№ 546
гр. София, 20.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600281 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 345 от НПК.
Образувано е по жалба на служебния защитник на осъдения И. П. Д., срещу определение №
84 от 08.03.2022г., постановено по ЧНД № 97/2022г. по описа на ОС- Кюстендил, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.
Жалбата има следното основно съдържание:
Налице са всички предвидени в закона предпоставки за уважаване на искането на осъденото
лице, тъй като е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от
свобода, полагал е труд за различни периоди от време. Изтъкнато е, че И.Д. не е конфликтна
личност, че е участвал в полемични ситуации с администрацията на затвора и с други
лишени от свобода лица.
Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение на окръжния съд и за
постановяване на ново, с което молбата на осъдения И.Д. за предсрочно условно
освобождаване да бъде уважена.
Софийският апелативен съд, като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и е в предвидения от закона
срок.
1
От материалите по делото е видно следното:
Към момента осъденият И. П. Д. изтърпява наложеното му с присъда наказание по НОХД
№296/2015г. по описа на ОС Перник в размер на 10години лишаване от свобода влязла в
сила на 30.01.2016г. при първоначално определен строг режим, за престъпление по чл.116,
ал.1,т.6, пр.2 и 3 вр.чл.115 от НК. Осъденият е постъпил в затвора- София на 26.02.2016г.
Към момента на постановяване на атакуваното определение на КСО - 08.03.2022г., с което е
отказано условно предсрочно освобождаване от неизтърпеният остатък от наказанието
възлиза на 2 години и 10 месеца и 19 дни.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е било
задържано с мярка за неотклонение „задържане под стража.
От изложеното е видно , че е налице първата изискуема предпоставка по чл.70, ал.1 НК за
предсрочно условно освобождаване на осъдения Д., тъй като е изтърпял фактически повече
от половината от приведеното за ефективно изпълнение наказание лишаване от свобода, а
именно 6 години, 07 месеца и 21 дни, като първоначално определеният му строг режим не е
променян.
За да откаже да уважи молбата ОС- Кюстендил е мотивирал своето решение, че И.Д. следва
да е демонстрирал и поведение, значително надхвърлящо обичайно дължимото примерно
поведение в местата за лишаване от свобода и сочещо за неговото трайно и необратимо
поправяне и превъзпитание, за наличие на категорична мотивация за промяна, както и за
готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява риск за членовете му, за
самия себе си и за близкото му обкръжение (особено в контекста на извършеното
престъпление, за което търпи настоящото наказание), като отсъствието на достатъчно
доказателства в подкрепа на тази втора кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 НК,
правилно е мотивирало окръжният съд да откаже да уважи молбата на л.св. И.Д..
Настоящият състав на САС се солидаризира напълно с виждането на първостепенния съд, че
от цялостното поведение на г-н И.Д. в условията на пенитенциарните заведения, както и от
данните, съдържащи се в приложените по делото материали, сред които- експертния доклад
на ИСДВР и становището на пенитенциарната администрация, изготвени по повод
подадената молба за УПО, така и съдържащите се в първоначалния и текущите експертни
доклади на ИСДВР, приложените планове (препланиране) на присъдата, заключение от
психологическо изследване на осъдения (от 15.03.2016г.), извършената експертната оценка
на актуалното психично и емоционално състояние на И.Д. (от 09.08.2019г.), представената
епикриза от психиатричното отделение при СБАЛЛС- гр.Ловеч (от месец ноември 2020г.),
са еднопосочни относно обстоятелството, че не е налице трайна и съществена положителна
2
промяна в поведението и нагласите на осъдения И.Д.. От цялостното изследване на неговия
пенитенциарен престой (който е за един относително немалък период, предвид момента на
постъпването му в местата за лишаване от свобода) се извличат данни за периодично
полагане на труд (като от май месец 2019г. осъденият е преустановил трудовата си дейност
в условията на пенитенциарна изолация) и за липсата на награди. Както е видно от заповед
№536 от 05.08.2021г., г-н И.Д. е бил наказван за допуснато нарушение на правилата и
вътрешния ред в затвора (свързано с държането от осъдения на заготовка за производство на
алкохол), което не е изолиран случай в неговото поведение (осъденият има и предходно
дисциплинарно наказание за идентично нарушение, съгласно заповед №478 от 09.07.2020г.,
което обстоятелство не бива да игнорирано, дори да се приеме, че към настоящия момент
това предходно наказание е заличено, тъй като фактът на извършеното идентично
нарушение остава и следва да се преценява наред с всички други данни по делото).
Коментираните данни обективират извод, че в осъдения И.Д. е налице склонност към
нарушаване на правилата относно вътрешния ред в пенитенциарното заведение. Освен това
по делото са налице и данни, сочещи за липса на съществена промяна на стойностите на
риска от сериозни вреди за обществото (остават високи, предвид извършеното
престъпление), както и на риска от рецидив, който остава в средния диапазон (с
първоначална стойност от 53т. и 52т. към настоящия момент), т.е. в тези важни показатели
не се установява да е постигната никаква положителна промяна.
Действително в предходен период рискът от рецидив е бил намален до 49т. предвид
предприета положителна линия на поведение от осъдения Д., която обаче се оказва
нетрайна, тъй като за допуснати дисциплинарни нарушения, както и за участието на
осъденото лице в конфликтни ситуации с други лишени от свобода (като за такъв подобен
случай, дори му е съставен и предупредителен протокол- от 06.03.2019г.) се наблюдава
регрес в поведението му, което рефлектира и върху оценката на риска от рецидив, която
отново е завишена и се приближава към първоначалната й стойност. В посочения смисъл е
необходимо да се отбележи, че за колебливото поведение на осъдения И.Д., както и за
участието му в конфликти с други лишени от свобода лица, показателна е и депозираната от
самия осъден жалба от 02.12.2019г., която освен това обективира и негови волеизявления,
изразяващи негативното му отношение към извършеното от Д. правонарушение и
съдържащи едно безразлично, отрицателно, дори цинично отношение от негова страна към
покойната му партньорка (майката на двете му деца и жената, която е помагала на
подсъдимия в полагането на грижи за болния му баща). Посочените данни подкрепят
извода, че И.Д. не изразява съжаление за стореното деяние (за което изтърпява настоящото
наказание лишаване от свобода), не изпитва критичност към осъщественото от него и не
демонстрира, че осъзнава постъпките си и последствията от тях. Всичко това е показателно
за наличието на дефицит в отношението му към правонарушението, въпреки че такава
дефицитна зона не е самостоятелно обособена в последния план /препланиране/ на
присъдата и в експертните доклади на ИСДВР. Извън това по отношение на И.Д. са
обособени други три дефицитни зони- умения за мислене, емоционални проблеми и
взаимоотношения, които се запазват непроменени, както и следните гранични зони — начин
3
на живот и обкръжение и злоупотреба с алкохол. По отношение на дефицитните зони, както
беше отбелязано и по-горе, все още г-н И.Д. демонстрира едно формално приемане на
вината си за извършеното от него деяние, като му липсва самокритичност към извършената
от него престъпна деятелност. В обобщение следва да се приеме, че липсата на категорични
данни за наличие на трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите и
добрите нрави у И.Д., се обосновава с липсата на награди, с наличието на идентични
нарушения на вътрешния ред в пенитенциарното заведение, за които са му налагани
съответни дисциплинарни наказания, с почти непроменени стойности на оценката на риска
от сериозни вреди за обществото и на риска от рецидив (от 52т.), с липсата на промяна в
дефицитните зони умения за мислене, емоционални проблеми и взаимоотношения, както и с
обстоятелството, че целите на наложеното наказание, визирани в разпоредбата на чл.36 от
НК не са изпълнени в своята цялост. Следва да продължи работата с осъдения по целите и
задачите, заложени в плана (препланиране) на присъдата в условията на пенитенциарното
заведение, предвид констатираното и коментирано по- горе колебливо поведение на И.Д..
Важно е да се отбележи и че първоначално определеният му строг режим не е променян и
към настоящия момент и че спрямо осъденото лице не е реализирана прогресивната система
за плавно преминаване от по- строги към по- облекчени условия на надзор и охрана, т.е.
целите и задачите на прогресивната пенитенциарна система не са изпълнени докрай.
Действително през отделни периоди от изтърпяване на настоящото наказание се наблюдават
и известни позитивни промени при И.Д., свързани най- вече с периодичното полагане на
труд по време на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, но
последното не представлява някакво изключително положително поведение, а е обичайното
такова в местата за лишаване от свобода и освен това е от полза и за самия И.Д., тъй като е
свързано със зачитане на работните дни от изтърпяването на наложеното му наказание, но
същевременно с оглед на гореизложените дефицити и обективираните колебания и регрес в
поведението на осъденото лице, същите не могат да обосноват извод за наличието на трайна
промяна в нагласите, ценностната система и мотивацията за водене на законосъобразен
начин на живот извън местата за лишаване от свобода у осъдения Д..
Посочените данни потвърждават, че е правилно виждането на ОС- Кюстендил, че
корекционната работа с осъдения И.Д. следва да продължи и през неизтърпения остатък от
наложеното му наказание в условията на пенитенциарното заведение. Осъденото лице все
още не демонстрира изискуемите за предсрочно освобождаване трайни позитивни нагласи.
С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност на
пенитенциарното въздействие, жалбата се явява неоснователна, а оспореното определение
на първоинстанционния съд - правилно, законосъобразно и обосновано.
Предвид изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, настоящият състав на САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 84 от 08.03.2022г., постановено по
4
ЧНД № 97 по описа на ОС- Кюстендил за 2022 година, с което е оставена без
уважение молбата на И. П. Д. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5