Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1815 31.12.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,XVI-ти състав, в открито заседание на десети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РУМЕН ЙОСИФОВ Членове: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С.А.
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 2394 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Интек“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.69, вх.1, ет.5, против решение № 260215 от 30.09.2020 г., по АНД № 3190/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 495980-F534054/19.02.2020, издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, ЦУ на НАП, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
В касационната жалба се излагат твърдения за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се порок при посочване на датата на нарушението в АУАН и НП, както и връчване на НП на лице, което не било упълномощено за това. Иска се съдът да отмени оспореното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се направените по делото разноски.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът, редовно уведомен, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното е необходимо условие да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – Бургас било образувано по жалба на „Интек“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.69, вх.1, ет.5, против наказателно постановление № 495980-F534054/19.02.2020, издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на дружеството, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
С оспореният първоинстанционен съдебен акт, съдът потвърдил наказателното постановление. За да постанови това решение, съдът взел предвид, че АУАН бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя и не по-късно от една година от нарушението, а НП било издадено в законовия шестмесечен срок от компетентен орган. Относно датата на нарушението, посочена в АУАН и НП, съдът приел, че се касае за фактическа грешка, тъй като действителната дата – 03.01.2020г. се установявала от протокола за извършената проверка, цитиран и в двата акта, както и от отпечатания дневен финансов отчет. Изрично са изложени мотиви, че това нарушение на процесуалните правила не е съществено доколкото не се нарушава правото на защита на санкционираното лице да узнае какво му се вменява и да организира защитата си. Изрично е отбелязано, чрез съпоставяне датата на съставяне на акта и описаните в акта и в НП дати и обстоятелства, че цитираната дата „03.12.2020г.“ е в бъдещо време, което не е настъпило към момента на проверката и не би могло обективно да се приеме за нарушаване правото на защита на санкционираното дружество. Това е така, защото субектът е наясно с датата, когато е извършена проверката- 03.01.2020г., респективно когато е извършен опис на паричните средства и е отпечатан дневен финансов отчет. Приложено е и обяснение от продавач- консултанта относно констатираната положителна касова разлика в размер на 20 лева, която е установена именно на 03.01.2020г. и обяснението е изготвено на същата дата. С оглед доказателствата по делото, съдът преценил, че нарушението било доказано по категоричен начин, наложената имуществена санкция е в минималния размер и не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното решение е изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия касационен състав.
От приетите по делото доказателства, се установява, че на 03.01.2020 г. служители на НАП, извършили проверка в търговски обект – детски магазин „Бонбожо“, находящ се в град Бургас, ж.к.“Изгрев“, до РУМ „Велека“, стопанисван от дружеството – жалбоподател. Установено е, че в търговският обект има монтирано и въведено в експлоатация, свързано с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство. От устройството бил отпечатан дневен финансов „Х“ отчет, от който се установило, че разчетената касова наличност от ФУ е в размер на нула лв., „служебно въведени“ суми във ФУ са в размер на 30 лв., „служебно изведени“ суми от ФУ са в размер на нула лв. Фактическата касова наличност в търговския обект била в размер на 50 лв. Изготвен е опис на паричните средства в касата, с дата 03.01.2020г. - констатирана положителна разлика на паричните средства в размер на 20 /двадесет/ лева. Проверяващите приели, че дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба/сторно операции да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ суми. Съставен е и протокол за извършена проверка с дата 03.01.2020 г., въз основа на който бил съставен АУАН и издадено процесното НП.
По същество, касационният жалбоподател не оспорва извършеното нарушение и така описаната по размер положителна касова разлика.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ указва, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическо лице, което не е търговец в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 2000 лева.
В конкретният случай е констатирано, че фискалното устройство разполага с опциите „служебно въведени” и “служебно
изведени” суми, поради което наличната парична сума е следвало да бъде въведена
коректно, но отразяване по
указания ред не било извършено. В обстоятелтсвената част на обжалваното НП
не e посочено, че установената наличност е резултат от продажби, а в АУАН
липсват констатации за неотчетени такива, от което може да се направи извод, че
неизпълнението на задължението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ не е довело до неотразяване на
приходи. Предвид това, в НП напълно обосновано е прието, че санкцията следва да
бъде наложена в границите на
чл.185, ал.1 от ЗДДС,
а не съгласно ал.2 от същата разпоредба, като е наложена в минималния възможен размер.
Неоснователно е възражението за опорочаване на
административно-наказателното производство поради грешно посочена дата на
нарушението в АУАН и НП. Това възражение е направено още в жалбата до районния
съд, който мотивирано намерил същото за неоснователно. Датата, на която била
извършена проверката и е констатирано извършеното нарушение се установява по несъмнен
начин от приложените писмени доказателства – протокол за извършена проверка от
03.01.2020 г. и отпечатан дневен финансов „Х“ отчет от същата дата, които са
посочени в АУАН и НП. Обективно е невъзможно проверката да е извършена на
„03.12.2020г.“, както неправилно е посочено в първото изречение от
обстоятелствената част на акта и на НП, с оглед датата на съставяне на акта-
14.01.2020г., съответно датата на издаване на НП – 19.02.2020 г., които
предхождат във времето грешно отразената дата „03.12.2020 г.“. Действително,
тази грешка не опорочава съставения акт и издаденото въз основа на него НП при
положение, че подробно в обстоятелствената част е описана вярната дата-
03.01.2020г., където са цитирани отпечатаният на 03.01.2020г. дневен финансов
отчет, протоколът за извършена проверка с номер и дата на издаване-
03.01.2020г., писмените обяснения на продавач- консултанта от същата дата.
Изрично се сочи в акта за установяване на нарушение и в издаденото НП, че
процесното деяние е констатирано и документирано с протокол за извършена проверка № 0363443 от 03.01.2020г. и
приложенията към него носещи същата дата. При това положение ясно се сочи и
датата на нарушението- 03.01.2020г., в съответствие с указаното в нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Неоснователно е и възражението на касатора, според което НП било връчено на лице без представителна власт. В разписката към наказателното постановление е вписано, че същото се връчва на И.А.Ч.– в качеството на пълномощник. Учредяването на представителната власт се доказва от представеното нотариално заверено пълномощно, в което изрично е вписано, че И.Ч.може да представлява дружеството включително пред НАП и да приема кореспонденция, отправена до дружеството, както и да получава документи, удостоверения и др. от този и други органи, като изрично е посочено, че следва да се тълкува разширително, в полза на упълномощеното лице. Липсват данни това пълномощно да е оттеглено по надлежния ред, а видно от текста му същото е БЕЗСРОЧНО. Освен това, връчването на НП на този представител по никакъв начин не е ограничило правото на дружеството да оспори издаденото срещу него НП и да реализира в пълен обем правото си на защита, поради което и липсват факти, които да опорочат законосъобразното протичане на настоящото административнонаказателно производство.
По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението на БРС следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно.
При този резултат в полза на ответника по касация следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, за което е направено своевременно искане от пълномощника на страната в съдебното заседание.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд Бургас, XVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260215 от 30.09.2020 г., постановено по АНД №
3190 от 2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Интек“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.69, вх.1, ет.5, да заплати на Национална агенция по приходите, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.