Решение по дело №1201/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от К.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-03-63/03.05.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна (ТП на НОИ - Варна), с което е отхвърлена подадената от Х. жалба срещу разпореждане на Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, по по заявление с вх. № 2113-03-952 и 2116-03-1144 от 26.04.2021 г. на К.Д.Х..

В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, при неспазване на установената форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита се, че необосновано административният орган в лицето на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Варна е изключил, респективно не е зачел осигурителния стаж на К.Х., положен за периода от 07.10.1996 г. до 01.07.2000 г. при осигурителя СД „А. – Д. и сие”, ЕИК ***. Изложено е, че по този начин неправилно е формиран крайният извод на органа за липса на материалноправните предпоставки от разпоредбата на чл. 68а КСО относно възникване на правото за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващата. Счита се, че според разпоредбата на чл. 347 от Кодекса на труда КТ) трудовата книжка е официален документ за вписване на обстоятелства свързани с трудовата дейност на работник или служител, и доколкото в процесният случай не е оспорен по реда на ГПК или по исков ред, следва да се приеме, че извършените записвания са единствено меродавни за административния орган при определяне продължителността и категорията трудов стаж на лицето. Излага съображения, че пенсионното производство е специфичино административно производство, което се развива според разпоредбите на КСО и Наредба за пенсиите и осигрителния стаж, съответно административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в рамките на предоставените му от закона правомощия се произнася с разпореждане за отпускане или отказ да отпусне исканата пенсия. Счита се, че пенсионният орган когато действа в обвързана компетентност няма правомощие в административното производство да изследва и да се съобразява с други писмени доказателства, създадени в значително по-късен момент от длъжностни лица, които не са работили при осигурителя през процесния период, а релевантни са записванията в представения официален документ. Сочи, че представените от лицето документи за осигурителнен стаж и осигурителен доход са официални свидетелстващи документи, приети са били без забележи от длъжнотстните лица в ТП на НОИ - Варна и удостоверяват визираните в тях юридически факти. Потвърждавайки изцяло разпореждането, с което е постановен процесния отказ, решаващият орган – директор на ТП на НОИ – Варна е постановил едно неправилно решение, чиято отмяна се претендира понастоящем в образуваното пред съда производство, ведно с последващата от това отмяна и на разпореждането, като незаконосъобразно. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, Директорът на ТП на НОИ - Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И.Г., счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Изразява становище, че фактът на установяване на спорния трудов осигурителен стаж не е бил наличен към момента на постановяване на оспореното решение, а в един по-късен момент. Претендира в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, настоящият състав на Административният съд - Варна, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със свое заявление вх. № 2113-03-952 и 2116-03-1144 от 26.04.2021 г. К.Д.Х. (л. 1 – 2 от адм. пр.) е отправила искане до директора на ТП на НОИ - Варна за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68а КСО и добавка от починал съпруг, като изрично е посочила, че при отпускане на пенсията желае нейният размер да бъде изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 КСО, като се вземе предвид осигурителният й доход за времето от 01.01.1985 г. до 31.12.1987 г., както и този за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. Към заявлението си оспорващата е приложила документи за осигурителен стаж и доход, удостоверение за раждане, както и трудови и осигурителна книжки, удостоверение Образец УП-2, УП-15, издадено от Осигурителния архив към ТП на НОИ - Варна.

В провелото се пред пенсионният орган административно производство е извършен анализ на данните, съдържащи се в представените документи за осигурителен стаж и възраст, както и на информацията от поддържания Регистър на осигурените лица. Установено е, че съгласно данните от представените трудови книжки, г-жа Х. е била назначена на длъжност „чертожник“ в „А. – Д. и СИЕ” СД за периода от 07.10.1996 г. до 01.07.2000 г. като рекапитулацията в трудовата книжка не е оформена по надлежния ред. Във връзка с констатациите на длъжностните лица и на основание чл. 5, ал. 7 КСО с писмо от 26.07.2021 г. (л. 20 от адм. пр.) до „А.-Д. и СИЕ“ СД изискано изготвянето на Удостоверение за осигурителен стаж образец УП-3, като посочи периодите на неплатен отпуск с и без зачитане на трудов стаж за процесния период и Удостоверение за осигурителен доход образец УП-2 за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г., тъй като в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) има липсващи или непълни месеци. С документ с вх. № 2113-03-952/23.08.2021 г. от страна на Х. е представена Декларация от Д.О.Д., с която последният декларира, че Х. е работила в неговата фирма – цех за гоблени, която е преустановила дейност преди повече от 10 г. В декларацията също така е посочено, че преди 6 г. г-н Д. е напуснал България, като е оставил цялата документация в имот на бившата си съдружничка – Анка Бончева Анчева, но в следствие на пожар е изгоряла цялата налична документация (л. 21 – 23 от адм. пр.).

