Р Е Ш Е Н И Е
№………./04.11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 159
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от Б.Ю.Ю. срещу М.Ю.Т.
за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди: болки и страдания вследствие средна телесна повреда,
причинена от ответника, признат за виновен със споразумение по НОХД № 408/2017
г. на РС-гр. Провадия, V-ти състав, по чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането: 26.10.2016 г. до
окончателното изплащане, с присъждане на разноските.
Ответникът оспорва иска.
По същество страните поддържат становищата.
Представят подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По твърдяното деяние, противоправността
и вината:
От представената преписка по делото се установява, че с
определение, постановено на 23.04.2018 г. по НОХД № 408 по описа за 2017 г. на
Районен съд-гр. Провадия, V-ти състав е одобрено споразумение, според което
ответникът е признат за виновен в това, че на 26.10.2016 г. в гр. Провадия,
област Варна причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване
на пета дланна кост на лявата ръка със значително
разместване на фрагментите.
Споразумението следва да бъде зачетено т.е. съдът приема
за установено, че ответникът противоправно и умишлено
е причинил телесната повреда на ищеца (чл. 300 ГПК).
По твърдяните болки и
страдания:
В амбулаторния лист № 2355 от 27.10.2016 г (л. 12) е
предписана гипсова имобилизация за 40 дни.
Според заключението на вещите лица по допуснатата комплексна
експертиза д-р Д. и М. (л. 58) в периода на възстановяването (т.е. два месеца)
е възможно пострадалият да е изпитвал болки.
В показанията си свидетелите М.Й. (брат на ищеца) и Ж. Й.
(племенник на ищеца) сочат, че ищецът е изпитвал болки и страх и е страдал от
това, че не може да се грижи за семейството си.
Поради това съдът приема за установени тези болки и
страдания.
В обясненията си в откритото съдебно заседание на
18.04.2019 г. (л. 60) в. л. д-р Д. сочи, че при такава травма ищецът е могъл да
се обслужва с дясната ръка и не се е налагало да е на легло.
Тези твърдени страдания не могат да бъдат приети за
установени.
По твърдяната причинна връзка между телесната повреда и
болките и страданията:
С експертно решение № 4147 от заседание № 121 от 15.09.2015
г. на ТЕЛК (л. 91) на ищеца е призната 52 % степен на увреждане и трайно
намалена работоспособност, с водеща диагноза: открита рана на пръстите на
ръката.
С експертно решение № 1567 от заседание № 61 от 11.04.2017
г. на ТЕЛК (л. 92) на ищеца е призната 51 % степен на увреждане и трайно
намалена работоспособност, със същата водеща диагноза.
В показанията си свид. Ж. Й.
(л. 61) сочи, че през 2016 г. преди инцидента ръката на ищеца вече се била
оправила от старата травма.
Показанията не съответстват на експертните решения, но
увреждането и намалената работоспособност не означават, че ищецът още е
изпитвал болки от старата травма.
В заключението на вещите лица А. и Ц. по допуснатата
комплексна психологическа и психиатрична експертиза (л. 110) се приема, че личността
на ищеца е с повишена чувствителност, склонност към страхови
изживявания и немотивирани опасения, повишена тревожност, неувереност в себе си
и ниска самооценка. Ищецът е мнителен, боязлив и изпитва трудности в социалната
адаптация. В първите дни след инцидента у него се очертава реакция на остра психотравма, а в следващите четири-пет месеца –
тревожно-депресивно състояние.
Съдът приема, че болките и страданията на ищеца са
вследствие телесната повреда, нанесена от ответника.
Отграничение:
Пропуснатата възможност за упражняване на труд или за
изпълнение на договор, ако бъде доказана, е пропусната полза т.е. имуществена
вреда.
Съдът приема, че би било неправилно да се допусне
смесване между болките и страданията от телесната повреда и неудовлетворението
от пропуснатата полза, което не подлежи на самостоятелно обезщетяване (за
смесването мотивите на решение № 840 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1726/2008 г., I г. о., ГК).
Невъзможността да упражнява професията си би могла да
повлияе на самооценката на ищеца, което би било самостоятелно страдание,
независимо от пропуснатата полза.
В показанията си свидетелите М.Й. (брат на ищеца) и Ж. Й.
(племенник на ищеца) сочат, че той още не може да работи, но ищецът не се е
явил на преглед при съдебния лекар д-р Д.. Показанията на свидетелите не могат
да бъдат проверени, тъй като ищецът е в Г.. Самият ищец е заявил пред вещите
лица, че работи в Г. като общ работник (л. 103).
Поради това съдът приема, че след възстановяването ищецът
е могъл да работи т.е. самооценката му е била засегната, но не е трайно
накърнена.
лист втори от решение от
04.11.2019 г. по гр. д. № 159/2019 год. ВОС, ХII-ти с-в
По размера на обезщетението:
Съгласно раздел II-ри от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.,
обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички
установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди,
каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата,
при което е извършено; причинените морални страдания и други фактори, имащи
отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението.
В съдебната практика се приема, че се преценяват вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е
трайно - медицинската прогноза за неговото развитие (решение № 202 от
24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК).
Характер на увреждането:
От заключението на вещите лица по допуснатата комплексна
експертиза д-р Д. и М. (л. 58) се установява, че освен средната телесна повреда
на ищеца са причинени и ожулвания, а телесната повреда е обусловила временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Счупването на пета предкиткова
кост на лявата ръка е довело до трайно затруднение на хватателната
функция на ръката за период от 1.5-2 месеца. След този период функцията на ръката
се възстановява напълно. Ищецът е изпитвал болки в периода на възстановяването
т.е. около два месеца.
Контузиите и ожулванията са отзвучали напълно за период
от една-две седмици, без да предизвикат значителни болки.
Поради това съдът приема, че болките му са отзвучали
напълно около два месеца след счупването.
Характерът на увреждането е аргумент за присъждане на
обезщетение в среден размер.
По начина на причиняването:
Безспорно е, че конфликтът между семействата на страните
е възникнал от спор между брата на ищеца и ответника за работника Т. (пастира Т.)
и за имущество: откраднато от пастира злато (психологическо изследване л. 50;
показанията на свидетеля М.Й., брат на ищеца л. 117).
Спорно е дали ответникът, синът му и баща му са започнали
сбиването под моста или първо ищецът и негов близък са ходили в дома на
ответника и са го заплашили по телефона.
В показанията си в досъдебното производство свидетелят С.А.
от с. Ц., първи братовчед на М.Й., заявява, че ходил в дома на ответника,
решил, че ответникът се е скрил, питал жена му къде е и тя му отговорила, че
със сина им са по селата. Свидетелят се обадил на ответника по телефона и той
му казал, че е далеч. Приключили разговора, но когато тръгвал ответникът отново
се обадил и му казал, че ще стане убийство (л. 65 от ДП № 419/2016 г. по описа
на РУ Провадия).
В показанията си по същото ДП свидетелят Т. Т. излага, че
такъв разговор е проведен, но сочи също, че С.А. е предупредил ответника, че
ако не върне пастира Т., ще стане убийство (л. 67 от ДП).
В показанията си по същото ДП свидетелят А. А. (баща на
пастира Т.) сочи, че той е ходил със С.А. в дома на ответника.
В показанията си свидетелката Д. М., жена на ответника
(л. 117) сочи, че в дома им дошли ищецът и братовчед му (вероятно С.А.) и като
не намерили ответника започнали да сипят заплахи, а единият говорил по телефона
с ответника. След като си тръгнали М. се обадила по телефона на ответника да го
предупреди, че ще го причакат. Обадила се по телефона и в полицията.
Показанията в тази последна част могат да бъдат проверени.
От друга страна тезата за случайно струпване на страните,
ангажирани в конфликта, под моста, откъдето се очаквало да пристигнат
ответникът и синът му, не е убедителна.
Съдът приема, че С.А. и А. А. са премълчали
предупрежденията и заплахите, а пък Д. М. посочва ищеца като един от двамата
мъже, които са отишли в дома им да търсят ответника, вместо А. А. (дори
ответникът е посочил не ищеца, а А. А. в обясненията си по ДП – л. 56).
Несъмнено е, че С.А. е поел инициативата да разреши спора
за пастира Т. и златото, откраднато от М.Й. и като е уплашил жената и внучето
на ответника е предизвикал остра реакция. Не е изключено ищецът да е пострадал,
като се е стараел да предотврати още по-тежки последици, но е факт, че брат му
и братовчед му са започнали всичко, а всички са чакали ответника и сина му под
моста. Тогава М.Й. бил далеч, а Т.търсели точно него (показания на л. 61 на
свидетеля Ж. Й. и на л. 117 на свидетеля М.Й.).
В обобщение начинът на извършване на деянието е аргумент
за по-нисък размер на обезщетението.
В практиката се е приемало, че справедливото обезщетение
е както следва: при комплексна средна телесна повреда - счупване на втора дланна кост на дясната ръка и счупване на втора и трета
фаланги на трети и четвърти пръст на лявата ръка с разместване, при жесток
побой, по хулигански подбуди, лекувана с болезнени операции и рехабилитационен период повече от година: в размер 25 000
лв. (определение № 1257 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5338/2014 г., IV г.
о., ГК); при многофрагментарно счупване на базата на
5-та метакарпална /дланна/
кост на лявата ръка, причинило трайно затруднение на движенията на лявата ръка
за срок 2 месеца с малка остатъчна деформация: в размер 8 000 лв. (решение
№ 826 на САС по в. гр. д. № 843/2011 г.); при счупване на дланната
кост на лявата ръка и счупване на колянното капаче на
десния крак с артрозни последици и с оглед възрастта:
в размер 20 000 лв. (решение № 1185 от 12.08.2009 г. на САС по гр. д. №
19/2009 г., ГК, 2-ри с-в); при счупване на пета метакарпална
(дланна) кост) в областта на главичката, по което не
се очаква пълно възстановяване, наред с друга средна телесна повреда в същата
зона: в размер 20 000 лв. (решение № 1195 от 1.05.2019 г. на САС по в. гр.
д. № 504/2019 г.); при счупване на четвърта и пета дланни
кости на дясната ръка с малка остатъчна деформация, наред с контузия на
гърдите: в размер 15000 лв. (решение № 492 от 25.05.2009 г. на САС по гр. д. №
2302/2008 г., ГК, 2-ри с-в).
В обобщение съдът приема, че справедливият размер на
обезщетение в общия случай би бил 10 000 лв., а в процесния
случай, с оглед начина на причиняване на вредата, е 8 000 лв.
лист трети от решение от
04.11.2019 г. по гр. д. № 159/2019 год. ВОС, ХII-ти с-в
Искът за сумата 8 000 лв. е основателен и следва да
бъде уважен.
Искът за горницата до претендираните
30 000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Минималното възнаграждение е в
размер 1430 лв. Платеното в размер 2300 лв. не е прекомерно. Ответникът следва
да заплати на ищеца и сторените разноски в общ размер 618.33 лв., от които 613.33
лв. – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска и 5
лв. – платена такса.
Ответникът не е претендирал
разноски.
Ответникът следва да заплати
таксата и разноските, от които ищецът е бил освободен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Ю.Т. ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** чрез адв. Ц.П. от ВАК да заплати на Б.Ю.Ю.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. Варна, бул.
"Княз Борис I" № 17 чрез адв. Д.Б. от АК
гр. Силистра, сумата 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие средна телесна повреда, причинена от ответника, признат за виновен
със споразумение по НОХД № 408/2017 г. на Районен съд-гр. Провадия, V-ти
състав, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането: 26.10.2016 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 618.33 лв. (шестстотин и
осемнадесет лева и 33 ст.), от които 613.33 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно уважената част от иска и 5 лв. – платена държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Б.Ю.Ю. срещу М.Ю.Т.
с. ЕГН, с. а. за заплащане горницата над присъдената сума 8 000 лв. до претендираната
сума 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие средна
телесна повреда, причинена от ответника, признат за виновен със споразумение по
НОХД № 408/2017 г. на РС-гр. Провадия, V-ти състав, на основание чл. 45 ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на
увреждането: 26.10.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Ю.Т. с. ЕГН, с. а. да заплати в полза на
ВОС сумите: 320 (триста и двадесет) лв. държавна такса по уважената част от
иска и 54 (петдесет и четири) лв. разноски, съразмерно уважената част от иска,
от които ищецът е бил освободен, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи
от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: