Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.07.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на десети юни през двехиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 10538 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 10.07.2020г.
по гр.д. № 51026/2018г. на СРС, I ГО, 38 състав,
с което е отхвърлен изцяло иска на И.В.К. срещу „К.И.И.Б.“ ЕАД за признаване за
установено, че дългът, предмет на изпълнително производство № 20188940401277 на
ЧСИ И.-Л.Е., е погасен по давност. С
решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата – ищца обжалва решението като неправилно
и необосновано, поради противоречие с материалния закон и нарушение на
процесуалните правила. Поддържа, че в случая относно давността в изпълнителното
производство, указанията в ППВС № 3/80г. са неприложими, поради което изводите
в обжалваното решение в тази връзка са неправилни. Сочи, че са приложими указанията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които
нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. С оглед горното излага, че
считано от последното изпълнително действие
- 28.12.2010г., както и от прекратяването по право на изпълнителното
производство – 28.12.2012г., към момента на подаване на исковата молба,
приложимата 5 - годишна погасителна давност е била изтекла. Предвид изложеното,
моли съда да отмени решението и постанови ново, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – ответник „Кредит инкасо инвестмънт БГ“
ЕАД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор като неоснователна.
Поддържа, че ППВС № 3/18.11.1980г. е изгубило
действието си, което е обявено изрично с ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, но това действие е занапред. Излага съображения, че давностният
срок е бил спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.
на ОСТК на ВКС и от тази дата започва да тече нова давност. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството пред СРС е образувано по предявен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо
ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД, че ищцата И.В.К. не дължи сумата 14 211. 90 лв. –
главница по договор за банков кредит, сумата 1020. 90 лв. – просрочена лихва за
периода 15.10.2008г. – 15.05.2009г.; сумата 951. 69 лв. – просрочена наказателна
лихва за периода 17.11.2008г. -20.08.2009г., както и сумата 897. 34 лв. –
разноски предмет на принудително
изпълнение по изп.д. № 20138380406646 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, поради настъпила
погасителна давност.
За да постанови решението си, първоинстанционният
съд е приел, че до публикуване на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, е било приложимо ППВС № 3/1980г., съобразно цитирана в решението съдебна
практика, поради което до 26.06.2015г. давността е била спряла, а след този
момент до образуване на исковото производство не е бил изтекъл законния срок за
погасяване на притезанието.
Процесните вземания са предявени за
принудително изпълнение от взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД –
праводател на ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД, с молба с правно основание чл. 426 ГПК
от 07.01.2010г., по която е било образувано изп.д. № 20107130400009 по описа на
ЧСИ Тодорова, с район на действие Варненски ОС, за изпълнение на вземания по
изпълнителен лист от 01.12.2009г. по ч.гр.д. № 8800/2009 г. по описа на РС –
гр. Варна, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.08.2009г.
На 23.02.2010г. е реализиран запор
върху банкова сметка ***, а с протокол от 28.12.2010г. на ЧСИ Тодорова е
разпоредено постъпилата по делото сума общо от 106.80 лв. да се преведе по
сметки на ЧСИ за такси и ДДС.
С молба от 22.08.2013г. от взискателя
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД съдебния изпълнител е бил уведомен за сключен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.06.2013г. и
конкретен договор за цесия от същата дата, съгласно който процесните вземания
са прехвърлени на „К.И.И.Б.“ ЕАД.
С молба от 09.10.2013г. цесионерът е поискал да бъде конституиран
като взискател, а с молба от 11.11.2013г. от „К.И.И.Б.“ ЕАД, в качеството му на
взискател, е поискал да бъде извършена проверка за наличие на трудов договор на
длъжника.
На 27.11.2013г. е изпратено съобщение до
„В.Г.“ ЕООД, в качеството на работодател на длъжника, което е върнато в цялост
на 13.01.2014г. с отбелязване, че служител на дружеството отказва да получи
съобщението, а при разговор по телефона управителят на фирмата се е задължил да
отговори писмено на запорното съобщение, с твърдения, че служителката – длъжник
„работи на 4 часов трудов договор и в момента е в болнични“. Съгласно направена
служебно справка от 17.04.2014г., размерът на декларираното основно трудово
възнаграждение по активен трудов договор на И.К. с „В.Г.“ ЕООД е в размер на 85
лв.
след
което в продължение на 2 години по делото няма данни да са извършвани някакви
действия.
С молба от 14.07.2015г. взискателят е
поискал извършването на нова справка за имуществото на длъжника /движимо и
недвижимо/ и е поискал да бъдат предприети съответните изпълнителни действия.
На 03.08.2015г. е изпратено ново
запорно съобщение до работодателя „В.Г.“ ЕООД, по което е изпратен изричен
писмен отговор от управителя на дружеството - трето задължено лице, че лицето И.В.К.
работи на трудов договор във фирмата на 4 часов работен ден на минимална
работна заплата и е в болнични за периода 04.08.2015г. – 28.08.2015г.
На 25.01.2016г. е подадена молба от
взискателя за извършване на нова справка и предприемане на съответни
изпълнителни действия, а с молба от 11.04.2016г. са посочени конкретни банки,
за които взискателят е поискал справка
за наличието на банкови сметки на длъжника.
В
резултат на извършените нови справки за банкови сметки на длъжника, на
25.07.2016г. е бил реализиран запор на банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД.
На 22.06.2017г., 31.07.2017г. и 01.08.2017г. са подадени нови молби от
взискателя за предприемане на изпълнителни действия, включително и за налагане
на запор върху разкрити банкови сметки на длъжника, след извършване на
съответни справки от ЧСИ в ел. регистър на БНБ.
Въззивният съд споделя практиката на
ВКС по приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която влязлата в сила
заповед по чл. 417 ГПК е приравнена на влязло с сила съдебно решение, поради
което за процесните вземания е приложима общата 5 - годишна давност. /в същия
смисъл определение № 628/11.11.2019 г. по т.д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ ТО/.
Съгласно задължителните указания,
дадени в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ, вкл. извършването на опис и оценка на вещта.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
С ТР № 3/2023. по т.д. № 3/2020г. на ВКС,
ОСГТК е преодоляна съществуваща противоречива съдебна практика, като е даден
отговор на въпроса - от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/80 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г. Прието е, че по
изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на ТР № 2/26.06.2015г., не е текла погасителна давност на основание
чл. 115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, а давността за тези вземания е започнала да тече от
26.06.2015г.
Предвид изложеното, в случая за всички осъществили се
факти до 26.06.2015г. е приложимо ППВС № 3/18.11.80г., съгласно което по време
на изпълнителния процес не тече давност по отношение на изпълняваните вземания.
Доводите в жалбата в тази връзка са неоснователни.
Следователно, с образуване на изпълнителното
производство на 07.01.2010г. е прекъсната давността, по арг. от чл. 116, б.
"в" ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД
давността е спряла да тече по време на изпълнителния процес.
Давността е започната да тече отново с постановяването
на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по силата на което ППВС
№ 3/80г. е загубило действието си. По делото се установява извършване на
изпълнителни действия след този момент – реализиран запор през м. юли 2016г.,
като самото дело е било перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 23.02.2012г.
– 2 години след налагане на запора от 23.02.2010г. По отношение на извършените
след настъпилата перемпция действия следва да се отбележи, че перемпцията и
давността са различни правни институти, като перемпцията е без значение за
давността /Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, ІV ГО/. Съгласно цитираната съдебна практика, при
направено искане за нов способ след настъпила перемпция и прекратено по право
изпълнително производство, съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново изпълнително дело, като новото искане на взискателя прекъсва
давността независимо дали съдебният изпълнител е образувал или не ново такова.
Мотивите на касационната инстанция са, че липсата на образувано ново
изпълнително дело не вреди на кредитора и нито ползва, нито вреди на длъжника,
тъй като представлява канцеларско действие на съдебния изпълнител, относимо към
дисциплинарната му отговорност.
Следователно след 26.06.2015г. до датата на
приключване на производството пред въззивната инстанция във всички случаи не е
изтекъл предвидения в закона 5 - годишен давностен срок. Следва да се отбележи,
че не е налице изтекъл 5 годишен давностен срок и считано от перемпцията, тъй като
са налице предприети изпълнителни действия през 2013г. по налагане на запор, а
причината за липса на реално наложен такъв не е бездействие на взискателя, а
липса на секвестируемо трудово възнаграждение. По изложените съображения,
предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК е изцяло неоснователен.
Предвид съвпадението на изводите на
двете инстанции, жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При
горния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия следва
да се присъдят претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДАВА
решение от 10.07.2020г. по гр.д. №
51026/2018г. на СРС, I ГО, 38 състав.
ОСЪЖДА И.В.К., ЕГН **********
да заплати на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 100 лв. – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1 - месечен
срок от съобщенията до страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.