оглед
на така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно, а в обжалваната част допустимо. В частта, с която
предявеният отрицателен установителен иск е уважен за сумата от 2 086.15 лева –
мораторна лихва по изп.д.№ ************** не е обжалвано и е
влязло в сила, и не е предмет на обсъждане.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 и чл.439 от ГПК
вр. с чл.110 и 99 от ЗЗД – да се признае
за установено недължимост на суми по договор за банков кредит, за които в
заповедно производство е издаден изпълнителен лист, които вземания са
прехвърлени с договор за цесия, и които са погасени по давност.
В това
производство в тежест на ищеца е да докаже правен интерес от установителния
иск, както и че е изтекъл период от време , през който от страна на взискателя
не са предприемани действия по събиране на вземанията по изпълнителния лист,
периодът от време между настъпване изискуемостта на задълженията и датата на
предявяване на иска.
От ответника
следва да се докаже, че за процесните суми е издаден изпълнителен лист,
проявената от него активност – предприетите изпълнителни способи, с които да е
спирана/прекъсвана погасителната давност на вземането или че ищецът се е
отказал от изтеклата в него полза погасителна давност.
С оглед
направените с въззивната жалба възражения, съдът не обсъжда погасяване на
вземанията за лихви за забава, към които се прилага кратката 3-годишна давност
съгласно чл.111 от ЗЗД, както е приел и първоинстанционният съд.
Вземането
за сума предоставена по договор за банков кредит се погасява с общата 5-годишна
давност. В случая задълженията по договора за банков кредит са обявени за
изцяло и предсрочно изискуеми и по който повод е издаден изпълнителен лист.
Съгласно
чл.116, б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение. Подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 и чл.417 от ГПК е част от
изпълнителния процес, но не и част от исковия процес по смисъла на чл.117, ал.2
от ЗЗД.
Погасителната давност се
прекъсва с предприемане на изпълнителни действия, като в хода на изпълнителното
производство тя може да бъде прекъсвана многократно. С предприемането на което
и да е изпълнително действие, независимо дали е по посочен от взискател способ
или от страна на частния съдебен изпълнител на основание чл.18 ЗЧСИ, давността
се прекъсва. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013г. на
ОСГТК изпълнителни действия
представляват: насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия образуването
на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и други.
По делото е установено, че по
издадения на 05.03.2013 г. изпълнителен лист по искане на взискателя „У.Б.”АД е образувано изп.д. №************** по
описа на ЧСИ Ц.Н., рег.№ 756, район ОС – Плевен срещу длъжника М.И.Л..
По молба на „У.Б.”АД, с
изх.№7386/27.06.2013 г. ЧСИ Ц.Н. е направил искане за вписване на възбрана до
Служба по вписванията – Ловеч върху недвижим имот върху Апартамент ** в гр.Ловеч.
Следващото посочено от ЧСИ Ц.Н.
изпълнително действие е с изх. №3-71337/1/14.10.2014 г. на П.И.Б., с което е
уведомила за наложен запор на банкова сметка, ***.№3-****7#1 от 14.10.2017 г. банката
посочва, че наложения запор е по банковата сметка на П.Д.З., ЕГН **********, но не и по сметка на
ищцата.
Въз основа на сключения на
22.06.2015 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „У.Б.”АД и „М.”АД,
последното в качеството на частен правоприемник на взискателя, с вх.№3957 от
11.09.2015 г. е поискал на основание чл.429, ал.1 от ГПК изпълнение по негова
банкова сметка. ***, че са предприети следните изпълнителни действия с: вх.
№588/10.02.2016г., изх. №2448/16.02.2016 г., изх. №3401/09.03.2016 г., изх.
№6452/16.05.2016 г., вх. №4509/07.11.2016 г. и вх. №3243/22.06.2017 година.
Съгласно влязлото в сила Решение
№ 2 от 02.01.2018 г. постановено по гр.д.№ 1516 по описа за
При условие на приетото с
посоченото решение, че „М.”АД, че не е станал титуляр на вземането, то
извършените от него изпълнителни действия не следва да бъдат зачетени като
валидно извършени.
От Възражение от „У.Б.”АД с вх.№2777/24.04.2018 г. по реда на чл.436,
ал.3 от ГПК се установява, че изп.д. №************** е прекратено спрямо „М.”АД
и „У.Б.”АД е възстановен в правата на взискател, но в изпълнителното
производство от последния не са предприети каквито и да било последващи
изпълнителни действия, в резултат на които да се поддържа висящността на
изпълнителното производство. В негова тежест е да следи за насочване на
изпълнението и наличие на резултати. Нещо повече именно по молба на „У.Б.”АД,
на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК е прекратено изп.д. №************** по
описа на ЧСИ Ц.Н., рег.№ 756, район ОС – Плевен.
По делото е установено, че с
изх.№7386/27.06.2013 г. ЧСИ Ц.Н. е направил искане за вписване на възбрана до
Служба по вписванията – Ловеч върху недвижим имот върху Апартамент № 28 в гр.Ловеч по искане на „У.Б.”АД. От ответникът
в качеството на кредитор по изпълнителния титул – вземане по изпълнителен лист
от 05.03.2013 г. и до датата на прекратяване на изпълнителното производство –
17.06.2019 г. не са предприети последващи изпълнителни действия. Съгласно
чл.116, б.”в” от ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
При
този извод предявеният отрицателен установителен иск, че вземането за следните суми: главници и лихви
към главници в размер на 10 210.61 лева, мораторна лихва в размер на 2 086.15 лева,
такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 1 133.52 лева или общата сума от 13
430.28 лева е недължимо, е основателен,
затова обжалваното решение, с което е
отхвърлен иска в частта на главница и такси по Тарифата към ЗЧСИ е неправилно и незаконосъобразно, и в частта
за разноски следва да се отмени.
От удостоверение за размера на дълга
с изх.№5839/17.04.2019 г. е видно какъв е размерът на задължението по изп.д.№ №**************,
което за главница към 17.04.2019 г. е 10
210.61 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2019 г. и такси по
т.26 по Тарифата към ЗЧСИ - 1 133.52 лева, по отношение на които суми е
приложима петгодишната погасителна давност, която е започнала да тече с
издаването на изпълнителен лист на 05.03.2013 година.
Давността
е прекъсната с
вписване на възбрана с изх.№7386/27.06.2013 г. ЧСИ Ц.Н. /по делото няма
приложени доказателства за последно
валидно изпълнително действие от 30.01.2014 г., но след като съдът като
съобрази, че ищецът признава неизгоден за него факт, следва тази дата да се
приеме като последно извършено изпълнително действие от страна на взискателя/.
По силата на закона и при недоказаност на настъпилото частно правоприемство,
изпълнителното производство е прекратено на 30.01.2016 г., съгласно нормата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – в продължение на две години взискателя не е поискал
извършването на изпълнителни действия. От 30.01.2014 г. е започнала да тече
нова петгодишна погасителна давност, която е изтекла на 30.01.2019 година.
По-скоро за пълнота на изложението следва да се посочи,
че от страна на ответника не са навеждани
твърдения какви действия са предприети по изпълнението и кое от тях е
последното, с което да е прекъсната погасителната давност.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемия /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 1 467.21
лева, съответно 537.21 лева платена държавна такса и 930.00 лева адвокатско
възнаграждение и пред Окръжен съд – Ловеч в общ размер на 1 096.88 лева,
от които 226.88 лева платена държавна такса и 870.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 5 от
03.01.2020 г. постановено по гр.д.№948 по описа за
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, че М.И.Л., ЕГН **********,***, не дължи на „У.Б.”АД, ЕИК ********, гр.С.,
р-н В., пл.С.Н. №7, представлявано от Е.М. и Т.А.П. вземането за главници
и лихви към главници в размер 10 210.61
/десет хиляди двеста и десет лева и шестдесет и една стотинки/ лева, ведно със
законната лихва, считано от 18.04.2019 г.; такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер
на 1 133.52 /хиляда сто тридесет и три лева и петдесет и две стотинки/ лева по изпълнителен
лист от 05.03.2013 г. издаден по ч.гр.д.№1042/2013 г. по описа на Районен съд –
Плевен и по образуваното изп.д.№ ************** на ЧСИ Ц.Н., рег.№ 756, с Район
на действие Окръжен съд - Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „У.Б.”АД, ЕИК ********, гр.С., р-н В., пл.С.Н.
№7, представлявано от Е.М. и Т.А.П. да заплати на М.И.Л., ЕГН **********,*** направените
в двете инстанции съдебно-деловодни разноски в общ размер на 2 564.09 /две хиляди петстотин шестдесет и четири лева
и девет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: