№ 10358
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕ-ВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110141723 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 5072/30.04.2024
г., препратена по подсъдност от Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав, с
Определение № 1923/22.05.2024 г., на „С-Й Н“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1000, р-н „Оборище“, бул.
„Княз Ал. Дондуков-Корсаков“ № 57, вх. „Ж“, ет. 2, ап. 5, представлявано от
управителя Николай И. Каменов, срещу „Сф“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 26, ет. 7, представлявано
от управителя – Катерина Леонидова И..
В исковата молба се твърди, че между „С-й Н“ ЕООД, в качеството му на
изпълнител, и „Сф“ ООД, в качеството му на възложител, са сключени два
договора за изработка, подвид за извършване на с-ително-монтажни работи
(СМР), а именно Рамков договор от 29.09.2022 г . за обект в гр. София, бул.
„България“ № 109, за ремонти на помещения 14, 15 и 16 на ет. 1 и помещения
55, 56 и 57 на ет. -1 в сграда „Вертиго тауър“, и Рамков договор от 01.05.2023
г. за ремонт на помещение 1 на ет. 1 в същия обект.
Ищецът твърди, че по силата на този договор е извършил конкретни
СМР в гореописания обект, описани по вид, количество и стойност в
Протокол № 6/01.06.2023 г. и Протокол № 4/13.03.2024 г. Поддържа, че
всички СМР са извършени качествено и в срок, като същите са били приети от
възложителя ответник без забележки.
Въз основа на Протокол № 6/01.06.2023 г. ищецът издал Фактура №
862/02.06.2023 г. на стойност 53 990,48 лв., с падеж 02.06.2023 г.
1
Получаването на фактурата от ответното дружество било удостоверено с
подписа на управителя му.
Ищецът твърди, че са извършени две частични плащания по процесната
фактура, като на 23.06.2023 г. били преведени 25 000 лв., а на 15.08.2023 г.
били преведени 10 000 лв., за което представя платежни нареждания с
основание първо и второ плащане по Фактура № 862/02.06.2023 г. Счита, че
извършените плащания съставляват признание на дълга.
Поддържа, че към датата на подаване на исковата молба не са
извършени последващи плащания, поради което непогасеното задължение
възлиза в размер на 18 990,48 лв.
Ищецът твърди, че е издал и Фактура № 946/22.04.2024 г. за
извършени СМР по Протокол № 4/13.03.2024 г. на стойност 16 532,74 лв. По
тази фактура било получено частично авансово плащане в размер на 1 530,81
лв., което било приспаднато от стойността на фактурата, но към днешна дата
други плащания не били извършени, поради което размерът на дължимата от
ответника сума възлизала в размер на 16 532,74 лв.
Поддържа, че на основание чл. 12, ал. 2 от процесните договори
ответникът дължи и неустойка за забава в размер на 0,25 % от цялата сума на
фактурата за всеки ден просрочие, но не повече от 10 % от стойността на
цялата фактура. Твърди, че доколкото просрочието по Фактура №
862/2.06.2023 г. в размер на 260 дни надвишава размера на фактурата с над 10
%, то ответникът дължи само 10 % от стойността й, възлизащи на 5 399 лв.
Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 35 523,22 лв.,
представляваща главница по договори за СМР, както и сумата от 5 399 лв.,
представляваща неустойка за забавено плащане на дължимите суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника. Последният представя два броя частни технически
експертизи, чиито задачи са да се установят видовете некачествено изпълнени
СМР и тяхната стойност в помещения 14, 15 и 16 на ет. 1 и помещения 55, 56
и 57 на ет. -1, респ. видовете некачествено изпълнени СМР и тяхната стойност
в помещение 1 на ет. 1.
Вещото лице посочва, че сумата за некачествено извършени СМР за
ремонт на помещения 14, 15 и 16 на ет. 1 и помещения 55, 56 и 57 на ет. -1
възлиза на 18 985,42 лв., а сумата за некачествено извършени СМР за ремонт
на помещение 1 на ет. 1 – 36 024,56 лв.
В открито съдебно заседание на 09.04.2025 г. ответникът моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, като предметът
на дейност на ищеца включва с-ителство, проектиране и с-ителни ремонти, а
предметът на дейност на ответника включва управление на фитнес зали и
2
клубове. И двете дружества са регистрирани по ЗДДС.
Не се спори, а и видно от представените по делото Рамков договор от
29.09.2022 г. (Договор № 1) и Допълнително споразумение № 1 към него,
както и Рамков договор от 01.05.2023 г. (Договор № 2), че между страните са
съществували облигационни отношения, които следва да бъдат
квалифицирани като договори за СМР, разновидност на договора за изработка
по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД.
Чл. 1, ал. 1 от Договор № 1 посочва, че възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извърши за своя сметка и на свой риск срещу
възнаграждение с-ително-ремонтни дейности за обект в гр. София, бул.
„България“ № 109, за ремонти на помещения 14, 15 и 16 на ет. 1 и помещения
55, 56 и 57 на ет. -1 в сграда „Вертиго тауър“,
Предмет на Договор № 2 е извършването от ищеца „С-й Н“ ЕООД на с-
ително-ремонтни дейности за обект в гр. София, бул. „България“ № 109, за
ремонти на помещение 1 на ет. 1 в сграда „Вертиго тауър“.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договор № 1 възложителят се задължава да
заплати на изпълнителя възнаграждение в прогнозен размер на 170 000 лв. с
ДДС, като 10 % от общата стойност на Рамковия договор, равна на 17 000 лв.
с ДДС, се заплащат след подписването му и следва да се приспаднат от
стойността на извършените СМР. Според чл. 2, ал. 1, т. 2 окончателното
плащане в размер на 90 % от общата стойност е платимо до 5 работни дни от
датата на подписване на приемо-предавателен протокол и представяне от
изпълнителя на оригинална данъчна фактура.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договор № 2 възложителят се задължава да
заплати на изпълнителя възнаграждение в прогнозен размер на 86 651,95 лв. с
ДДС, като 10 % от общата стойност на Рамковия договор, равна на 8 665,20
лв. с ДДС, се заплащат след подписването му и следва да се приспаднат от
стойността на извършените СМР. Според чл. 2, ал. 1, т. 2 окончателното
плащане в размер на 90 % от общата стойност е платимо до 5 работни дни от
датата на подписване на приемо-предавателен протокол и представяне от
изпълнителя на оригинална данъчна фактура.
Видно от чл. 6 от договорите, възложителят е длъжен да заплаща
дължимите възнаграждения и се задължава да приеме извършените с-ително-
ремонтни работи в случай, че са извършени качествено и съгласно
договореното.
Според чл. 8 от договорите приемането на с-ително-ремонтните
работи се удостоверява с приемо-предавателни протоколи, в които се
описва извършената работа.
Съгласно чл. 9 от процесните договори изпълнителят се задължава да
отстранява за своя сметка скритите недостатъци и повърхностите
дефекти в рамките на гаранционните срокове, посочени в Глава четвърта от
Наредба № 2 от 31.07.2003 г . за въвеждане в експлоатация на с-ежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени с-
ително-монтажни работи, както и дефекти, които се проявят извън
гаранционния срок, но са резултат от действия на изпълнителя, появили се
преди предаването на обекта. Според чл. 10, ако се появят дефекти при
изпълнение на с-ително-ремонтните работи в гаранционния срок,
3
възложителят поканва писмено изпълнителя за съставяне на констативен
протокол, в който страните посочват срокове за отстраняване на дефектите.
При забава на плащането от страна на възложителя, същият дължи
неустойка в размер на 0,25% от общата стойност по фактурата за всеки ден
закъснение, но не повече от 10% от общата стойност на дължимото по
фактурата възнаграждение, съгласно чл. 12, ал. 2 от договорите.
Страните не спорят, че договорените СМР (подробно посочени като вид,
количество, качество, единични цени и обща стойност) в приложения към
договорите са изпълнени в срок, видно от Протокол № 6/01.06.2023 г. и
Протокол № 4/13.04.2024 г., както и че същите са приети от ответното
дружество, доколкото са подписани и подпечатани от управителя му.
Не е спорно, че ищецът „С-й Н“ ЕООД е издал Фактура №
862/02.06.2023 г. за извършени СМР по Протокол № 6/01.06.2023 г. за ремонт
на помещения 14, 15 и 16 на ет. 1 и помещения 55, 56 и 57 на ет. -1, в която
като цена на извършените СМР е посочена сумата от 53 990,48 лв. с ДДС
(данъчна основа 44 992,07 лв. и размер на данъка 8 998,41 лв.). Не се спори
също, че ищецът е издал Фактура № 946/22.04.2024 г. за извършени СМР по
Протокол № 4/13.03.2024 г. за ремонт на помещение № 1 на ет. 1 на стойност
16 532,74 лв., от които данъчна основа 13 777,28 лв. и размер на данъка
2 755,46 лв., като е приспаднато получено от ответника авансово плащане в
размер на 1 530,81 лв.
Не е спорно, че ответникът е извършил частични плащания по
Фактура № 862/02.06.2023 г. в размер на 25 000 лв., преведени на 23.06.2023
г., а на 15.08.2023 г. е превел 10 000 лв., видно от представените по делото
платежни нареждания.
По делото е прието заключението на вещото лице инж. С. И. Х. по
допуснатата и назначена на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-техническа
експертиза, чиято първа задача е да посочи видовете некачествено изпълнени
СМР и тяхната стойност в помещения 14, 15 и 16 на ет. 1, помещения 55, 56 и
57 на ет. -1, както и помещение 1 на ет. 1.
След извършен оглед на помещенията вещото лице установява следните
видове некачествено изпълнение в помещения 14, 15 и 16 на ет. 1, помещения
55, 56 и 57 на ет. -1:
1. Счупена теракотна плоча с размери 40/40 см. Пред съблекалните;
2. Фуги на первазите на две от вратите в женските съблекални и разлепени
тапети в горната им част в продължение на 5 линейни метра;
3. 15 линейни метра компрометирана фуга между противоплъзгащите
каучукови плочи в залите;
4. Видима тухлена зидария, която по проект е следвало да бъде измазана
според проекта, но възложителят е решил да я остави видима. Има 5 бр.
тухли със счупени ъгълчета, като използваните тухли не са били
предназначени за видима зидария.
5. Некачествено нанесена черна боя по повърхността на вертикални ПВЦ
тръби ф50 в задната им част откъм стената или колоната общо 15
линейни метра;
6. 13 линейни метра немонтирани первази на кота -1;
Констатирани са следните видове некачествено изпълнение в
4
помещение 1 на ет. 1:
1. В помещение № 1 на етаж 1 има 2 коридора с обща площ от 10 кв.м. с
размер на плочките 20/20 см, които са залепени некачествено, разминават
се фуги и има неравности за къртене и лепене;
2. Плочи с размери 20/20 см сиво и черно между двата коридора с бели
плочи има места, които са с неравности 3 кв. м.
Вещото лице посочва, че общата стойност на некачествено изпълнените
СМР в помещения 14,15 и 16 на ет. 1 и 55, 56 и 57 на ет. -1 е 482,50 лв., а на
тези в помещение 1 на ет. 1 – 1 040 лв.
В заключението е потвърдено, че представените СМР по процесните
протоколи са изпълнени в пълен обем и са възложени допълнителни СМР,
които са приети в протоколите и подписани от двете страни .
Заключението е прието без възражения от страните и съдът кредитира
същото като пълно, обективно и логически обосновано.Начало на формуляра
Край на формуляра
Съдът не кредитира и не дава вяра на изготвената частна техническа
експертиза, макар същата да е приета като писмено доказателство по делото
и да е изготвена от лице, имащо качеството на експерт. Тя представлява
частно становище, тъй като експертът не е назначен за вещо лице по
предвидения в ГПК процесуален ред, поради което и не я обсъжда при
постановяване на решението си (в този смисъл Решение № 48 от 23.07.2020 г.,
постановено по т. д. № 199/2019 г. по описа на ВКС, I, т. о.).
За изясняване на въпроса относно дължимостта на претендираните от
ищеца суми е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която се установява, че по Фактура № 862/02.06.2023 г. остава дължима от
ответника сума общо в размер на 18 990,48 лв., а по Фактура №
946/22.04.2024 г. непогасената част от дълга възлиза на 16 532,74 лв. Размерът
на договорна неустойка за забавено плащане по фактура № 862/02.06.2023 г.
възлиза в размер на 5 399,05 лв.
Видно от т. 1.3 на заключението, ищецът „С-й Н“ ЕООД е осчетоводило
процесните фактури в счетоводството си, а ответното дружество „Сф“ ООД не
е включило процесните фактури в Дневниците си за покупки и в Справките-
декларации за ДДС, нито е ползвало правото си на приспадане на данъчен
кредит по тях.
По делото е изслушан свидетелят АРА, на длъжност „технически
ръководител“ в „С-й Н“ ЕООД. Свидетелят посочва, че е участвал в
извършването на СМР в процесните помещения, като уточнява, че фитнесът е
изграден изцяло, а за пилатеса е останало да се положи настилка. Сочи, че са
направени ресторант, зала за игри, бани и съблекални. Твърди, че надлежно е
идвал управителят на „Сф“ ООД, който никога не е имал забележки или
претенции под никаква форма.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля като достоверни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
5
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД:
За уважаването на претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл.
266, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване: 1) съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за извършване на СМР,
разновидност на договора за изработка, 2) по който ищецът е изпълнил
възложената работа изцяло, точно и в срок, 3) размер на уговореното
възнаграждение, което е станало изискуемо съобразно уговореното между
страните.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже
погасяване на дълга в уговорения за това срок.
По делото бе установено за безспорно съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните, възникнало на основание два
сключени договора за извършване на СМР, подвидове на договора за
изработка, а именно:
1. Рамков договор от 29.09.2022 г. за обект в гр. София, бул. „България“ №
109, за ремонти на помещения 14, 15 и 16 на ет. 1 и помещения 55, 56 и
57 на ет. -1 в сграда „Вертиго тауър“;
2. Рамков договор от 01.05.2023 г. за ремонт на помещение 1 на ет. 1 в
същия обект.
От съществено значение за настоящия спор е обстоятелството, че
страните по процесната сделка са търговски дружества - търговци по
правноорганизационната си форма по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ. Договорът е
сключен от търговци във връзка с извършваното от тях занятие, поради което
сключеният договор за извършване на СМР е относителна (субективна)
търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. В закона е уредена
презумпция за втория елемент от фактическия състав, а именно, че тази
сделка е свързана с упражняваното от него занятие (чл. 286, ал. 3 ТЗ).
За неуредените в източниците на търговското право положения се
прилага субсидиарно гражданският закон поради препращащата разпоредба
на чл. 288 ТЗ, поради което приложими по отношение на процесния договор
са правилата, уреждащи договора за изработка по чл. 258-269 ЗЗД.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при
учреденото от него материално правоотношение за ищеца - изпълнител са
породени две основни задължения – 1) да извърши дължимите фактически
действия по договора и 2) да предаде работата на възложителя, а за ответника
- възложител – да 1) приеме извършената работа и 2 ) да заплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя (чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
На първо място, по делото са представени приемо-предавателни
протоколи, от които се установява, че изпълнителят по договорите – ищецът
„С-й Н“ ЕООД, е изпълнил в пълен обем възложените СМР по рамковите
договори. На следващо място, протоколите са удостоверени с подписа на
управителя на ответното дружество – Катерина Леонидова И..
6
Съгласно константната практика на ВКС, установяването на
изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени
средства - чрез писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за
конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за
изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др.), съдебно-
техническа експертиза, съдебно-счетоводна експертиза, гласни
доказателствени средства (в този смисъл Решение № 209/20.02.2018 г. на ВКС
по т. д. № 1096/2017 г., I т. о.).
В настоящия случай двустранно подписаните протоколи от 01.06.2023 г.
и 13.03.2024 г., в които са посочени вид СМР, количество, единична цена и
обща стойност на отделните видове СМР в размер на 53 990,48 лв. за ремонт
на помещения 14, 15 и 16 на ет. 1 и помещения 55, 56 и 57 на ет. -1, както и
18 369,71 лв. с ДДС за ремонт на помещение 1 на ет. 1 в същия обект, доказват
по безспорен начин, че договорените СМР са извършени в пълен обем и в
уговорения срок от ищцовото дружество. За този извод свидетелства и т. 2 от
заключението на СТЕ, която посочва, че представените СМР по процесните
протоколи са изпълнени в пълен обем и са възложени допълнителни СМР,
които са приети в протоколите и подписани от двете страни .
На следващо място, следва да бъде изяснено дали така извършените
СМР са изпълнени точно в качествено отношение. Ищецът твърди, че
доколкото извършените СМР са приети без забележки от ответното
дружество, което се удостоверява от положения подпис и печат на управителя
върху приемо-предавателните протоколи, то стойността на същите следва да
бъде заплатена в пълен размер. Фактът, че с-ително-монтажните работи са
били приети от ответника се доказва и от показанията на свидетеля, който
твърди, че управителят на дружеството надлежно е посещавал процесния
обект и не е отправял никакви възражения към работата.
На първо място, доколкото в тежест на ищеца е да докаже точното
изпълнение на възложените с рамковите договори СМР, съдът трябва да
изследва дали тези твърдения бяха доказани при условията на пълно и главно
доказване, за да определи дали ответното дружество дължи заплащане на
възнаграждение.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е налице
некачествено изпълнение по отношение на част от извършените СМР, както за
помещения 14, 15 и 16 на ет. 1 и помещения 55, 56 и 57 на ет. -1, така и за
помещение 1 на ет. 1. Същото се доказва от заключението на СТЕ, което
посочва, че в помещения 14, 15 и 16 на етаж 1, както и в помещения 55, 56 и
57 на етаж -1, е констатирана счупена теракотна плоча с размери 40/40 см,
разположена пред съблекалните. В женските съблекални са установени
неправилно изпълнени фуги на первазите на две от вратите, както и разлепени
тапети в горната им част, в дължина около 5 линейни метра. В залите е
констатирано общо 15 линейни метра компрометирана фуга между
противоплъзгащите каучукови плочи.
Установено е също така, че тухлената зидария, която по проект е
следвало да бъде измазана, е била оставена видима по решение на
възложителя, но използваните тухли не са били предназначени за видима
зидария и пет от тях са със счупени ъгли. По повърхността на вертикални
ПВЦ тръби ф50 в задната им част откъм стената или колоната е установено
7
некачествено нанесена черна боя, с обща дължина около 15 линейни метра. На
кота -1 има 13 линейни метра немонтирани первази.
В помещение № 1 на етаж 1, в двата коридора с обща площ от 10 кв. м.,
плочките с размери 20/20 см са залепени некачествено, с разминаване на
фугите и наличие на неравности, изискващи къртене и повторно лепене.
Освен това, между двата коридора има участъци с черни и сиви плочи, където
на площ от около 3 кв.м. се наблюдават неравности.
Вещото лице посочва, че общата стойност на некачествено изпълнените
СМР в помещения 14,15 и 16 на ет. 1 и 55, 56 и 57 на ет. -1 е 482,50 лв., а на
тези в помещение 1 на ет. 1 – 1 040 лв.
На следващо място, въпреки че е налице некачествено изпълнение по
договора за изработка, настоящият състав трябва да изследва дали са
въведени надлежни възражения от страна на ответника по отношение на
констатираните недостатъци или работата е приета така, както е извършена, за
да определи дали уговореното възнаграждение е дължимо в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на възложителя
да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата
обхваща както фактически действия – разместване на фактическата власт
върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и
правни действия – признание, че то съответства на възложеното с договора,
което всъщност е израз на одобряването му. При приемане от страна на
възложителя на работата в изпълнение на поетите с договор за изработка
задължения на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на
възнаграждение, при положение, че не е възразил, че изработеното не
съответства на договореното. Липсата на подобно възражение при приемането
се приравнява на признание за съответствие – в този смисъл Решение № 235
от 9.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 726/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Боян Балевски.
Съгласно константната практика на ВКС установяването на изпълнената
и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства,
сред които и писмени доказателства като приемо-предавателни протоколи за
конкретно извършени видове работи. В настоящия случай двустранно
подписаните и подпечатани от управителя на ответното дружество Протокол
№ 6/01.06.2023 г. и Протокол № 4/13.04.2024 г. по своята същност
удостоверяват обстоятелството, че ответното дружество приема така
извършените СМР, поради което за него е възникнало задължение да заплати
на изпълнителя уговореното възнаграждение в пълен размер.
Нещо повече, законодателят прави разграничение между хипотезите, в
които са налице явни недостатъци, и хипотезите, в които са налице скрити
недостатъци. При предаване на работата възложителят следва да прегледа
извършената работа и ако констатира явни недостатъци (такива, които са
видими при обикновен преглед), е длъжен да направи възраженията си пред
изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в
договора срок (чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). Ако са налице скрити недостатъци,
които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената
работа или се появят по-късно, поръчващият следва да направи възраженията
си веднага след откриването им освен ако изпълнителят е знаел за
8
недостатъците.
В процесния случай от заключението на СТЕ е видно, че се касае за
явни недостатъци, доколкото същите се изразяват в счупена теракотна плоча,
неправилно изпълнени фуги и разлепени тапети, т.е. отклонения от такова
естество, че биха могли да бъдат установени при обикновен преглед и
полагане на дължимата грижа, а именно грижата на добрия търговец. В
настоящия случай обаче ответникът, не само че не е положил дължимата
грижа да прегледа извършените работи и да уведоми изпълнителя по договора
незабавно, но не е направил никакви възражения в продължение на повече от
година от получаването на фактическата власт върху помещенията.
Следователно, дори да бе установено, че е налице некачествено
изпълнение на процесните работи, то възраженията на ответното
дружество са вече преклудирани, поради което на изпълнителя „С-й Н“
ЕООД му се дължи заплащане на уговореното възнаграждение в пълен
размер.
По същата причина съдът намира и че в настоящото производство не би
могла да се реализира гаранционната отговорност на изпълнителя, уредена в
чл. 9 от процесните договори, доколкото според чл. 10 от последните, ако се
появят дефекти при изпълнение на с-ително-ремонтните работи в
гаранционния срок, възложителят поканва писмено изпълнителя за съставяне
на констативен протокол, в който страните посочват срокове за отстраняване
на дефектите. По делото обаче не са представени доказателства такава покана
да е била отправяна от ответното дружество.
Доколкото вземанията на ищцовото дружество бяха установени по
основание, на следващо място следва да бъде установен техният размер и
настъпването на тяхната изискуемост. Чл. 2, ал. 1, т. 2 от процесните договори
посочват, че окончателното плащане, в размер на 90 % от общата стойност на
извършените СМР, е платимо до 5 работни дни от датата на подписване на
приемо-предавателен протокол и представяне от изпълнителя на оригинална
данъчна фактура. В случая изпълнителят е издал две оригинални данъчни
фактури, а именно:
1. Въз основа на Протокол № 6/01.06.2023 г. ищецът издал Фактура №
862/02.06.2023 г. на стойност 53 990,48 лв. Получаването на фактурата от
ответното дружество е удостоверено с подпис и печат на управителя му.
Следователно, падежът на задължението за изплащане на
възнаграждение от изпълнителя по Фактура № 862/02.06.2023 г. е
настъпил на 09.06.2023 г.
2. Фактура № 946/22.04.2024 г. за извършени СМР по Протокол №
4/13.03.2024 г. на стойност 16 532,74 лв., подписана и подпечатана от
управителя на ответното дружество. Следователно, падежът на
задължението за изплащане на възнаграждение по процесната фактура е
настъпил на 29.04.2024 г.
Видно от т. 1.3 на заключението по ССчЕ, и двете фактури са били
редовно осчетоводени в счетоводните книги на ищцовото дружество.
Установи се за безспорно по делото, че са налице частични плащания по
процесните фактури, а именно:
1. Съгласно платежно нареждане от 23.06.2023 г. „Сф“ ООД е превело
9
сумата от 25 000 лв. на ищцовото дружество с основание Фактура
********** първо плащане;
2. Съгласно платежно нареждане от 23.06.2023 г. „Сф“ ООД е превело
сумата от 10 000 лв. на ищцовото дружество с основание Фактура
********** второ плащане;
Следователно, оставащата дължима сума по Фактура № 862/02.06.2023
г. е в размер на 18 990,48 лв., за което свидетелства и т. 1.3.5. от заключението
на ССчЕ. По Фактура № 946/22.04.2024 г. не са налице извършени частични
плащания, поради което размерът на дълга възлиза на 16 532,74 лв., което
потвърждава и т. 1.3.6. от заключението на ССчЕ.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже: 1) наличието на валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за изработка, 2) изпълнение на своите
задължения по договора, 3) уговорена валидна клауза за неустойка в договора,
както и размера на неустойката за процесния период, 4) вида на
неизпълнението, за който е уговорена неустойката.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договора или положителния факт на изплащането на
вземането за неустойка.
Бе установено за безспорно, че между „С-й Н“ ЕООД и „Сф“ ООД е
налице валидно облигационно правоотношение по силата на Рамков договор
от 29.09.2022 г. (Договор № 1) и Допълнително споразумение № 1 към него,
както и Рамков договор от 01.05.2023 г. (Договор № 2), които следва да бъдат
квалифицирани като договори за СМР, разновидност на договора за изработка
по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. Следва да бъде отбелязано, че в конкретния
случай ищецът е претендирал неустойка за забава на изпълнението на
задълженията единствено по Рамков договор от 29.09.2022 г.
По делото бе установено и че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора в пълен обем, за което свидетелства издаденият
Протокол № 6/01.06.2023 г., подписан от управителите и на двете дружества.
На следващо място, съгласно чл. 12, ал. 2 от Рамков договор от
29.09.2022 г. при забава на плащането от страна на възложителя, същият
дължи неустойка в размер на 0,25% от общата стойност по фактурата за
всеки ден закъснение, но не повече от 10% от общата стойност на
дължимото по фактурата възнаграждение, съгласно чл. 12, ал. 2 от договорите.
Според чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора окончателното плащане в размер на
90 % от общата стойност е платимо до 5 работни дни от датата на
подписване на приемо-предавателен протокол и представяне от
изпълнителя на оригинална данъчна фактура.
В процесния случай ищецът е издал Протокол № 6/01.06.2023 г. за
извършване на уговорените СМР по Рамков договор от 29.09.2022 г., въз
основа на който е издал Фактура № 862/02.06.2023 г. на стойност 53 990,48
лв., с падеж 02.06.2023 г. Съобразно правилото на чл. 72, ал. 1, изр. 3
ЗЗД денят, от който започва да тече срокът не се брои и срокът изтича в края
10
на последния присъствен ден. В конкретния случай срокът от пет работни дни
е изтекъл на 09.06.2023 г. - присъствен ден. Следователно, съгласно
правилото на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава на
следващия ден, а именно 10.06.2023 г.
От датата на изпадане в забава на ответника до датата на предявяване на
иска (30.04.2024 г.) са изминали 326 дни и размерът на дължимата неустойка
надвишава 10 % от общата стойност на дължимото по фактурата
възнаграждение. Поради това, съгласно чл. 12, ал. 2 от договора, ответникът
дължи заплащане на 10 % от дължимото възнаграждение, което се равнява на
5 399,05 лв. според т. 1.5. от заключението на ССчЕ. Доколкото ищецът е
претендирал сумата от 5 399 лв. искът следва да бъде уважен до този размер.
С оглед постановките на ТР 1/2010 г. по т. д. 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и
ТР 1/2020 г. по т. д. 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва служебно да
извърши проверка за нищожност на неустойката поради противоречие с
добрите нрави. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване
на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай и то към
момента на сключване на договора. Клаузата за неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, когато единствената цел, поради която е
уговорена, излиза извън пределите на присъщите за неустойката
обезщетителна, обезпечителна и наказателна функция.
В настоящия случай е уговорена мораторна неустойка, предназначена да
обезщети кредитора за вредите от забавеното изпълнение на задължението за
заплащане на уговореното възнаграждение по договор за изработка. Периодът,
за който се начислява неустойката, обаче зависи изцяло от поведението на
неизправния длъжник – с изпълнение на задължението си, той може във всеки
момент да преустанови натрупването .
Освен това, страните са предвидили максимален размер на неустойката
– не повече от 10% от общата дължима сума по фактурата. Подобна уговорка
не противоречи на принципите на добросъвестност в гражданските и
търговските отношения, тъй като кредиторът не може да претендира
неустойка без ограничение във времето. Дори при продължително
неизпълнение към момента на подаване на исковата молба, начисляването на
неустойка е ограничено до договорения максимум. След достигане на този
предел, независимо от евентуално продължаващото неизпълнение, дължимата
неустойка не може да надвишава 10% от общото задължение.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че в конкретния
случай не може да се приеме, че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 12, ал.
2 от Рамков договор от 29.09.2022 г. е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, а същата е уговорена с цел обезпечаването на точното и
срочно изпълнение на дължимото от възложителя възнаграждение, както и
обезщетяването на вредите в случай на забавено изпълнение от негова страна.
По разноските:
На първо място, съдът счита възражението на ответното дружество
за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
неоснователно.
Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
11
възнагражденията за адвокатска работа, при материален интерес 40 922,22 лв.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 3 923,78 лв.
без ДДС, а размерът, договорен от ищцовото дружество и довереника му,
възлиза на 4 000 лв. без ДДС.
Съгласно чл. 7, ал. 8 от Наредбата при защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
250 лв. По настоящото дело са проведени четири открити съдебни заседания,
поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение всъщност
възлиза на 4 423,78 лв., т.е. в размер по-висок от уговорения между ищеца и
неговия процесуален представител, поради което така направеното
възражение се явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото производство
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, които съответно възлизат на
6 633 лв., от които: 4 000 лв. адвокатско възнаграждение, 680 лв. депозити за
вещи лица, 1 650 лв. държавна такса.
При горните мотиви, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53
състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД „Сф“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Бачо Киро“ № 26, ет. 7, представлявано от управителя – Катерина
Леонидова И., да заплати на „С-й Н“ ЕООД, , с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п. к. 1000, р-н „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков-Корсаков“ № 57, вх. „Ж“, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя
Николай И. Каменов, сумата от 18 990,48 лв., представляваща дължимо
възнаграждение по Рамков договор от 29.09.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД „Сф“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Бачо Киро“ № 26, ет. 7, представлявано от управителя – Катерина
Леонидова И., да заплати на „С-й Н“ ЕООД, , с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п. к. 1000, р-н „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков-Корсаков“ № 57, вх. „Ж“, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя
Николай И. Каменов, сумата от 16 532,74 лв., представляваща дължимо
възнаграждение по Рамков договор от 01.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 92 ЗЗД „Сф“ ООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 26, ет. 7,
представлявано от управителя – Катерина Леонидова И., да заплати на „С-й
Н“ ЕООД, , с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к.
1000, р-н „Оборище“, бул. „Княз Ал. Дондуков-Корсаков“ № 57, вх. „Ж“, ет. 2,
12
ап. 5, представлявано от управителя Николай И. Каменов, сумата от 5 399 лв.,
представляваща мораторна неустойка по Рамков договор от 29.09.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сф“ ООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 26, ет. 7,
представлявано от управителя – Катерина Леонидова И., да заплати на „С-й
Н“ ЕООД, , с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к.
1000, р-н „Оборище“, бул. „Княз Ал. Дондуков-Корсаков“ № 57, вх. „Ж“, ет. 2,
ап. 5, представлявано от управителя Николай И. Каменов, сумата от 6 330 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13