Решение по дело №298/2019 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 149
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20194410200298
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _07.11._ 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _седми октомври_ 2019 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н.дело № ­­_298_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

          С наказателно постановление № 445077-F489863/01.07.2019 г.  на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, на ***********, представлявано от О.В.Е. е наложена на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС административна имуществена санкция в размер на 700 лв. затова, че при извършена проверка на 23.05.2019 г.  в обект – магазин „С.С.Т.”, находящ се в гр.Л., обл.П., пл.************, стопанисван и експлоатиран от *********** е установено, че не за всяка извършена продажба, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от инсталираното фискално устройство в обекта. Отразено е, че извършеното нарушение е за първи път и представлява нарушение по чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

          Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят  ***********, който чрез представителя си го обжалва и моли съда да го отмени.

          Ответникът по жалбата – редовно призован – се представлява в съдебно заседание от ст. юрисконсулт М., който изразява становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Излага съображения за законосъобразност на съставения акт и издаденото наказателно постановление.

          Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

          Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Безспорно по делото е, че на 23.05.2019 г. служители на НАП  гр. В. Търново, офис Плевен, извършили проверка в обект магазин стопанисван от ***********, при която е извършена контролна покупка на 1 бр. точило за ножове и ножици на стойност 4.50 лв., платени в брой от П.Б.Б. служител на НАП с 1 бр. банкнота от 10 лв. на А.В.П., който се е представил, че е продавач-консултант в обекта към момента на проверката, че В. е приел банкнотата и върнал ресто, но не издал фискален касов бон от наличния в обекта касов апарат. За констатациите от проверката е съставен протокол за извършена проверка /приложен към делото/. Видно от същия протокол е, че и в него са отразени посочените по-горе констатации.

          За констатираното нарушение е бил съставен АУАН, в който представителя на търговеца е вписал, че  не е присъствал в обекта в момента на покупката и че с лицето А.В.П. няма трудово правоотношение, а е оставен да пази обекта. Това твърдение на представителя на търговеца се опровергава от приложената по делото  декларация написана и подписана саморъчно от А.В.П., който е посочил  че работи в обекта на длъжност „продавач”, че получава месечно трудово възнаграждение, посочил е размера на възнаграждението си, както и работното време на обекта, след което се е подписал. П. е разпитан и като свидетел в съдебно заседание, като при разпита си заявява, че в момента работи във *********** на длъжност продавач от около два месеча, че към момента на проверката не е работил във фирмата, че си ремонтирал машинка и бил в сервизното помещение, когато чул шум в магазина и излязъл да види какво става. Видял лицата в магазина и те поискали да си купят точило за ножове, което той им дал, те му дали банкнота от 10 лв. и той върнал ресто от личните си пари. Установява се, че проверяващите след това му се представили като такива, пуснали касовия апарат, проверили парите в касата и го накарали да подпише протокол. На свидетелят е предявена приложената към административно наказателната преписка декларация /посочена по-горе/ и същия заявява, че действително той я е попълвал и я е подписал, но твърди, че я е попълнил по нареждане на представителя на НАП, който му казал, че такава е процедурата и тази декларация задължително трябва да се попълни. Свидетелят твърди, че е казал на проверяващия, че не работи във фирмата, но това негово твърдение се опровергава от саморъчно попълнената и подписана декларация. Нещо повече, св. П. заявява, че към момента работи по трудово правоотношение с търговеца, поради което същия като йерархически зависим от работодателя в тези трудово правни отношения е нормално да желае да му услужи.       Фактическата обстановка посочена в акта и НП се установява от приетите по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение, протокол за извършена проверка, декларация написана и подписана  от св. П., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Свидетелските показания на служителите от НАП и св. П. почти в цялост се припокриват, с изключение на факта, дали към момента на проверката действително П. е работил при търговеца или не. Дори и да се приеме, че св. П. е бил само за момент в търговския обект, то той не отрича факта, че от името на търговеца е извършил продажбата, приел е парите за продадената стока, но не е издал съответната касова бележка.

          При това положение следва да се приеме за установено, че е извършено нарушението така, както е описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление,  че нарушението следва да се квалифицира като такова по чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Съгласно тази разпоредба за търговците е въведено задължение да издават фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата за всяко плащане в брой, каквото е било извършено в настоящия случай.

          Предвид изложеното, съдът приема, че правилно административно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 185 ал.1 във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС и е наложил административно наказание по този текст от закона.

          При определяне, обаче на санкцията, съдът приема, че  същата е завишена. Видно от отразеното в самото НП е, че нарушението е за първи път. Съдът приема, че не са налице обстоятелства, които да отегчават отговорността на търговеца, поради което следва наложената санкция да бъде намалена от 700 лв. до установения в ал.1 на чл. 185 от ЗДДС минимален размер от 500 лв., който размер според съда се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

          По отношение на твърдението в жалбата, че се касае за маловажен случай, съдът приема, че същото е неоснователно. В настоящия случай се касае за формално нарушение, при което не са налице условията за маловажност.

          На основание изложеното, съдът

                                                  Р Е Ш И:

          ИЗМЕНЯ на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН Наказателно постановление № 445077-F489863/01.07.2019 г.  на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на ************ със седалище и адрес на управление  гр.Л. ул.************, ЕИК ***********, представлявано от О.В.Е. с ЕГН ********** е наложена на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС административна имуществена санкция в размер на 700 лв. за това, че при извършена проверка на 23.05.2019 г. в търговски обект – магазин, находящ се в гр.Л., площад ***********, стопанисван и експлоатиран от ***********е установено, че на звсяка извършена продажба, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от инсталираното фискално устройство в обекта – установено при извършена контролна покупка – заплатена в брой, нарушение по чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 700 лв. на ПЕТСТОТИН ЛЕВА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Плевен в 14-дневен срок от връчване на копие от същото на страните.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: