РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Варна, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110102176 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена искова молба от „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***,
срещу Т. Т. Г., с адрес в ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че Т. Т. Г., в качеството му на
наследник на А. Г.а, дължи в полза на „Ю. Б.“ АД, сумата от 707,51 лв., от които главница в
размер на 449,28 лв., възнаградителна лихва в размер на 161,87 лв., начислена за периода от
07.08.2017г. до 16.08.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 96,36 лв., начислена за
периода от 07.08.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: По силата и при условията на Договор за
издаване на кредитна карта „***“ от 20.09.2003г., картовото предприятие „Б. Р. С.“ АД, със
стопанска дейност състояща се предимно в издаване на кредитни карти с лого, дизайн и
марка „***“ на клиенти, е предоставило на А. Т.а Г.а револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 500,00 лв. Кредитът е усвоен, че придобиване на издадена карта
„***“. Кредитополучателят бил запознат с ОУ. Всяко теглене на сума от картата се дължи
отделно само за себе си, без да има периодичен характер. Първото плащане чрез издадената
карта е от 17.10.2003г. В настоящия случай претендираната главница е в размер на 449,28
лв. Същата е формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателят е правил,
като от тях са приспаднати направените плащания. Претендираната сума от 113,66 лв. –
такси за периода от 19.07.2017г. до 18.03.2019г., представлява сбор от следните такси,
1
дължими на осн. чл. 11.1 от ОУ и Тарифите за таксите и комисионните, които Ю. Б. прилага
по извършване на услуги на клиенти физически лица, а именно – 12 бр. месечни такси за
обслужване на платежен инструмент на обща стойност 31,80 лв., 9 броя такса при
надвишаване на кредитен лимит на обща стойност 36,86 лв., 1 брой такса за блокиране на
карта/кредитен лимит на стойност 15,00 лв. и 1 брой такса на стойност 30,00 лв., начислени
съгласно Тарифа за таксите и комисионните на „Ю. Б.“ АД. На 24.03.2005г. между „Б. Р. С.“
АД и „***“ АД е сключен договор за продажба на предприятие, по силата на който правата
и задълженията по всички договори с картодържатели „***“ са прехвърлени на настоящия
ищец. Картодържателят е бил уведомен за това. А. Г.а е починала на ***г. Законен неин
наследник е настоящият ответник. Същият изрично е приел наследството. Ищецът е
упражнил правото си да прекрати Договора за издаване и използване на кредитна карта,
поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни
извлечения с краен срок за плащане 07.08.2017г. и 07.09.2017г. и цялото задължение е било
обявено за предсрочно изискуемо. Сумата от 426,20 лв. представлява сбор от разходите на
банката във връзка с провеждане на охранителното производство по установяване
наследниците на починалия кредитополучател и връчване на покана за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Сочи се, че претенциите са неоснователни. Не се спори, че А. Г.а е била картодържател на
кредитна карта „***“, издадена от „***“ АД. Оспорва се, че е усвоен кредитен лимит в
размер на 500,00 лв. Оспорва се, че месечно на картодържателя са били връчвани месечни
извлечения, което да отразява всички операции с картата. Клаузата, касаеща договорната
лихва е неравноправна, като освен силно завишения размер на лихвата – 18,5 % при
формиране на възнаграждението са включени и множество такси, които са несъвместими с
извършената дейност от картовото дружество. Сочи се, че претенциите са погасени и по
давност, тъй като от 13.07.2017г. са изтекли повече от пет години. Предсрочната
изискуемост не е била обявена на ответника.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото заявление за издаване на кредитна карта с номер
***. Т.а Г.а е поискала от „Б. Р. С.“ АД да й бъде издадена кредитна карта.
Приложени са ОУ за издаване и използване на карта „***“.
На л. 17 от делото е приложен Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005г.,
видно от който „Б. Р. С.“ АД е продало на „***“ АД картовото предприятие. Картовото
предприятие включва цялата дейност на „***“ АД. На 03.06.2005г. тези промени са вписани
в Регистъра за търговски дружества.
Ноторно известен факт е, че „***“ АД и „Ю. Б.“ АД са едно и също юридическо
лице.
До ответника е била изпратена покана чрез ЧСИ П. И., от подател „Ю. Б.“ АД, с
2
която покана ответникът е бил уведомен за прехвърлянето в полза на ищеца на
предприятието на „Б. Р. С.“ АД, следователно и всички вземания на „***“ АД.
От стр. 32 до стр. 38 на делото са представени извлечения от всички направени
плащания от картодържателя А. Т.а Г.а.
Безспорно е между страните, а и от препис – извлечение от акт за смърт се
установява, че А. Т.а Г.а е починала на ***г. От приложеното удостоверение за наследници
се установява, че единствен неин наследник е Т. Т. Г. – настоящият ответник. С нарочен
съдебен акт от 05.05.2021г. е постановено да се впише в особената книга за приемане на
наследство при Районен съд – Варна волеизявлението на ответника за приемане на
наследството на А. Т.а.
Допуснато е извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се
установява следното: В настоящия казус се касае за издаване на кредитна карта „***“, която
се предава на кредитополучателя и същият регистрира по нея личен ПИН код, с който се
борави при извършени транзакции с нея, както и плащанията по нея, като Банката е
регистрирала кредитната карта с номер *** в лева с титуляр А. Г.а. Цялото движение по
картата се вписва в компютърната информационна система по нея. Главниците са
формирани от извършени плащания към „***“ на 12 бр. вноски на обща стойност 158,50 лв.
Първото плащане по картата е извършено на 17.10.2003г. в размер на 13,21 лв. Усвоените
суми като главница по картата се равняват на 4048,50 лв. Извършени са и множество вноски
по кредита. Вноските се равняват на 5938,69 лв. Последната вноска е направена на
13.07.2017г. в размер на 57,00 лв. Към момента на изготвяне на експертизата задължението
към ищеца е както следва: - 449,28 лв. – главница, 161,87 лв. – договорна лихва и 96,36 лв. –
мораторна лихва за забава.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно
и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми. В тежест
на ответника бе да докаже, че е изпълнил точно своето задължение по сключения договор за
кредит за текущо потребление, както и всички направени правоизключващи възражения.
Съобразно така разпределената доказателствена тежест ищецът успя да установи, че
претендира сумите по делото въз основа на облигационно правоотношение между А. Т.а Г.а
и „Б. Р. С.“ АД, въз основа на което в полза на физическото лице е била издадена кредитна
карта „***“. Установи се, че ищецът е надлежно легитимиран и има правен интерес да
претендира сумите, предмет на иска, с оглед на сключения Договор за продажба на
предприятие от 24.03.2005г., видно от който „Б. Р. С.“ АД е продало на „***“ АД картовото
предприятие. Картовото предприятие включва цялата дейност на „***“ АД. На 03.06.2005г.
тези промени са вписани в Регистъра за търговски дружества. Безспорно е, че „***“ АД и
„Ю. Б.“ АД са едно и също юридическо лице.
Безспорно е между страните, а и от препис – извлечение от акт за смърт се
3
установява, че А. Т.а Г.а е починала на ***г. От приложеното удостоверение за наследници
се установява, че единствен неин наследник е Т. Т. Г. – настоящият ответник.
От заключението по допуснатата ССЧЕ, която съдът кредитира изцяло се установи,
че в настоящия казус се касае за издаване на кредитна карта „***“, която се предава на
кредитополучателя и същият регистрира по нея личен ПИН код, с който се борави при
извършени транзакции с нея, както и плащанията по нея, като Банката е регистрирала
кредитната карта с номер *** в лева с титуляр А. Г.а. Усвоените суми като главница по
картата се равняват на 4048,50 лв. Извършени са и множество вноски по кредита. Вноските
се равняват на 5938,69 лв. Последната вноска е направена на 13.07.2017г. в размер на 57,00
лв. Към момента на изготвяне на експертизата задължението към ищеца е както
следва: - 449,28 лв. – главница, 161,87 лв. – договорна лихва и 96,36 лв. – мораторна
лихва за забава.
Ответникът не ангажира доказателства, че е изплатил посочените по – горе
суми.
Направените възражения в отговора на исковата молба са: клаузата, касаеща
договорната лихва, е неравноправна, като освен силно завишения размер на лихвата – 18,5 %
при формиране на възнаграждението са включени и множество такси, които са
несъвместими с извършената дейност от картовото дружество; претенциите са погасени и по
давност, тъй като от 13.07.2017г. са изтекли повече от пет години; предсрочната
изискуемост не е била обявена на ответника.
С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването.
Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба може да се
приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на препис
от исковата молба. В този случай моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с
получаването на преписа от ответника по иска.
Уговореният фиксиран лихвен размер между страните не е прекомерен. В чл. 19,
ал. 4 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
4
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия
случай уговорения ГПР е 18,5%, поради което клаузата не е нищожна.
Относно погасителната давност:
Моментът на спиране на плащанията от страна на картодържателя, т.е.
преустановяване обслужването на кредита, не поставя начало на погасителна давност в
негова полза, тъй като – съгласно чл. 114 ЗЗД – давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В процесната хипотеза претенцията на „Ю. Б.“ АД срещу
ответника е основана на предсрочна изискуемост на кредита, следователно погасителната
давност започва да тече от момента на сигурното довеждане до знание на длъжника на
волеизявлението на банката ищец, че прави кредита „предсрочно и изцяло изискуем“, т.е. не
по-рано от връчване на уведомлението от ЧСИ – 18.08.2021г. Към момента на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК не е изтекла погасителната давност.
Исковете са основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото
производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер 16876/2021г.
по описа на ВРС в общ размер на 999,15 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Т. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, дължи на
„Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, в качеството му на наследник на А. Т.а Г.а, починала на ***г.,
следните суми:
главница в размер на 449,28 лв., дължима по силата на сключен Договор за издаване
на кредитна карта „***“ от 20.09.2003г., между А. Т.а Г.а и картовото предприятие „Б.
Р. С.“ АД, ЕИК ***;
възнаградителна лихва в размер на 161,87 лв., начислена за периода от 07.08.2017г. до
16.08.2021г., дължима по силата на сключен Договор за издаване на кредитна карта
„***“ от 20.09.2003г., между А. Т.а Г.а и картовото предприятие „Б. Р. С.“ АД, ЕИК
***;
мораторна лихва за забава в размер на 96,36 лв., начислена за периода от 07.08.2017г.
до 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер
16876/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Т. Т. Г., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***,
сумата от 999,15 лв., представляваща сбор от сторени разноски в настоящото производство
5
и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер 16876/2021г. по описа на
ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6