Р Е Ш Е Н И Е
Номер 395 09.03.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 215 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.П.П., с адрес: ***,
против решение № 1568 от 16.12.2019г., постановено по НАХД № 4311 от 2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление № 19-0769-004315 от 05.09.2019 г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на касатора са
наложени административни наказания „глоба“
в размер на 2000 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно
възприел и описал в решението фактическата обстановка, поради което достигнал
до неправилен извод за извършено нарушение. Сочи, че било нарушено и правото му
на защита. Твърди още, че показанията на полицейските служители не са
последователни. Оспорва начинът, по който била извършена проверката. Иска се
съдът да отмени решението на Районен съд – Бургас и вместо него да постанови
друго, с което да отмени наказателното постановление. Претендират се разноски.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като
основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуални правила.
В съдебно заседание, касаторът Д.П.П. се явява лично и
с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и искането за отмяна
на оспорения съдебен акт, респективно за отмяна на наказателното постановление.
Не са ангажирани нови писмени доказателства, допустими в касационното
производство.
Ответникът по касация –ОД МВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, редовно уведомен, не изпраща представител. Не изразява становище по
оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението да бъде
потвърдено. Не се сочат други доказателства.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас било образувано по жалба на Д.П.П., с адрес: ***,
против наказателно постановление № 19-0769-004315 от 05.09.2019г., издадено от ОД МВР–
Бургас, с което на П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
С оспореният
съдебен акт, Районен съд – Бургас потвърдил наказателното постановление, а за
да постанови това решение съдът приел фактическата обстановка за установена по
несъмнен начин. Посочил, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът
приел нарушението за доказано с категоричност, като посочил, че изведената от
наказващия орган правна квалификация е правилна и законосъобразна. Наложените
наказания съответствали на предвиденото в закона за такова нарушение, поради
което не са налице основание и за изменение на НП, съответно намаляване размера
на наложените санкции.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на Районен съд – Бургас е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съдебното решение
изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Настоящата
инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд– Бургас
установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран
обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на производството.
От приетите по
делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че на 14.08.2019 г., по повод получена информация,
Антон Павлов и Георги Стоянов, полицейски служители към
Първо РУ при ОД МВР – Бургас извършили проверка
на Д.П.П. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
Полицейските служители били информирани, че в същия ден жалбоподателят е на
работа в пералня „Белина Еко” в гр.Бургас. Видно от показанията на свидетеля Стоянов,
след като П. излязъл на паркинга, качил се в автомобила си и потеглил на заден
ход. В този момент полицаите препречили движението на управляваното от касатора
МПС, за да извършат проверка. Свидетелите Павлов и Стоянов излезли от служебния
автомобил и отишли до процесния автомобил, управляван от касатора, като се
легитимирали. Поискали съдействие от служители на „Пътна полиция“, за да бъде изпробван
водача за употреба на наркотични вещества. На място пристигнал мл.
автоконтрольор в сектор „ПП”, а пред него и в присъствие на свидетелите Павлов
и Стоянов, касаторът П. отказал да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. Служителят на сектор „Пътна полиция“ издал
талон за изследване и съставил АУАН за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. П. не
посетил лечебно заведение и не дал кръв за изследване, нито се твърдят подобни
факти. Впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление.
Неоснователни
са доводите на касатора, че показанията на свидетелите- служители на МВР били
противоречиви. Фактът, че касаторът е водач на МПС и е проверен именно в това
си качество се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите
Павлов и Стоянов. Видно от заявеното и от двамата свидетели, водачът е привел в
движение автомобила си и едва тогава е бил спрян за проверка. Свидетелят
Костадинов е пристигнал на мястото за съдействие, тъй като разполагал с
необходимото техническо средство за проверка, но в присъствие и на другите
двама служители водачът отказал такава проверка. Именно обстоятелството, че
лицето, в качеството на водач на МПС е отказало да бъде тествано с техническо
средство за употреба на наркотични вещества и техни аналози е от първостепенно
значение и достатъчно основание за реализиране на отговорността на касатора, а
по отношение на неговото установяване са събрани убедителни доказателства.
Обстоятелството, дали служителите са изчаквали касатора в близост до автомобила,
който е бил наблюдаван от тях или са го спрели при непосредствено разминаване с
управляван от него автомобил е ирелевантно за осъществяване състава на
процесното нарушение. Без значение е и фактът с каква информация са разполагали
служителите и от кого им е била предоставена. Нарушението е установено и
доказано с показанията на цитираните свидетели, а не с прилагане на снимков
материал, поради което обсъждането на евентуално изготвени фотоснимки от когото
и да било е безпредметно, нито такива са приобщени въобще към доказателствата
по делото. В случаят, за да се установи дали е извършено нарушението, за което
касаторът е санкциониран следва да се направи анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства, какъвто очевидно е направен от първостепенния
съд и въпреки наведените в касационната жалба доводи, анализът е обективен и изцяло
съответства на събраните по делото доказателствени материали.
Не са
налице основания за отмяна или изменение на обжалваното НП, поради което
постановеното съдебно решение за потвърждаване на НП е валидно,
допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила. Касационната жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1568 от 16.12.2019г.,
постановено по НАХД № 4311 от 2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.