С писмо от 23.08.2021 г. на Ръководител „ПО” към ТД НОИ – Варна (л. 24 адм. пр.), във връзка с подаденото от Х. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е изискано от Началник сектор „КРД” ТП на НОИ - Варна, да извърши проверка на „А.-Д. и СИЕ” СД, относно коректността на осигурителния стаж на лицето за периода 07.10.1996 г. до 01.07.2000 г., тъй като рекапитулацията в трудовата книжка не е оформена по надлежния ред. Изготвен е Констативен протокол № КВ-5-03-01013061/07.10.2021 г. от старши инспектор по осигуряването (л. 25 адм. пр.), в които е отбелязано, че в хода на проверката е направена справка в информационната система на НОИ и ТР и е проведен разговор с г-н Д.. Посочено е, че за К.Х. има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от А. Д. и Сие” СД от 01.01.1997 г. до 30.09.1997 г., от м. 01.2000 г. до 30.06.2000 г. В заключение инспекторът по осигуряването е посочил в констативния протокол, че проверка не е била извършена.

В резултат на извършените проверки длъжностното лице по пенсионно осигуряване е възприело, че не следва да бъде зачетен осигурителен стаж за периода от 07.10.1996 г. до 31.12.1996 г., 01.10.1997 г. до 31.12.1997 г., м. 06.1998 г., м.10.1999 г. от фирма „А. – Д. и сие” СД, както и, че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68а КСО, тъй като няма изискуемия осигурителен стаж за 2022 г. – 36 г. 02 м., а има 35 г. 02 м. 15 дни. Прието е, че Х. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68а, ал. 1 и 2 КСО, тъй като няма навършена възраст за жените за 2021 г. – 61 г. 08 м. и положен осигурителен стаж – 36 г.

Във връзка с горните констатации с Разпореждане № ********** по прот. 232/03.12.2021 г. от Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Варна, на основание чл. 98, ал. 1 КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на К.Д.Х. и добавка по чл.84 КСО от наследодател Х.Д.Х.

В законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО срещу постановеното разпореждане е постъпила жалба от К.Д.Х. с вх. №1012-03-221/01.04.2022 г., като са оспорени правните и фактически съображения на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и е отправено искане за отмяна на разпореждането.

За да потвърди оспореното разпореждане, директорът на ТП на НОИ - Варна е възприел изцяло мотивите изложени в оспорения административен акт, като е посочил нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на правото на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-2 и чл. 68а КСО. Посочено е, че лицето няма изискуемия по чл.68а КСО осигурителен стаж за 2022 г. – 36 г. и 2 месеца, а има 35 г. 2 месеца и 15 дни, лицето няма изискуемия за жените за 2021 г. по чл. 68, ал.1-2 КСО навършена възраст 61 г. и 8 месеца и положен осигурителен стаж 36 години. Посочено е, че няма отпусната лична пенсия към която да се отпусне добавка по условията на чл. 84 КСО. Изложено е, че представената трудова книжка 39 е компрометирана по отношение на осигурителния стаж на лицето в „А.” СД „А. – Д. и сие” СД, за периода от 07.10.1996 г. до 01.07.2000 г., а рекапитулацията на същия не е оформена по надлежния ред, като подадените в РОЛ от „А. – Д. и сие” СД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за посочения период са непълни. Посочено е и, че след извършена справка в Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ е установено, че между „А.” ЕООД и „А.” СД/”А. – Д. и сие” СД няма правоприемство, независимо, че и на двете дружества представляващ с Д.О.Д.. Допълнително е изложено, че Д.О.Д., като представляващ осигурителя „А. – Джезарилиян и СИЕ” СД е декларирал, че преди повече от десет години дружеството е преустановило дейност, а той от шест години трайно е напуснал България и трудово-правната документация на дружеството е изгоряла при пожар. Осигурителят „А. – Д. и сие” СД е подавал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в РОЛ за оспорващата, макар и непълни. Направен е извод, че правилно пенсионният орган е зачел продължителността на положения осигурителен стаж на К.Х., въз основа на данните, подадени от осигурителя „А. – Д. и сие” СД в РОЛ.

Оспореното Решение № 2153-03-63/03.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Варна е връчено лично на Х. на 04.05.2021 г., видно от саморъчното изписване върху оспорения акт.

Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Решение № 2153-03-63/03.05.2022 г.

По делото е постъпила нарочна молба чрез пълномощника на оспорващата (л. 25), с която на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК е отправено искане за спиране на производството по адм. д. №1201/2022 г. по описа на АдмС – Варна, към която молба е приложена искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). Към депозирана молба чрез пълномощника на оспорващата (л. 59) е представено съдебно удостоверение изх. № 16775/13.07.2022 г. издадено по гр. д. №8288/2022 г. по описа на Районен съд Варна, с което се удостоверява, че пред ВРС има образувано и висящо гражданско дело, с искане да се приемане за установено по отношение на ТП на НОИ - Варна и по отношение на СД „А. – Д. и сие”, че К.Х. е извършвала трудова дейност на длъжност „чертожник” по трудов договор на пълен работен ден и е придобила трудов стаж от трета категория при пенсиониране за периода от 07.10.1996 г. до 01.07.2000 г.

С Определение № 2307/03.08.2022 г., постановено в закрито съдебно заседание по адм. д. № 1201/2022 г. по описа на АдмС – Варна, съдебното производство по делото е спряно до решаване на гр. д. № 8288 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна.

С молба за възобновяване на спряното производство по адм. д. №1201/2022 г. е представено Решение № 4029 от 17.12.2022 г., постановено по гр. д. № 8288 по описа за 2022 г. на Районен съд Варна, влязло в сила на 24.01.2023 г. (л. 69-74). Въз основа на предоставените доказателства с Определение № 433 от 14.02.2023 г. производството по адм. д. №1201/2022 г. е възобновено.

Съгласно приложеното по делото Решение № 4029/17.12.2022 г., постановено по гр. д. № 8288 по описа за 2022 г. на Районен съд Варна се признава за установено по отношение ТП на НОИ - Варна, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, че К.Д.Х. има положен трудов стаж в „А. – Д. и СИЕ” СД за периода от 07.10.1996 до 01.07.2000 г. на длъжност „чертожник“ при трета категория труд.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законовоустановения срок по чл. 118, ал. 1 КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореното Решение № 2153-03-63/03.05.2022 г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” КСО административен орган - директор на ТП на НОИ - Варна, в предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.

Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото, както административният орган в лицето на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, така и решаващият орган в развилото се контролно-отменително производство по реда на чл. 117, ал. 3 КСО са изпълнили задължението си по чл. 35 и чл. 36 КСО, а именно: да съберат и обсъдят всички относими за спора обстоятелства, както и да изяснят всички факти от значение за случая в светлината на принципно прокламираното служебно начало и в рамките на законово предоставените им правомощия. От една страна с оглед установените в хода на административното производство нередовности и съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 НПОС е предоставена възможност на оспорващата да представи необходимите документи по отношение надлежното удостоверяване на осигурителния й стаж и доход, а от друга, са инициирани служебни проверки във връзка с обективното установяване на релевантните факти и обстоятелства, необходими за правилното и законосъобразно произнасяне по подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ. В това отношение пенсионният орган е положил необходимите процесуални усилия, видно и от събраните писмени доказателства.

На практика спора по делото е правен – за приложението на съответните материалноправни норми, респективно за правните изводи въз основа на събраните доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 – 2 КСО във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НПОС за 2021 г. жените придобиват право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 61 години и 8 месеца и наличие на 36 години осигурителен стаж и за 2022 г. жените придобиват право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 61 години и 10 месеца и наличие на 36 години осигурителен стаж. Възрастта и необходимият осигурителен стаж за придобиване на ЛПОСВ за 2021 г. за жените са определени съответно на 61 години и 8 месеца и 36 години, съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 6 от НПОС. Разпоредбата на чл. 68а, ал. 1 КСО предоставя възможност на лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 КСО, да могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Съгласно чл. 70, ал. 14 КСО размерът на пенсията по чл. 68а се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО.

Съгласно разпоредбата на НПОС пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, към което се прилагат всички необходими оригинални документи, освен документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя съгласно чл. 9,, ал. 2 от наредбата. Правилото на чл. 1, ал. 5 НПОС гласи, че при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електонното управление (ЗЕУ) в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който РБългария е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (данните, съдържащи се в Регистъра на осигурените лица). Редът за установяване на осигурителен стаж е разписан в чл. 40 НПОС, като съгласно ал. 1 той се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец (удостоверение – образец УП-3), като посочените документи се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато последните липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.

Между страните не се спори, че към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия 26.04.2021 г. оспорващата е имала навършена възраст 60 години, 10 месеца и 29 ден. За придобиване право и отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 68а, ал. 1 КСО следва да бъде доказано и наличието на втората кумулативна предпоставка — наличие на осигурителен стаж в размер на 36 години, който се явява и спорният въпрос в настоящото производство.

Съдът приема, че към момента на постановяване на разпореждане съобразно наличните по делото доказателства, събрани в хода на провелото се пред пенсионния орган административно производство за оспорващата правилно е зачетен осигурителен стаж в размер на 35 години 2 месеца и 15 дни към 26.04.2021 г. от гл. т. спазването на административнопроизводствените правила, като са събрани всички допустими от процесуалния закон, относими към предмета на административната преписка и необходими за установяване на релевантните факти доказателства.

Правилно Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, а и директорът на ТП на НОИ – Варна са отказали да зачетат претендирания за положен осигурителен стаж за периодите от 07.10.1996 г. до 31.12.1996 г., 01.10.1997 г. до 31.12.1997 г., м.06.1998 г., м.10, м. 12.1999 г. при осигурителя „А. – Д. и СИЕ“ СД, като изложените в тази насока правни съображения се споделят изцяло от съда с оглед липсата на нормативно определените предпоставки за формалното признаване на тези периоди по смисъла на чл. 40 НПОС.

В случая обаче следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания. В тази връзка следва да се отчете действието на влязлото в сила решение № 4029 от 17.12.2022 г., постановено по гр. д. № 8288 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, с което на практика се установява наличието на трудов стаж (осигурителен за целите на КСО) за спорните по делото периоди, посочени многократно по-горе. Безспорно установените с това решение факти са от съществено значение за настоящото съдебно производство, доколкото те пряко се отнасят към основния административноправен спор, а от там и към отказаното право на пенсия за оспорващата. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но с оглед разпоредбата на ал. 2 от сочената норма, правно значение имат и новонастъпилите факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта фактическо и правно положение и на които е придадено обратно действие. Тоест, последващите факти се вземат предвид от съда при преценката за законосъобразност на акта само ако водят до промяна на съществуващото към онзи момент фактическо и правно положение. Настоящият случай се явява именно такъв, тъй като с постановеното по реда на ЗУТОССР съдебно решение за пръв път се установява факта, че в действителност Х. е полагала труд за периода от 07.10.1996 г. до 01.07.2000 г. и този период следва да се зачете за осигурителен стаж, независимо, че в провелото се по-рано административно производство тези факти не са доказани, т. е. те не са съществували нито към момента на подаване на заявление за отпускане на ЛПОСВ, нито към момента на постановяване на административните актове, с които заявеното право на оспорващата е отречено. В тази връзка следва да се добави, че съществуването на право на пенсия не може да бъде отречено само защото заявителят и пенсионният орган са възприели по различни начини, респективно са направили различни изводи на данните по някой от представените документи. Установяването на правнозначими факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК е допустимо да продължи и пред компетентния административен съд в производството по чл. 118, ал. 1 КСО, тъй като в случая целта е да бъде установено безспорно действителното наличие или действителната липса на заявеното право на пенсия на лицето към датата на подаденото от него заявление по реда на чл. 1, ал. 1 НПОС.

С оглед горното се налага изводът, че за оспорващата е наличен осигурителен стаж, който не е зачетен от пенсионния орган при постановяване на Разпореждане № ********** по прот. 232/03.12.2021 г. и който осигурителен стаж е пряко относим към правото й на пенсия по чл. 68а КСО. Още повече, че размерът на установения по реда на ЗУТОССР стаж, прибавен към вече зачетения от пенсионния орган покрива изискването на чл. 68а, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 2 КСО. В тази връзка и с оглед изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното решение се явява неправилно и необосновано, а потвърденото с него разпореждане - незаконосъобразно, предвид новонастъпилите след постановяването им факти от значение за спорното право и дължимото от съда приложение на правилото по чл. 142, ал. 2 АПК.

Обжалваното Решение № 2153-03-63/03.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, следва да бъдат отменени, а преписката да се изпрати на ръководител ПО при ТП на НОИ – Варна за произнасяне по заявление вх. № 2113-03-952 и 2116-03-1144 от 26.04.2021 г. на К.Д.Х. при съобразяване с изложените по настоящото съдебно решение мотиви по тълкуване и прилагане на закона и събраните допълнително по делото доказателства.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на пълномощника на оспорващата за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, същото следва да бъде уважено, като в тежест на ТП на НОИ - Варна бъде възложено заплащането на сумата от 500 лв. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендирания размер адвокатско възнаграждение е неоснователно. Същото е в минимални размери, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Варна, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-63/03.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна по заявление с вх. № 2113-03-952 и 2116-03-1144 от 26.04.2021 г. на К.Д.Х..

ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-03-952 и 2116-03-1144 от 26.04.2021 г. на К.Д.Х. за отпускане на пенсия по реда на чл. 68а КСО и добавка по чл. 84 КСО от наследодател Христо Димитров Христов, при съобразяване със съдържащите се в съдебно решение мотиви по тълкуване и прилагане на закона и събраните допълнително по делото доказателства.

ОСЪЖДА Национален осигурителния институт, да заплати на К.Д.Х., ЕГН **********, сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

	Съдия: