Решение по дело №1138/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 42
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20221510201138
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Дупница, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510201138 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. Р. А., с ЕГН **********, от гр.Д........... ул. ........... № .........
област К.............., против Наказателно постановление 21-0348-000271, издадено на
10.05.2021 г. от Началника на РУ към ОДМВР гр. К.............., РУ Дупница, с което на
жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 800.00 (осемстотин) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца. В така депозираната жалба се навеждат подробни
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане
за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не
се представлява. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез юрк. Лазов, в писмено становище е
взел становище по допустимостта и основателността на жалбата. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Настоящият съдебен състав счита жалбата за допустима, същата е подадена в срок от
лице активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на наказателното
постановление.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
1
Съдържанието на приложения по делото акт за установяване на административно
нарушение сочи, че на 30.03.2021 г. , в 17:11 ч., в гр. Дупница, на главен път Е-79, км. 326+
400, в посока Кулата, жалбоподателят управлявал л.а. „Ф............“ с ДК № ............. със
скорост от 113 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. Скоростта е
установена с техническо средство АТСС СПУСК АRH CAMS1 № 1173с6 и приспаднат
толеранс от 3% в полза на водача, заснет видеоклип № 0170399. Като нарушена в АУАН е
посочена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. АУАН, ведно със снимковия материал е
предявен на 01.04.2021 г. лично на жалбоподателя срещу подпис, като същият е попълнил
на същата дата- 01.04.2021 г. декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение
не са депозирани в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН
на лицето, сочено като нарушител.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на 07.04.2021 г. е
издадено обжалваното Наказателно постановление 21-5310-000409/ 07.04.2021г.,издадено от
Началник група към ОД МВР - гр. К.............., група КПДГПА К.............., в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел описаната в
акта фактическа и правна обстановка.
На жалбоподателя Х. Р. А., за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 800 (осемсотин) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 (три) месеца.
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган съгласно
чл.47 от ЗАНН. Началник група към ОД МВР - гр. К.............., група КПДГПА К.............. е
упълномощен съгласно МЗ-№ 8121з-515/14.05.2018г., приложена по преписката.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.02.2022 г., с оглед
на което съдът счита, че жалбата е депозирана в срок и поради това е процесуално
допустима.
На 03.02.2022 г. от страна на въззивника е депозирана жалба чрез Началник група
към ОД МВР - гр. К.............., група КПДГПА К.............. до РС-гр. Дупница заведена с вх.№
УРИ 348000-1155/0.02.2022г. в ОДМВР К.............., РУ Дупница.
При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията
визирани в разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН. В АУАН и издаденото въз основа на него
НП е вписана дата, час и мястото където е извършено нарушението, направено е описание
на конкретното нарушение, посочена е законовата разпоредба която е била нарушена
виновно. Нарушението е установено от длъжностни лица при РУ -гр. Дупница, които са
засичали с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение-
АТСС СПУСК АRH CAMS1 № 1173с6 скоростта на автомобилите движещи се на
30.03.2021 г., около 17.11 ч. в гр. Дупница, на главен път Е-79, км. 326+ 400, в посока
Кулата,, доказващо се и със заснет видеоклип № 0170399.
2
Актът е съставен въз основа на изготвен снимков материал и образувана по него
преписка, като след установяване на собственика на автомобила, е попълнена декларация по
чл. 188 от ЗДвП, респ. и получена на 01.04.2021 г. като АУАН е съставен, предявен и връче
и подписан още същия ден от нарушителя.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото доказателства приложената по делото административнонаказателна преписка и
показанията на И. П. и свидетеля по акта В. И., които съдът приема като обективни и
логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с приетите по делото писмени
доказателства.
По делото са приложени следните писмени доказателства: Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и Протокол за проверка № 58-С-ИСИС/28.09.2020 г. относно
извършена проверка на мобилна система за видеоконтрол и справка за нарушител.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът приема, че АУАН е съставен съгласно изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Въз основа на тези констатации
административнонаказващият орган е издал и атакуваното НП, което както посочи по-горе
съдът съдържа изискуемите се в чл.57 от ЗАНН реквизити. Съставеният от длъжностно лице
по КАТ при РУ Дупница АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, а както съдът посочи по-горе прие за доказано описаното в него нарушение на
правилата по ЗДвП.
Съдът следва да отбележи, че общия ред за съставяне на АУАН и издаване на НП
създава много по-големи процесуални възможности и гаранции за защита на правата на
нарушителя, вместо ускорената процедура по издаване на електронен фиш, поради което
съдът приема, че правилно наказващия орган е издал процесното НП, като приема, че при
тази процедура не са били нарушени процесуалните права на нарушителя.
По отношение на констатираното в НП нарушение на ЗДвП:
Съдът приема за безспорно, че на 30.03.2021 г. , в 17:11 ч., в гр. Дупница, на главен
път Е-79, км. 326+ 400, в посока Кулата, жалбоподателят управлявал л.а. „Ф............“ с ДК
№ ............. със скорост от 113 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено
място. Скоростта е установена с техническо средство АТСС СПУСК АRH CAMS1 № 1173с6
и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, заснет видеоклип № 0170399.
Деянието е извършено умишлено и като такова е обявено от закона за наказуемо с
административно наказание, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП (в санкционната му част). На водач на МПС който превиши над 50 км/ч. е
предвидено наказание глоба в размер на 700 лева, като за всеки следващи 5 км/ч.
превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв., както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
От приложените и приети от съда писмени доказателства се установява, че
3
ограничението на скоростта в участъка е било 50км/ч., поради обстоятелството, че
автомобилът е управляван в населено мястото. Ето защо настоящия състав на съда приема,
че правилно наказващия орган е индивидуализирал вида и наложил размера на наказанието.
В случая не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението, както и от това, че нарушението е
извършено в населено място със скорост многократно надвишаваща допустимата,
изключително тежките последици които биха могли да възникнат в следствие на нея и би
създало опасност за останалите участници в движението, както и смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен
случай.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че нарушението е извършено виновно,
нарушителя е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал неговото
извършване, същото е доказано по несъмнен начин, поради което жалбата следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.
С оглед на изложеното, настоящия състав на съда прие, че НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство се изразява в процесуално представителство относно
законосъобразността на наказателното постановление и основателността на депозираната
жалба, намира, че в полза на ОДМВР К.............. следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ максимум, а именно 80.00 (осемдесет) лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-5310-000409/07.04.2021 г.,
издадено от Началник група към ОД МВР - гр. К.............., група КПДГПА К.............., с
което на Х. Р. А., с ЕГН **********, от гр. Д...........ул. С........... № ........., област К..............,
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение
по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
4
800.00 (осемстотин) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Х. Р. А., с ЕГН **********, от гр. Д...........ул. С........... № ........., област
К.............. да заплати на ОДМВР К.............. деловодни разноски в размер на 80.00
(осемдесет) лева., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред К..............ския административен
съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5