№ 3810
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100502098 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 18670/14.11.2023 г., постановено по гр.д. №26934/2023 г.
на СРС, ГО, 177 състав, е признато за установено, че П. И. Б., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ,
сумата от 2839,39 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., доставена в
имот с адрес - гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва за забава от
16.03.2023 г. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за горницата
над уважения размер до пълно предявения на стойност 2913,37 лева. Със
същото решение е признато за установено, че П. И. Б., ЕГН **********,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание
чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 272,61 лева - законна лихва за забава
върху дължимата сума за потребената топлинна енергия в процесния имот,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 02.03.2023 г., като искът е отхвърлен
за горницата над уважения размер до пълно предявения на стойност 331,49
лева, както и за периода от 15.08.2020 г. до 14.09.2020 г. С решението е
признато за установено, че П. И. Б., ЕГН **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сума в размер на 46,85 лева,
1
представляваща дължимата цена на услугата за дялово разпределение,
предоставена в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за забава от 16.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
като е отхвърлен искът за периода 01.05.2022 г. – 31.05.2022 г. С решението е
отхвърлен предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, против П. И. Б., ЕГН **********, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 7,08 лева – законна лихва за забава върху главницата
за извършената услуга за дялово разпределение.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове, е постъпила въззивна жалба от
ответника П. И. Б.. В жалбата се излагат доводи за необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната част, както и че същото е
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне в цялост на предявените
искове, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част
и присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Бруната” ООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
2
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против П. И. Б., с която по реда на чл. 422 ГПК ищецът е
предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на дружеството
сумите, както следва: 2913,37 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.,
доставена в имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва за
забава от 16.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 331,49 лева
мораторна лихва за забава върху стойността на главницата, начислена за
периода 15.08.2020 г. – 02.03.2023 г., 46,85 лева – цена на услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2022 г., ведно със законната
лихва за забава от 16.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение на
стойност 7,08 лева, начислено за периода 16.07.2020 г. – 02.03.2022 г.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия. От представения по делото нотариален акт от
11.10.1989 г. по н.д. 5121/89 г. на нотариус при Софийска нотариална служба
при Втори районен съд се установява, че П. И. Б. е придобил по силата на
сключен договор за покупко – продажба с И.П. Б. и М.З.Б., правото на
собственост върху апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. „Девети
септември“, в жилищна сграда „Леон Таджер“, бл. ****. От представеното
удостоверение от „Географско информационна система – София“ ЕООД с
изх. № 68-00-1430(3)/24.10.2014 е видно, че старият адрес - ул. „Леон Таджер“
бл. ** се отнася за жилищна сграда с четири входа и е с настоящ адрес – ж.к.
„Лагера“, блок **, вх. А, Б, В, Г, се установява, че на 22.07.1996 г. Ето защо и
въззивният съд приема за доказано обстоятелството, че въззивникът е
придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот - ап. 30,
находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. ****. Предвид липсата на
доказателства за промяна в правото на собственост на процесния апартамент
в последващ момент, съдът намира, че и през исковия период ответникът е
бил собственик на имота. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва
на вещно или облигационно право на ползване. Ето защо и в качеството си на
собственик на процесния недвижим имот ответникът е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 108908.
Изготвената СТЕ установява, че процесният имот е топлоснабден, през
3
процесния период 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставяна топлинна енергия
и същата е на стойност е 2925,95 лева, а съгласно изготвената СЧЕ
стойността на незаплатената топлинна енергия е в размер от 2839,39 лева.
С отговора на исковата молба ответникът своевременно са релевирала
възражение за погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по
давност. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /16.03.2023
г./, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.01.2020 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. м.05.2020
г. /първият месец от исковия период/ не е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 15.07.2020 г., като тригодишната
4
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.09.2023 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече),
т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 16.03.2023 г. По
изложените съображения и възражението за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно, а предявеният иск се явява основателен за сумата от
2839,39 лева.
Съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо и
доколкото по делото се установява, че процесния имот е извършвана услуга
дялово разпределение, то ищецът има право да получи сумата от ответника в
размер от 46,85 лв.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18670/14.11.2023 г., постановено по гр.д.
№26934/2023 г. на СРС, ГО, 177 състав, в частта, в която е признато за
установено, че П. И. Б., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
5
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.86,ал.1 ЗЗД , сумата от 2839,39 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., доставена в имот с адрес - гр.
София, ж.к. ****, ведно със законната лихва за забава от 16.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 272,61 лева - законна лихва за забава
върху дължимата сума за потребената топлинна енергия в процесния имот,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 02.03.2023 г., сума в размер на 46,85
лева, представляваща дължимата цена на услугата за дялово разпределение,
предоставена в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за забава от 16.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство в размер
от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„Бруната” ООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6