№ 145
гр. Русе, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520105797 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 224, ал.1 КТ.
Постъпила е искова молба от М. М. О. против „Адис Калинов“ ООД, в
която се твърди, че между страните имало сключен трудов договор от
30.06.2020г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност
„строителен работник“ в ответното дружество, с основно трудово
възнаграждение от 610 лв. Със заповед № *** от 21.03.2022г. и на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение било прекратено, считано от
21.03.2022г. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение се
твърди, че ищецът имал неизплатени трудови възнаграждения, както и
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 35 дни в
брутен размер от 1034,09лв. За дължимите трудови възнаграждения и
обезщетения ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за
изпълнение, срещу която ответното дружество като длъжник депозирало
възражение.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено задължението на ответното дружество към ищеца за
сумата от 1034,09лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
1
годишен отпуск в размер на 35 дни, за която сума има издадена заповед за
изпълнение. Претендира се присъждане и на направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК и в проведеното открито съдебно заседание по
делото, ответното дружество не е депозирало становище по предявените
искове.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че на основание трудов договор от 30.06.2020г., между
страните е възникнало трудово правоотношение, като ищецът е бил назначен
на длъжността „строителен работник“ в ответното дружество с основно
трудово възнаграждение в размер на 610лв. и платен годишен отпуск от 20
дни.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл. 325, ал.1 т.1 КТ (по взаимно съгласие) със заповед от 21.03.2022г., считано
от същата дата.
По депозирано от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. №***/22г. по
описа на РС – Русе и срещу ответното дружество издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите 504,39лв. и
366,83лв. неплатени трудови възнаграждения за месеците февруари и март
2022г., както и за 1034 лв. неплатено обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 35 дни. Срещу заповедта ответното
дружество е депозирало възражение в срока и по реда на чл. 414 ГПК, без да е
мотивирал същото.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът е оттеглил исковата
си претенция в частта за установяване дължимостта на неплатени трудови
възнаграждения по издадената заповед за изпълнение, тъй като същите му
били изплатени след образуване на настоящото производство от Фонда за
гарантиране на вземанията на работници и служители при несъстоятелност, с
оглед на което и на основание чл. 232 ГПК съдът е прекратил производството
в частта за сумите за неизплатени трудови възнаграждения от 504,39лв. и
366,83лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
2
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415
ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради
което се явява процесуално допустим.
Представените по делото и неоспорени писмени доказателства
установяват възникването на твърдяното в исковата молба трудово
правоотношение между страните, периода на неговото действие, както и
уговорените трудови възнаграждения и размер на платения годишен отпуск.
Предвид частичното прекратяване на производството и при спазване
на задължителните указания дадени с т.13 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***/2022г. следва да бъде
обезсилена в частта за сумите от 504,39лв. и 366,83лв., дължими за трудови
възнаграждения за месеците февруари и март 2022г.
Трудовото правоотношение на ищеца е продължило от 30.06.2020г. до
21.03.2022г., за който период съгласно уговореното с трудовия договор (а и
изрично нормативно регламентиран като минимално дължим) платен
годишен отпуск, същият е придобил правото да ползва платен годишен
отпуск от 35 дни. По делото не са направени възражения и не са представени
доказателства, ищецът да е ползвал платен годишен отпуск за периода на
трудовото си правоотношение. Ответното дружество изрично е било
задължено от съда с определението по чл. 140 ГПК да представи цялото
трудово досие на ищеца, в което би следвало да се съдържат доказателства за
евентуалното ползване на отпуск. Непредставянето на тези доказателства
следва да има за последица приемането в настоящото производство за
доказана исковата претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за
неизползван отпуск в претендирания размер.
По изложените съображения предявеният установителен иск за
дължимостта на сумата от 1034,09лв. следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора в тежест на ответното дружество следва да се
възложат направените от ищеца разноски в настоящото производство в
размер на 500лв. платено адвокатско възнаграждение и 300лв. платено
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса за настоящото
3
производство в размер на 61,89лв. и държавна такса за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе в размер на
38,11лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Адис Калинов“ ООД
ЕИК117002317, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Бистрица“
№4, бл. „Бистрица“ №1, вх. Г, представлявано от временния синдик М. Й. Д.,
дължи на М. М. О., ЕГН********** с адрес ******** сумата от 1034,09лв.,
представляваща брутния размер на дължимо обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 35 дни, ведно със законната лихва считано от
12.07.2022г. до окончателното заплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед №***/14.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС - Русе.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №***/14.07.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе в
частта за сумите 504,39лв. и 366,83лв., дължими за неплатени в нетен размер
трудови възнаграждения за месеците февруари и март 2022г.
ОСЪЖДА „Адис Калинов“ ООД ЕИК117002317, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Бистрица“ №4, бл. „Бистрица“ №1, вх. Г,
представлявано от временния синдик М. Й. Д., да заплати на М. М. О.,
ЕГН********** с адрес ********, сумата от 500лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 300лв. разноски по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на
РС – Русе.
ОСЪЖДА „Адис Калинов“ ООД ЕИК117002317, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Бистрица“ №4, бл. „Бистрица“ №1, вх. Г,
представлявано от временния синдик М. Й. Д. да заплати по сметка на РС –
Русе сумата от 61,89лв. държавна такса за настоящото производство и сумата
от 38,11лв. държавна такса по ч.гр.д.№***/2022г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5