Присъда по дело №53/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 28/18.02.2025г. по НЧХД № 53/2024г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на тъжбата на К. Г., ЕГН:
**********, с която против М. Д. М., ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за
извършено от нея престъпление, както следва – за това, че в гр. Бургас, в условията на
продължавано престъпление в периода 20.12.2023 г.- 23.12.2023 г. не изпълнява Решение №
16096/15.09.2023 г. по гр.д. № 33592/2023 г. на Софийски районен съд за определяне на
режим на лични контакти на К. Г. с дъщеря му И. К. Г., както следва:
- на 20.12.2023 г., в гр. Бургас, в 18:00 часа, М. М. не позволила на К. Г. да
осъществи контакт по Whats App с дъщеря си И. К. Г.;
- на 23.12.2023 г., в гр. Бургас, М. М. не позволила на К. Г. да вземе дъщеря си И. К.
Г. за периода от 11:00 часа на 23.12.2023 г. до 18:00 часа на 26.12.2023 г., представляващ част
от зимната ваканция- престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. П. Д. – БАК,
прави детайлен анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е
доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което
моли за осъдителна присъда.
Частният тъжител се присъединява към казаното от повереника.
Защитникът на подсъдимата - адв. И.Ц. – САК, счита, че подзащитната му следва да
бъде призната за невинна. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като
счита, че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Излага съображения за
субективна несъставомерност. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимата заявява, че иска
да бъде призната за невинна.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани
всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени
относимите и необходими писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимата М. Д. М., ЕГН: **********, е *.
Подсъдимата и частният тъжител К. Г. имали граждански брак, сключен на 18.10.2019
г., като от брака си имат общо дете — И. К. Г., *, ЕГН **********. С Решение № 16096 от
15.09.2023г., постановено по гр.д. № 33592/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 117
състав, влязло в законна сила на 15.09.2023 г., бракът им е прекратен. С цитираното
бракоразводно решение е утвърдено споразумение и относно упражняването на
родителските права и личните отношения, като родителските права са предоставени на
майката, а режимът на лични отношения с бащата, е подробно уреден с решението.
Според договореното в т.4.1.3 в решението, всяка нечетна година детето - И. ще
прекарва зимната ваканция, определена от МОН с баща си от 10:00 ч. сутринта на първия
ден до 21:00 ч. на последния ден от ваканцията, а всяка четна година - с майка си, като за
времето, определено за прекарване с майката бащата няма право да ползва общия режим,
уговорен в пункт 1 (от същото решение), като бащата взема детето от дома на майката и го
1

връща в дома на майката.
В предходната т.4.1.2. от решението е записано, че 4.1.2. всяка четна година детето —
И., ще посреща Новогодишните празници с баща си за времето от 11:00 ч, сутринта на 28
(двадесет и осми) декември до 21:00 ч. на 03. (трети) януари на следващата нечетна година, а
всяка нечетна година - през същия период - с майката, като за този период бащата няма
право да ползва общия режим, уговорен в пункт 4.1.1, като бащата взема детето от дома на
майката и го връща в дома на майката.
В т. 4.1.10. от решението е записано, че през периодите, в които детето е при майката,
бащата има право да осъществява контакт с детето по телефон, Whats Арр или Viber всеки
ден във времето от 17.30 ч. до 19.30ч.
На 20.12.2023 г., около 18:00 часа, тъжителят К. Г. позвънил по приложението Whats
Арр на мобилния телефон на подсъдимата М. с цел да осъществи контакт с детето си. М.
вдигнала телефона, но Г. по време на разговора не успял да осъществи контакт с детето.
Във връзка с предстоящите коледни празници на 2023 г., тъжителят отправил на
21.12.2023 г. молба до К.К.- ДСИ при РС-Бургас, за предприемане на действия по отношение
на майката, с цел предаването на детето.
Съдебният изпълнител се свързал с подсъдимата, като й заявил, че следва да предаде
детето на бащата за периода от 23.12.2023 г. до 26.12.2023 г. Подсъдимата заявила, че детето
няма зимна ваканция, тъй като не е записано в системата на МОН.
Съдебният изпълнител постановил с протокол от 21.12.2023 г. подсъдимата да
предаде детето за горепосочения период.
На 23.12.2023г., в 11.00 часа, тъжителят отишъл в гр.Бургас, пред дома на подс. М.,
находящ се на *, за да вземе дъщеря си И., като бил заедно със свидетеля *. Тъжителят носел
със себе си постановлението на ДСИ, но решил да позвъни на ЕЕН 112 за съдействие от
служители на МВР, тъй като предварително разбрал, че подсъдимата е заявила на ДСИ, че
няма да предаде детето.
На място пристигнали полицейски служители- свидетелите К. К. и С. Я.. К. Г. им
показал документите. Служителите ги взели и се качили до дома на подсъдимата, като
казали на тъжителя да изчака долу, за да не възникне конфликт. Подсъдимата М. заявила на
полицейските служители, които се качили до дома й, че няма да даде детето, тъй като е
болно.
Двамата служители слезли и предали думите на подсъдимата на тъжителя, който не
предприел по-нататъшни действия този ден и не видял дъщеря си.

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на св. * (л. 74); св. С. Я. (л. 90-
гръб), св. К. К. (л. 91), както и обясненията на подсъдимата (л. 91-гръб).
От писмените доказателства: копие на съдебно решение (л. 4), копие на изпълнителен
лист (л. 6), копие на протокол на ДСИ (л. 8); Справка за съдимост (л. 29), преписка № 288/24
г. на БРП (л. 32-л. 59), копие на екранна снимка (л. 75).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
2

Доказателствената съвкупност е изцяло еднопосочна и безпротиворечива. Съдът
кредитира показанията на всички разпитани свидетели, като същите водят до
установяването на едни и същи обстоятелства. В частност, по отношение на св. * следва да
се посочи, че макар да е в приятелски отношения с тъжителя, няма основание да се приеме,
че същият не е изложил правдиво своите възприятия. Изложеното от него по отношение на
събитията от 23.12.2023 г. изцяло се подкрепя от показанията на дошлите на място
полицейски служители. Поради това и съдът изцяло кредитира показанията на този
свидетел, включително и по отношение на проведения телефонен разговор на 20.12.2023 г. В
тази връзка от страна на защитата е представена екранната снимка на л. 75, от която става
ясно, че действително на 20.12.2023 г. е бил провеждан телефонен разговор.
Обясненията на подсъдимата също кореспондират с останалия доказателствен
материал.
Писмените доказателства не бяха оспорени от страните, като съдът ги кредитира
също.
В обобщение, може да се приеме, че между страните всъщност липсва спор по
отношение на доказателствените материали, както и по отношение на осъществилите се
факти, като основният въпрос по делото е съсредоточен върху правната им оценка.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Съгласно чл. 182, ал. 2 от НК родител или друг сродник, който не изпълни или по
какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на
родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две
хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест
месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК включва от обективна страна
неизпълнение или осуетяване, по какъвто и да е начин изпълнението, на съдебно решение
относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. Самото
престъпление включва две форми на изпълнително деяние - неизпълнение на съдебно
решение, което е формално престъпление и осуетяване на изпълнение, което е резултатно и
се изразява в създаване на обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде
изпълнено решението. Неизпълнението може да се състои в непредаване на детето или във
фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти, докато
осуетяването задължително трябва да включва някакви обективни пречки, които да са
създадени от родителя и то целенасочено, за да не може другият да упражни правата си по
съдебното решение. В Тълкувателно решение № 22/20.04.1983 г. по н. д. № 23/83, ОСНК,
пък е дадено задължително тълкуване на закона, съгласно което понятието "съдебно
решение" по смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК е родово и включва всички подлежащи на
изпълнение съдебни актове, с които се разрешават въпросите относно упражняването на
родителските права и относно личните контакти с деца.
Предвид тези общи постановки, настоящият съдебен състав оправда подсъдимата по
отношение на деянието от 23.12.2023 г., поради това, че за тази дата няма установен с влязъл
в сила съдебен акт режим на лични отношение на бащата с детето. Както се установява по
делото, твърди се да е нарушен режимът по т. 4.1.3. във връзка съм „зимната вакакция“.
3

Съгласно издадения от министъра на образованието и науката Правилник за
прилагане на Закона за народната просвета (отм.) от 1999 г., ваканциите (неучебното време),
които ползват учениците през учебната година, първоначално са били „коледна“,
„междусрочна“, „пролетна и/или великденска“ и „лятна“ (чл. 91, ал. 2 от ППЗНП, вр. § 30 от
ПЗР на Закона за предучилищното и училищното образование). През 2011 г. е била добавена
още една ваканция - „есенна“, а „междусрочната“ чисто терминологично е била заменена
със „зимна“, макар и през последните години да се наблюдава, че практически МОН
използва термина „междусрочна“ ваканция, вместо „зимна“ такава. Според настоящия
съдебен състав по-правилно е да се говори за „междусрочна“ ваканция, защото въведения в
ППЗНП термин „зимна“ ваканция е непрецизен и може да доведе до объркване на
гражданите, какъвто пример е настоящия спор. Страните могат да интерпретират по
различен начин термина „зимна“ ваканция, предвид на по - широкия смисъл вложен в
думата (общоизвестен факт е, че астрономичната зима е от месец декември до месец март) и
липсата на конкретика с използване на този израз. Независимо обаче как се е наименовала
ваканцията - „междусрочна“ или „зимна“, тя винаги е била период от време между първия и
втория учебен срок и винаги зимната (междусрочната) ваканция е в основната си част през
месец февруари на съответната година и не може да се отъждествява с коледната такава,
която включва дните през Коледа и Нова година. След изтичане на зимната (междусрочната)
ваканция, на следващия ден, започва втория учебен срок на учениците.
По отношение на вече конкретните дни (периоди) всяка година ваканциите се
определят със заповед на министъра на образованието и науката (чл. 104 от ЗПУО). Така
чисто хронологично през годините може да се проследят неучебните дни на децата: през
2011/2012 г. есенната ваканция е била от 29.10.2011 г. до 01.11.2011 г., коледна от 24.12.2011
г. до 08.01.2012 г., зимната от 23.02.2012 г. до 26.02.2012 г., а пролетна от 07.04.2012 г. до
16.04.2012 г. за 1-11 клас и от 12.04.2012 г. до 16.04.2012 г. за 12 клас; през 2013/2014 г.
есенната ваканция е била от 01.11.2013 г. до 03.11.2013 г., коледната от 24.12.2013 г. до
05.01.2014 г., зимната от 01.02.2014 г. до 04.02.2014 г., а пролетната от 29.03.2014 г. до
06.04.2014 г.; през 2014/2015 г. есенната ваканция е била от 31.10.2014 г. до 02.11.2014 г.,
коледната от 24.12.2014 г. до 04.01.2015 г., зимната от 31.01.2015 г. до 03.02.2015 г., а
пролетната от 02.04.2015 г. до 13.04.2015 г.; през 2015/2016 г. есенната от 31.10.2015 г. до
02.11.2015 г., коледната от 24.12.2015 г. до 03.01.2016 г., зимната от 30.01.2016 г. до
07.02.2016 г., а пролетната за 1-11 клас от 02.04.2016 г. до 10.04.2016 г.; през 2016/2017 г.
есенната от 29.10.2016 г. до 01.11.2016 г., коледната от 24.12.2016 г. до 04.01.2017 г., зимната
от 04.02.2017 г. до 08.02.2017 г. за учениците до 11 клас, 04.02.2017 г. - 06.02.2017 г. за ХІІ
клас, а от 08.04.2017 г. до 17.04.2017 г. - пролетна за І - ХІ клас, от 13.04.2017 г. до 17.04.2017
г. - пролетна за ХІІ клас; през 2017/2018 г. есенната от 01.11.2017 г. до 05.11.2017 г., коледна
от 23.12.2017 г. до 02.01.2018 г., междусрочна от 03.02.2017 г. до 06.02.2018 г., а пролетната
от 31.03.2018 г. до 09.04.2018 г.; през 2018/2019 г.: есенна от 01.11.2018 г. до 04.11.2018 г.,
коледна от 22.12.2018 г. до 02.01.2019 г., междусрочна 05.02.2019 г., пролетна от 30.03.2019 г.
до 07.04.2019 г.; през 2019/2020 г. есенна от 01.11.2019 г. до 03.11.2019 г., коледна от
21.12.2019 г. до 05.01.2020 г., междусрочна 05.02.2020 г., пролетна от 17.04.2020 г. до
20.04.2020 г.; 2020/2021 г.: есенна от 30.10.2020 г. до 01.11.2020 г., коледна от 22.12.2020 г. до
03.01.2021 г., междусрочна 03.02.2021 г.; 2021/2022 г.: есенна от 30.10.2021 г. до 01.11.2021 г.,
коледна от 24.12.2021 г. до 03.01.2022 г., междусрочна 01.02.2022 г., пролетна от 01.04.2022 г.
до 10.04.2022 г.; 2022/2023 г.: есенна от 29.10.2022 г. до 01.11.2022 г., коледна от 24.12.2022 г.
до 02.01.2023 г., междусрочна 01.02.2023 г. до 05.02.2023 г., пролетна от 08.04.2023 г. до
17.04.2023 г.; 2023/2024 г.: есенна от 28.10.2023 г. до 01.11.2023 г., коледна от 23.12.2023 г. до
02.01.2024 г., междусрочна от 03.02.2024 г. до 05.02.2024 г., пролетна от 30.03.2024 г. до
07.04.2024 г. за I – XI клас, и от 05.04.2024 г. до 07.04.2024 г. за XII клас; 2024/2025 г.: есенна
4

от 31.10.2024 г. до 03.11.2024 г., коледна от 21.12.2024 г. до 02.01.2025 г., междусрочна от
05.02.2025 г., и пролетна от 29.03.2025 г. до 06.04.2025 г.
От изложено може да се заключи с оглед буквално записаното в решението, че
режимът на лични отношения на бащата с детето по т.4.1.3. включва само официално
обявената със заповед на министъра на образованието и науката “междусрочна” (“зимна”)
ваканция на учениците за съответната година, която е в края на месец януари и началото на
месец февруари на съответната година, но не и през коледната ваканция, която включва
дните между Коледа и Нова година (в края на декември и в началото на месец януари). С
оглед на това и на 23.12.2023 г. за подсъдимата не е съществувало задължение да предаде
детето на частния тъжител.
Тук следва да се отбележи, че протоколът на ДСИ от 21.12.2023 г. по никакъв начин
не създава задължение, тъй като е видно, че в него съдебният изпълнител е добавил пред
израза „зимна ваканция“ думата „Коледна“, която обаче не фигурира никъде в съдебното
решение и която се отнася чисто юридически до съвсем различен период. Може да се каже,
че този протокол самият съдебен изпълнител също е извършил тълкуване на волята на
страните, но неговото тълкуване няма обвързващ характер.
Още веднъж следва да се отбележи, че горният извод следва от буквално тълкуване
на използваните в решението изрази при съпоставката им с нормативната уредба.
По мнение на съда, ако се приеме, че при договарянето помежду си за режима на
личните отношения, подсъдимата и тъжителят под „зимна ваканция“ са имали предвид
именно периода около Коледа и Нова година, то е налице неяснота в решението, която дори
е основание за неговото тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК.
Ако се приеме тезата на частния тъжител, че изразът в т.4.1.3. от решението „зимната
ваканция, определена от МОН“ се прилага незабавно за детето, въпреки че същото все още
не е записано в системата на МОН (тъй като към този момент то е било на възраст две
години и шест месеца), то при съпоставката с режима по т.4.1.2. би излязло, че бащата ще
има режим на лични контакти с детето на всяка Нова година - Новогодишните празници в
четна календарна година и на всяка нечетна година през зимната ученическа ваканция
(Коледа и Нова година). Подобно съждение обаче не може да бъде прието от настоящия
съдебен състав, тъй като то противоречи на вложения в решението смисъл и на логиката
детето да бъде на празниците както със своя баща, така и със своята майка. Самата
подсъдима също е заявила в телефонен разговор със съдебния изпълнител, че счита, че в
тази част решението все още не се отнася за детето.
След като е налице подобна неяснота, не може да се приеме, че по безспорен начин е
установен режим на лични контакти за 23.12.2023 г., респ. не може да се приеме, че е налице
осуетяване на изпълнението му от страна на подсъдимата.
По мнение на съда, поведението на подсъдимата на 23.12.2023 г. пак би било
несъставомерно и то от субективна страна, защото съставът на престъплението по чл. 182,
ал. 2 от НК изисква пряк умисъл. Това означава, че подсъдимата е следвало да съзнава, че с
поведението си не изпълнява съдебно решение относно лични контакти, както и от волева
страна да иска това неизпълняване, т.е. действията й да са целенасочени и ръководени
именно от този мотив. При осъществения телефонен разговор с ДСИ на 21.12.2023 г. тя не е
отказала да изпълни решението на съда, а се е позовала на него и ясно е завила, че същото
не я задължава да предаде детето на бащата за посочения период и се е аргументирала защо.
Тази нейна субективна увереност, както бе посочено по-горе, почива на обективни
обстоятелства- наличието на неяснота относно режима на отношенията, който е предвиден в
т.4.1.3. от съдебното решение. Следва да се отбележи, че решението, определящо режима на
5

отношенията, е влязло в сила на 15.09.2023 г., т.е. през процесния период са били първите
коледни новогодишни празници, в които е следвало да се изпълнява режима, при което е
напълно възможно да възникнат противоречия по отношение на тълкуването на волята на
страните.
По отношение на твърдяното деяние на 20.12.2023 г., съдът също счита, че не може
да се приеме, че е налице неизпълнение на т.4.1.10. от съдебното решение. Както бе
посочено, в нея е записано, че през периодите, в които детето е при майката, бащата има
право да осъществява контакт с детето по телефон, Whats Арр или Viber всеки ден във
времето от 17.30 ч. до 19.30ч.
Твърдението на тъжителя е, че подсъдимата е отговорила на телефонното
позвъняване, но не била обърнала телефона към детето.
Доколкото се касае за евентуално ангажиране на наказателната отговорност на лице,
следва по несъмнен начин да се установи, че е налице осуетяване на изпълнение на решение,
т.е. на практика, че е налице неизпълнение на определено задължение. При тази преценка
следва отново да се изхожда от буквалното тълкуване на разписания режим. Според съда, в
т.4.1.10. не е разписано по подробен начин как ще бъде осъществявано правото на бащата,
като по мнение на съда режимът в тази точка има пожелателен характер, а не вменява
задължение на майката. Не е разписано, че майката има задължение да съдейства по някакъв
начин за осъществяване на контакта по телефон, Whats Арр или Viber. Отникъде не следва
нейно задължение да бъде използван нейният телефон или друго нейно техническо
устройство, нито пък е посочено, че същата следва да следи за провеждането на разговора.
При липсата на разписано задължение за съдействие от страна на подсъдимата, е напълно
възможно тя да претендира, че бащата следва да се погрижи за наличието на техническо
устройство при детето. Предвид изложеното до момента, може да бъде илюстрирана и
следната абсурдна ситуация. При детето има техническо устройство, бащата позвънява в
съответния час, но детето очевидно не може да борави с устройството, респ. да отговори,
поради възрастта си. В този случай майката може да не прави нищо, с което да пречи на
ситуацията, а просто да стои отстрани, като доколкото липсва изрично задължение за нейно
съдействие, не би имало осуетяване на изпълнението на решението.
На следващо място, дори и да се приеме, че по силата на някакво тълкуване на
решението, подсъдимата е следвало да използва телефона си и да го насочи към детето,
остава висящ въпросът какво става ако детето не желае към момента да контактува с другия
родител, като очевидно спрямо него не може да бъде използвана някаква форма на принуда.
Иначе казано, в принципен план този начин на контакт с детето стои извън волята и
възможностите на родителя, на когото са предоставени родителските права и не подлежи на
принудително изпълнение по някой от способите, предвидени в Гражданско-процесуалния
кодекс.
В обобщение, съдът намира, че т.4.1.10. от решението не вменява конкретни
задължения на подсъдимата М., като с нито едно нейно действие на 20.12.2023 г. тя не е
осуетила изпълнението на съдебното решение в тази част.
Поради всичко изложено, съдът оправда подсъдимата по повдигнатото й обвинение
за извършено продължавано престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

По разноските:
С оглед обстоятелството, че подсъдимата бе призната за невинна в извършване на
вмененото й престъпление, не следва в полза на тъжителя да бъдат присъждани разноски.
Същевременно, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК тъжителят дължи на подсъдимата
6

сторените от нея разноски, поради което съдът осъди К. Г. да заплати на М. Д. М. сумата от
1500,00 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща сторените от подсъдимата разноски по
делото, съобразно договора за правна защита и съдействие на л. 86.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	28
Дата:	18 февруари 2025 г.
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20242120200053
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	4 януари 2024 г.

Присъда по дело №53/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите