№ 36025
гр. София, 09.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110151795 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 09.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 51795/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Подадена е искова молба от А. Ц. Н. и Ц. Г. З. срещу „Тони-88“ ЕООД, с която се
претендира обезщетение за неимуществени вреди настъпили от смъртта на Ц.Н., като се
твърди, че вредоносното събитие касаело хипотеза на трудова злополука. Искат съда да
осъди ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди.
Първоначално искът е подаден пред Районен съд – гр. Враца, който е изпратил
исковата молба за отговор на ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
е направен отвод за местна подсъдност на основание чл. 114 ГПК. Посочено е, че Ц.Н. е
работил на длъжност „водач на товарен автомобил над 12т.“ с място на работа гаража на
работодателя „Тони 88“ ЕООД в гр. Плевен, като е мотивирано, че неправилно ищците
сочат, че мястото на работа било циментовия завод „Холсим България“ АД в с. Бели извор,
общ. Враца. Поискано е производството да бъде прекратено и изпратено по местна
подсъдност на Софийският районен съд.
С Определение № 1230/12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1322/2024 г. по описа на
Районен съд – гр. Враца, производството е прекратено, като е изпратено по местна
подсъдност на Софийският районен съд. В мотивите си, съдът е възприел, че е налице
надлежно направен отвод за местна подсъдност, като е приложил общото правило на чл. 105
ГПК и е посочил, че искът се предявява по седалището на юридическото лице, което е в гр.
1
София. Изложени са съображения по приложението на чл. 114 ГПК, като е възприето, че с
оглед доказателствата по делото мястото на работа на праводателя на ищците е било в
гаража на работодателя „Тони 88“ ЕООД в гр. Плевен. Посочено е обаче, че ищците
неправилно са направили избора си на местна подсъдност пред РС-гр. Враца, поради което
делото е подсъдно на Софийският районен съд.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид обстоятелствата по делото, намира
следното:
Според правилото на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред
него дело му е подсъдно.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите в Определение № 1230/12.07.2024 г.,
постановено по гр. д. № 1322/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, поради
изложените по-долу съображения.
Според правилото на чл. 114 ГПК, работникът може да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.
Граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на посочената
разпоредба на процесуалният закон водят до извод, че се касае за фактически въпрос, който
се установява в т. нар. процес относно процеса; най-често това фактическо състояние, което
може да се дължи и поради незаконно едностранно изменение от работодателя на мястото на
работа, се установява чрез свидетели. Тоест, при спор или съмнение, съдът е длъжен
включително да насрочи делото в открито заседание, за да събере надлежни доказателства и
да реши т. нар. процес относно процеса, като направи изводи по фактическият въпрос
именно след събирането на доказателства. В тази насока трябва да се спомене, че доколкото
между страните очевидно е налице спор по фактическият въпрос за приложението на
правилото на чл. 114 ГПК, то Районен съд – гр. Враца не е предоставил никаква възможност
на ищците да се конфронтират (да оспорят) доводите на ответника и представените от него
доказателства, а е решил т. нар. процес относно процеса едностранно и предварително.
Тоест, определението по подсъдността се явява преждевременно постановено. В този
смисъл вж. Определение № 662 от 11.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6105/2013 г., IV г. о.,
ГК – “По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че с оглед
местната подсъдност на делата по трудови спорове обичайното местополагане на труда
е посоченото в трудовия договор място на работа, ако това съответства на
действителното фактическо положение… Правилно въззивният съд е приел, че София не
е мястото, където ищецът обичайно е полагал своя труд, тъй като той е събирал
изходните данни на територията на страната, самостоятелно е работил в къщи в София,
но работният екип се е събирал за обсъждане и приемане на отчетите при
съответния обект, където е разполагал и с необходимото оборудване - в случая
преимуществено в П., тъй като най голямо количество работа е извършвана във връзка с
обекта "А. -М. ".
С оглед гореизложеното, трябва да се направи и още един извод. Неправилно Районен
съд – гр. Враца е направил „избор“ вместо ищците. Ако да би следвало да уважи на този етап
възражението за местна подсъдност, то делото би следвало да се изпрати на Районен съд –
гр. Плевен (с оглед ангажираните доказателства по делото), а не на Софийският районен
съд.
Подсъдността исковете на работника срещу работодателя по мястото, където
работникът обичайно полага своя труд се определя от действителното място, в което се
осъществяват трудовите правоотношения, предмет на делото. В трудовия договор може да
бъде определено мястото на работа по обвързващ страните начин, но подсъдността по чл.
114 ГПК не е по уговореното място на работа, а по мястото, където работникът обичайно
полага своя труд в действителност. Фактите, обуславящи подсъдността на делото са
процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, те подлежат на
2
доказване, като в тежест на ищеца е да докаже абсолютните процесуални предпоставки, а в
тежест на ответника е да докаже относителните. Местната подсъдност е относителна
процесуална предпоставка, тъй като съдът следи за нея по отвод на ответника, следователно
в негова тежест е да я докаже. Ако ищецът е злоупотребил с правото си и посочените от него
факти, обуславящи местната подсъдност се окажат неверни, той отговаря за вреди на
основание чл. 3 ГПК – така Определение № 4 от 4.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4770/2018 г., IV г. о., ГК. Това обаче не предоставя възможност на съда да промени избора
на ищеца при приложението на чл. 114 ГПК. След като ищецът е избрал, то общото правило
е неприложимо, а при спор, съдът следва да го разреши в процеса относно процеса. Това е
проявление на диспозитивното начало. Макар и да се касае за процесуално правило, при
приложението на чл. 114 ГПК, съдът няма правомощие да промени волята на ищеца, а
следва да осъществи процес относно процеса, за да правилно да разреши процесуалният
спор между страните.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството
неправилно изпратено на Софийски районен съд по местна подсъдност. При това положение
приложимо е правилото на чл. 122 ГПК, като следва да бъде повдигната т. нар. отрицателна
препирня за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – гр. Враца, която да
бъде разгледана от Софийският градски съд.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 51795/2024 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ПОВДИГНА ПРЕПИРНЯ ЗА ПОДСЪДНОСТ на основание чл. 122 ГПК межди
Софийски районен съд и Районен съд – гр. Враца.
ИЗПРАЩА делото на Софийският градски съд за разглеждане на повдигнатата
препирня за подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3