РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Мичева
ч.гр.дело № 13876 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 от
ГПК.
Постъпила е жалба от „БТК“ ЕАД със седалище *** срещу
отказа на ЧСИ М.П.за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 20208510401634. Жалбоподателят, длъжник по
изпълнението, сочи, че през 2016г. е сключил с А.Б.договор за телекомуникационни
услуги. При сключване на договора Б.заплатил на БТК сумата 45лв. На 3.08.2016г.
договорът с Б.бил прекратен , а БТК дължала връщане на сумата от 45лв. На
1.08.2016г. вземането на Б.към БТК било прехвърлено с договор за цесия на „К.С.Г.“
ООД. На 9.08.2016г. БТК е направил паричен пощенски превод в полза на „К.С.Г.“
ООД в пощенска станция №13 в гр.София. Междувременно „К.С.Г.“ ООД се е снабдило
със заповед за изпълнение срещу БТК. Тъй като заповедта е оспорена от БТК, „К.С.Г.“
ООД е предявило установителен иск срещу БТК ЕАД за
установяване вземането си за 45лв. С решение по гр.д.№ 8158/17г. на СРС,
потвърдено от СГС, предявеният установителен иск е
уважен, като е прието че БТК дължи на „К.С.Г.“ ООД сумата от 45лв. Въз основа
на съдебното решение е издаден изп.лист срещу БКТ.
Образувано е изп.дело № 20208510401634 на ЧСИ М.П.. На
8.09.2020г. БТК ЕАД е получило съобщение за образуваното срещу него
изпълнително дело. На 10.09.2020г. БТК е предоставило на ЧСИ документ,
удостоверяващ нареждането на пощенски запис от БТК към взискателя
от 9.08.2016г. за сумата , предмет на съдебното решение и помолил за
прекратяване на предприетото срещу него принудително изпълнение на основание
чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. На 5.09.2020г. на БТК ЕАД било връчено Постановление от
30.09.2020г., с което ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното производство.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ.
Ответната
страна взискател „К.С.Г.“ ООД оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Посочва, че жалбоподателят е следвало да заплати сумата след
постановяване на съдебното решение по воденото между страните дело. Съдът по
гр.д.№ 8158/17г. на СРС не е приел извършения пощенски запис за редовно
изпълнение на задължението на БКТ ЕАД към „К.С.Г.“ ООД , поради което счита, че
правилно и ЧСИ е отказал да приеме, че задължението по изпълнителния лист е
платено.
ЧСИ М.П.е депозирал мотиви, в които излага становище
за допустимост, но неоснователност на жалбата. Посочва, че представената от
длъжника разписка от БТК не представлява доказателство, че процесната
сума е получена от взискателя. Предлага на съда да
приеме жалбата за неоснователна.
Въззивният съд, след като обсъди доводите, изложени в
частната жалба и се запозна материалите по делото, прие за установено следното:
Изп.дело № 20208510401634 на ЧСИ М.П.е образувано на 02.09.2020г.
въз основа на изпълнителен лист от 28.08.2020г. по гр.д.№ 53844/16г. на СРС,
издаден в полза на „К.С.Г.“ ООД срещу жалбоподателя БТК ЕАД
за сумата 45лв., ведно със законната лихва за периода 26.09.2016г. до изплащане
на вземането, представляваща платена на отпаднало основание от страна на А.М.Б.в
полза на БТК АД сума по договор № 670403402631072016-37822723/31.07.2016г. за
предоставяне на телекомуникационни услуги , прекратен едностранно от страна на А.Б.на
основание чл.228 ал.5 от ЗЕС, което вземане е придобито от ищеца по силата на
договор за цесия от 1.08.2016г.
Със съобщение от 2.09.2020г. ЧСИ е съобщил на длъжника
БТК ЕАД за образуваното изпълнително дело и за дължимите по него суми- 45лв.
главница,законна лихва върху главницата за периода 26.09.2016г. – 16.09.2020г.
в размер на 18,13лв., 400лв. разноски и 139,57лв. такси по ТТРЗЧСИ. Съобщението
е връчено на 4.09.2020г. С писмо от 10.09.2020г. БТК ЕАД е уведомило ЧСИ П., че
е платило дълга си към взискателя „К.С.Г.“ ООД чрез
нареден на 6.08.2016г. пощенски запис. Поискал е изпълнителното дело да бъде
прекратено. Към писмото е представена разписка за преведена на „К.С.Г.“ ООД в
размер на 45лв. , като в основанието за превода на сумата е посочено: „за възстановяване
на депозит по договор с А.Б.от 31.07.2016г. след уведомление за цесия“. Преводът е извършен на 09.08.2016г.
Допълнително длъжникът е представител удостоверение от Български пощи, изх.№
59-00-651/12.10.2020г. , в което е посочено, че паричният превод от 45лв. е
неизплатен и е изпратен за съхранение в отдел „Контрол на паричните преводи и
платежни операции“ с бележка по изплащане „Непотърсен в срок“.
С обжалваното постановление от 30.09.2020г. ЧСИ П.е
отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнителното дело. Прието
е, че липсват доказателства сумата да е получена от взискателя.
Постановлението е връчено на длъжника на 02.10.2020г. На
9.10.2020г. длъжникът е подал молба до ЧСИ да преразгледа отказа си. С
разпореждане от същата дата ЧСИ е оставил без разглеждане това искане. Жалбата
срещу постановлението е подадена от длъжника до СГС чрез ЧСИ на 16.10.2020г.
За пълнота следва да се посочи, че изп.лист
, въз основа на който е образувано изп.дело на ЧСИ
Петков, е издаден по заявление на кредитора „К.С.Г.“ ООД по реда на чл.410 от ГПК. Поради депозирано от длъжника БТК възражение, взискателят
„К.С.Г.“ ООД е предявил по реда на чл.422 от ГПК установителен
иск за вземането си от длъжника в размер на 45лв. С решение по гр.д.№ 8158/17г.
на СРС, потвърдено с решение по гр.д.№ 6498/19г. на СГС, влязло в сила на 17.07.2020г.,
е признато за установено, че БТК ЕАД дължи на „К.С.Г.“ ООД на основание чл.99 вр. чл.55 ал.1 от ЗЗД сумата 45лв. , представляваща платена
на отпаднало основание от А.Б.в полза на БТК ЕАД сума по договор № 670403402631072016-37822723/31.07.2016г.
за предоставяне на телекомуникационни услуги , прекратено едностранно от страна
на А.Б.на основание чл.228 ал.5 от ЗЕС, което вземане е придобито от ищеца по
силата на договор за цесия от 1.08.2016г. Съдът не е признал взимане за лихва
за забава върху сумата от 45лв., каквото е вписано в изпълнителния лист.
Въз основа на
така възприетата фактическа обстановка, съдът намира жалбата за процесуално
допустима. Обжалва се действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК. По същество
жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 т.1 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка
от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство.
В случая длъжникът по изпълнението БТК ЕАД е представил квитанция от пощенска
станция от 9.08.2016г., от която се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство. Отделно от това, длъжникът е представил и
удостоверение от БП, изх.№
59-99-651/12.10.2020г. /издадено след приключване на спора по реда на чл.422 от ГПК и издаване на изпълнителния лист в полза на взискателя/,
че сумата от 45лв. с получател „К.С.Г.“ ООД не е изплатена и продължава да се
съхранява в БП. Длъжникът е провел добросъвестно поведение, като е извършил
необходими действия да изпълни доброволно задължението си, но кредиторът не е
оказал необходимото съдействие и това е причината, поради което плащане на
задължението не е осъществено. В хода на
производството по гр.д.№ гр.д.№ 8158/17г. на СРС взискателят
е бил валидно уведомен за това, че в негова полза длъжникът е наредил сумата по
процесния изпълнителен лист с пощенски запис. При
така установеното съдът приема, че с поведението си длъжникът не е станал
причина за образуване на изпълнителното дело и той не следва да понесе
отговорността за разноски по същото. Неоснователни са доводите на взискателя, че нареждането на сумата с пощенски запис не е
добросъвестно поведение на длъжника, защото вземането било носимо.
В случая приложение следва да намери чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 т. 1 от ГПК. С тази разпоредба
законодателят приема, че квитанция от пощенска станция за внесена преди
изпълнителното дело сума е основание за прекратяване на делото и възлагане
разноски по изпълнителното дело на взискателя. Този
подход на законодателя обосновава извод, че независимо от характера на
вземането, нареждането на сумата с пощенски запис е достатъчно, за да се
приеме, че длъжникът е провел поведение, което е от естество да предотврати
образуването на изпълнителен процес. Самото нареждане на сумата с пощенски
запис преди образуването на изпълнителното дело е поведение на длъжника, което
го освобождава от отговорност и за разноски по изпълнителното дело. Законът не
изисква взискателят да е получил сумата по пощенският
запис.
Неправилно частният съдебен изпълнител е приел, че
вземането, предмет на принудителното изпълнение, не е погасено чрез плащане и
не е прекратил изпълнителното производство. Обжалваното постановление , като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Постановление
от 30.09.2020г. за отказ за прекратяване на изп.дело №
20208510401634 на ЧСИ М.П..
УКАЗВА на ЧСИ М.П.,
че на основание чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК
следва да постанови прекратяване на изпълнително дело № 20208510401634 съобразно
изложените в настоящото решение мотиви.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.